В обятията на Шамбала

Какъв е Кайлас

След известно време, и то чак когато се спуснахме от хълма, пред нас се разкри свещеният Кайлас.

— Ето го! — възкликна Рафаел Юсупов.

— Върви ни на време! Небето е кристално синьо — засмя се Селиверстов.

— Сергей! — подвикна му Рафаел. — Снимай ни на фона на свещената планина!

— Съгласен. Само минете леко встрани, защото якът ви закрива.

Гледах към върха на свещения Кайлас, който се извисяваше над склона. Покрит със сняг, той искреше на фона на синьото небе. От планината лъхаше на нещо магично.

— Центърът на тантрическите сили на Земята — промърморих под носа си. После събрах момчетата и започнах да се разпореждам: — До настъпването на здрача остават около три часа и половина. Оттук Кайлас се вижда частично, по-скоро само върхът. Предлагам да се разделим на групи. Сергей и Рафаел да отидат при яковете, говедарите и водача, за да построят лагера. А ние с Равил ще се насочим към долината, за да получим по-широк обзор към Кайлас. После ще продължим на изток, за да огледаме югоизточната страна. Хайде да се възползваме от хубавото време! Вероятно ще се върнем по тъмно. Вече си отбелязах координатите на нашия бъдещ лагер. Не забравяйте по някое време да включите фенерче или да стреляте със сигналния пистолет. Става ли?

— Добре.

— Равил, да тръгваме, че времето лети. Хей, я подхвърлете по едно шоколадче!

Селиверстов затършува из джобовете си.

— Ето, вземи!

Не бяхме направили с Равил и няколко крачки, когато видяхме, че „нашият“ як смени посоката и тръгна подире ни.

— Дявол да го вземе! — изругах аз.

— Я, чуйте! Сергей, застани пред него и бъди също толкова важен — Рафаел Юсупов ме посочи. — А вие с Равил застанете зад нас и след двеста метра незабелязано променете посоката. Така якът дори да забележи, че ви няма, ще тръгне редом с онзи, който върви пръв — ще възприеме Селиверстов като Мулдашев.

Експериментът излезе успешен и ние с Равил бързо закрачихме в източна посока. След като изминахме шест километра, спряхме на място, откъдето свещеният Кайлас изглеждаше най-величествен. В сравнение с него околните хълмове бяха невзрачни и незначителни. Той приличаше на грандиозна и необичайна стъпаловидна пирамида. Не оставаше и най-малкото съмнение, че пирамидалната конструкция с височина 6666 метра е създадена от човешки ръце или… Близките до нея планински хребети с обичайни върхове и клисури сякаш подчертаваха изкуствения й произход.

— Шефе, това не е естествена планина. Пирамида е — тихо промълви Равил, като не откъсваше поглед от Кайлас. — Пък и кой би идвал на поклонение тук, колкото и да е красива планината. Хората се прекланят пред най-величавата пирамида на света.

— Добре го каза. Браво! Защо обаче не се покланят на египетските и мексиканските пирамиди? Защо идват именно тук, в Тибет?

— ???

— Струва ми се — заекнах от затруднение и аз самият, — струва ми се, че с тази пирамида е свързано понятието живот, животът… на човека.

Мислите отново се оплетоха в главата ми като вихър. Опитвах се да намеря обяснение за връзката между свещения Кайлас и живота на човека, но не постигнах нищо. Тръснах глава и отново се взрях в Кайлас.

— Виж, Равил, според мен стъпалата се виждат по-добре оттук, от югоизточната страна, отколкото от югозападната.

— Така изглежда.

— А уж снежната шапка, която покрива Кайлас, трябва да е еднаква отвсякъде. Да не би да влияят отблясъците?

— Кайлас е пълна загадка! — сви рамене Равил. — Може би тантрическите сили изопачават зрителните възприятия по неразбираем за нас начин. Може би… Кой знае?

Давах си сметка, че на това свещено място се сблъскваме с една от най-големите тайни на човечеството. Тя беше невероятно величествена и грандиозна и някак ненатрапчиво подсказваше, че е породена от самия Бог.

Отново си спомних за книгата на Ангарика Говинда и за твърдението му, че оста, съединяваща многобройните светове, минава през тази планина (или пирамида?). В главата ми изникнаха и думите на Бонпо-лама, че комплексът Кайлас е бил построен с помощта на петте елемента. Ами ако допуснем, че тази ос, съединяваща паралелните светове, е легендарната енергия на петте елемента и единната енергия на паралелните светове, наричана с религиите жизнена сила. А тя се управлява само от чувствата — от същите чувства, които ни обземат ежеминутно и ежесекундно, но които — за разлика от нашите — са кристалночисти и озарени от истинска любов към Бога.

Че петият елемент на нашия триизмерен свят — човекът, е недееспособен поради ниския потенциал от чисти чувства и затова не може да стане съучастник в сътворяването на енергията на петте елемента. И тъй като навярно паралелните светове си помагат един на друг, може би четириизмерен човек, прехвърлил се навремето в нашия триизмерен свят от Шамбала или от паралелните светове, е запълнил липсата на петия елемент — човека. След това чудодейната сила на петте елемента е проработила тук, в района на Вечния континент, като е издялала планините и ги е превърнала в учудващо сложни пирамиди и огледала на времето. Именно тук се е изграждало нещо много-много важно! Но какво? Не знаех.

— Шефе, време е да тръгваме — подкани ме Равил. — Да тръгваме — въздъхнах аз, сякаш се освобождавах от мислите си.

Като тръгнахме обратно в западна посока, спряхме почти срещу свещената планина. И от тази позиция тя изглеждаше величествена, личеше стъпаловидната й конструкция и централната бразда, чието предназначение не ни беше известно.

За какво ли е тя?

Продължихме да се връщаме на юг, като се изкачвахме по склона и се отдалечавахме от свещената планина, за да разгледаме по-добре основата й, която отблизо бе закрита от планините. Придвижихме се почти на един километър от предишното си място и забелязахме, че след стъпалата долу се появи урва с полукръгла форма, толкова характерна за югоизточната част на Кайлас.

Щом се отдалечихме с още един километър на юг, урвата стана по-дълбока — вече се виждаше дъното й. Равил монтира видеокамерата върху статива и започна да го оглежда.

— Колко са равни краищата на урвата! Сякаш е отрязана с нож.

— Наистина — съгласих се и аз, след като погледнах през визьора. — Само дето по средата й минава бразда. Между другото, шерпът на англичанина Тим, май се казваше Гелу…

— Онзи, дето използваше червена лента срещу въшките?

— Същият. Та той твърдеше, че стъпалата на Кайлас изхвърлят човека в пропаст. И то толкова дълбока, че дълго се лети във въздуха, докато се стигне дъното й. Сигурно е имал предвид точно тази урва.

— Ами, хвърчи се… — Равил изчисли на око — около 700 метра, а може би и километър.

— Оглеждам върха на Кайлас — продължих аз, без да се отлепям от визьора — и не мога да разбера има ли там площадка. Гелу твърдеше, че има, но хората не можели да пребивават там. Само боговете имали право. Планината изхвърлила долу дори богоподобните йоги Миларепа и Бонпо.

— Нима вярваш на един въшлив и полуграмотен човек? — искрено се учуди Равил.

— Какво като е въшлив. Той повтаря онова, което от дете е чувал в легендите. А те съхраняват древните знания и рядко лъжат! Равил, хайде да разгледаме върха на Кайлас от различни посоки — от юг, запад, север, изток. Не изключвам възможността да съставим математически реконструиран модел и да си изясним има ли площадка или няма.

— И за какво ни е необходимо?

— Не зная — отговорих мрачно.

Тогава не бях сигурен дали наистина ще успеем да съставим математически модел на Кайлас и да открием на върха му изравнена квадратна площадка. Размислите за нея щяха да ни приближат към тайната на Ноевия ковчег.

Тогава продължавах да гледам през визьора на видеокамерата.

— Под урвата в югоизточната част на Кайлас се виждат странни камъни и пясъци.

— Шефе, дай да погледна и аз. Наистина! Пясъкът и камъните сякаш са стружки, останали след рязане на дърво — ахна Равил.

— Ами да! Точно там се крие загадката! Те са останали след обработването на планината, докато са й придавали пирамидална форма.

— Интересно дали са струговали Кайлас с онзи странен апарат, съхранен в храма Сваямбанат?

— Възможно е — промълвих аз.

Все още не знаех, че след няколко дни ще открием друг древен апарат — неизмеримо по-мощен. Изглежда планините са били издялани с него.

Сгънат над визьора, гледах към каменните отломъци и централната вертикална бразда на Кайлас. „Интересно, от какво пък се е получила тя?“, повтарях си наум, без да отлепям поглед от нея.

След няколко минути се обърнах, взех картата и ориентирах проекцията на вертикалната бразда на Кайлас в южна посока — тя минаваше точно през тясната седловина между езерата Манасаровар и Ракшас, сякаш ги разделяше. Според монаха Тленнурпу от манастира Чу-Гомпа преди хиляда години Кайлас е бил управляван от Бога на демоните, който е създал дяволското езеро Ракшас. А преди 2300 години добрият Бог на име Тиуку Точе е образувал свещеното езеро Манасаровар. Да не би браздата да е разделителната черта между доброто и злото?

Проекцията на вертикалната бразда в южна посока стигна и до планината Гурла-Мандата, която според тибетските предания също е свещена. Но тук ме изведе не към върха й, висок 7728 метра, а към превала между нея и разположения по на изток друг планински масив.

Вгледах се настървено в заснежения превал и вече, без да се учудвам, открих там конструкция, която приличаше на малка пирамида с абсолютно правилна форма и две стъпала. На върха й имаше образувание, което от запад беше покрито със сняг и стоеше върху някакъв чист бял квадрат, ограничен от черна зигзагообразна линия. Дълго оглеждах белия квадрат, но не можах да разбера какво представлява — приличаше на сняг, но вътре в квадрата той беше по-бял. Защо? Не ми беше ясно.

— Пирамидата е доста далече. Оттук има поне няколко десетки километра. Детайлите не се виждат. Белият квадрат е много интересен — промърморих си под носа.

— Пирамидата не е чак толкова малка. Големината й е почти като Хеопсовата, само че ние я гледаме отдалеч — надзърна през окуляра Равил. — Но сред тибетските гиганти тя наистина изглежда малка. Шефе, защо според теб им е притрябвало да издигат тук толкова грамадни пирамиди? Какъв е смисълът? Обърни се, погледни към Кайлас! Та това направо е пирамидален колос. Супер-пирамида!

— Не знам, Равил, но усещам, че този град е бил издигнат от древните с някаква много важна и величествена цел.

Известно време стояхме мълчаливо, след което предложих:

— Хайде да се изкачим още по-нагоре. Ще ми се да разгледам по-добре самото дъно на урвата. Може би и там има пирамиди. Само че вече се смрачава, а се появи и лека мъгла. Да побързаме!

След около два километра отново поставихме статива на видеокамерата и погледнахме през окуляра. Дъното на урвата се виждаше сравнително добре, макар и замъглено. Както и предполагах, там имаше три пирамиди, но освен тях изпъкваха и две разклонения от самата планина. Западната верига завършваше с нещо подобно на огромен каменен стълб, на чийто връх личеше малка пирамида. Източното разклонение беше по-дълго — приблизително около 2–3 километра.

Намерих плосък камък и като се разположих върху него, започнах да скицирам. Разбира се, рисувах доста схематично и понякога добавях онези участъци, които бяха покрити със сняг, бяха разрушени или не се виждаха достатъчно отчетливо заради мъглата. Естествено, можех да сгреша и да сметна някое планинско възвишение с правилна форма за пирамида, но се кълна, че никога и никъде не съм фантазирал. А и нямаше смисъл — Градът на боговете и без друго беше пълен с чудеса.

Направи ми впечатление един по-особен участък — нещо като тераса, върху която се издигаха две стъпаловидни пирамиди. Едната — по-малката, която обозначих с №100, имаше срязан връх и две вертикално срязани страни. Другата — №99, завършваше с остър връх и имаше четири страни.

Малко по на югоизток на друга, по-ниско разположена тераса, се издигаше още една пирамида — №101, която завършваше с обемиста цилиндрична издатина.

Внимателно огледах западното и източното разклонение на Кайлас.

— Равил! Тату ни спомена за два Кайласа — Голям и Малък. Помниш ли?

— Помня, разбира се. Вече от доста време търся Малкия Кайлас — съсредоточено сбърчи вежди Равил.

— По думите на Тату Малкият Кайлас се намира на висока каменна издатина от западната страна на Големия Кайлас и представлява малка, но ясно забележима пирамида. Тату спомена също, че ролята на Малкия Кайлас не е по-незначителна от тази на Големия.

— Аз също се учудих тогава — подкрепи ме Равил. — Погледни към западното разклонение с цилиндричната издатина, която завършва с пирамида. Според мен това е Малкият Кайлас. Вярно е, че сме далеч. Хайде да се приближим и да проверим дали е така.

Направих схемата на Малкия Кайлас — №4, и на Големия Кайлас — №98.

Източното разклонение на Големия Кайлас — №103 имаше извита форма и се намираше на същото ниво, на каквото беше и предполагаемият Малък Кайлас. Любопитното беше, че върху това разклонение също се забелязваше вертикална бразда — №102, идентична на централната бразда на Големия Кайлас. Пак бразда! Тя пък за какво е? Какво ли разделя тук?

Докато разглеждах източното разклонение, забелязах периферна издатина — №104, и дълго я разглеждах през визьора на видеокамерата и с бинокъл. В нея се таеше нещо зловещо. Може би точно това беше Секирата на кармата, за която пишеше Ангарика Говинда?

Разглеждах още няколко минути източното разклонение на Големия Кайлас. Чувството на вътрешна тревога, което необяснимо как ме овладя, постепенно прерасна в страх. Опитах се да го превъзмогна и започнах да скицирам източното разклонение на Големия Кайлас. Тогава дори и не подозирах, че рисувам обратната страна на Огледалото на царя на смъртта Яма.

Щом приключих, с бърз ход се насочихме на северозапад. Свещената планина ту се скриваше зад хълмовете, ту отново се появяваше, като всеки път ни поразяваше със своето величие.

Скоро пред нас се разкри гледката на цяла група подобни на пирамида конструкции, разположени по на юг от Кайлас.

— Колко пирамиди има тук! — възкликна Равил.

— Усещането е, че се наслагват една върху друга. Прилича на пирамидален конгломерат. Между другото, тази група подобни на пирамида конструкции е разположена на по-голямо разстояние от Кайлас, отколкото групата, която току-що скицирах.

— Изглежда са много древни пирамиди, на доста места личат разрушения — въздъхна Равил. — Какво многообразие на формите обаче! Нито една…

— Хайде да скицираме и снимаме! Скоро ще се стъмни — прекъснах го аз. — Ти снимай с фотоапарата и видеокамерата, а аз ще пообиколя наоколо.

Разделихме се и аз потърсих по-удобни места, откъдето направих първите скици. Забелязах, че появилите се кълбовидни облаци започнаха да хвърлят черни сенки върху онези подобни на пирамиди конструкции, които вече бях скицирал. Едва ли трябваше да очаквам, че снимките и видеофилмът ще се отличават с високо качество. Фото и видео техниката трудно пробиват през мрака на високопланинските сенки, докато човешкото око е способно да го стори и да улови поредицата детайли на необикновените планини.

Най-интересна ми се стори една странна конструкция, която бях отбелязал в експедиционния си дневник под №92. Нейните широки стъпала се изкачваха нагоре и завършваха с триъгълен „покрив“. Интересно, какво би могло да означава пространство, изкривено по такъв необичаен начин? Какво ли вещество са създавали древните хора, щом са изкривявали пространството в подобна форма и са спирали в него времето? Ако са създавали някаква молекула, защо е с такива гигантски размери? Нима първоначално молекулите са имали подобни на пирамида форми и са се различавали една от друга по вида изкривено пространство? Въпросите застрашително се множаха, без обаче да намират отговори.

От ляво, на запад от №92, се виждаха две пирамидални конструкции — 89 и 90, между които се извисяваше обикновен тибетски хълм с неестествено остър връх. Пирамидалната конструкция №89 беше доста разрушена, но и там достатъчно ясно личаха стъпала. На горната й площадка се виждаха постройки, които може би бяха предаватели на непознати нам видове енергии. №90 беше стъпаловидна двустранна пирамида с ясно очертан централен отвор на горното стъпало.

Най-силно впечатление ми направи един обикновен хълм с неестествено остър връх. За да го разгледам по-добре, се изкачих на съседното възвишение и оттам ясно видях, че на върха му стърчи цилиндричен комин.

— Равил! Ела насам! Донеси видеокамерата и бинокъла!

Равил се приближи и аз му посочих комина:

— Според теб какво е това?

— Прилича на грамада — продума той. — Понякога местните жители или туристите отбелязват планинските пътеки с каменни грамади.

— Грамада, висока колкото три-четириетажна сграда. Как се издига подобно чудо? Ами че тя ще се срути!

— Да, така е — съгласи се Равил. — Имам усещането, че този гладък цилиндър е изрязан от цял камък, занесен е на върха и е поставен там по същия начин, както са били пренесени и поставени каменните великани на Великденските острови или са били изграждани египетските пирамиди.

— Прилича на цилиндър. Сякаш е фар…

— Но без прозорци и врати.

— Интересно, какво ли е предназначението му? Имам идея. А ти?

— И аз също — Равил сведе глава.

Замълчахме. Изпълваше ме все по-голяма вяра, че всички тези така наречени конструкции, които разглеждахме, снимахме и скицирахме, не са резултат от чудноватата работа на вятъра и водата. Че са били създадени в древни времена — твърде контрастно се открояваха те на фона на естествените тибетски хълмове. А и се усещаше известна последователност, съзнателно и целенасочено планиране, за жалост неразбираемо за нас. Ясно беше само, че са архаични и само руините напомняха за някогашната красота на Града на боговете.

Замислих се за методите, прилаганите при изграждането на тези гигантски съоръжения. Изглеждаше така, сякаш естествените планини са били обработвани, а огромните скални блокове са подреждани, за да образуват строго определена конструкция. Как е ставало това? И с каква цел? Не знаех.

Отново разгледах комина с бинокъл.

— Равил, върху него има някакъв клюн. Любопитно ми е накъде сочи? Дай да определим с компаса по картата!

След като пет минути въртяхме компаса и двамата едновременно възкликнахме:

— Сочи към Малкия Кайлас! Ненапразно Тату спомена, че той не отстъпва по значение на Големия Кайлас.

Знаех, че скоро ще се насочим към Малкия Кайлас и ще можем добре да го разгледаме. Засега трябваше да скицираме и заснемем подобните на пирамида конструкции на изток от споменатия обект №92.

— Ето че скицирам поредната пирамидоподобна конструкция и я обозначавам с №93 — мърморех си под носа, — без да съм сигурен, че е изкуствено съоръжение. Докато нанасям върху рисунката една след друга отделните части, получавам нещо, което много прилича на пирамида, но с някакви разнообразни подобни на пирамида образувания на върха. Какво ли представляват? Какво е предназначението им? Защо египетските пирамиди са прости, с изчистени линии и сходни помежду си? Защо в Тибет пирамидалните конструкции се отличават с безкрайно разнообразие? И то се изразява не само във вариациите на пирамидалната форма, но и в многобройните детайли! Не виждам форми, които да се повтарят! Защо в Египет пирамидите си приличат и се различават само по големината си? А тук няма повторения! Нима скицирам оригиналните творения на вятъра, а, Равил!?

— В комплекса Сваямбанат в Катманду сред малките ступи също няма еднакви форми. Всички те са разнообразни. Именно ти, шефе, предположи, че Сваямбанат символизира пирамидалния комплекс Кайлас. Тъй че сега екипираш онова, което символизират малките ступи. Ако се доверим на това предположение, то в Града на боговете също не би трябвало да има повторение в пирамидалните форми. Точно обратното, това потвърждава…

— Да, бе, да — избоботих аз.

— Хайде да разгледаме още веднъж пирамида №93 — ентусиазирано продължи Равил. — Какви са ти съмненията? Та то е ясно — най-естествена пирамида! Дори стъпалата й са се запазили и се различават. Да не би вятърът да ги е оформил!?

— Да, бе, да…

— Наблизо се вижда още една пирамида. И тя е със стъпала. И на нейния „покрив“ също има някакви образувания, но са различни. Виж, сравни я с обикновените…

— Тази съм я отбелязал с №94.

— Та ако сравним пирамидалната конструкция №94 с обикновените тибетски хълмове, ще стане ясно, че тя е съвсем различна и е изкуствена. Оттам ще виждаме по-добре — Равил посочи към възвишението.

След като се отдалечи на двеста метра, той ме извика. Грабнах експедиционния дневник и отидох при него.

— Ето, върхът на №94 се подава между два хълма. Те са оформени от вятъра, а пирамидалната конструкция е нечие творение! Повтарям — нечие творение! Въпросът е — кой я е създал?

— Да, бе, да — потретих аз.

Завърших скицата. В главата ми шавна мисълта: „Веществото е пирамидално. Разнообразието на веществата се определя от разнообразието на формите на пирамидалните конструкции, които са ги създали.“

Отдясно на №94 се виждаше още една.

Не се учудих особено на странната форма, която представляваше комбинация от трапецовидни и триъгълни съоръжения. Скицирал я под №95.

Трябваше да бързаме. Притъмняваше. А до нашия лагер беше далеч. С бърза крачка се насочихме на запад. След два километра Равил възкликна:

— Шефе! Ето че целият комплекс се вижда като на длан! Прилича на древен градеж. Съоръженията са доста разрушени, но все пак различими.

Докато Равил снимаше с фотоапарата и видеокамерата, аз се разходих по най-близките възвишения, за да получа по-пълна представа. Личеше, че високият хълм пред Кайлас носи следите на механична обработка, тъй като се очертаваха структури, които след внимателен оглед можехме да определим като две огромни стъпаловидни пирамиди. На върха на едната от тях — №14, добре се виждаха три кръгли плочи една върху друга. А на върха на втората — №17, се открояваха многобройни, плътно наредени скални изсичания или фигури.

Сред цялото това многообразие от форми най-ярко се открояваше куличката — №16, която имаше цилиндрична форма. Цилиндърът беше бял на цвят и контрастираше на общия сиво-кафяв фон. На върха му бяха подредени четири кръгли тъмнокафяви плочи, чийто размер намаляваше във височина. Ориентировъчно височината отговаряше на триетажна сграда.

След като я разгледах, останах с впечатлението, че е изработена не от камък, а от някакъв друг материал, може би от метал. Почти не изпитвах съмнения, че куличката е изкуствено съоръжение. Тя стоеше върху висок каменен цокъл, който приличаше на стъпаловидна пирамида. Разположена бе по-ниско от нивото на предполагаемия Малък Кайлас, чиято форма на типична пирамида оттук се виждаше много добре.

— Дори на опитен алпинист ще му е трудно да се изкатери до мястото, където се издига куличката. Едва ли е построена от хора — промърморих аз.

— Какво? — не ме разбра Равил.

— Погледни я през визьора на видеокамерата! Имам усещането, че не е каменна, а е от някакъв друг материал. Стърчи сред каменните съоръжения като чуждо тяло. Едва ли са я издигнали местните тибетци. Това място е непристъпно дори за алпинист.

След миг Равил се откъсна от визьора на видеокамерата и като се опули, заяви:

— Такова нещо още не съм виждал. Прилича на някакъв уред.

— А помниш ли комина, който забелязахме преди? И той е цилиндричен и с подобни размери, макар върхът му да е друг, под формата на клюн. Може би коминът също не е от камък? Тогава върху него падаше сянка от облак и трудно се различаваше цветът му. Кажи, Равил, според теб за какво могат да служат куличката и коминът?

— Стърчат като перископи на подводница — смутено произнесе той.

— Ако вземем под внимание източните легенди за съществуването на подземен свят, защо да не приемем, че точно в този район на Тибет подземните хора наблюдават повърхността на Земята с помощта на специални уреди.

— Де да можехме да се приближим и да ги огледаме — замечтано произнесе Равил.

— Не бива. Любопитството ще ни коства твърде скъпо — напомних му аз. — Хайде! Смрачава се.

Вървяхме, без да откъсваме очи от Кайлас. Изведнъж на фона на белия сняг видях странно образувание, подобно на подкова, с размери на четириетажна сграда.

— Какво пък е това? — спрях аз. — Сякаш някой е поставил на върха на планината странна подкова. Не е скално изсичане. Още повече че в центъра му виждам през бинокъла отвор. Встрани от него личат издатини, подобни на очи, а отгоре над отвора има нещо като трето око. Снимай, Равил, че вече почти се стъмни!

Равил вдигна камерата и изхриптя:

— Дявол да го вземе!

Появиха се някакви отблясъци. Страх ме е, че нищо няма да стане. Започнах да скицирам яростно. Докато рисувах, нахвърлях не само очертанията на подковата — №25, но и на предполагаемия Малък Кайлас — №7, а също и на странната монументална конструкция — №15, на някакъв необикновен планински конгломерат — №19, 20, 24, 27 и 28, и разположени на две нива скални изсичания или изработени в дълбокото минало фигури — №29 и 26. За някакъв миг ми се стори, че на долното ниво видях полуразрушено лице на човек, но сякаш нарочно върху него се плъзна тъмна високопланинска сянка.

Приключих със схемата и пак се вгледах в подковата. Тя наистина привличаше погледа.

— Равил, каква е според теб ролята й?

— Най-вероятно е някаква антена…

— Каменна антена на древните хора — неуверено промълвих аз. До лагера оставаха три километра. Смрачаваше се все повече, но Кайлас беше огрят от вечерното слънце. Двамата с Равил трескаво оглеждахме хълмовете, за да намерим място, откъдето ясно да видим предполагаемия Малък Кайлас.