Сребърен пламък

ГЛАВА СЕДМА

Докато най-прецизно мажеше филията си с масло, Дънкан Стюарт остро нареждаше на дъщеря си:

— Ако държиш на компанията на… — той поспря за секунда, докато размаже маслото по краищата на филията. Погледна строго и решително към красивата си дъщеря със студени, надменни очи, които тя бе наследила от него, след което продължи: — неподходящи и недостойни за тебе мъже, то поне си намери някой с достатъчно пари, за да може да те издържа.

— Но, татко, ти имаш достатъчно пари и за двама ни — самонадеяно отвърна Валери, докато си сипваше лъжичка захар в чая, поглеждайки безучастно изпод дългите си нежни мигли.

— Точно като майка си! — въздъхна Дънкан измъчено и отхапа малка хапка от филията. — Нямаш никакво понятие от пари.

— Всъщност… аз съм също като теб, татко. Бедната ми майка си мислеше, че парите се получават по пощата в определени дни. Аз, за разлика от нея, зная как се печелят. Но след като си в такова отвратително настроение тази сутрин, въпросът е дали някоя от твоите сделки с представителите на индианските племена се е провалила?

При тези думи младата дама, чиито тъмни къдрици безупречно падаха над челото, й, изгледа внимателно баща си с ясносините си, но студени очи, издаващи нещо хитро в природата й.

След като тъй внимателно бе намазал филията си с масло, Дънкан внезапно се раздразни, при което Валери приятелски нежно и утешително го попита:

— Добре, кажи ми има ли някой, за когото ти е приятно да разговаряме?

— Не, по дяволите — измърмори баща й, — де да беше така лесно! Говори се за нови инвестиции във Вашингтон. По дяволите, всичко! Няколко индианци умрели и вече всички решила, че става дума едва ли не за любимата им баба.

— Не го вземай толкова навътре, татко! Знаеш, че всяко чудо е за три дни и скоро паниката и суматохата ще утихнат. Няколко гръмки заглавия по вестниците и оправданията ще се намерят набързо. До момента, когато разследването премине през всичките бюрократични нива и препятствия, на никого вече няма да му пука.

Още преди майка й да умре, Валери се бе превърнала в довереница и съветничка на баща си. Присила Уиндъм Стюарт никога не разбра напълно своя шеметен и непрекъснато променящ се съпруг. Той бе един от най-младите, повишени в чин офицер военнослужещи от времето на Гражданската война. Когато си дойде в отпуск в Охайо, той я омая и превзе сърцето й за съвсем кратко време.

Тя винаги с удоволствие си спомняше за неговата униформа. Баща й, съдията Уиндъм, до края не одобри брака им, но въпреки това продължи да изпраща пари на дъщеря си до смъртта й преди три години. Лекарят считаше, че здравето й е извънредно крехко. Самата Валери обаче считаше, че успокоителните, които майка й в течение на двадесет години поглъщаше заради „изхабените“ си нерви, всъщност я бяха довършили.

Дънкан Стюарт не бе пропилял парите на съпругата си, даже напротив, бе увеличил доста голяма част от тях в резултат на успешните си сделки. Неговият проблем се състоеше в това, че той искаше все повече и повече. Често се отбиваше на покер в клуба на Монтана, но някак неловко и безсмислено му се виждаше да подписва чекове от по шест цифри всяка нощ. Знаеше, че този тип игри са нещо съвсем неподходящо за него.

В Хелена, Монтана, милионерите на глава от населението бяха повече отколкото във всеки друг град. Повече от петдесет милионери живееха в малката планинска столица. Част от тях само за месец печелеха милион от някоя своя мина. Стотици млади мъже, изпаднали в немилост, живееха в Хелена, докато отшуми скандалът и семействата им си ги приберат отново вкъщи. Обществото там бе аристократично и крайно екстравагантно. А също и твърде разнообразно.

Една от известните богати дами в Хелена веднъж бе заявила, че се отнася твърде внимателно и учтиво със слугите си, тъй като никой не знае дали на следващата седмица някой от тях няма да се приобщи към висшето общество.

Именно в този край все още можеше да се направи състояние за една нощ — от мините, златните залежи, находищата от сребро, мед и въглища. Освен това можеше да се забогатее от дървените запаси или от построяването на железопътни конструкции и пътища, а така също и от обработването на земята.

По целия свят царстваше философията на грабителя-барон. Джей Пи Морган тъкмо бе установил контрол над стоманената промишленост и източните железопътни линии. Бе време на открити и смели операции и действия.

Дънкан Стюарт и дъщеря му Валери се бяха ориентирали твърде добре в заобикалящата ги действителност — притежаваха надеждна компания; бяха достатъчно уверени в логическия ход на нещата, така че единствената им грижа бяха личните печалби.

— Що се отнася до съпруг, аз вече съм си избрала такъв.

Баща й спря мърморенето си и погледна учудено към Валери. Оставяйки настрани вилицата си, той попита с любопитство:

— Някой, когото познавам, или по-точно някой, който представлява интерес за мен? — добави той, като ся даваше сметка, че добре познава интереса на дъщеря си към неговите сделки и партньорите му в бизнеса, които далеч не бяха подходяща партия за женитба. Неговият личен избор бе най-малкият син на херцога на Съдърленд, но Валери бе казала, че той е ужасно дебел, поради което тя просто не може да се държи почтително и възпитано с него.

— Трей — отвърна лъчезарно Валери. — Какво ще кажеш, достатъчно подходящ ли е според теб? — запита тя с леко подигравателна усмивка.

— Едва ли ще се съгласи да те вземе — отряза я Дънкан, — в клуба вече се обзалагат, че това момче никога няма да се ожени. Тоя самонадеян младеж се възползва на драго сърце от свободата и предимствата си, но едва ли е така с фамилията му.

— Е, имам намерение да постигна целта си и да се омъжа за него.

Дънкан Стюарт за пореден път се увери, че дъщеря му е прекалено смела, самонадеяна и безочлива. Но освен всичко тя доста добре знаеше и разбираше как трябва да се действа, това той не можеше да отрече.

— И как ще го направиш? — попита я той, без да прикрива любопитството си.

— Ще се ожени за мен, когато му кажа, че нося дете от него.

— Едва ли ще ти повярва!

— Тогава ще трябва да повярва на теб, когато му го съобщиш!

— Боя се, че и тогава няма да повярва. Трябва да ти кажа, че дори и пушката на Карл Море не може да го трогне. Или пък тази на Блер Уилърд. Би трябвало да знаеш, че представителите на семейство Брадок-Блек не отстъпват. Слуховете твърдят, че той не е бил първият, който е преспал с дъщерята на Карл, или с която и да било друга млада госпожица. Или поне предпочита да не бъде първият. Навярно си има по-малко главоболия по този начин. Отдавна е платил за всичко на Карл Море и на Блер Уилърд, а дявол знае и на кого още. Всички в града упорито говорят, че Търк се е върнал от училище. Някои твърдят, че сега си наваксва с гаджета. Така че, по-добре е да се ориентираш към другиго, или поне доста да поразмислиш, ако наистина се надяваш на венчална халка от Трей Брадок-Блек.

— А какво ще кажеш за… — Валери спря за миг, след което бавно продължи с нотка на престореност и лека самодоволна усмивка на лицето — това, че ще се ожени за мен при всички положения, щом кажеш на баща му, че Сивия орел и Ловеца на бизони непрекъснато ме преследват, за да ме изнасилят.

Дънкан се поколеба, но след секунда поклати глава и каза:

— Не става. Тия номера не минават при Хейзард. Наистина ли си бременна от него? — попита той, разбрал най-после какво означава това.

— Не.

— Слава Богу!

— Поне не е от него.

— Господи Исусе! А от кого е?

Валери повдигна рамене и изтърси:

— Не съм сигурна от кого е.

Баща й стовари юмруци по масата и избухна:

— Как може да си толкова ужасно безотговорна!

— Защото съм решила да се омъжа за Трей — отвърна тя поверително, — при това с твоята помощ.

— По-скоро ще получиш проклятието ми, отколкото помощта ми — измърмори баща й. — Да знаеш, че Хейзард Блек никога не губи в преговори.

— Татко, в случая той няма да изгуби — отвърна му Валери със самодоволна усмивка. — Само това, че ще се снабди с любяща снаха, ще спаси главите на двама свои племенници от бесилото, а на всичкото отгоре ще стане един щастлив дядо.

— Струва ми се, че изпускаш една малка подробност в този свой идеален план. Какво би станало, ако Трей не оживее след тези смъртоносни рани?

— Според слуховете той се оправя и вече е твърде добре. Освен това, изобщо не ми казвай, че не ти се иска да се свържеш с толкова богати хора като тях. Не може да си толкова глупав, че да се откажеш от подобна инициатива само защото той е богат, но индианец. Не забравяй и за политическата му власт. Разправят, че Хейзард се познава с половината конгресмени във Вашингтон. Ще се справим, татко, недей да се отказваш!

Дънкан поразмисли и реши, че планът на Валери не е съвсем лишен от смисъл. Да, действително, струваше си да опитат. Тя бе абсолютно нрава за загрижеността на Хейзард по отношение на останалите индианци. В течение на дълги години той бе играл ролята на техен защитник в различните спорове и сблъсъци, дори тогава, когато се налагаше да заплати за свободата им. Освен това Дънкан имаше няколко влиятелни приятели в две от местните съдилища. Ако те можеха да издействат обвинителни актове срещу двамата индианци, а после и да прехвърлят делото в съда при съдията Кланси, тогава наистина имаше някакви шансове да успеят.

— Кога ще започнем да действаме? — попита Дънкан с едва забележима усмивка на лицето.

— Няма закъде да бързаме, татко! Нека първо да дадем шанс на Трей да се възстанови. При това съдебната комисия ще има заседание едва през следващата седмица. Може би, когато Хейзард се появи в лобито, ще имаш възможност да поговориш с него. Няма да ми представлява никаква трудност, ако реша да се свържа и с Ливингстоун от „Маунтин Дейли“. Знаеш какво е отношението му към индианците. Защо да не се отбия да го видя по някое време?

— А когато отида на обяд със съдията Кланси, ще обсъдя въпроса с него. След като Хейзард направи всичко възможно синът му да бъде уволнен от поста експерт по индианските въпроси, Кланси е настръхнал и жадува за кръв, особено тази на Хейзард Блек.

При тези думи Дънкан започна да върти ланеца на джобния си часовник, както правеше винаги, когато замисляше някакъв нов план.

— Бъди предпазлив и дискретен, татко — предупреди го Валери с явна загриженост в гласа си, тъй като бе уверена, че интригантското в характера на баща й понякога замъгляваше интелигентността му, — не бих искала Хейзард да разбере по някакъв начин за намеренията ни.

Пръстите на Дънкан се поуспокоиха и спряха нервното си движение. Той постави спокойно ръце на бродираната си жилетка и въздъхна от тежките и сериозни мисли, които го налегнаха.

— Дори и да узнае, тази идея може изобщо да не се осъществи.

— Не бъди толкова песимистичен! — успокои го Валери, чиято втора природа бе интригантството. — В момента, в който ангажираме досадните предразсъдъци на Ливингстоун и се уверим, че съдията Кланси е разбрал, че може да се възползва от възможността да притисне и усмири Хейзард Блек, имаме всички шансове да успеем.

Дънкан изсумтя, както винаги, когато не му достигаха думи да се изразя.

— И какво ще стане, ако грешиш? — измърмори той. — Какво смяташ да правиш с детето?

— Ще се омъжа за някой друг — отвърна Валери и примигна два пъти с миглите си. — Навярно. Или още по-вероятно ще отпътувам за една по-дълга ваканция в Европа, където срещу някаква незначителна сума детето ще може да бъде оставено за отглеждане в някое френско или английско градче… Искаш ли още кафе, татко?