Великата китайска зоологическа градина

16.

Кабината се люлееше бясно, почти на деветдесет градуса – толкова силен бе ударът на императора.

Си Джей и Хамиш се бяха вкопчили в някакви перила. Светът около тях се мяташе като полудял.

До тях Грег Джонсън също беше успял да се хване и държеше посланик Сайм.

Останалите не бяха такива късметлии.

Ударът запрати телевизионната репортерка Син настрани и тя изпищя. Операторът прелетя през кабината и се блъсна в прозореца миг преди стъклото да се пръсне под тежестта на връхлитащ червеногръд дракон, този път принц.

Подобно на императора, този също нямаше уши, така че звуковите щитове, обгръщащи кабината и хората в нея, не му действаха. Принцът връхлетя през прозореца с раззината паст и преди някой да разбере какво става, сграбчи оператора е нокти и го издърпа навън,

– Мамка му! – извика Хамиш, когато вятърът нахлу с рев вътре.

Цялата кабина продължаваше да се тресе бясно подобно на излязла от контрол детска люлка.

Син и Улф се изтъркаляха покрай Си Джей и Хамиш и се плъзнаха към разбития прозорец. Си Джей и Хамиш реагираха еднакво – протегнаха ръце, Си Джей сграбчи китката на Син, а Хамиш хвана ръката на Улф миг преди той да излети от кабината.

Коментаторът на „Ню Йорк Таймс” рязко спря на няколко стъпки от зейналия отвор, въздъхна с облекчение... и точно в този миг под краката му се появи гигантската глава на императора.

Драконът изрева. Силата на рева беше като на реактивен двигател.

Животното се опита да навре муцуната си през прозореца, но отворът беше твърде малък и само едната от ноздрите му влезе вътре.

Си Джей се облещи.

Внезапно челюстите на императора се сключиха и отхапаха пяла част от кабината, като се добраха и до десния крак на Син. С рязко движение гигантското създание я изтръгна от хватката на Си Джей.

Син запищя, докато пропадаше в зейналата паст на създанието.

Драконът я прехапа през кръста.

Кръв и органи избълваха от устата на Син от силата на захапката. На Си Джей ѝ призля. После драконът извади муцуната си от прозореца и повлече със себе си репортерката.

Хамиш беше онемял.

Но не и Си Джей.

– Махайте се от прозореца! – извика тя, вкопчена в дръжката. – Махайте се преди да се е върнал!

Създанието се появи отново само след няколко секунди и заби огромните си зъби през разбитите прозорци. Всички обаче бяха послушали Си Джей и се намираха извън обхвата му. Когато не успя да се добере до никого, императорът изрева и измъкна муцуната си от кабината.

Тишина.

Люлеенето намаля, после почти престана.

Всички бяха замрели в очакване, не смееха да по-мръднат.

Нищо не се случи.

– Какво беше това, по дяволите? – изръмжа посланик Сайм и изгледа кръвнишки Ху.

Ху понечи да отговори, но така и не успя, защото в същия миг цялата кабина беше отскубната от кабела и полетя във въздуха.

17.

Ако Си Джей и останалите можеха да гледат кабината отвън, щяха да видят как императорът увисва над нея с разперени огромни криле, сграбчва я в могъщите си нокти, изтръгва я от кабела и я запраща във водите на езерото.

Кабината се запремята надолу и падна във водата с покрива надолу.

Запоклаща се във водата на петдесет метра от водопада пред разрушения замък.

А после започна да се движи към ръба, понесена от течението.

В кабината цареше пълен хаос.

Всичко беше с главата надолу. Завишените столове на бара висяха от тавана. Всички бутилки бяха изпотрошени. През разбитите и напукани прозорци нахлуваше вода,

Си Джей и останалите бяха паднали до лампите на тавана.

Си Джей се надигна първа и се огледа бързо, приклекнала в стигащата до глезените вода.

– Движим се и потъваме – каза тя.

Внезапно дълъг пет и половина метра крокодил влетя с рев през единия прозорец сред експлозия от вода и стъкло,

Си Джей се метна настрани и сключващите се челюсти на влечугото я пропуснаха на сантиметри. Крокодилът падна на пода – или по-точно на тавана – на четирите си лапи и затърси най-близката жертва. Намери я в лицето на Хамиш, който лежеше по корем във водата точно пред него.

Си Джей моментално видя крайния резултат и той не изглеждаше добър.

В ума ѝ проблесна спомен.

Друго място, друго време.

Блатата на Евърглейдс. Алигатори в оградено пространство, Ученици се смеят и обядват след току-що свършилото представление. Си Джей също яде обяда си наблизо. Тя няма нищо общо с групата ученици. Дошла е тук да прави проучванията си.

Учителите не знаят нищо за алигаторите. Нямат представа, че те винаги ще се възползват от възможността да отмъкнат малкото на друго животно. Учителите се обръщат с гръб към блатото...

... а едно момченце се покатерва по оградата на алигаторите,

Си Джей го вижда твърде късно.

Момченцето е възседнало оградата и се перчи пред другите деца. Така и не вижда как мъжкарят се хвърля от водата.

Алигаторът захапва крака на момчето, смъква го от оградата и го завлича под водата.

Си Джей се мята мълниеносно през оградата и се хвърля във водата след детето.

Мятане и пръски.

Светът се превръща в размазана картина от мътна вода, мятащи се крайници, виковете на момчето и зъбатата паст на алигатора. И в един миг на проблясък тя поглежда право в очите на създанието.

Ужасни и студени, от шито те побиват тръпки. В тях не се чете никаква милост или съжаление.

Си Джей забива нокътя на палеца си в окото на гади пата. Алигаторът рязко се дърпа и запраща детето на калния бряг, където един учител го хваща, Си Джей лази след него на четири крака, останала без сили, но далеч от...

Мъжкарят изригва от водата и главата ѝ се озовава в устата му.

Алигаторът рязко дръпва Си Джей назад. Зъбите му разкъсват лявата ѝ буза. Пръстите ѝ оставят следи в калта, докато алигаторът я влачи назад във водата. Главата ѝ е извита под ужасен ъгъл.

И никой не прави нищо.

Тя потъва под мъжкаря.

Си Джей примигна и се върна в настоящето.

Крокодилът бе заклещил Хамиш. Той нямаше къде да избяга, а Си Джей бе твърде далеч, за да може да му помогне.

Крокодилът се хвърли напред...

... и точно тогава червеногръд принц връхлетя през прозореца зад крокодила, сграбчи влечугото в предните си нокти и захапа врата му. Чу се противно хрущене – драконът пречупи врата с едно заканване. Крокодилът се отпусна безжизнен.

Си Джей се втрещи.

Дълъг близо шест метра соленоводен крокодил. Най-голямото влечуго на света. Животно без естествени врагове. А драконът го беше убил за миг.

Драконът изплю остатъците от крокодила. Си Джей видя, че той също няма уши.

Кабината продължаваше да се пълни. Водата вече стигаше до коленете ѝ.

– Трябва да се качим на другия етаж! – извика тя и загази през водата към едната от двете стълби, свързващи двете нива на кабината.

Останалите я последваха с максималната скорост, на която бяха способни.

Принцът изрева. Въртеше глава, сякаш се чудеше накъде да се хвърли. Накрая щракна с челюсти към Хамиш, който се хвърли последен към тясното стълбище в задната част на кабината.

Задвижвана изцяло от адреналин, Си Джей стигна до горното. преди долно ниво на преобърнатата кабина и погледна напред.

– Ох само това не... – изпъшка тя.

Водопадът беше на метри от нея, водата политаше с рев през ръба.

Тя трескаво се огледала възможен изход от положението.

Може би някъде наблизо имаше скала, на която да скочат. Не, нямаше.

Може би щяха да успеят да скочат до стърчащата от разрушения замък платформа – тя се виждаше отдясно, съвсем близо до все още здравите прозорци от тази страна на кабината. Само че вече беше твърде късно.

Кабината вече беше стигнала ръба на водопада. Рязко се наклони и полетя надолу.

18.

Светът на Си Джей се килна отново и за миг всичко стана вертикално

... и кабината полетя.

Носеше се във въздуха с носа напред.

Но само след миг рязко спря със силно хрущене и всички полетяха надолу.

Предните прозорци се пръснаха навътре, разлетя се стъкло.

Кабината се бе ударила в една от скалите, които стърчаха от водата.

Отвън гледката беше абсолютно смахната.

Кабината бе кацнала вертикално пред дъговидния водопад, предният ѝ край бе смачкан в широката скала, а задницата стърчеше нагоре и през разбитите прозорци се сипеше вода, а два червено гърди принца се бяха вкопчили в стените ѝ,

Си Джей правеше всичко по силите си да не откачи, Случваха се твърде много неща, за да може да ги осъзнае.

„Запази спокойствие – каза си тя. – Трябва да мислиш ясно...”

Погледна нагоре и видя спасителен изход – платформата, водеща към разрушения замък. Намираше се точно над горния край на кабината, само на няколко стъпки от нея. Ако успееха да се покатерят до горния край, може би...

– Чуйте ме! – извика тя. – Катерете се! Стигнете до горния край и скочете на платформата!

Никой не беше в състояние да спори – обхванатият от паника Сиймор Улф въртеше глава наляво-надясно, Ейрън Пери отчаяно се бе вкопчил в една седалка, Грег Джонсън държеше шефа си. Ху Тан пелтечеше: „Ох, Господи, ох, Господи”, а заместник-директор Шан имаше безизразната физиономия на човек, който току-що е видял как цялото му бъдеще избухва в пламъци. Хамиш изглеждаше добре – но пък той беше виждал военни зони с очите си.

Всички последваха Си Джей – използваха завинтените седалки като стълба – и бързо стигнаха до плъзгащите се врати в горния край на кабината.

Хамиш и Джонсън ги отвориха – и в кабината моментално нахлу вода, блъсна ги в лицата и едва не ги запрати обратно в долната част. Водопадът вече се изливаше направо в кабината.

– Давайте! – извика Си Джей, – По-бързо.

Хамиш излезе пръв и се обърна да помогне на другите.

Един по един те се закатериха през пороя, като Джонсън буташе отдолу, а Хамиш дърпаше отгоре. След като издърпваше някого, Хамиш го буташе към платформата – Улф, Пери, посланик Сайм и Джонсън, после Ху и Шан, Всички се качиха на платформата.

В кабината останаха само Си Джей, На и барманът. Водата вече се изливаше неудържимо вътре. По-малки водопади се спускаха над седалките.

Катерещата се до Си Джей Ма хлипаше и трепереше.

И тогава Си Джей чу стон.

Не животински или човешки, а стон на разкъсван метал,

Пълната е вода кабина буквално се пръскаше по шевовете.

Внезапно един прозорец се пръсна под натиска на водата, цялата кабина се разтресе.., и започна бавно да се накланя,

– Си Джей! Кабината всеки момент ще падне! – извика Хамиш през изливащата се вода. – Бързо!

Си Джей се помъкна нагоре през последните няколко седалки, На и барманът отчаяно се катереха до нея.

– По-бързо! – извика Хамиш от вратата.

Си Джей, На и барманът стигнаха отвора точно когато нещо голямо и черно се понесе през водата и се блъсна в нещастния барман, който полетя надолу към дъното на кабината.

Сблъсъкът бе спрял падането на дракона и изведнъж той се озова на мястото на бармана, точно пред Си Джей и На!

Беше червеногръд принц.

Драконът изсъска право в лицата им. и Си Джей видя дълбоките кървави рани на мястото, където би трябвало да са ушите му.

Беше създание от друго време, ужасно, подобно на змия. Имаше всичко, от което се страхуваха меките и лишени от нокти човешки същества. Зъбите му бяха дълги, ноктите приличаха на сърпове, тялото му беше бронирано. Никой човек не можеше да се изправи срещу подобно нещо. Нито пък можеше да се разбере с него,

Си Джей видя, че принцът има почти изцяло червена глава и малка маскирана кутийка от лявата страна на черепа... и внезапно осъзна, че го е виждала и преди. Това бе един от драконите от амфитеатъра, враждебният принц, който с неохота изпълняваше командите на дресьорката...

Драконът се задейства преди Си Джей да успее да реагира–захапа На за гърлото и с едно ужасно и рязко движение ѝ откъсна главата. Кръвта плисна в лицето на Си Джей.

Тя беше ужасена – не само от жестокия акт, но и от скоростта му. Всичко се случи толкова бързо!

Червеноглавият дракон пусна обезглавеното тяло на На и се обърна към Си Джей.

Други в подобно положение сигурно щяха да замръзнат като хипнотизирани, но Си Джей се беше борила с гадни същества и преди. Инстинктът ѝ се задейства и тя изрита към създанието с десния си крак.

Ударът попадна право в устата на дракона.

Съществото се сви назад и попадна в изливащия се в кабината водопад, който го понесе надолу към бармана.

Принцът падна с плясък на дъното, изпищя и се замята до безпомощния барман.

Си Джей погледна надолу към тях, твърде потресена, за да помръдне.

Драконът изпищя отново и погледна право към нея.

Отново се чу метален стон и внезапно някои – Хамиш – я сграбчи за яката с вик: „Не можеш да му помогнеш!”; издърпа я през водата и Си Джей изведнъж се озова на открито до брат си и Шан на върха на кабината, пред водопада и платформата, водеща към разрушения замък.

Шантава работа.

Кабината продължаваше да се накланя бавно. С Джей видя, че платформата е съвсем близо и лесно може да скочи на нея, но в същия миг зърна някаква сянка, която се раздвижи зад водната завеса само на няколко стъпки от нея.

Втори черен принц, също без уши.

Отначало Си Джей ме успя да разбере какво прави създанието. Главата му беше наведена. После видя как изтръгва със зъби нещо от покрива на кабината и Си Джей с ужас осъзна какво е въпросното нещо.

Късата антена.

Устройството, което генерираше звуковия щит на кабината.

– Си Джей! Хайде! – извика Хамиш.

Точно тогава драконът подаде глава през водната завеса.

Направи крачка напред – движеше се като тигър – и излезе бавно от водната стена, с наведена ниско глава. Кабината изстена отново. Накланяше се все повече и всеки момент щеше да полети от скалата, на която се крепеше.

Шан скочи на платформата.

– Скачай! – извика Хамиш.

И двамата скочиха заедно...

... точно когато вторият дракон се хвърли към тях, но ги пропусна и докато те се хвърляха в последния момент,, хващайки се за края на платформата и ритайки във въздуха кабината полетя от скалата, отнасяйки със себе си черните принцове и злощастния барман.

Прелетя всичките двайсет и пет метра, падна със силен плясък в кипналата вода и потъна.

19.

Си Джей и Хамиш висяха на ръба на платформата високо над шеметната пропаст.

Гpeг Джонсън хвана Си Джей и я издърпа.

– Не можем да останем тук! – извика той през рева на водопада, показвайки много по-голямо хладнокръвие, отколкото Си Джей бе склонна да му припише.

След секунди тя и Хамиш тичаха с групата по платформата, докато драконите кръжаха и пищяха над тях. Хвърлиха се в разрушения замък точно когато червеногърдият император, който бе започнал всичко това, профуча покрай тях сред ураган от вятър и ярост.

Хамиш затръшва портата на замъка.

Тишина, нарушавана единствено от глухия грохот на водопада.

Улф и Пери се свлякоха задъхани на земята. Ху и Шан изглеждаха потресени до дъното на душата си. Грег Джонсън проверяваше американския посланик, който се беше облегнал на стената, целият вир–вода.

Си Джей се огледа.

Намираха се в преддверие с висок таван е размерите на хангар за самолет. Помещението изглеждаше старо и грохнало, със зейнали дупки в тавана и опушени стени. От гредите висяха разкъсани гоблени. От двете страни на атриума имаше две полукръгли стълбища, водещи към някаква зала. Едно от стълбищата обаче беше неизползваемо – средната му част беше разрушена, вероятно от разярен дракон.

Не се виждаха никакви дракони,

Имаше обаче нещо, което не си беше на мястото модерен черен мост, минаващ покрай стената почти до тавана.

До него не водеше никаква стълба. Мостът влизаше в атриума от север и излизаше от юг. Отначало Си Джей не можеше да определи какво е това. После се сети – за гостите, които можеха да минават и да гледат драконите в техния замък.

– Е, това няма да изглежда особено добре в „Ню Йорк Таймс” – каза тя. – Добре, сега какво? Къде можем да идем?

Никой не отговори.

Тя се обърна към Ху и попита рязко;

– Попитах какво ще правим сега и къде можем да идем, по дяволите!

Ху още беше под въздействието на шока. Челюстта му трепереше. Не можеше да говори.

– Административната сграда – тихо каза Шан. – я е на западната стена, точно зад замъка...

Бум!

Голямата врата се разтресе, ударена отвън.

Бум!

Отново.

Яростен рев прониза ушите им.

Императорът.

– Да се размърдаме, народе – каза Си Джей и се затича към здравото стълбище. – Да се размърдаме веднага...

Отвън се чуха още писъци. Две сенки прелетяха покрай една от дупките в тавана – червеногърдите принцове.

Забързаха към стълбището.

Почти го бяха изкачили, когато тежката врата на атриума се разлетя на трески.

Императорът стоеше на прага, огромен и страховит. Изрева и стените на замъка се разтресоха от мощния му рев.

– По-бързо! – извика Си Джей, докато императорът влизаше през отвора, като мачкаше всичко под себе си.

Всички се хвърлиха нагоре по стълбите – и в същия миг два червеногърди принца влетяха пред двата витражни прозореца от другата страна на атриума и кацнаха на разрушеното стълбище.

– Насам! В тройната зала! – извика Шан и ги поведе към съседното на атриума помещение.

Всички забързаха натам... и се заковаха на място.

Пред тях лежеше гигантски жълтодрех император, свит на кълбо в тронната зала на замъка.

Около него висяха кадифени завеси и разкъсани гоблени. Си Джей видя наблизо някакви черни метални стъпала, водещи нагоре към друг мост, вървящ под тавана на помещението.

Огромният жълтодрех беше олицетворение на спокойната почивка. Цветовете му бяха великолепни, по-ярки, отколкото на дребната женска, която Си Джей бе видяла по-рано – онази, която наричаха Лъки. Жълтите ивици бяха наситени, черното беше като туш.

Драконът вдигна гигантската си глава и изгледа с любопитство групата. Очите му бяха огромни и не мигаха.

И изведнъж от прегръдката му изскочиха два жълтодрехи принца. Бяха спали между огромните му крайници и макар да бяха високи почти три метра, изглеждаха миниатюрни в сравнение с императора.

Подобно на верни гвардейци, те скочиха да защитят господаря си и се озоваха между него и неканените гости.

Единият принц изсъска към Си Джей и пристъпи

...но се сви и отстъпи с пронизителен писък.

Беше се натъкнал на звуковия щит, излъчван от часовника ѝ, и Си Джей видя, че тези дракони имат уши.

Щитът все още работеше.

И тогава жълтодрехият император изръмжа.

Зловещият звук идваше дълбоко от гигантското създание. Върховното животинско предупреждение. Стените на тронната зала потрепериха.

Си Джей затаи дъх.

Бяха нахълтали в леговището му, в неговата територия и той никак не се радваше на това.

Си Джей се запита дали малките им звукови щитове наистина могат да удържат на атаката на императора. Не ѝ се виждаше вероятно.

И тогава с изненадваща скорост гигантският дракон скочи и се хвърли право към тях!

Си Джей не можеше да направи нищо. Никой не можеше да направи нищо. Драконът беше прекалено бърз.

Но жълтодрехият се завъртя над тях и с мощен удар на плът в плът блъсна червеногърдия император, който се беше появил на входа зад групата.

„Териториално поведение” – спомни си Си Джей. Някакви си нищожни дребни човечета да влязат на негова територия беше едно. Но друг император... е, това вече не можеше да бъде търпяно.

Целият замък се разтресе, когато двата дракона с размери на самолети се изтъркаляха обратно в огромния атриум. За няколко мига двата звяра бяха едно цяло, маса от жълто-черни крайници, преплетени в червено-черни, с мятащи се опашки.

Земята тътнеше. Драконите щракаха с челюсти и се деряха с нокти.

Жълтодрехите принцове скочиха на помощ на императора си; и се включиха в битката срещу безухия червеногръд император.

Си Джей нямаше намерение да пропуска удалата се възможност.

– Хайде! – извика тя. – Качвайте се на моста и да се махаме оттук!

След секунди бяха горе и тичаха на юг. Както можеше да се очаква, мостчето водеше извън замъка към дълъг пешеходен мост, който стигаше до обръщало при околовръстния път.

Идеята, досети се Си Джей, бе туристите да слязат, да направят обиколка на замъка и да бъдат взети на друго обръщало.

Точно сега не ѝ пукаше. Надяваше се, че вече е вдигната по тревога някаква охрана или спасителен отряд. Ако не можеше да отведе групата до административната сграда, трябваше поне да стигнат на открито, където да бъдат забелязани от някоя камера или хеликоптер.

Изтича пред другите, втурна се през моста и стигна на обръщалото. На двеста метра на юг по черния околовръстен път имаше тунел в западната стена на кратера. В момента входът му беше затворен с решетка с дебели яки пръти. Над тунела, вградена в склона, се издигаше административната сграда.

Шан също погледна натам и викна:

– В тунела има вход към сградата! Да вървим!

20.

Осемте отчаяни човешки същества, шестима американци и двама китайци, се втурнаха презглава по пътя към затворения тунел.

Ху Тан тичаше, а вътре в него бушуваше смесица от недоумение, страх и ярост. Почти не можеше да мисли. Това бе катастрофа. Катастрофа. Как се беше случило? Как бе допуснато да се случи? Някои от драконите бяха откъснали собствените си уши, за да преодолеят звуковите щитове. Как никой не беше предвидил това? Ху мислено се закле, че когато си възвърнат контрола над положението, ще хвърчат глави.

Огледа се. Тичаше редом със Си Джей, Шан и двамата от „Ню Йорк Таймс”. Зад него бяха посланикът и Грег Джонсън.

Намираха се на стотина метра от тунела, когато решетката започна да се отваря.

Преградата се повдигна и от тунела излетяха три бронирани коли – два бронетранспортьора „Шорленд” 4x4 и бяла линейка „Хотспърфилд” с шест колела.

Бронетранспортьорите бяха боядисани в тъмнозелено като военни машини, докато бялата линейка приличаше на машина на мироопазващи сили на ООН.

Тежката порта, пазеща отвора на тунела, се спусна зад колите.

Вълна на облекчение заля Ху, когато видя машините. – Група за бързо реагиране! Идват за нас!

Трите бронирани коли се понесоха по пътя право към групата...

... и профучаха покрай тях.

Ченето на Ху увисна.

– Какво...?

Колите се отдалечиха по околовръстния път и изчезнаха в отвора на друг тунел на около километър на север. Онзи беше обикновен, без порта на входа.

– Ние не сме най-важните гости днес – със суха ирония рече Си Джей. – Отиват да спасят другите. Трябва да се оправяме сами, пеша.

Ху беше повече от вбесен.

– Това е нечувано... – кипеше той.

– Чакайте, вижте! – извика Хамиш.

Сочеше пътя в посоката, в която беше изчезнал спасителният екип.

Два закрити джипа се носеха обратно по пътя и ги приближаваха устремно.

– Това е нашият превоз! – извика Си Джей. – Махнете им да спрат!

Групата излезе по средата на пътя и замаха.

Джиповете изобщо не си направиха труда да намалят, а продължиха да се носят с пълна скорост.

Ху Тан различи по двама души във всяка, кола – несъмнено някакви работници, бягащи от драконите, – излезе пред другите и вдигна ръка. Знаеше, че работниците ще го познаят по характерния му бял кичур и ще се притекат на помощ.

Джиповете не спряха. Подобно на спасителния екип, те просто рязко завиха покрай групата и продължиха.

Ху беше потресен.

– Какво...

– Страхливи шибаняци... – извика Ейрън Пери, но беше прекъснат от силен трясък, когато два червеногърди принца се спуснаха от небето и блъснаха джиповете отстрани.

Машините изхвърчаха от силата на удара и се запремятаха, докато инерцията ги носеше през следващи–

те двайсет метра по пътя. Единият спря преобърнат; докато другият се приземи на колела на седемдесет метра от затворения тунел, но обърнат в неправилната посока.

Когато прахолякът се разсея, Ху не видя никакво движение в смачканите купета.

Двата дракона не си бяха отишли. Изтръгнаха вратите на джиповете и измъкнаха с нокти окървавените, но живи хора – четирима китайци с работни комбинезони.

Ху забеляза, че принцовете също са без уши, което означаваше, че звуковите щитове са безсилни срещу тях.

– Бързо! – изсъска Си Джей и сграбчи Ху за ръкава. – Махайте се от пътя!

Прескочиха ниската мантинела и се метнаха сред храсталаците по склона. Останалите побързаха да ги последват.

От прикритието на храстите Си Джей впери поглед към двата разбити джипа, двата дракона и четиримата работници.

Принцовете изглеждаха страховито – високи три метра, с високи гребени и яркочервени кореми. С брутални ефективност първият дра кон прикова един работник под предната си лапа, захапа лявата му ръка и я откъсна сред фонтан от кръв.

Мъжът закрещя от болка и ужас.

Вторият дракон направи същото с втория, а после е третия работник, докато първият откъсна ръката на последния човек. Четвъртият работник се опита да избяга, но драконът го събори небрежно на земята и го задържа с един от задните си крака.

– Какво правят? – прошепна Хамиш.

– Отхапват часовниците им... за да махнат щитовете им – каза Си Джей. – По-бързо – изсъска тя. – Имаме само секунди...

Със смразяващ кръвта писък долетя един. по-голям червеногръд дракон и се приземи с тежко тупване на околовръстния път.

Ако принцовете изглеждаха свирепо, а императорът бе просто гигантски, царят беше абсолютно ужасяващ. Ужасяващ, жесток и някак царствен. Дългата му шия беше извита назад, след което се извиваше напред, придавайки на съществото истинско усещане за величие.

Царят бе дълъг колкото автобус и всеки шип на великолепния му гребен беше по-висок от човек. Опашката му сякаш живееше самостоятелен живот – мяташе се и се плъзгаше насам-натам, а на края ѝ имаше зловещ шип.

Си Джей забеляза, че царят има уши. Точно затова беше нужно премахването на часовниците на работниците.

– Принцовете поднасят на царя дар – каза тя.

– Какво? – не разбра Джонсън.

– Това е ритуал при хранене, свързан с йерархията. По-нископоставените членове на групата улавят храната и я поднасят на водача да яде пръв. Те я докосват едва след него.

Единият принц побутна двама от работниците към царя. Хората, вкопчили се в остатъците от откъснатите си крайници, крещяха от ужас и едва се държаха на крака.

Царят погледна властно надолу към хората.

Рязко стрелна глава, чу се противно хрущене и после драконът вдигна глава. Единият от работниците изведнъж беше скъсен наполовина.

Очите на Си Джей се разшириха от ужас.

Драконът бе разполовил човек само с едно захапване!

Краката на мъртвия работник тупнаха на пътя.

Царят наклони глава настрани, захапа краката и изгълта и тях. След това се обърна към втория работник, който бе паднал на колене.

Огромната му уста се отвори в краищата, докато гледаше свирепо човека, разкривайки страховитите зъби. Приличаше на усмивка – жестоката усмивка на върховния хищник, който си играе с жертвата.

Коленичилият работник вдигна жалко ръка, сякаш това можеше да му помогне.

Не помогна.

Човекът просто експлодира в пръски кръв, когато челюстите на царя се сключиха около него като капан за мечки.

– Света Богородице... – промълви Сайм.

Хамиш се озова до Си Джей.

– Сестричке, да ме прощаваш за езика, но какво ще правим сега, мамка му?

Си Джей се питаше същото.

Обърна се към близкия тунел, от който имаше достъп до административната сграда. Отворът му в момента беше затворен от яката порта.

– Работниците се опитваха да стигнат до сградата – каза тя. – Което означава, че биха могли да отворят портата...

– Да не мислиш... – започна Хамиш.

– Да. В единия или и в двата джипа има дистанционно. Дистанционно, което отваря портата.

Ху ги чу.

– Искате някой от нас да излезе и да се опита да стигне до колите ли?

– Да – каза Си Джей. – А останалите ще тичат към тунела, за да са там, когато се отвори.

– И как точно ще изберем кой да иде на такава самоубийствена мисия? – попита Улф.

Си Джей не му обърна внимание, а се обърна към Хамиш.

– Трябва да го направим сега, докато се хранят. Винаги съм била по-бърза от теб. Бъди готов да затвориш портата след мен, когато вляза, става ли?

– Дадено – каза Хамиш.

Си Джей понечи да тръгне но си спомни нещо. Свали часовника си и го пъхна в ръката на Хамиш.

– Вземи това. Не искам някой от драконите да ме зърне с голяма синя сфера от светлина около мен.

Хамиш взе часовника и се намръщи.

– Така няма да си защитена...

Но Си Джей вече беше прескочила ниската мантинела и бързаше приведена но пътя, докато трите дракона бяха обърнати на другата страна, заети е пиршеството си.

Хамиш бутна другите през храсталака покрай пътя и тръгна към тунела, като току се обръщаше да погледне Си Джей.

Беше изминал трийсет метра, когато я видя как се вмъква – незабелязана от драконите – през отворената врата на джипа, който бе паднал на колелата си.

Машината се беше приземила със задницата към тунела и през прозореца Хамищ видя как сестра му търси дистанционното, докато не го откри близо до огледалото за обратно виждане. Обърна се и вдигна палци към Хамиш.

Свита в джина, Си Джей не натисна веднага дистанционното, а изчака останалите да стигнат до тунела. Беше се снишила под таблото и се опитваше да остане незабелязана за драконите, които се намираха само на десетина метра от нея.

Царят ядеше третия работник, а двамата принцове гледаха.

Хамиш и другите стигнаха храстите до самия тунел точно когато царят отстъпи назад и остави на принцовете последния ридаещ работник. Те го разкъсаха на две – единият взе горната част от тялото му, а другият долната.

И тогава Си Джей натисна бутона ОТВАРЯНЕ.

С глухо металическо дрънчене решетката на тунела запълзя нагоре.

Хамиш и останалите не се нуждаеха от подканване. Прескочиха мантинелата и се хвърлиха вътре.

Трите дракона се обърнаха, когато усетиха движението.

Хамиш намери таблото на стената, натисна ЗАТВАРЯНЕ и решетката се плъзна надолу, затваряйки тунела.

Си Джей въздъхна с облекчение. Групата бе в без–опасност.

Сега оставаше да се добере до тунела. Реши, че ако продължи да се крие в джипа, накрая драконите ще отлетят и ще може просто да се промъкне...

Бии-бип... Бии-бип...

Тихото електронно бибипкане я накара да се обърне, Огромната глава на един от принцовете беше от другата страна на прозореца и се взираше в нея!

– Ах! – възкликна Си Джей и рязко се дръпна назад. Обърна се – и видя, че вторият принц я гледа през прозореца на другата врата!

– Ох, по дяволите...

Първият дра кон изрева яростно и Си Джей го видя по-ясно – беше онзи с червеното лице и подобния на кутийка имплант от едната страна на главата. Сега между окървавените му зъби имаше безжична слушалка. Си Джей с ужас позна слушалката на На.

Блутут устройството издаваше звука, докато търсеше с какво да се свърже.

Това бе същият дракон, който Си Джей бе изритала в устата в кабината. За последен път го видя, когато падаше във водопада.

Явно се беше измъкнал.

Драконът изрева отново, изгледа свирепо Си Джей и блъсна вратата на шофьора с нокът. Металът се изкриви навътре. Колата се разлюля.

Вторият принц също изрева. При липса на други възможности Си Джей завъртя ключа и разнебитеният джип запали като по чудо.

Двата дракона се дръпнаха назад от звука на оживелия двигател.

Си Джей включи на задна и натисна педала до дупка.

С писък на гуми джипът полетя заднешком към затворения тунел.

Царят се обърна небрежно. Изглеждаше повече заинтригуван, отколкото стреснат. Не помръдна от мястото си.

За разлика от безухите принцове.

Те се хвърлиха след джипа и докато Си Джей караше на задна, Червеното лице скочи на капака и изрева свирепо към нея от другата страна на прозореца.

Снишена, Си Джей продължи да натиска педала и да се носи заднешком към тунела.

Червеното лице блъсна прозореца и Си Джей се сви, когато стъклото се пръсна. Внезапно черната лапа с остри като ножове нокти се озова право в купето и посегна да се добере до нея.

Един нокът закачи лявото ѝ рамо и разсече коженото ѝ яке и плътта отдолу.

Си Джей изрева от болка.

Рязко завъртя волана наляво и колата зави лудо, като принуди Червеното лице да се дръпне, за да не падне от летящия джип.

Рамото ѝ гореше от болка, Си Джей се обърна да погледне през задния прозорец – тунелът беше само на трийсет метра.

И тогава задната врата на джипа отлетя. Вторият дракон се провря през отвора и се озъби на Си Джей на сантиметри от лицето ѝ.

В същото време Червеното лице заби глава в счупения прозорец и изведнъж Си Джей се озова пред оголените зъби и на този дракон.

Тя стисна зъби.

– Искате да ви повозя ли? Добре тогава...

Натисна газта до дупка, рязко завъртя волана надясно и се метна през вратата точно когато летящият джип се вряза в мантинелата, отделяща пътя от склона.

Колата излетя заедно с черните принцове и продължи да се търкаля и подскача петнайсет метра, преди да се удари в едно дърво. Драконите отлетяха от джипа. Червеното лице се блъсна в друго дърво и се уви около него. Вторият дракон продължи да се търкаля презглава по склона.

Си Джей се претърколи, издраскана, но жива, само на десет метра от тунела.

– Си Джей! – Хамиш беше от другата страна на решетката. – Размърдай си задника!

Натисна някакъв невидим бутон и решетката се плъзна на петдесетина сантиметра нагоре. Си Джей забърза на четири крака, претърколи се под нея и въздъхна от облекчение, докато тя се спускаше.

Тряс!

Червеното лице се блъсна в решетките, само на сантиметри от нея, и тя падна по задник. Вбесеният, полудял от ярост дракон посегна през решетките в отчаян опит да се добере до нея, но Си Джей се дръпна от ноктите му.

Драконът изсъска.

Не можеше да мине през решетката обаче. Седнала на земята, задъхана, с насълзени очи, Си Джей се обърна към Хамиш и каза;

– Ето това е изграждане на характер.

Административна сграда

(плюс станция за управление на отпадъци)

21.

В безопасност зад решетката, Си Джей избърса очите си и стана.

– Добре. Да намерим някой, който може да ни изкара оттук.

– Напълно съгласен. – Хамиш ѝ подаде часовника на Великата драконова зоологическа градина. – По-добре си сложи това.

Тръгнаха през тунела. Той беше модерен и добре осветен, с висок таван, извиващ се над двулентовия път. Два големи камиона спокойно можеха да се разминат в него. Бе дълъг петстотин метра и свършваше с друга решетъчна порта, през която струеше слънчева светлина.

Долната устна на Сиймор Улф трепереше. Личеше му, че едва сега започва да осъзнава случващото се.

– Това е просто... просто невероятно.

Ужасът на Ейрън Пери вече преминаваше в гняв.

– Това е тотално преебаване, мен ако питаш.

Си Джей забеляза, че Ху Тан не казва нищо. Просто крачеше с наведена глава и свити устни, потънал в мисли. Заместник-директорът Шан вървеше до него, като отчаяно се мъчеше да избегне погледа ѝ.

Си Джей погледна през рамо и видя мрачния силует на Червеното лице зад северната порта. Другият принц също се беше върнал и двата дракона вървяха напред-назад от другата страна на решетките.

Изведнъж някъде от долината се разнесе силен крясък. Драконите се обърнаха, заслушаха се и излетяха.

„Добре” – помисли си Си Джей.

След стотина метра стигнаха до големи гаражни врати, вградени в стената.

– Това е станцията за управление на отпадъци – каза Шан.

Едната от вратите се отвори тежко и от нея изтичаха трима китайци с костюми. Завтекоха се право към Ху Тан, като дърдореха загрижено, но той ги отпрати е

няколко резки думи.

Си Джей влезе в станцията за управление на отпадъци.

Двайсет и четири чисто нови камиона за боклук бяха паркирани на неравни редове. Бяха големи машини „Исузу” с хидравлични преси в задната част на каросериите и задължителния надпис ВЕЛИКАТА ДРАКОНОВА ЗООЛОГИЧЕСКА ГРАДИНА НА КИТАЙ, изрисуван върху белите им страни.

Зад камионите имаше гигантска бетонна яма с размери шейсет на петдесет метра, частично пълна с отпадъци. Покрай едната ѝ дълга страна имаше няколко огромни задвижвани от бутала преси, които трябваше да сплескат боклука в отсрещната стена. Окачените на тавана кранове товареха пресования боклук в камионите, паркирани от другата страна на ямата, където имаше още врати, водещи на запад, извън кратера.

От лявата страна имаше няколко пожарни, паркирани до няколко бензинови колонки – яркочервени и чисто нови, четири с водни помпи и две с дълги телескопични стълби.

Станцията бе впечатляваща, макар и да вонеше на боклук.

В залата имаше още едно нещо, което веднага привлече вниманието на Си Джей.

В нея имаше дракон.

Само че не беше свободен и не вилнееше. Тъкмо обратното.

Това бе жълтодрехият принц, който бе изпълнявал номерата в амфитеатъра – така нареченият Лъки.

В момента Лъки седеше послушно, макар и малко нервно, в клетка, натоварена на пикап на зоопарка. Седлото още бе на гърба му.

Дресьорката му, младата жена с жълтите кичури (Си Джей си спомни, че името ѝ е Им), стоеше до клетката и галеше Лъки през решетките. Още беше облечена в черните си плътно прилепнали дрехи и носеше слушалката си, но беше свалила коженото си яке на

черни и жълти ивици.

– Какво става, господине? – извика тя на Ху на мандарин.

– Някои от драконите станаха... агресивни – отвърна Шан, без да спира. – Какво правите тук?

– Лъки пострада. След като прелетяхме покрай кабината, при кацането си навехна глезена. Надявам се да няма нищо счупено. Камионът беше тук, за да зареди. Тъкмо се канех да я откарам в Люпилния център, когато зазвуча тревогата.

– Стой тук – каза Шан и продължи нататък. Обърканата дресьорка остана при клетката с дракона.

На Си Джей не ѝ пукаше. Тя просто следваше Шан и Ху, които привличаха тълпа около себе си, докато вървяха към асансьорите в дясната стена.

– Накъде, Катеричке? – попита Хамиш.

– Раната трябва да се зашие – каза Си Джей. Цялото ляво рамо на коженото ѝ яке беше в кръв. – После искам да се кача на самолета, да се върна в хотела в Хонконг и да се накисна в шибаната вана.

Обърна се към един от костюмираните, които се бяха събрали около Ху Тан, и попита отсечено на мандарин:

– Къде е лечебницата?

– На трето ниво – отговори костюмираният на английски и заговори на мандарин в радиостанцията си.

Асансьорът пристигна и Си Джей влезе в кабината. Останалите я последваха.

Грег Джонсън застана до Си Джей и попита тихо: – Доктор Камерън, според мнението ви на професионалист, какво се случи току-що?

Си Джей го погледна.

– Движите се доста добре... за служител от посолство. Не сте просто помощник на посланика, нали?

Той повдигна вежда.

– Точно сега това е без значение. Важното е какви са шансовете ни за оцеляване. Какво стана?

– Животните явно са много по-умни, отколкото смятат китайските ни приятели. Китайците са измислили изкусна според тях система да защитят въжената си линия със звуковите щитове, но драконите са изтръгнали собствените си уши, за да могат да атакуват кабините. Освен това знаят за часовниците ни, Драконите ги бива в решаването на проблеми, господин Джонсън, Намирам това за много обезпокоително.

– Защо?

– Защото интелигентността в животинското царство е право-пропорционална на размера на мозъка. Хората имат най-големите мозъци на планетата спрямо телата им и затова сме доминиращият вид. Шимпанзетата, другите човекоподобни маймуни, китовете и делфините са следващите и всички те показват умения в решаването на проблеми – способността да използват хикс, за да постигнат игрек. Крокодилите имат средни по размери мозъци, но мозъкът на едно влечуго не пилее място с идеи за съчувствие или съвест. Когато крокодилът поглежда нещо, той си мисли само как да го улови и да го изяде. Крокодилите също показват умения за решаване на проблеми както в техниките си на залагане на капани, така и в избягването им. Известно е, че никога не можеш да уловиш крокодил два пъти с една и съща техника. Тревожи ме това, че тези дракони имат наистина големи мозъци, Звуковите щитове на кабинета и в часовниците ни не позволяваха на драконите да се доберат до нас. И те са решили проблема – откъснали са собствените си уши или ръцете на работниците, за да се справят с часовниците.

Джонсън я изгледа и каза тихо:

– Може да си имаме проблеми и тук.

– Какво имате предвид? – попита Си Джей и се намръщи. Рамото ѝ гореше,

– Имам предвид...

В този момент вратата на асансьора се отвори на третия етаж на административната сграда. След изкуствената светлина на тунела и станцията за отпадъци слънчевите пъчи едва не заслепиха Си Джей.

Пред нея имаше ред прозорци от тавана до пода, гледащи към покрит с купол балкон, надвиснал над долината. Си Джей различи задната част на разрушения замък и Драконовата планина зад него.

Някаква секретарка забърза към. Си Джей, поклони се и ѝ връчи пакет за първа помощ.

Си Джей го взе и излезе на закрития балкон, следвана от Хамиш.

Травматичната реакция на Сиймор Улф беше преминала в гняв.

– Искам да ме качите на първия шибан самолет! – извика той на костюмираните китайци. – Не можете да си представите какво ще напиша в „Таймс”, когато се прибера! Хайде! Размърдайте се!

Ейрън Пери също викаше.

– Веднага ме изведете оттук, за да вляза в шибания интернет!

Ху Тан говореше оживено с другите костюмирани, като даваше указания и нареждания и сочеше посланик Сайм и двамата журналисти.

– Докарайте самолета ми от Хонконг – каза Сайм на Ху. – Ще отлетим направо за Пекин.

Ху кимна и тръгна заедно с хората си.

– Стойте тук. Ще се погрижа за всичко.

Докато се случваше всичко това, Си Джей седна на една пейка на балкона и отвори пакета за първа помощ. Свали якето си и вдигна ръкава на тениската. Рамото ѝ представляваше кървава каша. Тъкмо посягаше към антисептичния тампон в пакета, когато Грег Джонсън седна до нея.

– Дайте да ви помогна с това – каза и взе тампона, Си Джей го изгледа внимателно.

– Имате ли опит с превързвано на рани на място, господин Джонсън?

– Може би. – И започна да почиства кръвта около раната на рамото ѝ.

– Огнестрелни рани ли? – попита Хамиш..

– Може би. – Джонсън хвърли тампона и взе игла и конец. – Няма да е зле да захапете нещо. Ще боли.

Си Джей взе коженото си яке и захапа яката му изпъшка, когато Джонсън прониза кожата ѝ с иглата и започна да зашива раната.

Докато Джонсън работеше, Си Джей се загледа към долината.

Драконите вече летяха по-бързо, а не се рееха мързеливо като преди. В полета им имаше целеустременост.

След минута-две Джонсън направи последния шев.

– Готова сте. Всичко е закърпено.

– Благодаря – каза Си Джей. Шевовете бяха добри. Белегът щеше да е малък.

– Какво мислите? – попита Джонсън.

Си Джей кимна към летящите из долината дракони.

– Чудя се те какво си мислят. Защо нападнаха нашата кабина? Защо днес? Защо сега... Чакайте малко.

Тя бръкна в чантата банан и извади големите слънчеви очила. Колкото и да не беше за. вярване, те бяха оцелели и тя си ги сложи.

Електромагнитният купол все още светеше в зелено над кратера подхранван от излъчвателите по ръба му. Зад него, много по-високо, се издигаше вторият купол, а около административната сграда пулсираше светлосин звуков щит.

– Модели – промърмори тя, без да се обръща към никого. – Какви модели използват?

– Ъ? – обади се Хамиш. – Какво искаш да кажеш?

Си Джей се обърна към брат си и Джонсън, без да сваля очилата си. Небесносините им щитове пулсираха около тях. Си Джей се огледа и видя, че много от китайските работници в сградата нямат такива сфери около себе си. Явно не виждаха смисъл да носят индивидуални защита, щом: самата сграда е защитена.

Тя. свали очилата и задъвка замислено едната дръжка.

После примигна и каза:

– Зареждането в два часа.

– Кое? – не разбра Джонсън.

Си Джей рязко завъртя глава наляво и огледа долината и небето над нея.

– Хищните влечуги като крокодилите и алигаторите обичат моделите, повторението. Ако правиш нещо всеки ден в един и същи час, забелязват. И ако това им помага да те докопат, ще използват модела срещу теб. Точно преди атаката срещу кабината видях цистерните да пътуват за обичайното зареждане в два часа. Драконите са ги чакали да се появят в обичайното време...

Млъкна и се обърна към Хамиш.

– Това още не е приключило.

Сякаш в отговор от долината долетя ужасяващ писък.

Тримата се обърнаха.

И ченетата им. увиснаха.

– А стига бе... – ахна Хамиш.

Три червеногърди императора летяха право към административната сграда. И всички носеха нещо голямо в огромните си нокти.

– Това да не са...? – започна Хамиш.

– Да – каза Си Джей.

– Мътните да ме вземат... – промълви Джонсън.

Първите два дракона носеха цистерни. Издължените сребристи цилиндри проблясваха на слънцето, а кабините на камионите висяха от тях.

Третият император носеше различен товар.

Мокра кабина от въжената линия, цялата покрита с тръстики и водорасли. Тяхната кабина, взета от водопада. Всичките ѝ прозорци бяха изпотрошени и вътре Си Джей видя нещо да мърда – не нещо, много неща.

Червеногърди принцове.

– Потърсили сме убежище на неподходящото място – въздъхна тя. – Трябва да се махнем оттук.

Но вече бе твърде късно.

22.

Двата водещи дракона се спуснаха към административната сграда и подобно на пикиращи бомбардировачи от Втората световна война пуснаха цистерните.

Първата цистерна се удари с огромна сила в контролната кула. Нещо явно даде искра, защото горивото в цистерната се запали и цялата кула експлодира в гигантско огнено кълбо.

И след това падна.

Си Джей гледаше с ужас как огромната кула се накланя като отсечено дърво от върха на административната сграда и полита право към фасадата!

За момент си помисли, че ще падне право върху стъкления купол на балкона, но кулата се превъртя и отскочи на юг. Горящи части от нея се отчупваха, докато падаше по склона, а после се стовари с оглушителен трясък върху околовръстния път южно от сградата, точно пред отвора на тунела.

– Мамка му... – промълви Хамиш.

Втората цистерна беше запратена към най-горния етаж на сградата, точно под антените в ъгъла на покрива.

Тази цистерна също експлодира и целият ъгъл на сградата просто се отцепи и полетя надолу, право към стъкления купол на балкона, на който стояха Си Джей и другите.

Си Джей реагира най-бързо.

– Бягайте!

Втурнаха се навътре, като тичаха с всички сили, a. зад тях парчето от сградата се стовари върху купола. Стъклото се пръсна и балконът изведнъж се оказа открит за стихиите.

Си Джей се метна на пода. Около тях се разлетяха парчета стъкло.

Бяха успели да се измъкнат в последния миг.

Тя се претърколи по гръб, вдигна слънчевите очила към очите си...

... и видя, че синия звуков щит около административната сграда вече го няма.

Като бяха разрушили антените, драконите бяха унищожили щита.

Си Джей моментално скочи на крака.

– Бързо! Бързо! – извика и се хвърли към асансьора.

– Какво? Защо! – извика Улф, който още лежеше на пода.

Си Джей продължи да тича.

– Току-що елиминираха звуковия щит на сградата! И сега докарват щурмоваци!

Улф се обърна и видя какво има предвид Си Джей. Появи се третият император, понесъл в ноктите си разбитата кабина, пълна с принцове.

Императорът полетя надолу и пусна товара си право върху разбития купол на балкона.

С оглушителен трясък огромната двуетажна кабина прелетя през купола и се плъзна на цели трийсет метра, преди да спре вътре в сградата, точно на мястото, където се беше намирала групата преди малко.

От нея изскочиха дракони.

Бяха петнайсетина, всички червеногърди принцове. Петте водещи нямаха уши, за разлика от останалите.

Изскочиха от кабината като атакуваща армия, с наведени глави, вирнати опашки и широко разперени нокти, търсещи плячка.

Станция за управление на отпадъци

23.

Си Джей не си направи труда да чака асансьора. Нямаше да дойде навреме.

Вместо това отвори тежката врата до асансьорите, на която на английски и на мандарин пишеше АВАРИЙНО СТЪЛБИЩЕ.

Следвана по петите от другите петима американци и Шан, тя се втурна надолу, като прескачаше през три стъпала наведнъж и вземаше рязко завоите.

Над нея отекваха силни удари – драконите блъскаха по вратата.

Последва трясък и внезапно в кладенеца на стълбището се разнесе яростен рев.

– Влязоха! – извика Си Джей.

Стигна до края на стълбището, отвори вратата и отново се озова в станцията за управление на отпадъците.

Погледна надясно, видя масивните външни врати – и осъзна защо драконите са щурмували сградата. Огромните врати водеха навън.

Групата ѝ беше потърсила надежда на неправилното място.

Това бе целта на драконите от самото начало. Не се бяха интересували от хората в кабината на въжената линия. Бяха искали само кабината.

Заради това.

Заради нападението срещу административната сграда – едно от малкото места в зоологическата градина с изход навън.

Академичната част от ума ѝ се възхищаваше на изобретателността на драконите. Това не беше просто поведение с решаване на проблем. А сложно комбинативно планиране.

Макар планът им да беше погрешен (те нямаха начин да знаят, че дори да се измъкнат от долината, над първия електромагнитен купол има и втори), той все пак беше план.

Тези същества бяха по-интелигентни от всяко известно ѝ животно.

– Идват! – извика Джонсън някъде отзад.

– Хамиш, барикадирай вратата! – извика Си Джей.

Хамиш скочи в най-близкия боклукчийски камион, запали го, превключи на задна и потегли към вратата на стълбището...

... точно когато там се появи първият принц и с пронизителен крясък подаде глава навън.

Хамиш заби големия камион в стената и главата на дракона, стърчаща от рамката, отлетя. Вратата се затръшна и остана затворена от тежестта на машината.

Последва серия силни удари от другата страна, когато пристигнаха другите дракони. Не можеха да отворят – засега.

Бам!

Камионът леко се разклати.

Бам!

Отново.

Докато блъскането продължаваше, Си Джей се обърна, мъчеше се да намери изход.

Станцията за отпадъци изглеждаше по същия начин, по който я бяха оставили – широката яма, външната порта, вътрешната порта към тунела на околовръстния път, двете дузини боклукчийски камиони и пикапът с жълтодрехия дракон в клетката.

В този момент единият асансьор пристигна с мелодичен звън и петнайсет китайски офис служители по ризи изхвърчаха навън, обхванати от паника.

Десетина работници със сини комбинезони се втурнаха към заключен стоманен шкаф до северната стена на залата. Водачът им извади връзка ключове, отключи катинара и отвори вратата.

Оръжеен шкаф.

Си Джей видя по рафтовете оръжие – пистолети и няколко автомата, приличащи на АК–47. Работниците започнаха да ги вадят.

Си Джей се обърна към външната порта.

– Май най-безопасното място в момента е през тази порта и навън от долината. Как можем да я отворим?

– Контролното табло е при асансьорите. – Шан посочи. – Но зад вратата има тежка предпазна порта. Трябва да отворим и нея.

Двама от работниците явно имаха същата идея вече тичаха към контролното табло до асансьорите, което беше посочил Шан.

Намираха се на десет стъпки от него, когато Си Джей осъзна нещо.

Беше станало тихо.

Блъскането по вратата бе спряло.

Драконите вече не се опитваха да минат през вратата,

Си Джей бавно се обърна и отвори уста:

– Къде ще...

Двойната врата на асансьора внезапно се отвори и от нея се изсипаха червеногърди дракони!

„Спуснали са се по шахтата!”

Първо бяха два, после осем, после дванайсет. Разгърнаха се бързо. Някои бяха без уши, други със – но пък Си Джей си спомни, че повечето работници в административната сграда не носеха защитните си часовници. За всички дракони, безухи или не, имаше предостатъчно плячка.

Двамата работници, които тичаха към таблото до асансьорите, бяха атакувани първи.

Два безухи дракона ги пресрещнаха и ги проснаха на земята, скочиха отгоре им и разкъсаха трахеите им, като едва не им откъснаха главите.

Си Джей се смрази.

– Няма. как да излезем – каза Хамиш.

– Някакви идеи? – попита Пери.

В същия миг китайците откриха огън.

В станцията за управление на отпадъците настана истински ад.

Пищяха дракони. Трещяха автомати и пистолети. От стените хвърчаха искри.

Китайците намериха прикритие и продължиха да стрелят по приближаващите дракони, но точно когато някой се скриеше зад камион и откриеше огън, някой дракон прелиташе над машината, хвърляше се върху него и всичко приключваше сред писъци и кръв.

Си Джей видя как един дракон замахна безмилостно с нокти към един от работниците. От четирите разреза на гърдите бликна кръв и човекът падна.

Друг дракон разкъса човек на две е ноктите си. От трупа избълваха вътрешности и кръв.

Трети дракон прелетя и отхапа главата на друг нещастник. Обезглавеното тяло остана право за секунда-две, а оръжието в ръката му продължаваше да стреля, преди тялото най-сетне да рухне на земята.

Стрелбата на китайците като че ли нямаше почти никакъв ефект върху драконите. От бронираните им хълбоци и чела изскачаха искри. От време на време от някоя незащитена част от телата пръскаше кръв и животното надаваше писък, който бе по-скоро раздразнен, отколкото от болка. След това драконът продължаваше атаката си.

Офис служителите скачаха в първата изпречила им се кола или камион.

Си Джей видя как трима се метнаха в един хечбек, но два дракона хванаха колата от двете страни и я запратиха към стената. Покривът на малкия автомобил се удари в стената и смаза хората в купето.

– Качвайте се в камионите! – извика Си Джей. – Те са по-тежки и предлагат по-добра защита!

Групата се раздели и забърза към най-близките боклукчийски камиони.

Шан се качи в един, а Си Джей в друг заедно с Хамиш и посланик Сайм. Джонсън се присъедини към тях, но преди това рискува да изтича и да грабне един изпуснат от работниците пистолет. Си Джей видя как Улф и Пери изчезват в якия оръжеен шкаф и затварят вратата след себе си.

– Май имаме късмет, че това са само малките – изпъшка Сайм. – Принцовете.

Разнесе се могъщ приглушен рев и внезапно тухлената стена над асансьорите се покри с мрежа от пукнатини. Миг по-късно цялата напукана площ беше разбита от другата страна и огромен – безух – червеногръд цар изскочи навън, като ревеше яростно.

– Майко Божия... – промълви Хамиш. – Слязъл е по асансьорната шахта...

Голямото колкото автобус животно се изправи на задните си крака, после помете боклукчийските камиони пред себе си с предните си лапи.

Тежащи по шест тона машини се разлетяха като детски играчки.

Един камион се плъзна през залата и се блъсна в бетонната стена. Други два се преобърнаха няколко пъти преди да изчезнат в ямата за отпадъци.

Царят изрева отново. При всяка негова крачка подът се тресеше.

Вече беше настанала пълна суматоха. Работници се спасяваха с бягство. Офис служители в шест–седем автомобила на зоопарка се понесоха през залата към тунела на околовръстния път. Принцовете ловуваха между преобърнатите машини.

Си Джей се обърна към външната порта. Беше сигурна, че е в състояние да задържи принцовете, но се съмняваше, че може да издържи ударите на един цар или император.

Царят също искаше да разбере дали е така.

С оглушителен рев той изтръгна една от вратите на портата и се видя втора порта с дебели решетки от другата страна.

Драконът се хвърли към нея...

... но тя издържа.

Драконът изрева яростно, опита отново, но втората порта отново издържа мощния удар.

– Не могат да се измъкнат оттам – с облекчение каза Сайм.

– Но и ние също – каза Си Джей. – Не и без да ги пуснем заедно с нас.

Докато го казваше, ѝ се стори, че зърва как два по-малки дракона се насочват към малка червена врата в ъгъла на залата; зад нея вероятно имаше електрическо табло или нещо подобно.

Успя да ги зърне за съвсем кратко, защото в следващата секунда царят се озова точно пред предното стъкло на камиона им и я погледна право в очите.

Гигантското животно се нахвърли върху боклукчийския камион и светът на Си Джей бясно се замята, когато машината полетя във въздуха.

24.

Боклукчийският камион летя във въздуха цели три секунди, преди да падне на една страна с разтърсващ костите удар.

Плъзна се шест метра по хлъзгавия бетонен под и спря на самия ръб на ямата за отпадъци. Кабината му стърчеше от ръба на шест метра над дъното. В ямата имаше малко отпадъци, тъй като зоопаркът все още не работеше с пълен капацитет.

Хората вътре лежаха върху вратата на шофьора. Хамиш беше най-отдолу, Грег Джонсън бе върху него, а Си Джей и Сайм – върху тях.

– Добре ли... – започна Си Джей и в този миг горната врата на кабината отхвърча и един от принцовете надникна вътре и изсъска.

– Хамиш! – извика Си Джей. – Отвори вратата!

– Но така ще...

– Веднага, Хамиш!

Хамиш се подчини точно когато драконът посегна да сграбчи Си Джей. Когато вратата се отвори, Хамиш, Джонсън, Сайм и Си Джей полетяха в ямата и паднаха върху купчината боклук долу.

Драконът ги последва след секунда.

Щом падна върху купчината, Си Джей се претърколи миг преди ноктите на дракона да се озоват точно там, където се бе намирала преди миг. Сега Си Джей лежеше по гръб, а драконът стоеше над нея и ревеше в лицето и...

Бам!

Куршумът улучи дракона в гърдите. Той се сви, но не беше ранен.

Бам! Бам! Бам! Бам! Бам!

Още стрелба. Още куршуми улучиха дракона в гърдите, в муцуната, дори в едното око.

Той зави от болка и последният изстрел – от Грег Джонсън, който стреляше е намерения пистолет – попадна право в устата на дракона и стигна до мозъка. Драконът рухна, загърчи се и след малко замря неподвижно върху вонящата купчина боклук.

– Добра стрелба – каза Си Джей.

– Благодаря, – Джонсън провери пълнителя. – Само че не очаквайте още много, защото ми е останал само един патрон.

В този миг Си Джей зърна нещо е периферното си зрение – нещо голямо и червено, което се носеше във въздуха.

– Залегни! – извика тя, когато пожарната прелетя във висока дъга. Беше един от огромните камиони със стълба. Понесе се в ямата, вероятно захвърлен от царя, и се блъсна в отсрещната стена.

– Господи! – извика Сайм.

– Не можем да останем тук... – каза Джонсън,

– Знам... Чакайте малко. – Си Джей подуши. – Надушвате ли това?

– Намираме се в боклукчийска яма все пак – каза Хамиш малко подигравателно.

– Не. Нямам предвид боклука. Мирише на бензин...

Погледът ѝ спря върху хвърлената пожарна. Смачканият разнебитен камион лежеше в подножието на купчината, отпадъци.

От резервоарите му бликаше малък фонтан. Явно бяха пробити от удара в стената. Изтичащото гориво образуваше локва около големия червен камион.

Друг черен принц кацна с писък върху пожарната, разперил широко криле.

Си Джей грабна пистолета от Джонсън, но вместо да го насочи към дракона, изстреля последния куршум надолу, в локвата.

Искра... и локвата около камиона пламна и огнена стена обгърна дракона!

Съществото беше погълнато от пламъците и изврещя, преди да отлети.

– Не е зле... – отбеляза Джонсън.

– Да – съгласи се Хамиш. – Само че сега ямата ни гори.

Прав беше. Задушаващ черен пушек започна да изпълва ямата.

– Добре, момчета, планът е следният – каза Си Джей докато се катереше по купчината боклук към ръба на ямата. – Намираме си боклукчийски камион и се пръждосваме.

– Взе ми думите от устата – промърмори Хамиш.

Стигнаха ръба на ямата. Станцията за управление на отпадъци вече приличаше на бойно поле.

Боклукчийски камиони, които доскоро бяха строени в редици сега лежаха преобърнати или смачкани покрай стените. Червеногърдите черни принцове клечаха отгоре им или бродеха между тях. Косите лъчи не следобедното слънце влизаха през дебелите решетки на външната порта. Царят дракон стоеше в югозападния ъгъл и ревеше.

Вече не се чуваше стрелба и движението бе по-малко. Драконите се бяха погрижили за въоръжените китайски работници и всички офис служители бяха или мъртви или бяха успели да избягат на околовръстния път с автомобилите.

– Онзи камион там! – Си Джей посочи една кола до вътрешната порта. Беше обърната към отворените врати на тунела на околовръстния път, готова да потегли.

Четиримата тръгнаха към камиона, като се движеха снишени и пробягваха от кола до кола.

Джонсън взе в движение АК-47 от един мъртъв китаец и хвърли на Си Джей пистолет „Глок”.

Докато бързаха покрай един преобърнат камион, чуха стон.

Си Джей надникна и видя свития в кабината Шан. Спомни си, че Ху Тан беше останал горе в сградата.

– Хайде, Шанчо – каза Хамиш, пресегна се и измъкна заместник-директора, на зоопарка, навън.

Забързаха към боклукчийския камион до вътрешната порта.

В един момент Хамиш и другите трима заобиколиха отляво една преобърната кола. Си Джей тръгна вдясно... и изведнъж се закова на място.

Бии-бип... бии-бип...

Познаваше този звук.

Бавно, много бавно Си Джей надникна зад преобърнатия камион.

Видя жълтодрехия дракон – Лъки – в клетката зад пикапа. Изглеждаше изключително неспокойна.

Им, дресьорката на Лъки с плътно прилепналия черен костюм и. жълтите кичури, стоеше пред клетката на Лъки, изправена срещу четири червеногърди принца, наредени заплашително в полукръг около нея.

– Назад! – извика тя на мандарин и замахна с метла към драконите. – Назад, казах! Не я доближавайте!

Водещият черен принц наведе глава, протегна дългата си шия и изсъска гневно.

Беше Червеното лице. Слушалката на На още беше заклещена между зъбите му.

Бии-бип... бии-бип...

Си Джей осъзна, че в тази сцена има нещо повече.

Видя малките маскирани кутийки, прикрепени към главите и на четирите черни принцове, и разбра, че драконите, включително Червеното лице, са същите, които бяха изнесли представлението заедно с Лъки в амфитеатъра.

Явно не си падаха по колежката си.

Обикаляха клетката на Лъки като изгладнели вълци.

– Назад! – отново извика Им. Си Джей видя, че тя все още носи слушалката и микрофона си...

Внезапно Им посегна към жълтото дистанционно на колана си, но Червеното лице мълниеносно се хвърли към нея и в следващия миг Им лежеше по гръб, а драконът беше над нея, затиснал ръката с дистанционното.

С рязко настъпване Червеното лице направи устройството на парченца.

После изсъска в лицето на дресьорката и лигите му потекоха в очите ѝ.

Им изкрещя, Лъки се блъсна в решетките на клетката си, като се мъчеше да се освободи, когато нокътят на Червеното лице се понесе отново надолу, този път към главата на дресьорката.

Разлетяха се кървави парченца мозък и тялото на дресьорката се отпусна безжизнено.

Лъки изрева в безпомощна ярост и после, за огромна изненада на Си Джей, започна да скимти, сякаш обхваната от истинска мъка.

„Скърби – помисли си изумено Си Джей. – Скърби за дресьорката си”.

Червеногърдите принцове насочиха вниманието си към Лъки. Жълтодрехият дракон престана да скимти и отстъпи предпазливо назад, макар че още си беше в клетката.

Жълтият дракон, все още със седлото на гърба и ярките си жълти цветове, изглеждаше много различен от другите – опитомен, цивилизован. Колаборатор, който трябва да бъде заловен.

Червеното лице замахна и острите му като бръснач нокти из гракаха по решетките. Другите принцове засъскаха, обкръжавайки клетката.

Си Джей гледаше ужасена, без да може да помръдне.

Червеногърдите дракони не просто съскаха – издаваха ясно различими гърлени звуци, придружени от дълги издишвания. Приличаше на...

„Господи – осъзна Си Джей. – Те общуват!”

Трябваше да признае, че ѝ е жал за жълтодрехия. Жълтодрехата всъщност. Самотният женски дракон току-що бе изгубил човешкия си другар и сега, самотен и обкръжен, щеше да бъде убит.

– Си Джей! – настоятелно прошепна Хамиш. – Идвай!

Тя се обърна. Брат ѝ и останалите бяха стигнали боклукчийския камион при вътрешната порта.

Си Джей се намръщи и погледна отново към червеногърдите принцове, наобиколили жълтодрехата. Един от тях блъсна клетката и тя се разклати. Играеха си с Лъки.

За изненада на самата себе си Си Джей махна на Хамиш и прошепна:

– Вървете! Ще ви настигна!

Хамиш се намръщи неразбиращо. Но после явно долови нещо в очите ѝ – онова упорито убеждение, което бе виждал безброй пъти, – защото каза: „Добре”, и завъртя ключа на запалването.

Когато двигателят на камиона изрева, четирите дракона около Лъки рязко се обърнаха. Но после явно решиха, че камионът не е тяхна грижа, и отново насочиха вниманието си към клетката.

Едва тогава видяха, че някой е застанал между тях и жълтодрехата.

Си Джей.

Тя стоеше между четирите дракона и Лъки с пистолет в едната ръка и нещо приличащо на дебел пластмасов куфар в другата.

Помисли си, че сигурно представлява странна гледка – дребна, въоръжена е маломощно оръжие, изправена срещу четирима червеногърди принцове, всеки висок три метра, огромен и заплашителен.

Затворената Лъки изглеждаше най-изненадана от всички и сякаш обратът беше на път да я вкара в шок. Червеното лице изгледа свирепо Си Джей, наведе глава и изсъска.

Бии-бип... бии-бип...

Драконът пристъпи напред...

Бам!

Си Джей стреля в бетонния под пред краката на дракона. Куршумът рикошира нанякъде.

Драконът спря насред крачка.

Си Джей стоеше до кървавата каша, в която се беше превърнала главата на Им. Погледна надолу и видя нещо – слушалката на дресьорката. Явно беше паднала от ухото ѝ, когато Червеното лице беше смачкал черепа ѝ.

Като продължаваше да държи пистолета насочен към драконите, Си Джей остави подобния на куфар предмет и взе слушалката е лявата си ръка, Ако се измъкнеше жива оттук, трябваше да установи връзка с Хамиш и другите.

Сложи си слушалката и веднага чу гласове. Някакъв мъж говореше бързо на мандарин.

Си Джей си преведе; „...черните дракони нападат...”

Зоологическата градина бе под атака. Господи! Червеното лице отново изръмжа зловещо. Изведнъж един от другите дракони се хвърли към Си Джей отляво. Тя обаче беше готова за това и рязко се обърна, хвана подобието на куфар и го запрати към връхлитащия принц.

Предметът беше туба, наполовина пълна с бензин.

Тубата улучи дракона в муцуната точно когато Си Джей се извъртя с пистолета и стреля. Тубата експлодира в пламъци.

Течният огън се разлетя във всички посоки и четирите дракона се дръпнаха. Пламъците стигнаха и до Си Джей и ръкавът на якето ѝ се подпали.

Най-голямата жертва обаче беше нападащият дракон. Той запищя, когато огънят обгърна главата му, падна и се загърчи на пода, мъчеше се да изгаси пожара върху муцуната си.

Си Джей смъкна пламналото си яке и стреля по резервоара на един преобърнат боклукчийски камион зад драконите.

Куршумът улучи целта си и резервоарът експлодира в огромно огнено кълбо около противниците ѝ.

Драконите отскочиха назад от пламъците, а Си Джей се хвърли покрай клетката и се метна в кабината на пикапа.

Завъртя ключа и натисна педала до дупка. Колата полетя напред.

Пикапът изхвърча от станцията за управление на отпадъците и се понесе по тунела, Си Джей стискаше волана с всички сили и не смееше да погледне назад.

Пикапът летеше в тунела.

Си Джей искаше да завие надясно, на юг, да стигне до сградата при главния вход и да се махне от проклетата зоологическа градина – но веднага щом се озова в тунела осъзна, че такава възможност не съществува.

Останките от рухналата кула запречваха изхода на тунела. Изглеждаха невъзможно грамадни в сравнение с двулентовия път и напълно го блокираха.

С писък на гуми Си Джей зави наляво – на север – и ускори бързо до сто, после до сто и десет. Клетката зад нея подскачаше неудържимо, а затворената в нея Лъки се подмяташе като парцалена кукла.

На четиристотин метра пред нея боклукчийският камион на Хамиш стигна до изхода на тунела. Той още беше затворен, но Хамиш явно имаше дистанционно, защото с приближаването му тежката решетка започна да се вдига.

Си Джей трябваше да се свърже с него. Докосна слушалката си. Подобно на хендсфри, към нея имаше и микрофон.

Натисна копчето за връзка и в слушалките заговори електронен женски глас на мандарин:

– Бягай... Бяла глава... Бягай...

Си Джей нямаше представа какво означава това. Честотата бе доста натоварена. Явно драконите из цялата зоологическа градина бяха полудели.

Флуоресцентните светлини на тунела прелитаха от двете ѝ страни.

Си Джей включи микрофона.

– Шан! Хамиш! Някой! Чувате ли ме?

Отговор не последва.

Тя хвърли поглед към огледалото и с облекчение видя, че тунелът зад нея е пуст.

Огледа кабината за оръжия или нещо, което би могла да използва. На седалката до нея бе якето на Им на жълти и черни ивици, с бронирания гръб и яка.

„Това може да ми е от полза”, помисли си Си Джей и го облече, без да престава да кара.

Пикапът с клетката се носеше през тунела.

Отзад все още не се виждаха дракони.

Си Джей стигна до отвора на тунела, излетя на ярката слънчева светлина и незабавно наби спирачки.

Изскочи от кабината и изтича до клетката, като погледна назад към тунела...

... точно когато, подобно на някакви прилепи от ада, четирите червеногърди дракона се появиха от станцията за боклук, като летяха ниско и бързо.

Си Джей не им обърна внимание.

Под любопитния поглед на Лъки от другата страна на решетките тя успя да се справи с резето на клетката.

Отвори вратата.

– Хайде! Вън! Изчезвай! – извика Си Джей на жълтия дракон. – Разбра ли ме? Вън!

Драконът я зяпаше едва ли не изумено.

После погледна носещите се към тях дракони и се измъкна от клетката.

Жълтодрехата, все още със седлото на гърба, изпълзя на покрива на клетката, хвърли последен поглед към Си Джей и отлетя.

Си Джей веднага се хвърли обратно в кабината и отново натисна педала до дупка. Пикапът се понесе по околовръстния път, а черните принцове излетяха от тунела секунда по-късно.

Моментално погледнаха нагоре – и видяха Лъки да се отдалечава към Драконовата планина, далеч от тях.

Но Си Джей беше близо.

И драконите полетяха след нея.

25.

Си Джей караше бързо, По-бързо, отколкото бе карала през живота си.

Пикапът с клетката се носеше по околовръстния път и настигаше по-тежкия камион на Хамиш.

Пред боклукчийския камион Си Джей виждаше една от малките коли на зоологическата градина, с които бяха избягали офис служителите.

Странно. Можеше да се закълне, че бе видяла шест или седем автомобила да излизат от...

Тряс!

Бял хечбек се стовари на пътя точно пред пикапа ѝ!

Си Джей зави инстинктивно и се размина на косъм с удара. Колата беше паднала от небето и отдясно и продължи да се премята наляво, докато не се заби в скалата от другата страна на пътя.

Си Джей погледна нагоре и видя два червеногърди дракона, които се отдалечаваха, след като бяха пуснали колата по нея!

Втора двойка принцове приближаваше към нея, понесла друг хечбек в ноктите си. Спуснаха се ниско и пуснаха малката кола.

Автомобилът прелетя като бяло петно пред предния капак на пикапа, пропускайки го на милиметри, след което се заби в отвесната скала и експлодира.

Пикапът се разтресе от взрива, но Си Джей успя да го овладее и продължи по околовръстния път.

„Мътните да ме вземат – помисли си. – Дракони да ме замерват с коли!”

Последва внезапен тласък и пикапът за момент се вдигна от земята. Си Джей се обърна и видя, че един от четиримата принцове от станцията за отпадъци е кацнал на покрива на клетката.

Си Джей видя главата му и ахна.

Черно-червеното му лице беше ужасно стопено и покрито с мехури, виждаха се мускулите и сухожилията на челюстите. Някои от шиповете на гребена му също се бяха стопили и сега стърчаха огънати. Това беше принцът, който бе най-близо до тубата, когато Си Джей я простреля – същият, чиято глава бе погълната от лумналия огън.

Създанието изрева яростно към Си Джей, след което стъпка по стъпка тръгна по покрива на празната клетка към нея.

Докато то ревеше, Си Джей бе готова да се закълне, че чува електронния глас от слушалката да казва с ужасяваща злоба: „...Страхувай се... от мен...”

Пропъди тази мисъл. Явно полудяваше. Отпред камионът на Хамиш рязко зави около нещо, което се оказа преобърнат хечбек. В следващия миг тя едва не връхлетя върху него.

Наби спирачки, при което пикапът поднесе покрай преобърнатия автомобил, а каросерията клетка – със Стопеното лице отгоре ѝ – се вряза в хечбека с трясък и сблъсъкът я откъсна я от пикапа. Стопеното лице полетя напред и се запремята по пътя,

Си Джей отново натисна газта до дупка, изправи пикапа и вече освободена от тежестта на клетката, се понесе с още по-голяма скорост. След секунди се намираше плътно зад боклукчийския камион на Хамиш.

Изравни се с него, махна на брат си, посочи слушалката си и извика:

– На кой канал?

Хамиш се обърна да пита Шан и заместник–директорът, който също беше със слушалка, погледна Си Джей и вдигна четири пръста.

Си Джей грабна устройството и го превключи от 22 на 4.

– Шан! Чувате ли ме?

– Да, доктор Камерън – ясно каза гласът му.

– Има ли безопасно място, където да отидем?

– На около пет километра нататък по пътя е Центърът за гнездене, където беше гнездото на драконите. Мястото е безопасно. Можем да идем там.

– Нищо про...

Пикапът на Си Джей подскочи и тя се обърна. Червеното лице беше в багажника, точно зад нея!

Драконът блъсна задния прозорец. Стъклото се посипа по Си Джей и внезапно един огромен нокът се озова в купето.

Си Джей се сниши в седалката. Не можеше да остане тук.

– Шан! – извика тя в микрофона. – Кажи на Хамиш, че идвам!

– Какво?

– Просто му кажи!

Посегна нагоре и включи круиз контрола на пикапа. Сега колата се носеше успоредно на камиона, а драконите кръжаха и летяха над тях.

Тя изпълзя през кабината под драскащия нокът на Червеното лице и отвори вратата.

Вятърът нахлу в купето. Си Джей видя стъпалото на камиона само на половин метър от себе си. Пътят съскаше под нея.

„Направи го сега, преди да си помислиш какви ги вършиш!” – изкрещя умът ѝ.

Червеното лице заби глава през задния прозорец, петнистата му муцуна изпълни малкото пространство, а блутут слушалката в устата му продължаваше да бибипка. В същия миг Си Джей изскочи навън през дясната врата с протегнати ръце, надяваше се да се хване за...

26.

... пръстите ѝ се вкопчиха в стъпалото на камиона, а кубинките ѝ задраха по пътя.

Останалият без управление пикап – с Червеното лице наполовина вътре в купето, наполовина навън – се понесе към отвесната скала от лявата страна на пътя. Драконът дръпна рязко глава от кабината и излетя миг преди колата да се блъсне в скалата и да избухне в пламъци.

Боклукчийският камион се носеше по околовръстния път, а Си Джей висеше от лявата му страна.

– Си Джей! Как си! – прозвуча гласът на Хамиш в слушалката, Явно беше конфискувал устройството на Шан.

– На косъм! – извика Си Джей през свистенето на вятъра,

Дум!

Един дракон кацна върху камиона точно над нея.

Беше друг от червеногърдите принцове. Задните му крака се държаха здраво за покрива на камиона, а той се наведе отстрани и изгледа, свирепо Си Джей. Лигавата му паст се отвори в нещо, което можеше да се опише само като широка самодоволна усмивка.

– Си Джей! Виждам го! – извика Хамиш, – Мушни се отдолу! Веднага!

Си Джей не си направи труда да обсъжда плана на брат си. Вкопчи се в някаква тръба под стъпалото и се прехвърли под носещия се с пълна скорост камион. Бронираният гръб на якето се търкаше в асфалта, докато...

... камионът влетя в друг тунел и...

... тряс! Хамиш –зави към края на отвора, толкова близо до стената, че лявата страна на камиона я забърса, отнасяйки дракона, а тежкият камион продължи в тунела, със Си Джей отдолу!

Зашеметен и объркан, драконът рухна на пътя.

После тръсна глава, изправи се и литна.

Хамиш погледна в огледалото за обратно виждане.

Драконът беше изчезнал. Не виждаше обаче и Си Джей.

– Още ли си тук, Катеричке?

– Още – отвърна тя, – Благодаря, братче.

– Можеш ли да стигнеш до кабината?

– Ще пробвам.

– Знаеш ли – каза Хамиш, – това вече е наистина пълна лудница,..

Предното стъкло се пръсна. Черният нокът на дракон се появи в следващия миг, бързо последван от обърнатата наопаки глава на червеногръд черен принц.

– Боже Господи! – Хамиш рязко отметна глава назад и неволно завъртя волана, при което камионът се блъсна в стената на тунела и изхвърли искри.

При неочаквания завой и пороя искри намиращата се под стъпалото Си Джей едва не се изпусна.

– Хамиш! Какви ги вършиш?

– Имам си проблем с дракон! – извика в отговор Хамиш.

Драконът пред него яростно се опитваше да изтръгне разбитото стъкло и да влезе в кабината.

Седящият до Хамиш Грег Джонсън вдигна автомата и изстреля къс откос.

Куршумите рикошираха от бронираното чело на животното. Драконът почти не ги забеляза.

Изрева, замахна и изби автомата от ръцете на Джонсън.

Си Джей напрегна всичките си сили да се измъкне изпод машината.

Стъпалото, на което стояха боклукчиите на зоопарка, докато правеха обиколките си, заемаше задната половина на камиона.

Си Джей видя метална стълба отзад. Ако успееше да се добере до нея, можеше да се качи на покрива и да стигне по него до кабината.

Докато камионът летеше през тунела, като поднасяше диво наляво-надясно, тя запристъпва към целта си.

Флуоресцентните лампи на тунела профучаваха покрай нея.

Си Джей стигна до стълбата, хвана се за първата скоба и бързо се изкачи.

Подаде глава над покрива – и се озова пред гадната усмивка на дракона, който беше съборен от камиона преди малко!

Беше кацнал върху камиона и бе опрял брадичка в покрива, така че огромната му глава беше точно на едно ниво е лицето на Си Джей.

Беше я очаквал. И отново я гледаше с онази своя самодоволна усмивка.

Драконът скочи напред и щракна с челюсти, но Си Джей бе по-бърза – плъзна се надолу точно когато челюстите се сключиха над нея, улавяйки само въздух.

Си Джей се стовари на стъпалото и изпъшка.

Не можеше да остане тук. Драконът на покрива щеше всеки момент да я нападне.

Обърна се напред и в същия миг друг дракон се стовари отстрани на камиона, а ноктите му пронизаха металната стена като отварачки на консерва, препречвайки пътя ѝ.

Стопеното лице.

„Това е безумно” – помисли си тя. Сега върху носещия се камион имаше цели три дракона.

А тя нямаше къде да се скрие.

Освен...

– Хамиш! – извика тя в микрофона. – Отвори контейнера!

– Какво?

– Отвори го, или е свършено с мен!

– Дадено!

Си Джей се придвижи по стъпалото точно когато усмихващият се дракон се наведе над стълбата. Намиращата се само на две стъпки пред него Си Джей се прехвърли на задната стена и се хвърли в контейнера.

Вонеше адски гадно. Пред нея беше хидравличната стоманена плоча, която смачкваше боклука. В момента тя беше затворена, и препречваше пътя към вътрешността на контейнера.

Усмивката надникна иззад ъгъла и се ухили злобно.

–Хамиш...!

Хамиш се беше облегнал колкото се може по-назад. Нокътят на дракона замахваше само на два сантиметра от носа му в опити да го докопа.

Той огледа таблото за копчето, което управляваше пресата.

Намери го – червено, – наведе се под нокътя и бързо го натисна.

С механично тракане пресата започна да се отваря.

Си Джей се метна към тесния процеп точно когато Усмивката скочи на задното стъпало. Промъкна се през малкия отвор и се озова във вонящия боклук. Процепът беше достатъчно голям за нея, но не и за дракона. Засега бе в безопасност.

– Добре, Хамиш! Сега затвори!

Атакуващият кабината дракон заби глава през стъклото и изрева към Хамиш.

Шан се сви. Грег Джонсън трескаво се мъчеше да вдигне автомата от пода. И тъй като зъбите на дракона бяха точно пред него, Хамиш не можеше да стигне до червеното копче.

За ужас на Си Джей стоманената плоча на пресата продължаваше да се отваря.

Си Джей се намираше в тъмния метален търбух на контейнера, притисната в пресования боклук, безсилна да спре вратата, която продължаваше да се отваря.

Тъмният силует на дракона от вън ставаше все по-голям.

Ако Хамиш затвореше контейнера сега, драконът нямаше да успее да стигне до нея, но след няколко секунди отворът щеше да е достатъчно голям и Си Джей щеше да си има компания.

– Хамиш! Затвори контейнера веднага!

Хамиш се извъртя в седалката, като избягна на косъм щракащите челюсти на дракона.

А той успя да напъха муцуната си през дупката в прозореца и...

Бам!

Кръвта експлодира от тила на дракона и той рязко се дръпна назад.

Хамиш се обърна и видя Грег Джонсън с автомата в ръка. Беше стрелял от упор и лявото око на дракона.

Драконът залитна и падна от носещия се камион.

Камионът подскочи, докато го Прегазваше.

– Хамиш...! – извика Си Джей.

– О, не! Си Джей... – изпъшка Хамиш и отново натисна червеното копче.

Само че беше твърде късно.

Точно в мига., когато Хамиш натисна копчето, капакът се беше вдигнал докрай и Си Джей, притисната в стената боклук, се озова лице в лице с дракона, който бе кръстила Усмивката. Беше я пипнал.

Стиснала зъби, Си Джей извади пистолета си, насочи го и...

Щрак.

– Не!

Щрак.

Патроните ѝ бяха свършили.

Усмивката се ухили.

И тогава капакът започна да се затваря.

Усмивката забеляза, така. че просто влезе в контейнера и се озова само на няколко стъпки от Си Джей.

Си Джей не можеше да повярва. Без патрони, без изход, заклещена заедно с дракон.

– Не, не е честно – промърмори тя. – Не е честно мамка му...

И тогава я видя.

Малка пластмасова бутилка върху купчината боклук, която като по чудо не беше смачкана от пресата. Бутилка разтворител на терпентинова основа.

Капакът се беше спуснал наполовина, отворът бе само около метър и двайсет и продължаваше да намалява.

Си Джей грабна бутилката, махна капачката ѝ и я хвърли към дракона.

Терпентинът се плисна по муцуната на Усмивката и попадна в очите му.

Той изпищя.

Си Джей се хвърли приведена напред покрай заслепения дракон и се шмугна по корем под бавно спускащия се капак.

Отново се озова в изкуствената светлина на тунела, в задната част на контейнера, точно когато дебелият капак се затвори с тътен и писъците на дракона станаха приглушени.

– Си Джей! – извика Хамиш в слушалката. – Още ли си в контейнера?!

– Не – отвърна тя. – Там си имаме драконче. Смажи го това копеле!

– Готово!

След секунда капакът се плъзна бавно напред и започна мощното движение, предназначено да пресова натоварения боклук в предната стена на контейнера

Крясъците на дракона се превърнаха в пронизителни отчаяни писъци.

Писъците достигнаха кресчендо, когато пресата го смачка. Си Джей чу ужасното хрущене, когато Усмивката бе смазан от стоманената плоча, и въздъхна с облекчение.

27.

Беше време да се добере до кабината при останалите. Но след преживяното на стъпалото на камиона имаше само един път, по който искаше да мине – отгоре.

– Хамиш, идвам по покрива! – каза тя в микрофона.

– Разбрано. Всеки момент ще излезем от тунела. Нататък има още един. Шан казва, че в него има разклонение, което води към Центъра за гнездене. И че ако се доберем: до него, всичко ще е наред.

Без да губи време, Си Джей излезе навън и се надигна, за да види покрива на боклукчийския камион.

На него нямаше дракони. Беше равен и пуст. Таванът на тунела се носеше отгоре.

Си Джей се покатери на покрива, легна по корем и запълзя напред. Стоманата беше оребрена, което ѝ позволяваше да се захване стабилно.

Изведнъж със силно свистене камионът се озова на ярката слънчева светлина – и Си Джей погледна нагоре навреме, за да види как Червеното лице се спуска към нея като пикиращ бомбардировач и пуска един хечбек!

Колата полетя надолу. Си Джей се метна напред миг преди хечбекът да се стовари върху покрива на боклукчийския камион, да отскочи от него и да се блъсне с ужасна сила в отвесната скала от другата страна на околовръстния път,

Си Джей погледна напред – вторият тунел, за който бе споменал Хамиш, все още беше на петстотин метра от тях.

– Хамиш! Вкарай ни в тунела, преди да са ме направили на палачинка!

Си Джей се взираше в тунела, когато най-неочаквано до нея се появи отвратителната глава на Стопеното лице. Драконът още беше на камиона, крепеше се на лявата му страна.

Стопеното лице се надигна, готов за атака, с убийствен поглед.

– Си Джей, дръж се! – извика гласът на Хамиш в слушалките.

Камионът рязко зави, за да избегне изпречил му се смачкан хечбек.

Краката на Си Джей, която едва се държеше за покрива, полетяха настрани.

Драконът до нея изобщо не изгуби равновесие,

– Хамиш! Набий спирачките! – извика Си Джей.

Хамиш наби спирачките с всички сили.

Камионът поднесе.

Си Джей успя да се вкопчи в някаква подпора, когато инерцията от внезапното спиране я запрати напред.

Стопеното лице не беше такъв късметлия.

Беше запратен напред и се запремята по пътя.

Хамиш видя как черно-червеното туловище се откъсна от камиона и падна на пътя пред него. И натисна газта до дупка.

Тежкият камион отново се понесе напред, гумите му запушиха.

Стопеното лице, ожулен и разранен от Тежкото падане, вдигна глава и видя как фаровете на камиона се носят към него. Успя да отскочи в последния момент; бронята на камиона закачи крилото му и Стопеното лице се стовари на земята, здравата очукан, но жив.

Най-сетне свободен от дракони, камионът влетя в следващия тунел.

На стотина метра от входа на тунела камионът наби спирачки пред някаква порта във външната стена.

Черните ѝ метални решетки бяха по-дебели и яки от всички, които бяха видели досега – ако подобно нещо беше възможно.

Си Джей скочи от покрива и се присъедини към Хамиш, Джонсън, Сайм и Шан.

Хамиш я огледа и попита:

– Наред ли си?

– Нямах време да проверя – отвърна Си Джей, – Но мисля, че да.

Шан изтича до решетката и заговори на двамата войници от другата страна. Те бяха с униформи на Червената армия и въоръжени с модерни автомати „Щаер”. Лицата им бяха абсолютно безизразни.

– Пуснете ни! – каза Шан на мандарин.

Двамата войници не казаха и не направиха нищо в отговор.

– Казах, пуснете ни! – извика Шан,

– Знаете, че не могат да. влизат тук, заместник–директор – каза единият войник. – Центърът за гнездене е затворен за неоторизирани лица.

– Неоторизирани лица? – изумено повтори Шан. – Майтапите ли се? Намираме се в извънредна ситуация...

– Дори вие не можете да влезете, заместник–директор. Не сте оторизиран. – Войникът кимна рязко към Си Джей, Хамиш, Сайм и Джонсън. – И със сигурност няма да пуснем тях. Заповед лично от полковник Бао.

– Нямате ли капка човечност! – извика Шан. – Ще умрем тук...

– Зарежете – каза Си Джей, докато дърпаше Шан за ръката и поглеждаше към тунела.

Той продължаваше напред, пуст и притихнал.

Си Джей погледна към Джонсън и се обърна към Шан.

– Щом не можем да влезем, какви са другите ни възможности?

Шан трепереше от гняв, но успя да се овладее.

– Може би Люпилният център. – Изгледа изпепеляващо стражите. – Той не се пази от долни псета!

– Ъ–ъ–ъ, Касандра... – обади се Хамиш. Наричаше я така само когато беше сериозен.

Си Джей рязко се обърна и видя накъде гледа брат ѝ.

Огромната сянка на дракон цар стоеше на входа на тунела и блокираше слънчевата светлина.

Драконът изрева и ужасният звук отекна от стените.

– Да тръгваме! – извика Си Джей. – Ще опитаме Люпилния център.

28.

Всички скочиха обратно в боклукчийския камион и Хамиш отново подкара през тунела. След няколко секунди изхвърчаха на дневна светлина.

Пътят завиваше надясно, следвайки завоя на стената на кратера. Намираха се в северозападния ъгъл на долината. Си Джей осъзна, че всъщност са в онази част от пътя, която минаваше зад отвесните скали не далеч от казиното. Тогава се беше запитала какво ли скриват изкуствените скали.

Погледна пътя пред тях. Тук нямаше тунели, шосето беше напълно открито. Във външната стена обаче имаше две яки стоманени порти.

Първата се намираше на около триста метра пред тях и беше отворена.

Шан я посочи.

– Това е входът към Люпилния център!

Камионът се понесе натам..

Си Джей се подаде през прозореца да погледне към долината, или поне западната ѝ част.

Един червеногръд черен император беше кацнал върху останките от административната сграда и ревеше победоносно. Сградата бе почти напълно унищожена – кулата ѝ бе изчезнала, прозорците на фасадата бяха разбити, а покритият с купол балкон бе в руини.

Трима царе кръжаха във въздуха пред нея, сякаш я охраняваха.

„Вече я смятат за своя територия” – помисли си Си Джей.

Точно тогава четири щурмови вертолета Z-10 се появиха над ръба на кратера и откриха огън с трасиращи куршуми по императора, принуждавайки го да полети.

Z-10 беше китайският еквивалент на АН–64 „Апачи”, с кабина на две нива, монтирана на носа 30-мм картечница и къси криле, от които висяха различни противотанкови и противовъздушни ракети.

Трите дракона около императора се завтекоха да го защитят и се насочиха към вертолетите, но те стреляха е ракетите си и драконите изчезнаха в огнени кълба.

Две машини подгониха императора през зоологическата градина, трасиращите им куршуми проблясваха над долината като лазери, докато единият вертолет не стреля с ракета въздух-въздух, която следваше маневрите на бягащия император, докато не го улучи и не експлодира.

Грамадният колкото пътнически самолет дракон се пръсна в облак от кръв и плът. Грамадни парчета месо с размерите на канари заваляха от небето.

– Империята отвръща на удара – отбеляза посланик Сайм.

Си Джей кимна.

– Това вече е война между два териториални вида – дракони и хора.

И човешката технология, използвана така брутално от китайците, в крайна сметка щеше да спечели битката.

В този момент боклукчийският камион поднесе и спря пред отворената порта на Люпилния център.

– Бързо! Вътре! – извика Грег Джонсън, скочи навън и ги поведе към входа.

Всички забързаха след него. Джонсън спусна яката решетка зад групата точно когато поредният червеногръд дракон се блъсна в нея с яростен писък.

Докато драконът беснееше навън, те се втурнаха през тъмния тунел.

Си Джей тичаше първа.

Поради някаква причина осветлението на тавана беше изключено. В тунела цареше почти пълна тъмнина; единствената светлина идваше от входа зад тях и от някаква слаба лампа в другия край.

На около двайсет метра от входа Си Джей видя дебела стоманена врата в лявата стена. Беше отворена, На нея имаше предупредителен надпис на английски и мандарин: ДИЗЕЛОВИ ГЕНЕРАТОРИ – НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ОГЪН. Зад вратата цареше пълен мрак.

– Май е по-добре да не влизаме – каза Си Джей. Предпочиташе слабо осветеното място в другия край на тунела. Когато бягаш от същества, способни да виждат в пълен мрак, дори малкото светлина е за предпочитане.

Продължиха да тичат и накрая стигнаха до две големи бронирани врати, които също бяха отворени.

Минаха през тях и се озоваха в Люпилния център. И се заковаха на място.

Си Джей преглътна.

– Не трябваше да идваме тук.

Люпилен център

29.

Си Джей се взираше с ужас в Люпилния център – или по-точно в останките от онова, което е бил допреди около час.

Самият център представляваше просторна двуетажна зала със стени, облицовани с блестящи бели плочки. Цялото място създаваше впечатление за стерилна чистота.

По-скоро беше създавало.

Центърът беше целият в кръв и вътрешности. Навсякъде лежаха тела в лабораторни престилки – китайски специалисти, разкъсани на парчета от вилнеещи дракони. Почти цялото оборудване беше разпердушинено. Навсякъде висяха жици. Лампите висяха накриво от тавана и от тях изскачаха искри.

Цялото място, доскоро несъмнено ярко осветено, тънеше в неприветлив полумрак.

В средата на залата имаше голяма правоъгълна яма с размерите на два олимпийски басейна. Над нея минаваха няколко метални моста, а закрепени в стените ѝ скоби водеха надолу.

По периметъра на залата имаше отделени със стъклени стени офиси на две нива, в които се виждаха сървъри, микроскопи и центрофуги. Имаше дори няколко клетки, а някои помещения бяха заети от хирургически маси и медицинско оборудване.

Си Джей спря на ръба на огромната яма и погледна надолу.

Долу, на малко повече от два метра от Си Джей, имаше десетки клетки, наредени плътно една до друга в дълги редове, намиращи се в няколко стъпки вода.

Когато видя какво има в клетките, Си Джей трепна.

Соленоводни крокодили.

Големи. Огромни. И бяха много, поне седемдесет-осемдесет.

Само че обикновено страховитите влечуги изобщо не изглеждаха страховити, а по-скоро жалки и нещастни – не само защото бяха затворени в тесните клетки, но и защото крайниците им бяха закопчани за решетките и не можеха да се движат. В задната част на клетките имаше отвори, през които снесените от крокодилите яйца можеха да падат в специални корита, които се отнасяха от ленти на конвейер.

Крокодилите ревяха жално.

Си Джей познаваше този рев. Беше го чувала стотици пъти. Това бе призивът, с който майката крокодил събира потомството си. Сега обаче призивите оставаха без отговор.

„Приличат на носачки в птицекомбинат” – помисли си тя, докато се взираше в окаяните създания.

Соленоводният крокодил бе един от най-смъртоносните хищници на света – коварен и интелигентен, хладнокръвен и безмилостен. Трудно беше да съжаляваш подобни същества, но сега Си Джей установи, че изпитва съжаление към тях.

Наблизо видя един смартборд, или високотехнологична дъска. На нея имаше карта на зоологическата градина и написани на ръка бележки – на английски, колкото и странно да бе.

Си Джей прочете бележките. Явно драконите във Великата драконова зоологическа градина вършеха непредсказуеми, неща.

Погледна бележката „Защо копаят?”

До нея имаше насочена към картата стрелка и серия разхвърляни хиксове.

Драконите копаеха, а грижещите се за тях не знаеха защо.

Други бележки бяха свързани с червеногърдите черни дракони – питаха дали не са с по-висок статут от другите и че може би те и жълтодрехите са съперничещи си кланове. Си Джей не беше пропуснала да забележи, че всички дракони, атакували административната сграда, бяха червеногърди.

В долната част на смартборда имаше доста зловеща бележка: „Мозъчни дефекти в родените от крокодили варианти защо са толкова агресивни?”

– Родените от крокодили варианти... – повтори тя на глас.

И внезапно ужасяващото значение на името „Люпилен център” ѝ се изясни.

Крокодилите наистина бяха носачки.

Си Джей вече разбираше и отговора на един от въпросите, които беше задала по-рано – как зоологическата градина може да има 232 дракона, щом китайците са намерили само 88 яйца.

Отговорът беше тук, пред нея. За да напълнят зоопарка си с повече дракони, китайците бяха използвали яйцеклетките на соленоводен крокодил, който бе най-близкият жив родственик на археозаврите, като приемник на драконови ембриони. Цялото високотехнологично оборудване в Люпилния център – микроскопите, компютрите и центрофугите – имаше една-единствена цел: оплождането на яйцата и развитието на зародишите.

За получаването само на няколко жизнени ембриона обаче имаше нужда от много яйца – затова бе и тази яма, пълна с женски крокодили.

Учените от Великата драконова зоологическа градина бяха създали фабрика за яйца.

Смартбордът обаче разкриваше, че не всичко се е развивало добре дори преди днешните събития.

– Си Джей? Си Джей, трябваш ни.

Гласът на Хамиш я изтръгна от унеса ѝ и я върна в настоящето.

– Сега накъде? – попита Хамиш.

Си Джей видя два възможни изхода от Люпилиия център ~ бронирани врати в противоположните краища на лабораторията. Тази отдясно беше затворена. Другата зееше.

Тя впери поглед в отворената врата. Не беше сигурна, но ѝ се стори, че чува от тунела зад изхода някакво приглушено сумтене.

– Накъде, Катеричке? – попита Хамиш.

– Можем да се върнем... – каза Джонсън и погледна към тунела зад тях.

Драконът още се мъчеше да преодолее решетките на седемдесет метра зад тях. Джонсън млъкна сам, когато от страничната врата в средата на тунела се появи нова сянка и изръмжа към тях. Поредният червеногръд Принц без уши, при това вътре в тунела!

– Мамка му... – изпъшка Хамиш.

– Си Джей! – извика нечий глас. – Не стойте на открито! Влезте в някоя клетка! Веднага!

Си Джей се обърна изненадана, че някой я вика на английски. Видя трима души да се свиват уплашено в една клетка до дясната стена.

Говорещият беше Го-Го, китаецът с прибраната на опашка коса, когото беше видяла във въртящия се ресторант на Драконовата планина. Заедно с него беше младата докторантка, с която беше обядвал.

Третият в клетката беше красив бял мъж с очила с рогови рамки и лабораторна престилка.

Явно бяха потърсили убежище в клетката, когато драконите бяха разпердушинили това място и сега всички трескаво махаха на Си Джей и групата ѝ.

Си Джей се вгледа в белия мъж и за втори път през този ден видя познат.

– Бен? Бен Патрик?

– Бързо! – настоятелно извика той. – Преди да са ви надушили! В тунела към Центъра за гнездене има два и ако доловят миризмата ви...

Продължително съскане ги накара да се обърнат.

Два червеногърди принца стояха при отворената врата в другия край на ямата.

Нямаха уши.

Муцуните им бяха омазани в кръв. От зъбите им висяха разкъсани парчета човешко месо.

Драконите се хвърлиха напред, движеха се с изумителна скорост от двете страни на ямата. Тичаха като диви котки, плавно и балансирано, с приведени глави, щръкнали опашки и плътно прибрани криле.

Си Джей изчисли най-добрия си ход за част от секундата.

Намираше се на ръба на ямата. Най-близкият изход беше тежката врата в десния ъгъл, от другата страна на ямата – ако успееше да я отвори.

– Вратата! – извика тя на останалите. – Бягайте!

Самата тя се затича по най-близкия мост над ямата.

Хамиш я последва. Джонсън, Сайм. и Шан се втурнаха отстрани.

– Го-Го! Какъв е кодът за вратата! – извика Си Джей, докато тичаше.

– Шест едно шест едно! – извика в отговор Го-Го.

Единият принц се извъртя към Си Джей и Хамиш и скочи на моста зад тях.

Мостът обаче не беше изчислен да носи тежестта му и цялото съоръжение рухна в ямата, повличайки със себе си дракона, Си Джей и Хамиш.

Си Джей падна по корем върху една клетка с много ядосан женски соленоводен крокодил.

Крокодилът изрева само на сантиметри от лицето ѝ. Разделяше ги обаче тънка стоманена мрежа, а освен това краката на крокодила бяха закопчани.

Хамиш падна върху съседната клетка. Беше по-тежък и я огъна, а крокодилът вътре изрева.

Си Джей се претърколи, скочи от клетката в дълбоката до коленете вода и затърси стълба...

Драконът се изправи срещу нея.

Висок три метра, с дълга извита шия, подобни на шипове израстъци и стърчащи от муцуната зъби, той се издигаше над нея и ѝ препречваше пътя към стълбата,

Си Джей нямаше накъде да бяга.

И тъкмо когато драконът щеше да се хвърли върху нея, нещо зеленикавокафяво го блъсна отстрани и той падна във водата.

Последва буйно мятане и плискаме и отначало Си Джей не разбра какво става. След това видя в кипналата вода не един, а два дракона – червеногърдия и друг принц, но зеленикавокафяв.

Зеленикавокафявият беше може би най-грозното нещо, което бе виждала. Докато в черния принц имаше някакво величие, това животно бе нещо напълно различно. Имаше цвета на тиня, сякаш бе кръстоска, между крокодил и гигантски саламандър.

По размери и сили обаче не отстъпваше на черния принц и двата дракона се вкопчиха в ужасна битка, като си разменяха удари и щракаха с челюсти, докато се мятаха във водата.

– Хайде! – Хамиш помъкна Си Джей към стълбата и след секунди двамата бяха горе и тичаха към вратата,

Джонсън и Сайм вече бяха там. Джонсън, който беше запазил хладнокръвието си дори сега, набра кода и вратата се отключи и отвори със съскане. Двамата се вмъкнаха вътре.

Шан беше по-бавен и все още тичаше покрай ямата, а вторият червеногръд принц го настигаше. Драконът летеше бързо и ниско през просторната зала.

Си Джей и Хамиш също забързаха към вратата.

Тичаха рамо до рамо, в крак. Драконът ги видя и погледна отново към Шан, сякаш се мъчеше да избере върху коя жертва да се нахвърли.

Внезапно Шан се подхлъзна в локва кръв и падна тромаво по задник на плочките.

Това реши съдбата му.

Драконът направи избора си и се нахвърли върху него. Буквално обгърна заместник-директора, когато се спусна отгоре му с готови за удар нокти. Шан изкрещя, когато драконът го удари, вдигна ръце да се защити, но създанието просто разкъса гърдите му, след което му прехапа гръкляна.

Си Джей и Хамиш се промушиха през открехнатата врата и Джонсън я затръшна. Ключалката изщрака. Бяха в безопасност.

През малкото прозорче в яката врата гледаха как драконът пирува с тялото на Шан, на по-малко от пет метра от тях.

30.

Си Джей се извърна от ужасната гледка.

Все още задъхана, тя погледна тъмния тунел, в който се намираха.

Вратата, през която се бяха измъкнали, беше масивна и яка, дори стъклото на прозорчето ѝ бе дебело; по рамката ѝ имаше гумени уплътнения, благодарение на които се затваряше херметически.

Си Джей едва чуваше как драконът пирува от другата страна и троши костите на Шан. Вратата почти не пропускаше звук.

– Всички добре ли са? – попита тя.

– Много относително – отвърна Хамиш.

Си Джей отново погледна тунела.

Нямаше никакво осветление. Мрачният проход продължаваше стотина метра и свършваше с врата, която зееше доста зловещо.

През отвора струеше ярка слънчева светлина.

Си Джей тръгна към нея.

– Къде отивате? – попита Сайм.

– Натам.

– Защо просто не останем тук, където е безопасно?

– Защото не знаем дали е безопасно. – Си Джей погледна към края на тунела. – И няма да научим, докато не разберем какво има от другата страна на онази врата.

Тя продължи напред. Останалите я последваха.

Вратата в другия край на тунела беше същата като онази на Люпилния център – дебела и уплътнена с гума, само че зееше широко отворена.

Си Джей надникна предпазливо през нея. Оттатък имаше малко помещение с черен под и черни стени, единствената врата в отсрещната стена също беше отворена и пропускаше слънчевата светлина.

Черният под и стените оставяха у Си Джей странно усещане. Имаше чувството, че се намира зад кулисите на театър. Два боядисани в черно странични тунела тръгваха наляво и надясно и изчезваха в мрака.

– Това не ми харесва... – каза Джонсън.

– Какво е това място? – попита Хамиш. – То не е част от нормалната обиколка.

Си Джей искаше да знае същото.

Така че излезе от тунела и тръгна към отворената външна врата.

– Доктор Камерън... – каза Джонсън. – Мисля, че е по-добре да се върнем в тунела.

Си Джей стигна до вратата и погледна навън.

Видя прекрасна малка долина, обградена от високи скалисти стени. Имаше буйна трева, река и гора. В самия център на долината се издигаше покрит с трева хълм, на чийто връх бе кацнала пищна дървена сграда, от която лъхаше на богатство и привилегии. Приличаше на голф клуб или ловна хижа.

Очите на Си Джей се присвиха.

Тя прекрачи прага, погледна назад – и видя, че входът към малкото помещение е великолепно замаскиран. Беше вграден в отвесната стена и все още отворената врата беше оформена като камък отвън и се сливаше идеално със скалата.

Хамиш застана до Си Джей и също видя маскировката.

– Пак ще попитам – каза той. – Какво е това място?

Си Джей мислеше бързо.

– Прилича на...

Сив дракон с размерите на принц излетя с крясък от храсталаците наблизо и се насочи, право към Си Джей и Хамиш.

Разпери криле, увеличи скоростта си двойно за мит и Си Джей забеляза, че няма уши.

Двамата с Хамиш се хвърлиха обратно в помещението и затръшнаха маскираната врата. През малкото прозорче Си Джей видя как драконът спря безсилно от другата страна и изкрещя яростно към тях.

Си Джей и Хамиш затаиха дъх, вперили погледи в беснеещия дракон.

В следващия миг сивата глава се пръсна ш кръв оплиска цялото прозорче. Шокираните Си Джей и Хамиш отскочиха назад.

– Доктор Камерън – прошепна Джонсън от вратата на тунела. – Елате веднага…

Си Джей се обърна, когато чу тона му, и видя някаква сянка да излиза от левия тунел – друг сив принц, с ниско наведена глава.

Драконът изкрещя и се хвърли към тях. Си Джей и Хамиш тутакси се втурнаха към вратата на тунела. Метнаха се напред и се приземиха по корем, докато Джонсън затръшваше херметическата врата зад тях. Драконът спря с пързаляне от другата страна и изрева...

Бам!

Главата и на този дракон се пръсна. В следващия миг Си Джей видя войници в униформи на Китайската армия да влизат в черната стая с вдигнати оръжия.

– Чисто! Чисто! – извикаха те на мандарин.

Един от войниците отиде до вратата и погледна Си Джей и останалите.

– Нихао? – Видя Си Джей и премина на английски. – Моля, отворете. Районът е обезопасен. Зоопаркът е обезопасен. Вече нищо не ви застрашава.

Си Джей се отпусна на пода, залята от облекчение.