Свещена любов

5.

В центъра на града, в района на клубовете и търговията с наркотици, Фюри се носеше по една пряка на Десета улица. Ботушите му кънтяха тежко по овехтялата настилка, черното му яке плющеше зад него. На около петнайсет метра отпред се движеше лесър и позициите им технически поставяха Фюри в ролята на преследвач. В действителност убиецът не се опитваше да се измъкне. Опитваше се да навлезе достатъчно дълбоко в сенките, така че двамата да могат да се бият, и Фюри беше готов за това.

Правило номер едно във войната между Братството и Обществата на лесърите гласеше: „Без крайности в близост до хората“. Никоя от двете страни нямаше нужда от разправии.

Това всъщност беше единственото правило.

Сладникавата миризма на бебешка пудра долетя до Фюри. Врагът му оставяше гадна за обонянието следа. Струваше си да изтърпи вонята обаче, защото боят щеше да си го бива. Косата на убиеца, по чиито пети се движеше, беше чисто бяла, което значеше, че отдавна е част от Обществото. По неизвестни причини всички лесъри се депигментираха с времето и губеха индивидуалния цвят на косата, очите и кожата си, колкото повече опит трупаха в преследването и убиването на невинни вампири.

Страхотна сделка. Колкото повече убиваш, толкова повече заприличваш на мъртвец.

Когато заобиколи кофите за боклук и прескочи нещо, за което се надяваше да е купчина парцали, а не мъртъв бездомник, си направи сметката, че след около петдесет метра той и неговият приятел лесърът щяха да получат желаното уединение. Краят на уличката беше задънен и неосветен, ограден от тухлени стени без прозорци и…

Там имаше двама човеци.

Фюри и убиецът спряха в близост до натрапниците. Спазвайки разстояние помежду си, те огледаха ситуацията, а онези вдигнаха глави към тях.

— Махайте се оттук — нареди този отляво.

Добре, очевидно ставаше дума за прекъсната сделка. Типът отдясно определено беше купувачът, й то не само защото не се опитваше да поеме контрол върху положението. Нещастникът с мърляви панталони очевидно беше неспокоен, с трескав поглед и жълтеникава, покрита с акне кожа. Най-показателно от всичко беше, че насочи вниманието си обратно към джобовете на дилъра, без ни най-малко да се тревожи от вероятността да бъде повален от Фюри или убиеца.

Не, най-голямата му грижа беше да си получи следващата доза и явно се ужасяваше, че може да се наложи да си иде вкъщи без онова, което му бе нужно.

Фюри преглътна мъчително, докато наблюдаваше празния му, стрелкащ се наоколо поглед. Той беше изпитал същата смразяваща паника точно преди да се вдигнат капаците от прозорците на къщата за през нощта.

Дилърът сложи едната си ръка на кръста.

— Казах да изчезвате!

По дяволите. Ако този мръсник извадеше оръжие, щеше да стане голяма каша, защото… Добре, убиецът също посегна към якето си. Фюри изруга и се присъедини към купона, като положи длан върху Зиг Зауера на хълбока си.

Дилърът замръзна на място, явно осъзнал, че всички разполагаха с аксесоари за олово. След кратка преценка на риска вдигна ръце пред себе си.

— Като се замисля, май е по-добре да си тръгвам.

— Правилен избор — изръмжа лесърът.

Наркоманът не сметна идеята за толкова добра.

— Не, не… Трябва ми…

— По-късно. — Дилърът закопча якето си като продавач, затварящ магазина си.

Случи се толкова бързо, че никой не можа да го спре. Най-неочаквано наркоманът извади макетно ножче и с непохватно, повече залагащо на късмет, отколкото на умения движение, преряза гърлото на дилъра. Докато кръвта оплискваше всичко, купувачът претършува магазина, прерови джобовете на якето и напъха в оръфаните си джинси целофанените пакетчета. След като набегът приключи, той се изниза като плъх — прегърбен, подтичващ, прекалено доволен от късмета си, че да обръща внимание на истинските убийци, намиращи се на пътя му.

Без съмнение лесърът го остави да си тръгне, за да се разчисти територията и да започне истинският бой.

Фюри не го спря, защото имаше чувството, че гледа в огледало.

Неприкритата радост върху лицето на наркомана беше смразяваща.

Очевидно се беше качил на бързия влак за големия купон и фактът, че беше безплатно, представляваше само малка част от вълнението. Големият му възторг идеше от неочаквано изобилния запас.

Фюри познаваше този сладостен като оргазъм порив. Изпитваше го всеки път, когато се заключеше в спалнята си с голяма торба, пълна с червен дим и нов пакет цигарени хартийки.

Той… завиждаше. Толкова силно…

Дългата стоманена верига го удари странично и се обви около врата му, метална змия с ужасна сила. Лесърът я дръпна към себе си и брънките й прекъснаха всичко — дишане, кръвообращение, глас.

Центърът на тежестта на Фюри се прехвърли от бедрата му към раменете и той се понесе напред, като вдигна ръце, за да не допусне лицето му да се размаже в паважа. Когато се приземи на колене и длани, пред погледа му се озова физиономията на дилъра, от когото се носеше бълбукане като от кафе машина.

Дилърът протегна ръка, а окървавените му устни се размърдаха леко.

— Помогни ми… Помогни ми…

Лесърът заби ботуша си в главата на Фюри, като че риташе футболна топка, и ударът накара света да се завърти наоколо, а Фюри почувства тялото си като пумпал. Озова се право пред дилъра, като спря търкалянето си в тялото на умиращия.

Фюри примигна и изпъшка. Светлините на града заличаваха звездите в небето, но не и тези пред погледа му.

Чу до себе си задавено пъхтене и за кратко насочи замъгления си поглед натам. Дилърът беше на път да се срещне с Мрачния жетвар. От втората уста, появила се на гърлото му, се откъсваха последни издихания. Миришеше на кокаин, примесен с хероин, като че самият той употребяваше, а не беше само снабдител.

Това е моят свят, помисли си Фюри. Свят на пакетчета и пачки пари. Прекарваше повече време в тревога за следващата доставка, отколкото дори за мисията на Братството.

Магьосника се яви в главата му, извисил се като Атлас сред полето от кости. Много си прав, това е твоят свят, твоята сфера на действие. А аз съм твоят крал.

Лесърът дръпна веригата, с което взе думата на Магьосника и направи звездите пред погледа на Фюри още по-ярки.

Ако не се върнеше незабавно в играта, задушаването щеше да стане негов най-добър и единствен приятел.

Вдигна ръце към брънките и ги хвана в двата си огромни юмрука, изправи се до седнало положение, така че гърдите му се опряха в коленете и омота стоманеното въже около протезата си. Като напрегна крака си, той притисна частта от веригата, намираща се под тока на ботуша му, и успя да я разхлаби малко, за да може да диша.

Убиецът се наклони назад, все едно караше водни ски, и протезата поддаде на напрежението. Ъгълът на изкуствения му крак се промени. С бързо движение Фюри освободи крака си от веригата, придърпа висящия й край и напрегна с все сила врата и раменете си.

Убиецът полетя към тухлената стена на химическото чистене, а ускорението и тежестта му повдигнаха Фюри от земята.

За части от секундата веригата се разхлаби.

Това беше достатъчно за Фюри да се извърти, да махне проклетото нещо от врата си и да успее да се докопа до кинжала си.

Лесърът беше зашеметен от срещата си със стената, Фюри се възползва от това и го прониза с оръжието си. Стоманеното острие проникна дълбоко в меката, празна вътрешност на лесъра и оттам бликна лъскава черна течност.

Убиецът погледна надолу, объркан, като че някой беше променил правилата на играта и той не беше уведомен. Вдигна белите си ръце в опит да спре изтичането на сладникавата зла кръв, но нямаше как да се пребори с този потоп.

Фюри обърса уста с опакото на ръкава си и усети гъдела на трепетно очакване.

Лесърът хвърли поглед към лицето му и обърканото изражение изчезна. Върху безцветната му физиономия се настани страх.

— Ти си онзи — прошепна убиецът и коленете му поддадоха. — Мъчителят.

Нетърпението на Фюри отиде на заден план.

— Какво?

— Чувал съм… за теб. Първо накълцваш… после убиваш.

Нима се беше сдобил с репутация в Обществото на лесърите? Беше започнал тази касапница с лесърите преди два месеца.

— Откъде знаеш, че съм аз?

— Между другото… Усмихваш се.

Убиецът се строполи на земята, а Фюри осъзна, че се е ухилил зловещо.

Беше трудно да се каже кое бе по-ужасяващо — фактът, че го беше направил, или че не беше забелязал.

Изведнъж зениците на лесъра се стрелнаха наляво.

— Благодаря… мамка му.

Фюри замръзна на място, когато в левия му бъбрек се опря дулото на пистолет, а до ноздрите му достигна свеж талаз от мирис на бебешка пудра.

На не повече от пет пресечки на изток, в личния си кабинет в „Зироу Сам“, Ривендж, известен още като Преподобния, изруга. Мразеше онези, които не умееха да се владеят. Мразеше ги.

Олюляващият се пред бюрото му човек току-що се беше подмокрил. Върху панталоните му се беше появило тъмносиньо кръгло петно.

Изглеждаше, сякаш някой го бе уцелил с мокра гъба.

— О, за бога. — Рив поклати глава към частните си гардове маври, играещи ролята на закачалка за нещастника.

Трез и Ай Ем направиха същите отвратени физиономии като неговата.

Слава богу, каза си Рив, че обувките „Док Мартенс“ на краката на човека играеха ролята на купи за пунш. Нищо не беше протекло.

— Какво съм направил? — изквича мъжът. Височината на гласа му подсказваше, че тестисите му са сериозно смачкани в мокрите боксерки. Още малко и щеше да мине в контраалт. — Нищо не съм…

Рив прекъсна опитите му да отрича.

— Криси се появи с подута устна и синини по лицето. Отново.

— Мислиш, че аз съм го направил? Момичето проституира за теб. Може да е бил всеки…

Трез възрази срещу твърдението му, като сви ръката му в юмрук и го стисна като портокал.

Когато врясъкът от болка на обвиняемия премина в хленчене, Рив небрежно взе в ръка сребърен нож за писма. Беше остър като кинжал и Рив изпробва острието върху показалеца си, а после бързо облиза капката кръв, появила се там.

— Когато кандидатства за работа тук — заговори той, — даде адрес Двайсет и трета улица номер тринайсет-единайсет. Адресът на Криси е същият. Пристигате и си тръгвате заедно. — Рив вдигна ръце, когато другият отвори уста. — Да, наясно съм, че това не е против правилата. Но пръстенът на ръката ти… Почакай, защо се опитваш да я скриеш зад гърба си? Трез, ще му помогнеш ли да сложи дланта си пред мен?

Рив почука с върха на ножа за писма по бюрото си, а Трез избута едрия мъж, като че не тежеше повече от торба с пране. Без никакво усилие просна ръката му пред Рив и я задържа там.

Рив се наведе и прокара върха на ножа по пръстена от гимназията на Колдуел.

— Върху лицето й има странен белег. Когато отначало го видях, се учудих. От този пръстен е, нали? Ударил си я с опакото на ръката, нали? Уцелил си я в лицето с това.

От мъжа течаха слюнка и сополи като вода от пробита гемия. Рив очерта още един кръг около синия камък на пръстена, после прекара острия като бръснач резец по всеки пръст поотделно, от изпъкналите кокалчета до плоската основа на ноктите.

Кокалчетата в основата на показалеца и средния пръст бяха наранени. Бледата кожа отгоре им беше подута и лилава на цвят.

— Явно не си я ударил само с опакото на ръката — измърмори Рив, като още докосваше пръстите на мъжа с ножа за писма.

— Тя си го…

Рив стовари юмрук върху бюрото с такава сила, че телефонът подскочи и слушалката падна от мястото си.

— Да не си посмял да завършиш това изречение. — Рив се бореше да не оголи напиращите от устата му кучешки зъби. — Или, бог ми е свидетел, ще се погрижа за топките ти на мига.

Нещастникът напълно загуби жизнеността си, а сигналът свободно на телефона се смени с едва доловимо бип-бип-бип. Ай Ем, хладнокръвен както винаги, се протегна и постави слушалката на мястото й.

От носа на мъжа се изтъркаля капка пот и падна върху опакото на ръката му, а Рив овладя гнева си.

— Добре. Докъде бяхме стигнали точно преди да си изпросиш кастрация? А, да. Ръце… Говорехме за ръце. Какво ли би правил, ако нямаше две. Не би могъл да караш кола със скоростен лост, например. А ти имаш лост в колата, нали? Да, виждал съм те в онази странна акура. Хубава кола.

Рив постави собствената си ръка върху лъскавото дърво точно до тази на човека и започна да прави сравнения, като посочваше очевидните различия с ножа за писма.

— Моята длан е по-дълга и по-широка от твоята. И пръстите ми са по-дълги. Вените ми са по-изпъкнали. Ти имаш татуировка на… Какво е това в основата на палеца ти? Някакъв вид… китайски символ за сила. Да, моите татуировки са на друго място. Какво още… Кожата ти е по-светла. Мамка му, вие белите момчета наистина трябва да помислите за тена си. Без малко ултравиолетови лъчи приличате на мъртъвци.

Рив вдигна поглед и се замисли за миналото, за майка си и нейната колекция от синини. Беше му отнело много време да въздаде справедливост за нея.

— Знаеш ли коя е най-голямата разлика между нас? — продължи той. — Виж… Моите кокалчета не са наранени от побой върху жена.

С бързо движение той вдигна ножа за писма и го заби така силно, че острието проникна не само в плътта, но и през тиковото дърво на бюрото.

Ръката, която беше пронизал, беше неговата собствена.

Докато човекът крещеше, той не чувстваше нищо.

— Да не си посмял да припаднеш, слабако — изстреля Рив, когато другият завъртя очи. — Ще гледаш внимателно, за да запомниш посланието ми.

Рив вдигна длан, докато тя не се удари в основата на дръжката и освободи ножа от бюрото. Постави ръката си така, че мъжът да може да наблюдава, и започна да движи ножа за писма с неумолима прецизност. Оформи отвор в кожата и костта, превръщайки пробива в малък прозорец. Когато свърши, дръпна острието и го положи внимателно до телефона.

Докато кръвта се стичаше по вътрешната страна на ръкава към лакътя му, той погледна към мъжа през дупката.

— Ще те наблюдавам. Навсякъде. Непрестанно. Появили се с нова синина от „падане под душа“, ще те бележа като календар. Разбираш ли ме?

Мъжът се извъртя настрани и повърна върху крачола на панталона си.

Рив изруга. Трябваше да очаква подобно нещо. Проклет страхливец и побойник на жени.

Хубавото беше, че глупакът с полусмляната паста, стичаща се върху пълните с урина обувки „Док Мартенс“, не знаеше на какво всъщност е способен Рив. Този човек, както и всички останали хора в клуба, нямаше представа, че шефът на „Зироу Сам“ не е просто вампир, но и симпат. Сигурно копелето би се надрискало и тогава вече мръсотията щеше да е върховна. От мокрото петно вече беше ясно, че не е почитател на памперсите за възрастни.

— Колата ти сега е моя — заяви Рив и се протегна към телефона, за да набере номера на чистачите. — Приеми го като разплащане плюс лихва и глоба заради парите, които си откраднал от бара ми. Също така си уволнен заради търговия зад гърба ми на моя лична територия. И още нещо. Другия път, като се опиташ да жънеш чужда нива, недей да отбелязваш пакетчетата със същия орел, какъвто имаш на проклетото си яке. Прави прекалено лесно откриването на дилъра. И както вече казах, по-добре моето момиче да не се явява с нещо повече от счупен нокът или ще те посетя. Сега изчезвай от офиса ми и вече никога не идвай в клуба.

Онзи беше изпаднал в такъв шок, че изобщо не се възпротиви, когато беше замъкнат до вратата.

Рив отново удари с окървавения си юмрук по бюрото, за да привлече внимание.

Маврите спряха, а също и товарът им. Човекът беше единственият, хвърлил поглед през рамо, и в него се четеше неподправен ужас.

— Едно. Последно. Нещо. — Рив се усмихна със затворена уста, като остави скрити заострените си кучешки зъби. — Ако Криси напусне, ще приема, че ти си я принудил да го направи, и ще те потърся заради финансовите си загуби. — Рив се наведе напред. — Имай предвид, че не са ми нужни пари, но пък съм садист и се възбуждам, като наранявам хора. Следващия път ще си взема моето от кожата ти, няма просто да се лишиш от портфейла или паркираната пред къщата ти кола. Трез, ключовете?

Мавърът пъхна ръка в задния джоб на панталоните марка „Зет Бранд“ и подхвърли ключ на верижка.

— Не се тревожи за прехвърлянето на мое име — каза Рив и го хвана. — Там, където ще се озове акурата ти, няма да има нужда от документи или доказателство за собственост. Довиждане засега.

Вратата се затвори и Рив хвърли поглед към верижката на ключа. На висящия от нея ключодържател беше изписано: „Съни Ню Палц“6.

— Какво? — попита, без да вдига поглед.

Гласът на Хекс, разнесъл се от тъмния ъгъл, от който тя винаги наблюдаваше представлението, беше тих.

— Ако го направи отново, искам аз да се заема.

Рив стисна ключа в юмрук и се облегна назад в креслото си. Дори да кажеше „не“, ако Криси отново се появеше пребита, шефът на охраната му вероятно щеше да спретне отплата така или иначе. Хекс не беше като другите служители. Хекс не беше като никого.

Това не беше напълно вярно. Беше като него. Наполовина симпат.

Или наполовина социопат в нейния случай.

— Наблюдавай момичето — отговори й той. — Ако този кучи син отново реши да действа с училищния си пръстен, ще хвърляме ези-тура кой да му даде да се разбере.

— Наблюдавам всички момичета. — Хекс отиде до вратата, излъчваща овладяна мощ. Имаше мъжка конструкция, висока и мускулеста, но не беше груба. Въпреки прическата в стил Ани Ленъкс не беше тромава и злобна мъжкарана в стандартната си униформа от черна тениска и черни кожени панталони. Не, Хекс притежаваше смъртоносната елегантност на острието — бърза, решителна, твърда.

И като всеки кинжал обичаше да лее кръв.

— Днес е първият вторник от месеца — отбеляза тя и сложи ръка на дръжката на вратата.

Като че той не знаеше.

— Тръгвам след половин час.

Вратата се отвори и затвори. Шумът от клуба проникна и после заглъхна.

Рив повдигна дланта си. Кървенето беше спряло и раната щеше да се затвори след около двайсет минути. До полунощ нямаше да има и следа от разреза.

Замисли се за мига, в който се беше пробол. Да не чувстваш нищо с тялото си, беше особен вид парализа. Въпреки че можеш да се движиш, не усещаш тежестта на дрехите върху гърба си или дали обувките ти са прекалено стегнати. Дори не чувстваш дали земята под краката ти е неравна или хлъзгава.

Липсваше му тялото му, но или взимаше допамин и се примиряваше със страничните му ефекти, или танцуваше танго с тъмната си страна. А това беше тежка битка, в която не беше сигурен, че може да победи.

Рив взе бастуна си и бавно се изправи от стола. В резултат на постоянното състояние на вцепененост балансът беше трудна работа, а гравитацията не му беше приятелка, така че придвижването до стената му отне повече време от нормалното. Когато стигна там, положи длан на изпъкналия правоъгълник и плоскостта с размерите на врата се отмести в стил „Стар Трек“.

Черната спалня с баня, която се появи иззад нея, беше едно от трите му убежища и по някаква причина тук душът беше най-хубав.

Вероятно защото с размерите си от едва двайсет квадратни метра банята можеше да придобие тропическа температура само с пускането на водната струя.

А когато непрекъснато ти е студено, това е сериозно предимство.

Съблече дрехите си и пусна водата, като се обръсна набързо, докато чакаше струята да стане нетърпимо вряла. Докато прекарваше бръснача по страните си, образът на мъжа, взиращ се в него от огледалото, беше същият както винаги. Прическа ирокез. Очи с цвят на аметист. Татуировки по гърдите и корема. Дълъг пенис, увиснал между краката.

Замисли се къде трябваше да ходи тази вечер и образът се смени, червена мъгла постепенно замени всички цветове пред погледа му. Не беше изненадан. Насилието беше начин да задоволи злата си природа, то беше същото като храната за гладуващия. И току-що в офиса си той беше получил само малка вкусна хапка.

При нормални обстоятелства щеше да е време за още допамин. Химическият му спасител държеше под контрол най-тежките му потребности на симпат, като ги заместваше с хипотермия, импотентност и вцепененост. Страничните ефекти бяха отвратителни, но трябваше да се направи нужното, а лъжите изискваха да бъдат поддържани.

Също и представянето.

Изнудвачката му държеше на представянето.

Обгърна члена си с ръка, сякаш можеше да го предпази от това, което щеше да му се наложи да върши по-късно, и отиде да провери водата.

Макар парата във въздуха да беше така гъста, че той я усещаше като пяна в гърдите си, водата пак не беше достатъчно гореща. Никога не беше достатъчно.

Потърка очи със свободната си ръка. Продължаваше да вижда в червено, но му харесваше. По-добре да срещне изнудвачката си на равна нога. Зло срещу зло. Симпат срещу симпат.

Рив пристъпи под струята и водата отми кръвта. Докато сапунисваше кожата си, вече се чувстваше мръсен, абсолютно нечист. Усещането щеше да става още по-лошо до настъпването на зората.

Да… Отлично разбираше защо неговите работещи момичета изпълваха с пара съблекалнята в края на смените си. Уличниците обичаха вряла вода. Сапун и вряла вода. Понякога те и гъбата за баня бяха най-доброто, което получаваш през нощта.