Сляпа страст

Тринадесета глава

— Но защо не остана две седмици, мамо — попита Алекса, седнала с кръстосани крака на леглото, докато Хелън пиеше чая си. — Ти така и не ни каза. Да не сте се скарали с Джон? Той затова ли не дойде да ме види?

— Ами аз…

— Нали ти обясни какво се е случило — прекъсна я баба й. — Приятелят му, барабанистът, имал неприятности с полицията. И Джон заминал за Дания.

— О, Рики Елис! Знам го! — извика Алекса, а Хелън погледна майка си с благодарност. — Но той ще дойде да ме види, нали? Каза, че ще ми донесе нещо супер!

— Хайде, хайде — намеси се отново баба й. — Ставай от леглото, преди майка ти да е разляла чая си.

— Не съм толкова глупава — обиди се Алекса, но все пак стана. — Отивам да се облека. Ще ходим на пазар, нали? Ти обеща!

— Да — потвърди Хелън, остави встрани чашата и притисна малкото момиченце в прегръдките си. — Първо се измий. И зъбите. Четката ти е в банята.

— Баба ми купи нова, докато те нямаше — рече Алекса. — Кога ще тръгнем? Знаеш ли колко трудно дядо намира място за паркиране?

— Скоро — отвърна Хелън и си помисли, че й се ще да има енергията на дъщеря си. — Допивам си чая и ставам.

— Днес е събота — намеси се бабата, като буташе пред себе си детето. — Майка ти е работила цяла седмица и заслужава да се поизлежава малко. Това, че ти си във ваканция, не означава, че и другите са.

— Но мама си дойде само преди седмица от Бермудите — възрази Алекса. — Ти ще дойдеш ли, бабо? Сара Стъбс каза, че в „Розбъри“ пуснали нови скейтбордове. Няма да го карам на улицата, само в градината.

Хелън привършваше чая си, когато майка й се върна.

— Това дете става все по-капризно. Докато те нямаше, баща ти съвсем се изтощи.

— О, съжалявам. Знаеш, че в такива случаи трябва да ми казваш. Не искам вие да се грижите за нея.

— А какво ще правиш, ако не се грижим? — попита неочаквано майка й. — Ще наемеш някой непознат, или ще я оставиш да се връща сама от училище?

— Не, аз ще я вземам.

— Тя ни е внучка. Нашата единствена внучка. И докато ти си на работа, ще бъде с нас.

— Но ако татко…

— Той не е престарял! Само на петдесет и осем е. И понеже малката няма баща, добре е в живота й да има поне един мъж с влияние.

— Мъж с влияние — повтори Хелън, потискайки болката, която думите на майка й събудиха у нея. — Какво искаш да кажеш?

— Ами… — Госпожа Колдуел се поколеба. — Ще се съгласиш, че няма мъж в семейството ти. Поне не постоянно.

— Казваш го, сякаш пред къщи има опашка от мъже — обиди се Хелън. — Знаеш, че преди Джон никой не бе от значение.

— А Алекса знае ли? Джон е млад и с баща ти се съмняваме, че двамата сте много подходящи един за друг. Но пък детето го харесва. И сега, макар че мълчиш, усещам, че нещо не е наред.

— Ти да не ми предлагаш да остана с Джон само защото Алекса го харесва?

— Значи наистина сте се разделили. Знаех си, че цялата история със заминаването му за Дания е измислена. Е, ще трябва да й кажеш и то скоро. Не е честно да я заблуждаваш.

— Да — съгласи се неохотно Хелън.

— Няма смисъл да си го изкарваш на мен — отвърна майка й. — Не съм виновна, че ваканцията ти се е провалила. Просто искам да си по-откровена с нас.

— Не е така просто.

— Защо? Ще продължиш ли да се виждаш с него, или не?

Хелън се поколеба и погледна полуотворената врата.

— Има нещо, което не исках да ти казвам. Но май се налага.

— Свързано е с бащата на Алекса, нали?

— Откъде знаеш? — изненада се Хелън.

— Аз съм ти майка. Усещам, че нещо не е наред.

— О, значи съм съвсем прозрачна!

— Не. Но си обикновен човек. Е, какво се случи? Срещна го отново, така ли?

Хелън поклати тъжно глава.

— Той е бащата на Джон.

— Не! — извика майка й. — Ти… знаеше ли?

— Преди да напусна Англия ли? Не, разбира се. Мислиш ли, че бих тръгнала, ако знаех? Беше страхотен шок и за мен. Нямах никаква представа.

— А той знае ли коя си?

Тонът на майка й бе хладен. За нея Рийд бе човекът, който бе излъгал дъщеря й. Щеше да е много трудно да накара родителите си да го гледат с други очи.

— Отначало не — отвърна Хелън със съзнанието, че трябва да обясни. Но все пак реши да премълчи подробностите. Майка й щеше да повярва, че е скъсала с Джон заради баща му.

След случката на кея, очакваше скандал. Не можеше да има друга реакция след всичко, което Джон бе видял. Той наистина бе сърдит. Но Хелън откри, че по-скоро е сърдит на себе си, отколкото на нея. А когато му каза, че познава баща му отпреди, доста се изненада.

— Така ли? Не знаех, че сте се виждали в Лондон.

Не биваше да го остави да мисли, че между тях е имало любовна история. Всъщност Джон се интересуваше повече от това, което става в момента и когато го убеди, че между нея и баща му няма никаква връзка, той се успокои.

— Случват се такива неща — каза и за неин ужас се опита да я прегърне. — Хайде, скъпа, никой не е светец, нали? С изключение на леля Вий — добави и се засмя. — Отпусни се. Старецът явно се е разгорещил. Ти си хубаво момиче, а той е мъж. Е, малко се стреснах, когато ви видях. Всъщност беше удар по самочувствието ми. Да предпочетеш някой по-стар от мен! Но щом казваш, че помежду ви няма нищо — всичко е наред. Всеки си има своите малки грехове — помълча и добави след миг: — Дори аз.

Хелън го изгледа изпитателно и вероятно нещо в изражението й го провокира.

— Добре де — заоправдава се той, въпреки, че тя не искаше да го слуша. — Най-добре да ти кажа. Онази нощ, когато излязох в града… не бях съвсем сам. Онова момиче, Сузи, спомняш си я, нали? Срещнах я в дискотеката и се забавлявахме страхотно. Без обвързвания, без обещания. Само приятно прекарване. Тъй че кой съм аз да ти правя забележки? Имам си своите слабости, признавам. Е, ще кажеш ли нещо?

Признанието на Джон не повлия на вече взетото решение, но все пак улесни нещата. А Джон, след като видя, че няма какво повече да направи, смени полета им за по-ранна дата. Напуснаха острова още същата вечер, така че Хелън нямаше възможност дори да поговори с Рийд.

Той беше там, когато прислугата изнесе багажа до колата, но не каза нищо.

— Значи Джон не подозира… — Гласът на майка й я върна в действителността. Въпреки че възрастната жена не завърши изречението, Хелън знаеше какво иска да каже.

— Не — отвърна твърдо, като се надяваше да е истина. Той не я пита кога и как е срещнала баща му. А заминаха така набързо, та бе сигурна, че не е успял да говори с него.

— Той — рече неочаквано майка й — много ли се е променил? Имам предвид Рийд Уайът. Сигурно е остарял. И помъдрял. Не беше ли изненадан, не чувстваше ли вина?

— Вина ли? — Сърцето й спря за миг, а лицето й почервеня. — Че защо?

— Джон сигурно му е казал, че имаш малко момиченце.

— Да.

— И това не го заинтригува?

— Не. Трябваше ли? Аз го накарах да мисли, че съм била и с други мъже.

— Той пита ли те? — присви очи госпожа Колдуел.

— Не. Само подметна между другото. Не мислиш ли, че е време да вървим? Ако Алекса се върне и ме завари в леглото…

— И как можеш да кажеш на някой, пък макар и между другото, че си спала и с други мъже? — възмути се майка й. — Хелън, може да съм старомодна, но не съм глупава.

— О, Господи! — простена Хелън. — Остави ме! Не ми се говори за това!

— Но ние сме ти родители. Бяхме с теб, когато се нуждаеше от помощ. Заслужаваме поне малко доверие. Не трябва ли да знаем какво става?

— Нищо не става!

— Не си направила някоя глупост, надявам се.

— Нямам намерение да имам второ бебе, ако се страхуваш от това — натърти Хелън. — Наистина, мамо, няма от какво да се притесняваш. Моите връзки със семейство Уайът са приключени.

— Наистина ли? — Майка й явно не бе убедена.

А Хелън искаше само да забрави.

През следващите дни обаче ставаше все по-трудно да прогони спомените. Времето не лекуваше, а напротив, сгъстяваше болката и макар че заспиваше от изтощение, след няколко часа се събуждаше и мислите отново я налягаха.

Беше чиста лудост да му позволи да я целува. Целувките разрушиха бариерата на времето и чувствата й към Рийд се разгоряха с пълна сила. Момичешките фантазии изглеждаха нереални и детински. Единствената светлинка в морето от несигурност бе Алекса. Дъщерята на Рийд, мислеше си Хелън със задоволство. Поне имаше нещо от него. Защото след като го срещна отново, тя коренно промени отношението си. Той не бе неморалният авантюрист, за какъвто го смяташе преди. Ако вярваше на това, което й разказа, а тя вярваше, всъщност Рийд не беше я изоставил на произвола на съдбата. Беше се върнал, макар и късно, за да й помогне.

Все пак каква част от истината заслужаваше да знае? Това, че има дъщеря, освен син? Като си припомни какво й разказа за битката с жена си, как да му каже? Ако се повтореше същото?

Или пък това, че е влюбена в него? Защото тя беше влюбена. Знаеше го от мига, в който се върна от Бермудите.

Не, не можеше да рискува бъдещето на Алекса, а възможността Рийд да я използва, за да спечели влияние върху детето, не й харесваше. Трябваше да се примири с факта, че не я обича. Те нямаха общо бъдеще. Той само я харесваше. Но не бе първият, който я харесваше. По някакви незнайни причини мъжете намираха съчетанието от червената коса и млечнобялата й кожа за много възбуждаща.

Ако Рийд не беше я харесал тогава, сега нямаше да има неприятности. Ако не беше я познал, ако не беше я докоснал, ако не бе събудил старите чувства… Ако, ако, ако… Но той я позна, докосна я и всичко започна отначало.

Работата й страдаше, не можеше да се концентрира. И шефът й на няколко пъти се ядоса. Беше свикнал на прецизност и когато договорите не бяха написани, или писмата не бяха изпратени, доброто му чувство за хумор се сменяше с раздразнение.

— Какво става? — попита я в петък следобед той, три седмици след завръщането й от Бермудите. — Ако не те познавах добре, щях да кажа, че имаш проблеми. Надявам се, не е свързано с Алекса. Тя е във ваканция, нали?

— Да.

— Тогава какво не е наред? Хелън, не искам да се меся, но ми трябва секретарка. Откакто се върна, загуби всякакъв интерес. Предполагам, че причината е твоят певец. Чух, че вече не се срещате.

— Откъде си чул?

— Е, колата му не се вижда вече наоколо. И понеже и работата ти куца…

— … си направил изводи. Две плюс две прави четири, така ли?

— Не съвсем. Притеснявам се за теб. Ако имаш проблеми, мога да ти помогна. Само кажи.

— Няма нищо — поклати глава Хелън. — И понеже все пак му дължеше някакво обяснение, добави: — Скъсахме, както си се досетил. Но по взаимно съгласие.

Алън я погледна подозрително.

— Тогава какво има? Подаде ми грешни данни и загубих повече от половин час, за да ги поправя.

— О, съжалявам — сведе глава Хелън. — Просто съм изморена.

— Но защо? Не можеш ли да спиш? Ако е така, трябва да се посъветваш с лекар. Млада жена като теб не би трябвало да има проблеми със съня.

Тя обеща да се посъветва с доктор. Когато Алън й предложи да си тръгне по-рано, напусна набързо офиса, благодарна на възможността да излезе.

Апартаментът й бе на първия етаж. На всеки прозорец имаше цветя и къщата изглеждаше чудесно. Това всъщност бе домът й. Алекса беше при родителите й.

Хелън реши да вземе душ и да отиде да я прибере. Сетне щяха да се разходят в парка. Щеше да има време да помисли за това, което й каза Алън. Пък и за много други неща.