Вечната маска на смъртта

1

Лорд Франсис Уолсингам (1532–1590), наричан още „баща на британското разузнаване“, създал в Лондон школа за шпиони, където випускниците се набирали сред най-добрите студенти в Оксфорд и Кеймбридж; според някои разкрил, а според други — провокирал серията заговори срещу кралица Елизабет I, които пратили на ешафода нейната съперница за престола, шотландската кралица Мария Стюарт. — Б.пр.

2

Гай Аврелий Валерий Диоклециан (ок. 245–313), римски император, издигнал се по пътя на военната служба. Установил домината, осъществил важни административни реформи. Жесток гонител на християнството през 303–304 г. — Б.пр.

3

Константин I Велики (ок. 285–337) — римски император от 306 г. Възстановил единството на империята, водил политика на веротърпимост и издал през юни 313 г. заедно с император Лициний (308–324) Миланския едикт, който обявявал всички религии в империята за равнопоставени. Преместил столицата на империята във Византион, наречен в негова чест Константинопол. Той и майка му Елена са обявени за светци от християнската църква. — Б.пр.

4

Марк Аврелий Валерий Максенций (ок. 218–312), син на Максимин II, римски император от 306 г. — Б.пр.

5

Евсевий Кесарийски (ок. 264–340), християнски апологет и пръв историк на църквата, писал на старогръцки език. — Б.пр.

6

Флавий Валерий Лициний Лициниан (ок. 250–325) — римски император от 308 г., владетел на Източната империя от 313 г. след победата си над Максимин Дая, по-късно отстранен от Константин I. — Б.пр.

7

Pontifex (лат.) — буквално „строител на мостове“. Ponlifex Maximus или „великият строител на мостове“ бил наричан върховният първожрец в Рим, а в християнската епоха и римският папа. — Б.пр.

8

Палатина — един от седемте хълма, на които е разположен Рим, където били резиденциите на повечето патрициански фамилии и императорските дворци. — Б.пр.

9

Insula (лат.) — остров, така римляните наричали многоетажните жилищни сгради. — Б.пр.

10

Изида или Исет (егип. „трон“, „място“) — в египетската митология богиня на плодородието, водата и вятъра, символ на женствеността. — Б.пр.

11

Субура — квартал на низшата класа в Рим, в началото малко селце, вляло се после в големия град. Бъдещият диктатор Юлий Цезар също е живял там. — Б.пр.

12

Vigiles (лат. „бдящи“) — нощни стражи. — Б.пр.

13

Domina (лат.) — госпожа, господарка. — Б.пр.

14

Виа Апия или Апиевият път — един от главните пътища на Древния Рим. — Б.пр.

15

Освобожденец — в древния Рим, бивш роб, запазил връзката си със своя предишен господар, според така наречената патронатна зависимост. Тя включвала задължението някогашният роб да поддържа господаря си, да продължава да работи безвъзмездно за него и да му демонстрира почитта си. — Б.пр.

16

Буквите, съставящи гръцката дума „ихтус“ (риба), съответстват на абревиатурата „Иисус Христос Божи Син Спасител“. — Б.пр.

17

Катон Млади, Марк Порций Утикийски (95–46 пр.Хр.) — древноримски политик, републиканец. В 62 г. пр.Хр. трибун, в 54 г. претор. Противник на Цезар, след чиято победа се самоубива. — Б.пр.

18

Circus Maximus (лат.) — Големият цирк. — Б.пр.

19

Equites (лат.) — съсловие в древния нареждащо се след това на патрициите. — Б.пр.

20

Бая — град в древна Италия, близо до Неапол. — Б.пр.

21

Стикс — реката на забравата в подземното царство. — Б.пр.

22

Хеката — в гръцката митология богиня на мрака, нощните видения и чародейството. — Б.пр.

23

Chi Rho (гр.) — първите две букви от гръцката дума Christos „помазаник, помазан“, превода на еврейската дума със същото значение Mashiah или Месия, личност с божествена мисия като свещеник, пророк или цар. Свързва се с Иисус, наричан от последователите му Христос, Син Божи, Изкупител на човешкия род. — Б.пр.

24

Центурион — началник на военна единица от сто души в римската войска, стотник. — Б.пр.

25

Victrix (лат.) — Победоносен. Всъщност прилагателното е в ж.р., „победоносна“, тъй като е съгласувано с думата за легион, която на латински също е от женски род. — Б.пр.

26

Трибун — в древния Рим лице, което стои начело на градска триба (или административна единица), по-късно наименование на различни изборни длъжности с политически характер. — Б.пр.

27

Декурион — началник на военна единица от десет души в римската войска, десетник. — Б.пр.

28

Хелеспонт — древно наименование на Дарданелите. — Б.ред.

29

Византион — древен град на европейския бряг на Босфорския пролив. В 324–330 г. на негово място по заповед на Константин Велики бил основан Константинопол, бъдещата столица на Източната или Византийската империя (от 1453 г. след завладяването му от турците се нарича Истанбул). — Б.пр.

30

Солид — парична единица в Древния Рим. — Б.пр.

31

Bulla (лат.) — тук официално уведомление. — Б.пр.

32

Син на Ереб и на Нощта (Стикс), който на черната си лодка прекарвал душите на мъртвите през река Ахерент (или Стикс) в подземния свят. — Б.пр.

33

От infernus (лат.) — долен, синоним на ада, в случая членове на подземния престъпен свят, името им тук може да се преведе и като „изчадия на ада“. — Б.пр.

34

Лукан, Марк Аней (39–65) — римски поет, племенник на философа и литератора Сенека. Трудът му „Фарсалия“, споменаван и като „За гражданската война“, е исторически епос. — Б.пр.

35

Перистил — покрита галерия, затворена от едната страна с колони, а от другата със стена на сграда. — Б.пр.

36

Триклиниум — трапезария с легла в римските домове. — Б.пр.

37

Неточен цитат от Матея Свето Евангелие 24:15 — Б.пр.

38

Преторианска гвардия в древния Рим била личната охрана на пълководец, по-късно — войскови части за полицейска охрана: императорска гвардия. — Б.пр.

39

Приблизително около 9 ч. сутринта. В Рим денят започвал от един слънчев изгрев и свършвал на другия, като настъпването на мрака го деляло на две части. — Б.пр.

40

Легендарните братя-близнаци, които основали Рим. — Б.пр.

41

Транстиберния — разположената от другата страна на река Тибър част на Рим. — Б.пр.

42

Пикти — група племена, представляваща древното население на Шотландия. — Б.пр.

43

Тит Макций или Мак Плавт (250–184 г. пр.Хр.) — прочут римски комедиограф. — Б.пр.

44

Теренций Афер, Публий (185–159 г. пр.Хр.) — прочут римски комедиограф, роден в Картаген. Попада в Рим като роб у сенатора Теренций Лукан, който му дава образование и го освобождава. — Б.пр.

45

Дърво от рода на черниците, чиито плодове наподобяват смокини. — Б.пр.

46

Клиент (от лат. — „покровителстван“) — в древния Рим непълноправен и социално слаб човек, който е под покровителството на богата и влиятелна личност, наричана патрон. — Б.пр.

47

Номенклатор — в случая доверено лице. — Б.пр.

48

Каня (Milvus ictinus) — вид хищна птица. — Б.пр.

49

Кратер — голям дълбок съд, керамичен или от метал с две дръжки във форма на камбана, украсен с рисунки. — Б.пр.

50

Симонид от остров Аморгос (VII в. пр.Хр.) — старогръцки лирически поет. Освен незначителни фрагменти, от него са запазени две стихотворения: едно песимистично за коварството на човешката съдба и едно сатирично, в което сравнява типове жени с различни животни. — Б.пр.

51

Атриум (лат.) — централно открито помещение, главната част на древноримската къща, където се намирало огнището. — Б.пр.

52

Наос (гр.) — в архитектурата т.нар. цела (светилището на храма) или светилище на антично божество в храма. — Б.пр.

53

Лари (латински, от етруски) — в древния Рим богове-закрилници, почитани отначало като покровители на полята, кръстопътищата и домашното огнище, а по-късно като души на прадедите, закрилници на потомството и държавата. — Б.пр.

54

Аврелиановите стени — император Луций Клавдий Домиций Аврелиан (214–275, император от 270 до 275 г.) си спечелил безсмъртие със строителството на римска градска стена, дълга 18,8 км. — Б.пр.

55

Хипокауст — подподово отопление със система от канали за горещ въздух между колонки, които носят пода, прилагано главно в античните бани. — Б.пр.

56

Лавариум — помещение в римската баня, където хората се обливали с хладка вода, вземали вана и телата им били натривани с благовонни масла. Тук става въпрос за нещо като баня в частен дом. — Б.пр.

57

Велен — фино обработена телешка кожа, имитираща пергамент. — Б.пр.

58

Хоплит — тежковъоръжен войник в древногръцката пехота. — Б.пр.

59

Primo (лат.) — първо. — Б.пр.

60

Secundo (лат.) — второ. — Б.пр.

61

Tertio (лат.) — трето. — Б.пр.

62

Quatro (лат.) — четвърто. — Б.пр.

63

Quinto (лат.) — пето. — Б.пр.

64

Sexto (лат.) — шесто. — Б.пр.

65

Менади (гр. „безумстващи“) — епитет за вакханките, поклонничките на бога на виното. — Б.пр.

66

При разпъването ни кръст проверявали дали разпънатият е още жив, като пробивали пищялите му. — Б.пр.

67

Гай Секунд Плиний, наречен Стари (23 или 24 г. — 79 г.) — римски писател, учен и общественик. — Б.пр.

68

Юнона или Хера в гръцкия пантеон, жена на Зевс, царица на олимпийските богове. — Б.пр.

69

Дълга връхна дреха с бродерии или украса по ръба, носена предимно от жени в древния Рим. — Б.пр.

70

От името на Стикс, реката в подземното царство. — Б.пр.

71

Хораций Кокл („Едноокия“) — легендарен римски герой, който сам защитил входа на пристанището Сублиций срещу войската на етруския цар Порсена. — Б.пр.

72

Литания (от гр. „молба“) — дълга църковна молитва. Преносно — досадно изброяване. — Б.пр.

73

Лемури — общо название на всички духове на покойници, останали на този свят. Добрите от тях се почитали като лари — домашни божества, а лошите — ларви — блуждаели по земята и вършели злини, понеже не можели да намерят покой в подземното царство. — Б.пр.

74

Ламия (гр. „поглъщаща“) — красива девойка и любимка на Зевс, превърната от ревнивата Хера в грозно страшилище, която погубила първо собствените си деца. По-късно съществували много ламии — грозни женски същества, подобни на вампири, които привличали по особен начин деца и най-вече красиви младежи, и им изпивали кръвта. — Б.пр.

75

Един от най-големите акведукти в Рим, построен по заповед на император Клавдий. — Б.пр.

76

Метателно оръжие, подобно на копие, но с по-къса дървена част и по-дълго острие. — Б.пр.

77

Arca (лат.) — ковчег. — Б.пр.

78

Гай Галерий Валерий Максимиан (ок. 250–311 г. сл.Хр.), римски император 305–311 г. — Б.пр.

79

Pugna (лат.) — битка. — Б.пр.

80

Става дума за издигнатата от император Адриан голяма отбранителна стена, чиито останки съществуват и днес. — Б.пр.

81

Ланист (лат.) — лице, чиято професия била организирането на гладиаторското обучение. — Б.пр.

82

Децим Юний Ювенал (ок. 60 — след 127 г.) — римски поет сатирик. — Б.пр.