В обятията на Шамбала

Камбаната

Заедно с „нашия“ як заслизахме по пътеката.

— Хайде, миличък! — повтаряше Селиверстов и приятелски го потупваше.

Когато слязохме в низината, изведнъж отдясно зърнах нещо познато. Да не би да ми се е сторило? Якът също спря като закован. Отстъпих няколко крачки назад и се загледах в пролуката между него и Селиверстов.

— Мръдни, Сергей, не си прозрачен!

Все гледах натам, но виждах само облаци. Мобилизирах подсъзнанието си, защото разбирах, че то е отреагирало по-бързо от съзнанието. Дори, струва ми се, се надух като пуяк. Постепенно някъде отвътре възникнаха образи, започнаха да се конкретизират и в крайна сметка въображението ми нарисува средновековен замък с крепостни стени и камбани. Лъхна на нещо православно.

— Приятели, не видяхте ли там средновековен замък?

— Какво ти става, шефе!?

Стоях и продължавах да се вглеждам в пролуката между тибетските хълмове. След няколко минути Селиверстов деликатно подхвърли:

— Предлагам да тръгваме. Якът се изнерви, няма и трева, само пясък и камъни.

— Сега, сега…

Удължавах времето, сякаш очаквах… неизвестно какво. „Виж ти, вярата ми в силата на подсъзнанието не е угаснала. Обратно — тук сякаш се е изострила“, отбелязах си наум.

В същия миг облаците леко се изместиха и в пролуката между хълмовете се появи като от приказките невероятна по размери камбана — цилиндрична, с овален връх. На „темето“ й имаше две стъпала, над които се намираше конусовидно разширение, плавно преминаваше в цилиндър.

— Каменна камбана! — изревах аз. — Ето я!

Всички наизваждаха фотоапаратите си. Равил грабна видеокамерата и като погледна през окуляра, на свой ред извика:

— Камбаните са две!

Спогледахме се и вече с невъоръжено око забелязахме близо до първата камбана върха и на втората. Докато ги рисувах, се вглеждах във всеки детайл. Постепенно очите ми започнаха да различават отляво на камбаните някаква конструкция.

— Не мога да разбера какви са странните пирамиди, които преминават в дъгообразна конструкция? — прошепнах аз, едва помръдвайки замръзналите си устни. — Мъглата ми пречи.

Въпреки че не можахме да разгледаме добре конструкцията, прилепена до ясно очертаните камбани, все пак успях да я скицирам. Оказа се, че огромна каменна дъга се допира с двата си края до две стъпаловидни пирамиди.

— Каква сложна конструкция! — с удивление разглеждах рисунката. — Какво ли е предназначението й?

— Несъмнено изкривява пространството — произнесе Рафаел.

— Между другото, сигурно влияе и върху времето. Дъгообразната й част страшно напомня за огледалото на Козирев.

— Искам да разбера — Селиверстов вирна глава — с каква цел тук са изкривявали пространството и са променяли хода на времето? Какво са искали да постигнат?

Въпросите на Селиверстов останаха без отговор.

В този момент ми хрумна, че може би древните учени са имали познания за пространството като физическа реалност. И са го изучавали обективно, като са фиксирали всички негови извивки, и са знаели докъде води един или друг начин на изкривяването му. Че сигурно са разполагали с апаратура и са били в състояние да влияят върху хода му, като са изграждали гигантски каменни съоръжения.

Вече ясно осъзнавах, че веществото е изкривено пространство, в което времето е спряло, а енергията — изкривено пространство, в което обаче времето тече. Разбирах, че в Града на боговете древните учени са създавали някакви вещества и различни видове енергия с помощта на забележителни каменни конструкции. Но какви са били те? И за какво са служели?

Не ми даваше мира мисълта, че тук е било създадено нещо грандиозно и величествено. Но от какво? И от кого? Седнах на земята и се усетих съвсем-съвсем мъничък. Какво биха могли да означават тези камбани? Едва ли са ги построили за красота!? Ако предположим, че изкривяват пространството под формата на камбана…, но за какво е било нужно това — за създаването на подобно на камбана вещество? Или на камбаноподобна енергия? И защо камбаната е толкова грамадна? Та нали размерът на атомите…

В края на краищата окончателно се обърках. Това свещено място, където по волята на съдбата бяхме попаднали, беше обвито с безброй тайни. Древни тайни… Усещах, че аз — обикновеният триизмерен руснак с невзрачната татарска фамилия Мулдашев — не мога да разбера замисъла на древните хора, не осъзнавам дълбочината на познанията им и не схващам прилаганите от тях технологични принципи. Беше ми позволено единствено да зърна легендарния Град на боговете и да… изграждам хипотези за предназначението му.

Тогава, излегнал се върху тибетския пясък, не знаех, че съвсем скоро ние, руските учени, внезапно ще повдигнем завесата на древната тайна и дори ще се изплашим, че сме я разбрали.

— Шефе, я чуй — гласът на Равил Мирхайдаров прекъсна мислите ми. Обърнах се и погледнах към него — и той наблюдаваше камбаните. — Струва ми се, че разпространените в повечето религии камбани са взети от Града на боговете. Били са създадени по подобие на тибетските — Равил ги посочи. — Според мен камбаната не само възпроизвежда звуци, а по-скоро е фигура, която изкривява пространството и концентрира около себе си онези фини енергии, които предизвикват у хората благопристойни и богоутвърждаващи емоции. Те се разпространяват чрез звуците, издавани от камбаната, и сякаш призовават хората да се обърнат към Бога.

— Сигурно си прав — отвърнах аз и се надигнах от земята.

— Ако навлезем в периметъра на ей онази дъгообразна конструкция, която най-вероятно е огледало на времето, сигурно ще преживеем живота си мигновено и ще изгорим — вметна Селиверстов.

— Градът на боговете е създаден само за посветените — въздъхна Равил.

— Да тръгваме, момчета — изкомандвах аз.