Роза през зимата

ГЛАВА ТРЕТА

През месеците преди зимата фуражът и всички стоки бяха в изобилие и поради това хората караха цели стада овце, свине, гъски и друг добитък, за да го продават по пазари и панаири. Говедарите подкарваха животните с тояги и крясъци, а край тях се стелеха гъсти облаци прах. Макар и в по-скромен мащаб Маубъри изглеждаше също като Йорк или Лондон през тези месеци, тъй като само глупак би пропуснал възможността да зареди мазетата и хамбарите си с всичко необходимо за зимата.

Ирайн се беше решила да купи за семейството едно малко прасенце, това беше всичко, което можеше да си позволи. Тъй като нямаше кой да го заколи, беше приготвила още малко пари за касапите, сновящи наоколо. Вечерта, още преди да се стъмни, Ейвъри беше казал, че осигуряването на храната е женска работа, и тъй като той имаше някакви неотложни задачи, взе Фарел със себе си и тръгнаха към Уиркинтън за един ден, „изпълнен със събрания“, както се беше изразил.

Месарят дойде чак привечер и Ирайн остана вкъщи, докато той приключи работата си. Беше приготвила всичко необходимо, за да направи кървавица. Но гледката на кръвта и суровите черва не беше от най-приятните и тя едва успяваше да потисне спазмите в стомаха си. И обръщането на червата за надениците не бе удоволствие. Дълги кожи и големи парчета месо бяха поставени в едно каче, обилно наръсени със сол.

След като всичкото месо беше нарязано и подредено в качето, месарят го затисна отгоре с голям камък и запълни празното пространство със сол, за да се консервира.

В една от бараките, използвана за такива цели, Ирайн запали огън, закачи над него котел и започна да топи сланината, за да направи мас. Малките късчета месо изплуваха на повърхността и тя трябваше да ги обира с решетеста лъжица, защото в противен случай се образуваше пяна и продуктът се разваляше. Но ако тези парченца месо все пак останеха в маста, след изстиването им от тях се получаваха апетитни, хрупкави пръжки.

Кучето от съседната къща не сваляше поглед от Ирайн и когато тя му обърна гръб, то се мушна под оградата и смело се приближи. След това клекна до нея и задуши с мократа си муцунка из въздуха, изследвайки носещата се наоколо миризма. После наведе глава и я сложи върху протегнатите си лапи.

Челото му се бърчеше, докато следеше всяко нейно движение. Когато му се удаде възможност, кучето се приближи и грабна едно парче месо. После като светкавица избяга оттам, а Ирайн го подгони с метлата и закрещя, че ще пусне касапите след него. За съжаление заплахите й изобщо не го трогнаха и скоро кучето отново се приближи и клекна на мястото, откъдето можеше да я наблюдава и да се наслаждава на миризмите.

Изглежда, щеше да завали сняг, но увлечена в работата, Ирайн не усещаше студа. Тя дори беше навила ръкавите на износената си рокля и стоеше под ледения вятър много леко облечена. Непрекъснато прибираше непокорните кичури на косата си които все излизаха изпод забрадката й. Тя бързаше, тъй като искаше да свърши, преди да се е стъмнило, и само си пожелаваше никой да не я прекъсва. Заета с работа и с отбиване на кучешките набези, тя не забеляза сянката в ъгъла на къщата — там стоеше един мъж и я наблюдаваше.

С топло възхищение погледът на Кристофър Сатън се плъзгаше по изваяното й тяло. Лекият вятър играеше в къдриците й. Тя се спря и пак пъхна непослушните кичури под забрадката. Вършейки работата си, тя изпъваше ръце напред и за момент корсажът така пристегна тесния й гръб, че той можа да се убеди колко естествено тънка е талията й. По време на своите далечни пътувания той беше опознал много жени и беше станал твърде придирчив. Но въпреки целия му опит тя му правеше извънредно силно впечатление. Беше сигурен, че това женствено създание надминаваше всички, за които можеше да си спомни, независимо дали от тази, или от онази страна на океана.

През последните три години четирите му кораба обхождаха далечните източни морета в търсене на нови пристанища и хубави стоки за търговия. Той малко по малко се беше превърнал в моряк и обичаше да пътешества с корабите си. Но откакто беше пристигнал в Англия, други неща завладяха вниманието му и той разчиташе, че ще успее да завърже връзки и да намери жена според вкуса си. И ето сега стоеше и развълнувано гледаше момичето пред себе си. Ирайн Флеминг излъчваше привлекателна наивност, която го подлудяваше, той си мислеше колко сладко би било да я посвети в тайните на любовта.

Ирайн взе едно дърво, за да го хвърли в огъня. При това забеляза, че кучето дебне суровата сланина, която стоеше на масата зад нея. Когато то побягна към своята дупка в оградата, тя се обърна, за да запрати подире му цепеницата. Така най-после забеляза високия, елегантно облечен мъж, който я наблюдаваше. Уплахата накара дъха й да секне. Изненадана, тя се взря в него, беше й страшно неудобно, че някой е станал свидетел на нейната слугинска работа и раздърпано облекло, докато той, облечен в царскосиньо пардесю над сиви панталони и жилетка в същия сив цвят, изглеждаше изключително елегантен. Като в мъгла й се мярна мисълта, че би трябвало да се ядоса заради тайнственото му нахлуване. Но докато тази мисъл се избистри в главата й, мъжът прескочи ниската ограда и с големи, бързи крачки тръгна към нея. Очите й се разшириха от страх и тревожен писък се надигна в гърлото й. Беше сигурна, че сега ще бъде опозорена, но въпреки това чувстваше, че краката й се подкосяват, и не бе в състояние да помръдне.

И така, той стоеше пред нея! Но вместо да я повали на земята, Кристофър се наведе настрана и отдръпна полите на роклята й от буйния огън. С няколко удара на шапката си той загаси пламъците. След това повдигна нагърчения плат и го разтърка между ръцете си, докато престана да пуши. Когато се изправи, протегна към нея шапката си, пълна с овъглен плат.

— Предполагам, моя скъпа Ирайн — започна той, като прикриваше шеговития тон на гласа си със смръщване на веждите, — че вие имате склонност да се съсипвате сама… или може би ме подлагате на изпитание и проверявате способностите ми на ваш закрилник.

Когато погледът му се плъзна по дългия й крак, подаваш се под роклята, на Ирайн й се стори, че той е доста заинтригуван и впечатлен. Тя грабна остатъка от подгъва на роклята си от ръката му и отстъпи крачка назад. Кристофър си хвърли настрана шапката, свали палтото си и го окачи под навеса. Огънят излъчваше достатъчно топлина, така че той се чувстваше добре без връхна дреха. За мъж, на когото е забранено да идва в тази къща, изглеждаше съвсем спокоен.

— Вероятно ще искате да ви благодаря за това, което направихте? — каза троснато Ирайн. — Но ако не бяхте се промъкнали тук, нямаше да се случи.

Веждите му се повдигнаха въпросително и усмивка озари устните му:

— Искрено ви моля за извинение. Никога не ми с минавало през ума да ви плаша.

— А какво правехте всъщност? Шпионирахте ли ме? — Тя седна на една пейка, като внимателно разглеждаше изгорената си дреха.

Тънките здрави мускули на бедрата му се раздвижиха под тесните панталони, когато той клекна и се настани на едно столче до нея.

— Постепенно започват да ми омръзват жените, които безцелно се шляят по магазините. Ето защо дойдох да видя как върви животът в къщата на кмета и дали обстановката е станала по-ведра. — Ъгълчетата на устните му потрепнаха весело, а очите му блеснаха, когато прибави: — И съм щастлив да установя, че наистина е така!

Ирайн почти подскочи:

— Нямате ли си друга работа, та ходите да зяпате жените?

— Предполагам, че бих могъл да правя и нещо друго — отвърна той спокойно. — Но в момента не се сещам за по-приятно занимание от разговора с хубава жена.

— Освен може би това, че обичате да се навъртате и около игралните маси — подхвърли тя остро. — Допускам, господине, че сте изпечен женкар и комарджия.

Кристофър се усмихна замислено, когато тя започна да сипе обиди.

— Дълго време бях в морето. Затова се съмнявам, че във вашия случай бихте възприели държанието ми по друг начин. А и съвсем наскоро напуснах кралския двор в Лондон.

Очите на Ирайн пламнаха от несдържан гняв. Този непоносим, самодоволен хлапак! Да не би да си въобразяваше, че влизайки през задната врата на кметската къща, ще намери фльорца, готова да му се хвърли в ръцете?

— Сигурна съм, че Клаудия Талбот би се радвала на вашата компания, сър. Защо не отидете да я видите? Доколкото чух, днес сутринта баща й е заминал за Лондон.

Той само леко се усмихна на ехидните й думи.

— Предпочитам да ухажвам вас.

— Защо? — запита тя подигравателно. — Защото искате да провалите плановете на баща ми?

Усмихнатите му очи най-после уловиха погледа й и не го изпуснаха, докато тя не почувства топлина в бузите си.

— Тъй като вие сте най-красивото момиче, което съм виждал, бих искал да ви опозная по-добре. А освен това ние с вас трябва да се погрижим да няма повече нещастни случаи във вашето семейство.

По страните й избиха две червени петна, но падащият мрак й помогна да прикрие неудобството си. Ирайн високомерно вирна нос, обърна се и хвърли към него подозрителен поглед.

— На колко жени сте казвали това, мистър Сатън?

Измъчена усмивка съпроводи отговора му:

— На доста, струва ми се, но никога не съм ги лъгал. Всяка имаше навремето си своето място, но до ден днешен вие наистина сте най-хубавата, която съм виждал. — Той посегна, взе няколко златисти пръжки и ги захруска, докато чакаше отговора й.

Руменината на гнева заля лицето й, а в дълбоките й сини очи пламтеше леден огън.

— Високомерен хлапак! Нахалник! — Гласът й беше суров и безмилостен като руската степ. — Да не смятате да ми представите дългия списък на вашите завоевания?

С дълбоко презрение тя го гледаше право в лицето, докато той най-после стана и се изправи пред нея в цял ръст. Очите му се рееха в далечината, а пръстите му се протегнаха към нея, за да приберат кичур, показал се изпод кърпата й.

— Завоевания? — Плътният му глас прозвуча неочаквано нежно. — Лъжете се, Ирайн. В момента на удоволствието съществува някакво удовлетворение от извоюваната победа, но то скоро се забравя. Времето, което човек цени и за което си спомня, не се взема, а се подарява. Тези малки късчета време са го направили щастлив и той ги пази като свое съкровище. — С върховете на пръстите си Кристофър повдигна палтото си и го сложи на раменете си. — Аз не настоявам да ми се отдадете, а се боря да ви спечеля. Всичко, което искам от вас, е от време на време да отделяте по някой миг за мен, а аз ще ви докажа, че скоро двамата ще прекарваме заедно много изпълнени с любов часове.

Гордият й израз не се смекчи. Въпреки това красотата й възхищаваше погледа му и предизвикваше в душата му сладка болка и непреодолим копнеж, който можеше да бъде утолен само по един-единствен начин…

— Разделя ни мъката, която причинихте на моето семейство. — Гласът й прозвуча, натежал от горчивина. — А аз трябва да уважавам тези, които се застъпват за моята чест.

Той я изгледа продължително, след това сложи шапката си.

— Бих могъл да обещая на всички вас безгрижен живот и охолство. — Той се спря и почука с пръсти върху шапката си, без да изпуска погледа й. — Но дали това ще е приятелство или подаяние?

— Приятелство или подаяние? — присмя му се тя. — Вашата мъдрост и разбирания са ми непонятни, сър. Зная само, че баща ми се съсипва от страх да не го пратите в затвора, а брат ми стене насън от болката, която му причинихте.

Кристофър облече единия ръкав на палтото си и я погледна през широкото си рамо.

— Вече произнесохте присъдата си срещу мен, преди да съм успял да кажа и една дума в своя защита. Трудно се спори с предубеден човек.

— Стига! Махнете се! — изкрещя тя. — Задръжте си, остроумията и ги сипете пред някой друг, който е готов да ви слуша. Аз не желая, а и не мога повече да понасям глупавите ви приказки! Искам да си отидете! Завинаги!

Той я наблюдаваше с нежна усмивка.

— Внимавайте, Ирайн! Чувал съм, че думи, хвръкнали като гълъби денем, нощем се връщат и вият гнезда.

Разгневена, Ирайн се огледа, търсейки някоя тояга наоколо, но тъй като не можа да намери, грабна метлата от огнището, вдигна я високо над главата си и настъпи към него.

— Надут петел, който само се пъчи и кукурига! Толкова ли сте невъзпитан, та трябва да ви гоня като мръсно куче? Махайте се оттук!

Зелените му очи блеснаха присмехулно, когато тя размаха оръжието си. Той се отдръпна елегантно настрана и се засмя срещу пламтящото й от гняв лице. Преди тя да успее да го удари, отскочи бързо назад и пъргаво се метна през оградата. Отдалечил се на достатъчно разстояние, където тя не би могла да го достигне, той се обърна и я поздрави през решетката:

— Приятна вечер, мис Флеминг! — Кристофър притисна шапката към гърдите си и удостои Ирайн с учтив поклон. След това нахлупи бодро шапката на главата си. Очите му галеха нейните буйно повдигащи се гърди. — Моля ви, постарайте се да избягвате такива пристъпи на гняв, сладка моя. Следващия път може и да не съм тук.

Метлата полетя във въздуха, но той ловко избягна удара и хвърляйки последен сладострастен поглед през рамо, бързо се отдалечи. Измина доста време, докато Ирайн се успокои и осъзнае, че се чувства още по-самотна отпреди.

Разстроена, тя бързо се върна до огъня и се взря сърдито в пламъците, но внезапно малък кожен предмет върху тухления под привлече вниманието й. Когато го вдигна, тя видя, че това е мъжка кесия за пари, и то доста тежка. Ирайн започна да я върти в ръцете си и забеляза върху нея инициалите „К. С“. Неприятна тръпка мина по гърба й, но тя все пак успя да преодолее желанието да захвърли кесията колкото се може по-далече. Предпазливостта й надделя. Тя предположи, че в нея има много пари и че Кристофър сигурно ще се върне, за да си я потърси. Ако не му я даде, той би могъл да я обвини за загубата и дори да сметне, че тя я е откраднала. А може би кесията съвсем не беше паднала случайно от палтото му? Може би я бе изтървал нарочно, за да я въвлече в престъпление? Досега тя беше единственият член на семейството, когото той все още не беше вкарал в беля.

Ирайн се огледа и започна да мисли къде да скрие кесията, докато той се върне. Страхуваше се да не би баща й да я намери, преди всичко защото инициалите бяха толкова ясно избродирани и показваха кой е собственикът. Сякаш чуваше обвиненията му. Баща й нямаше да повярва, че се е сдобила с кесията случайно, без да е извършила предателство към семейството. Като остри песъчинки мислите стържеха в съзнанието й. Ами ако мистър Сатън се появи в неподходящо време и по този начин нещата съвсем се объркат? Тя потръпна, като си представи какво въздействие би имала такава среща върху баща й и брат й. Беше много по-добре тя да му върне кесията, но за това трябваше да намери поне един свободен час. Дотогава обаче трябваше да я скрие някъде.

Пристройката, в която освен Сократ — красивият скопен жребец на брат й, имаше още какво ли не, привлече погледа й и тя се усмихна лукаво. Това беше най-доброто място да се скрие нещо, което принадлежи на такова ревящо магаре като Кристофър Сатън.

Ирайн използва задната врата на странноприемницата, за да влезе вътре. Една тясна стълба точно зад вратата водеше към горния етаж. Тя мушна кесията на Кристофър Сатън под наметката си и внимателно се заизкачва по стълбата. Той не се беше върнал, за да си я потърси, така че, вместо да му предостави възможност да я обвини в кражба, тя искаше да отиде при него и да му я занесе, с което да си спести някоя неприятна сцена.

Беше в ранните утринни часове и здрачът все още не се беше вдигнал. Ирайн носеше обикновена синя рокля с колосана бяла якичка. Предпазваше се от студа на мразовитата утрин само с един шал. Износените черни обувки не вдигаха почти никакъв шум, когато стъпваше върху голия дъсчен под. Намерението й беше да открие стаята му, да почука на вратата и да му върне кесията. Надяваше се никой да не я срещне по коридора.

Беше чула, че най-хубавите стаи се намират в източното крило на странноприемницата, а не можеше да си представи, че този префинен господин би взел нещо второкласно. Тъй като повечето от стаите бяха затворени, да открие неговата се оказа доста трудно. Тя се спираше пред вратите на източните стаи и чукаше. След като зад две от тях никой не отговори, тя тихо се промъкна към третата, постоя една минута с ухо, прилепено до вратата, след което вдигна ръка и почука.

Вратата веднага се отвори и Ирайн отстъпи назад, олюлявайки се, когато познатият янки застана пред нея гол, само с една завързана около хълбоците хавлиена кърпа. Очите му пламтяха от гняв, когато думите се изплъзнаха от устата му:

— Аз ти казах… — След това забеляза грешката си и спря посред изречението. Веждите му се вдигнаха от учудване, а устните му бавно се разтегнаха в усмивка. Изглежда, му беше съвсем безразлично, че е полугол.

— Ирайн… Вас не съм очаквал.

— Очевидно!

Лицето й гореше. Видът на тези загорели от слънцето рамене, на широките, покрити като че ли с козина гърди засили объркването й, тя не смееше да свали погледа си по-надолу. Подаде му сковано кесията и отвори уста, за да обясни коя е причината за посещението й. Но в този миг се чуха стъпки откъм задната стълба и тя се изплаши. Страхът, че може да бъде открита, я накара да се вцепени и тя съвсем забрави за какво е дошла. Ако я видеха с един полугол мъж в странноприемницата, щеше да загуби и последните остатъци от доброто си име, на което все още държеше. Много преди да се е съмнало, баща й щеше да научи за това събитие и гневът му би заглушил дори гръмотевиците на най-страховитата буря.

Ирайн хвърли смутен поглед към коридора. Трябваше да побърза и единственият свободен път беше към главната стълба и през приемната. Беше направила вече първата крачка натам, когато Кристофър я хвана здраво за ръката. Преди да успее да се отскубне, той я дръпна в стаята. Тя се спъна и се завъртя около него, а здравата дървена врата веднага се захлопна след нея. Устата й се разтвори, готова да закрещи, но ръката му я стисна като с клещи и я принуди да мълчи. Намръщеното му чело и поклащането на главата бяха още едно предупреждение. Другата му ръка се обви около кръста й и той я притегли близо до себе си. След това я повдигна и я занесе до леглото.

Стъпките спряха пред вратата и по дървото се чу леко драскане. Ирайн широко разтвори очи от страх и погледна към неговото загоряло като бронз лице.

Кристофър се покашля, сякаш току-що ставаше от сън, и извика:

— Кой е там?

— Аз съм, мистър Сатън — отвърна женски глас. — Моли Харпър, сервитьорката отдолу. Камериерът е хремав и лежи в леглото, а аз си помислих, че и сама мога да ви донеса водата за къпане. Мъкнах я през целия път догоре. Отворете да вляза.

Кристофър сведе поглед към Ирайн и повдигна въпросително едната си вежда, като че я питаше какво да прави. Тя прочете мислите му и поклати глава.

— Един момент, моля — отговори той.

Обзе я същият ужас, който може би беше изпитал баща й в мига, когато този янки го е унижил пред всички. Тя се опита да се отскубне от ръцете му и се ядоса, че точно тогава той я стисна още по-здраво, после се наведе и зашепна в ухото й:

— Стойте мирно, Ирайн! И колкото се може по-близо до мен. Кърпата ми се е смъкнала и ако отстъпите назад, може да се случи нещо опасно.

Тя стисна очи и скри лице в раменете му, за да не може той да види червените вълни, залели бузите й. В панически страх и обзета от отчаяние, тя несъзнателно се вкопчи в него. И тъй като не можеше да види лицето му, не забеляза усмивката, която го озаряваше.

— Хайде, бъди добър, отвори ми. Тези кофи са страшно тежки. — Моли отново почука.

— Имай търпение, Моли. — Кристофър замълча за миг, докато завързваше кърпата отново на кръста си. Беше освободил Ирайн от мускулестата си прегръдка, но когато тя успя да си поеме дъх, той пак я грабна и я сложи на леглото. Ирайн се изправи, готова да закрещи и да му каже всичко, което мисли за поведението му. Той обаче хвърли отгоре й юргана, зави я презглава и само прошепна:

— Лежете тихо тук! — В шепота му имаше властна нотка, предполагаща незабавно подчинение. Ирайн се вцепени от ужас, а той с усмивка се протегна над нея, за да разхвърли и другата част на леглото така, че то да изглежда като току-що напуснато.

Ужасни видения за онова, което би могло да я сполети, се блъскаха в главата на Ирайн. Тя си мислеше за страхотното унижение, което би преживяла, ако я завареха в леглото на този мъж. Ужасът й нарасна, яростта й достигна връхната си точка и тя отметна завивките. Нищо друго не занимаваше мисълта й, освен по какъв начин да избяга от капана, в който се беше хванала. В следващата секунда обаче затаи дъх и отново покри главата си, тъй като гледката на едно голо тяло, изправено до стола с дрехите, дойде твърде много за нейните девствени очи. Беше само моментно впечатление, но видът на едрото му, почерняло, широкоплещесто тяло, окъпано в розовата утринна светлина, остана незабравим за нея.

Кристофър нежно се усмихна, когато Ирайн отново се търкулна в леглото и най-после се вслуша в предупрежденията му да се завие. Той нахлузи панталона си, закопча го и мина през стаята, за да отвори вратата.

Моли си разбираше от занаята, но и добре познаваше конкуренцията. Ето защо Маубъри много й харесваше, тъй като тук почти нямаше съперници. Когато Кристофър отвори вратата, тя моментално се втурна вътре и свали кобилицата, на която бяха закачени кофите. После плътно се притисна до мъжкото тяло, плъзна пръст по окосмените му гърди и примижа.

— О, хубавецо мой, ти си гледка, която би подлудила всяко момиче.

— Вече ти казах, Моли, че не се нуждая от услугите ти — каза Кристофър кратко. — Нужна ми е само водата.

— О, ела, миличък — мъркаше тя. — Зная, че дълго време си бил в морето и сега се нуждаеш от малко забавление в леглото. И, честна дума, за мъж като тебе съм готова на всичко, без дори да ми даваш и пари.

Кристофър посочи с поглед към ваната и момичето също погледна натам.

— Казах ти вече за какво те викам. Така че, хайде, дай насам водата!

Тъмните очи на Моли се разшириха от изненада, когато се обърна и погледна към леглото. Беше невъзможно да не разпознае извивките на женско тяло, скрито под юргана. Тя възмутено изпъчи гърди, вирна глава и с развети поли излезе от стаята, затръшвайки вратата след себе си. Ирайн чакаше. Тя не се решаваше да надзърне изпод юргана, докато Кристофър не я потупа по рамото.

— Вече сте вън от опасност. Можете да се покажете.

— Облечен ли сте? — попита тя предпазливо със заглушен от завивките глас.

Кристофър се захили.

— Обул съм си панталоните, ако това именно ви смущава. Сега си слагам и ризата.

Той взе дрехата и започна да я облича, а през това време завивките леко се раздвижиха.

Наплашена като подгонен заек, Ирайн се показа и погледна към доволното лице на Кристофър. Безгрижието на тези ясни зелени очи не можеше да не й направи впечатление. С рязък и ядосан жест тя отхвърли завивката, скочи на крака и се опита да закрие глезените си с роклята, за да избегне допълнителното неудобство.

— Захилен глупак! — извика тя и хвърли кесията по него. — Нарочно ми скроихте този номер!

Тежката кесия, пълна с пари, го удари в гърдите, но той ловко я хвана и се засмя:

— Какво пак съм направил?

Разярена, тя приглади полите си и подреди разпилените по раменете си къдрави кичури коса.

— Дойдох тук, за да ви върна кесията с парите, като знам какво сте сторили досега на семейството ми. А вие ме вмъквате в стаята си и ме поставяте в такова ужасно положение!

— Помислих си, че не искате да ви видят, и досега всичко мина добре. Само се опитах да ви помогна — продължаваше да се усмихва той.

— Ха! — изфуча тя и тръгна право към вратата.

Когато стигна до нея обаче, се обърна и го погледна заплашително.

— Не обичам да се подиграват с мен, мистър Сатън. Но явно на вас ви доставя удоволствие да ме поставяте непрекъснато в разни неприятни ситуации. Надявам се само, че някой ден ще срещнете човек, който ще действа срещу вас със същите оръжия и ще ви го върне. С радост бих наблюдавала подобен дуел… Желая ви приятен ден, сър!

Когато излезе от стаята, тя хлопна вратата след себе си и се наслади на силния трясък. Той беше сякаш ехо на гнева, който изпитваше. Всъщност надяваше се да му държи известно време влага на този негодник.

Презрението на жена е съсипало не един мъж и е ставало повод за много разправии. В случая с Тими Сиърс увлечението на Моли по Кристофър Сатън беше причина за сериозни сблъсъци. Моли явно не беше самата добродетел. Това нямаше кой знае какво значение за Тими, тъй като момичето трябваше някак да си изкарва прехраната. Но, от друга страна, той беше свикнал да бъде първи в списъка на нейните обожатели. Винаги, когато идваше в кръчмата „При глигана“, искаше да му бъдат оказвани почести като на привилегирован любовник, несравним в леглото и в юмручните схватки.

Тими беше нахакан бабанко с цял храсталак гъста, рижа коса на главата. Най обичаше да има момиче до себе си, което да гали с едната ръка, а с другата да държи чаша бира — тогава ставаше избухлив и шумен. Беше огромен, четвъртит мъжага, известен побойник, особено в случаите, когато зад гърба си имаше няколко здрави момчета. От седмици обаче той не се беше забавлявал както трябва, защото местните юнаци много-много нямаха склонност към разбити черепи и счупени кости и избягваха да се включват в подобни рисковани занимания.

Но наскоро се беше появил един мъж, който със смайваща лекота просна Тими в ъгъла. Той го накара да се почувства неудобно. Първо, беше по-висок от него, с много широки рамене, но затова пък по-лек и по-тънък в хълбоците и в кръста. Ала това не беше всичко: мъжът беше финяга от най-висока класа, винаги безупречно облечен, и явно поне два-три пъти в месеца се къпеше. И за капак същият този тип имаше завидна слава в боравенето с огнестрелни оръжия и действаше така бавно и леко, че даваше възможност на всеки да избегне извършването на някоя глупост.

И ето, че Тими се оказа в много заплетено положение: Моли се държеше така, сякаш той изобщо не съществува. В същото време се увърташе и се подмазваше на тоя Сатън, мъжа, който беше смачкал фасона на Тими и който смееше да се разполага удобно в неговата любима кръчма — всъщност, единствената в Маубъри. Същото това момиче, което се разбързваше с чашите и каните само за онези клиенти, които й даваха подаръци или бакшиши, сега щеше да си изпотроши краката при едно леко кимване на Сатън. От най-дребното му внимание очите й пламваха, но това в повечето случаи беше твърде мимолетна радост. Напоследък Тими често си тръгваше, измъчван от догадки и подозрения, тъй като тя го караше да й плаща за някои услуги доста скъпо, а в същото време с удоволствие може би ги оказваше безплатно на онзи янки.

Но най-лошото беше това, че мистър Сатън не обръщаше никакво внимание на нейните умилквания и досега нито веднъж не даде повод на Тими за някакво предизвикателство. Макар че Тими го наблюдаваше зорко като ястреб, човекът нито веднъж не ощипа закръгления й задник, който се въртеше все току под носа му. Не посегна и към едрите й, напращели гърди, които тя му показваше щедро, докато го обслужваше. Деколтето й беше толкова изрязано, че щом го погледнеше, Тими започваше да кипи от душевни терзания, този янки обаче изобщо не поглеждаше нататък. Всичко това удвояваше обидата на Тими. Да отхвърля момичето, което го правеше толкова ревнив — това беше равносилно да му забие турски кинжал в сърцето.

Гордостта на Тими беше дълбоко наранена и гневът му ставаше все по-лют, колкото нарастваше славата на чужденеца. Докато силните и смелите мъже бягаха чак на север, за да не се изпречват на пътя на Тими Сиърс, този човек, наопаки, чакаше най-спокойно рижият да напусне терена. Това беше достатъчно, за да уязви Тими до дън душа, и той търсеше възможност да пооскубе перцата на янкито. Тими нямаше да миряса, докато не станеше едно хубаво сбиване, при което да изпонатръшка всичко живо на земята и да си възвърне самочувствието.

Когато в Маубъри имаше панаир, наред със сериозната работа и сделките се вдигаше и голяма веселба. Свиреха музиканти, мъже и жени подскачаха в ритъма на танца, като пляскаха с ръце и разпалваха ония, които стояха настрани и не се решаваха да се включат, а само подвикваха и свиркаха. Ирайн гледаше всичко това с напрегнато любопитство. Как би искала да потанцува и тя, но не успяваше да придума Фарел. Той й беше обещал да се поразходят заедно из панаира, а и нямаше нищо против да позяпа с възхищение Моли Харпър, която охотно и щедро повдигаше полите си, за да може всеки да види танцовото й умение и хубавите й крака, Фарел обаче не искаше да се излага на присмех, като се впусне в танца. В края на краищата не беше здрав като останалите момчета.

Ирайн разбра това и не настоява повече. Все пак не можеше и съвсем да се затвори в себе си — веселието, смехът и лудориите бяха толкова заразителни. Краката й сами потропваха, очите й блестяха. Дланите й пляскаха в такт с музиката, докато изведнъж съзря високия мъж, облегнал се лениво на близкото дърво. Ирайн веднага го позна и забеляза, че той я наблюдава с весела усмивка. Светлите му очи излъчваха сила, а спокойният, безсрамен начин, по който се взираше в нея, я смути и изпълни с дива ярост. Той нарочно се опитваше да я превърне в свой враг, в това вече бе убедена! Нито един джентълмен не би гледал по такъв начин една дама!

Тя вдигна високомерно глава и му обърна гръб. За своя изненада обаче забеляза, че Фарел я е зарязал и е тръгнал заедно с Моли към кръчмата. Келнерката беше употребила цели часове, за да привлече погледа на оня янки, и сега се надяваше поне малко да предизвика ревността му. Никога досега не беше се старала толкова да вкара някого в леглото си и никога досега усилията й не бяха оставали безуспешни. Самият факт, че той просто не я забелязваше, беше достатъчен, за да разбие самочувствието на едно момиче.

Ирайн изскърца ядно със зъби, че е изоставена, и в същия момент усети как някой я хвана за ръката. Тя се сепна. Нима Кристофър е успял да се приближи толкова бързо? Колко голямо беше облекчението й, когато видя, че това беше Алън Паркър, а не онзи янки.

Алън сложи ръка на гърдите си, като пъхна пръсти в жилетката, и направи кратък, но галантен поклон. С приятна усмивка той констатира случилото се:

— Брат ви ви изостави и вие се нуждаете от придружител, мис Флеминг. Човек никога не знае кога могат да се появят онези кръвожадни шотландски банди, за да плячкосват селото и да крадат красивите ни момичета. Ето защо идвам да ви предложа закрилата си.

Ирайн се засмя весело, като се надяваше, че омразният янки е станал свидетел на атаката на шерифа. Най-малкото хубаво беше да види, че в селото все пак има мъже, които знаят как трябва да се държи един джентълмен.

— Желаете ли да танцувате? — покани я Алън.

Тя се усмихна, метна шала си на един храст и му подаде ръка. При това хвърли бегъл поглед към дървото, където нехайно се беше облегнал господинът от Америка, и остави шерифът да я въведе в кръга на танцуващите. Онзи янки се хилеше като безмозъчна маймуна и прозрението, че това нейно представление го забавлява от все сърце, помрачи за няколко минути радостта й.

Но веселият танц, при който тя трябваше да се върти в кръг, я накара да забрави всичко друго и напълно да се потопи във вихъра му. Кристофър излезе напред и застана в първата редица на зрителите. Със своите кръстосани на гърдите ръце, с леко разтворените си дълги крака той приличаше на древен крал, възвисил се над поданиците си, дошъл сякаш за да ги освободи с вълшебния си меч от жесток тиранин. Кристофър беше изключителен мъж. Това чувстваха всички — и младите момичета, и възрастните, опитни жени. Към него се отправяха томителни погледи, примамливи усмивки и неприкрити сладострастни подмятания. Той обаче като че ли нищо не забелязваше: очите му бяха вперени в елегантното момиче, облечено в скромна рокля с цвят на синя слива. Хубавите й крака изпълняваха стъпките на веселия танц и това беше много приятна гледка. Но невъзмутимият му поглед, насочен само към Ирайн Флеминг, правеше впечатление на всички жени и попарваше много страстни надежди.

Една голяма карета, добре позната в Маубъри, спря под дърветата и Кристофър използва момента да отнеме дамата на шерифа. Той се промъкна сред танцуващите и леко го потупа по рамото:

— Прощавайте, Алън, но си помислих, че ваш дълг е да посрещнете мис Талбот, която току-що пристигна.

Алън се огледа и се намръщи при вида на каретата. Извини се неохотно на партньорката си и се отдалечи. Ирайн хладно изгледа натрапника. Хората наоколо ги наблюдаваха усмихнати. Някои се смушкваха в ребрата и изпъваха шии, а други се кикотеха, шушукаха и стесняваха кръга около двамата млади.

— Няма ли да продължим танца, мис Флеминг? — попита Кристофър с ведра усмивка.

— Разбира се, че не — злобно каза Ирайн и с високо вдигната глава потъна в тълпата. Тя ядосано се промъкваше между палатките и паянтовите бараки, отрупани с шарени дрънкулки. Мъчеше се с всички сили да не мисли за мъжа, който явно беше решил да я преследва и да я тормози с присъствието си. Не й се удаде обаче да избяга, тъй като той неотлъчно я следваше с широки крачки, и когато се приближи плътно до нея, тя му извика през рамо:

— Изчезвайте! Досаждате ми!

— Хайде, Ирайн. Искам само да ви дам шала.

Тя се спря, забелязала едва сега, че си е забравила шала. Стори й се, че долавя подигравка в погледа му. Разярена, тя понечи да измъкне шала си от ръцете му, но той я хвана здраво и вдигна лицето й нагоре към себе си. Сивозелените очи блестяха над нея, но острите думи, които напираха на езика й, бяха заглушени от един женски глас:

— Кристофър!

Клаудия тичаше към тях и принуждаваше Алън да я следва. При появата на тази жена Ирайн винаги чувстваше прилив на озлобление, но сега реши да не дава израз на гнева и лошото си настроение. Клаудия беше облечена в копринена рокля с коралов цвят и носеше подходяща широкопола шапка. За един селски панаир това изглеждаше доста натруфено, но ако се има предвид нейният стремеж винаги да привлича вниманието върху себе си, по-скромно облекло едва ли би могло и да се очаква.

Клаудия снизходително се усмихна на Ирайн, приближи се към тях и без да поздрави, направо се обърна към Кристофър:

— Възхитена съм, че все още сте в Маубъри, Кристофър — изчурулика тя. — Страхувах се, че вече няма да ви видя.

— Още не съм си свършил работата в Маубъри и както изглежда, ще трябва да поостана известно време. — Той хвърли към Ирайн бърз и предизвикателен поглед и се засмя право в лицето й.

Клаудия забеляза безмълвния разговор между двамата и кипна от яд, че някоя друга жена може да има тайни с този янки. Тя бързо обмисли възможността да го отведе със себе си и веднага посочи към гостилницата.

— По време на панаира стопанинът обикновено подготвя кралско угощение. Не искате ли да хапнете заедно с мен? — Тя изобщо не допускаше отказ и дори кокетно се усмихна на шерифа. — Разбира се, вие също, Алън.

— Очарован съм. — Шерифът галантно се обърна към Ирайн и на свой ред й отправи покана. — Бихте ли дошли с нас, мис Флеминг?

Клаудия събра цялата си воля, за да не срита Алън по кокалчетата и да не изгледа свирепо него и Ирайн. Под прикритието на шапката си тя присви очи, но заплашителният й поглед не остана скрит за другата жена.

— Аз… аз не мога. — Ирайн забеляза доволната усмивка по устните на Клаудия и й се дощя да я изтрие с някой по-смел отговор, но решителността я напусна и тя замълча. Всичко това й причини мъка, гордостта й беше толкова дълбоко наранена, че тя предпочете да остави Клаудия да си мисли, че я е уплашила. — Аз наистина трябва да тръгвам. Брат ми сигурно ме чака.

— Брат ви отдавна вече е в кръчмата — забеляза Алън. — Вие трябва да дойдете с нас.

— Не… не. Наистина не мога. — Но когато мъжете продължиха да я гледат с очакване, наложи се Ирайн да изтъкне някоя по-уважителна причина и вдигайки рамене, тя каза:

— Страхувам се, че нямам нито пени в себе си.

Кристофър веднага разреши този проблем.

— Ще бъда изключително щастлив, ако мога да ви поканя, мис Флеминг. — Но когато му хвърли гневен поглед, тя видя, че очите му блестят с молба да приеме. — Моля ви, направете ми това удоволствие.

Клаудия беше достатъчно умна, за да разбере, че би се представила в много лоша светлина, ако сега се противопостави на поканата. Вместо това тя втренчи в Ирайн присвити очи, в които се четеше тиха заповед да се постарае да не дойде. Но мис Талбот не предполагаше, че точно този леден поглед накара Ирайн да вземе окончателно решение.

— Благодаря — измърмори тя и решителността й с всеки миг ставаше все по-твърда. — С удоволствие ще дойда с вас.

Двамата мъже веднага пристъпиха напред, за да й подадат ръка, от което изумлението на Клаудия се превърна в несдържана ярост. Тя отметна възмутено глава, скоро обаче се примири с положението, особено след като Ирайн подчертано отбягна ръката на Кристофър и улови лакътя на Алън Паркър.

Ирайн наистина се съмняваше, че Фарел ще се зарадва да я види в компанията на Кристофър. Затова почувства голямо облекчение, когато не го откри сред посетителите на кръчмата. Спомни си обаче как Моли се беше качила в стаята на чужденеца, за да му се предложи, и прехапа устни при мисълта, че жената сигурно е поискала да услужи по същия начин и на брат й.

Ирайн усети, че Кристофър я наблюдава, и когато му отвърна със същото, синьо-виолетовите й очи бяха по-студени и сурови от дълбините на Северно море. Тя очакваше подигравка, но, напротив, в усмивката му се четеше съчувствие. Мисълта, че той може да съжалява нея или някой от нейните близки, я вбесяваше. Вътрешно неспокойна, тя седна на стола, който й предложи Алън.

Кристофър помогна на Клаудия да се настани срещу него и ядоса Ирайн, като седна точно до нея. Да бъде в непосредствена близост до този мъж беше истински тормоз при нейното душевно състояние.

Като господар, свикнал да се разпорежда, Кристофър поръча ястията и бутилка леко бяло вино за дамите. Той хвърли парите на масата, което много допадна на Алън. Когато блюдата бяха донесени, Клаудия се реши да свали шапката си. Постави я внимателно настрана, оправи грижливо прическата си и след това започна да се храни с тънките си пръстчета.

Вратата се отвори и Ирайн пребледня, когато чу баща си да нахълтва вътре. Тя седеше с гръб към него и не се обръщаше. Ейвъри тръгна, залитайки, към бара и почука с една монета върху плота. Когато получи своята бира, той се облегна на тезгяха, за да огледа добре залата, докато отпиваше първата си глътка. Обаче веднага я изплю, забелязвайки, че Ирайн и Кристофър седят на една маса. Той се запрепъва из кръчмата. Всички очи бяха вперени в него и го следяха. Ирайн чу, че се приближава, и сърцето й заби лудо от страх. Ейвъри не се съобразяваше с нищо и му беше ясно само едно: неговата дъщеря се развлича, правейки доброволно компания на най-големия му враг. Той я хвана грубо за ръката и я дръпна от стола, докато през това време Клаудия с наслада отпиваше от виното си.

— Ти, непокорна, малка мръснице! Зад гърба ми си тръгнала с този кучи син! — изкрещя Ейвъри. — Заклевам се, че това ще ти е за последен път! Да, заклевам се!

Кметът замахна с юмрук така силно, че сигурно щеше да разбие брадичката на дъщеря си, ако Ирайн не се беше отдръпнала предвидливо. И отново верният рицар й се притече на помощ. Пламнал от яд, Кристофър скочи от стола си, хвана Ейвъри за ръката и го стисна така силно и болезнено, че той веднага пусна дъщеря си.

— Махнете си мръсните ръце от мен! — изръмжа кметът унизен и се опита да се освободи, но силната млада ръка не го пускаше.

Гласът на Кристофър прозвуча с ледено спокойствие:

— Моля ви да обмисляте постъпките си, кмете. Вашата дъщеря дойде тук заедно с шерифа и мис Талбот. Да не би да искате с вашата невъздържаност да обидите дамата и мистър Паркър?

Като че ли изплувал от гъста мъгла, Ейвъри едва сега забеляза другите двама на масата. Със зачервено лице той смънка някакво извинение, а Кристофър отпусна хватката си и го отблъсна силно назад.

Кметът обаче отново сграбчи дъщеря си за ръка и я задърпа към вратата:

— Върви си вкъщи и ми сготви нещо свястно за ядене! Веднага се връщам, ще изпия само чаша-две.

Врата се затвори след нея. Ейвъри оправи панталоните си, обърна се, плъзна поглед по посетителите, които го наблюдаваха, и се върна при тезгяха.

Сълзи на горчиво примирение опариха бузите на Ирайн, когато се прибра вкъщи. Искаше й се да не беше се подмамвала от недоизречената заплаха на Клаудия. След срама, който беше преживяла току-що в кръчмата, щеше да й бъде много трудно да държи главата си гордо изправена пред тази изтънчена дама.

А имаше и още нещо. Стремежът на Клаудия да бъде несравнимата красавица, на която се възхищава цяла Северна Англия, беше направо болезнен. За да постигне целите си, тя не се свенеше да изопачава истината, да оклевети някого, да го осмее или направо да го унищожи чрез интриги. Езикът й беше като камшик, под чиито удари жертвите биваха подлагани на смъртоносни мъчения. Ирайн не се съмняваше, че в нейно отсъствие тази жена щеше безпощадно да я унизи и да съсипе доброто й име. Без всякакви задръжки тя щеше да я обрисува пред онзи янки в съвсем изопачена светлина.

— Но какво ме интересува? — прошепна Ирайн нещастно. — Клаудия и мистър Сатън сякаш са създадени един за друг.