Великата китайска зоологическа градина

31.

След това нещата се развиха със стремителна бързина.

Си Джей, Хамиш и двамата американски дипломати бяха изведени от черното помещение в прекрасната малка долина, където се озоваха сред неспокойни служители на зоологическата. градина, много суматоха и шум. Недалеч бяха паркирани десетина армейски джипа и няколко камиона, а над главите им кръжаха три Z-10. Загрижени парамедици се погрижиха за драскотините и натъртванията им.

Пращяха радиостанции. Младши офицери говореха отсечено по телефони. Насред всичко това, координиращ всичко, стоеше прошареният полковник, с когото Си Джей се бе срещнала за кратко, когато пристигна в зоопарка – полковник Бао.

Си Джей различаваше откъслечни фрази сред какофонията на мандарин;

– ... преброихме двайсет и шест дракона с откъснати уши...

– ... четирийсет и седем души са мъртви в административната сграда. Двайсет и шест в Люпилния център...

– ... чрез изтръгването на собствените си уши са направили звуковите щитове безполезни...

– ... резервните генератори не работят...

– ... ами куполите?...

– ... и двата електромагнитни купола са добре. Все още са си на място и работят перфектно...

Недалеч Си Джей забеляза двама от четиримата важни гости от Комунистическата партия, които беше видяла по-рано. Доскоро новите им туристически екипи бяха изпокъсани и покрити с мръсотия и кал. Бяха вбесени. Директор Джоу правеше метани пред тях и се опитваше да ги умилостиви, но те явно не искаха и да чуят.

С двамата мъже имаше и една жена, чиято рокля „Гучи” беше омазана с кръв и кал, там беше и малката Мини, чиито дрехи също бяха изпоцапани.

Всички бързо бяха качени в сребрист „Рейндж Роувър”, който рязко потегли, а изпод гумите му се разлетя чакъл.

Си Джей се запита какво ли е станало с другите важни партийни клечки и техните придружителки. Боеше се, че най-лошото.

Някакъв капитан застана пред полковник Бао.

– Открихме и унищожихме осемнайсет от драконите, които са изтръгнали ушите си – доложи той. – Четиринайсет от тях бяха червеногърди черни, останалите – източни сиви.

Капитанът вдигна малък таблет. Приличаше на айпад мини, само че имаше устойчив на удари и водонепроницаем” корпус.

Си Джей зърна за момент екрана. На него имаше цифрова карта на зоологическата градина, подобна на снимката, която бе видяла в главната контрол на зала. По нея се движеха разноцветни точки.

Макар че видя картата само за секунда, Си Джей забеляза, че групичките дракон и из зоопарка са се преместили – например сега червените точки се бяха скупчили около административната сграда.

– Осем безухи дракона остават на свобода – продължи капитанът, – Шест червеногърди принца и двама царе. В момента ги издирваме...

– Има четири при генераторите, а другите вероятно са някъде под земята и копаят – каза мъжки глас на английски и всички се обърнаха към очилатия мъж с лабораторна престилка от Люпилния център.

– Защо смятате така, доктор Патрик? – попита полковник Бао.

– Защото те правят точно това, полковник – отвърна очилатият Бен Патрик. – Способността да копаят им е помогнала да оцелеят при падането на метеорита, унищожил динозаврите. Могат да виждат в пълен мрак, така че се чувстват напълно удобно под земята. Освен това копаят из целия зоопарк от месеци.

– Щом имате такива познания за поведението им, доктор Патрик, защо не успяхте да предскажете тази атака? – изсумтя Бао.

– Имаме си работа със същества, каквито днешният свят не е виждал – спокойно отвърна Патрик. – Те са много по-интелигентни по начин, който ни е напълно непознат. Всъщност тяхната интелигентност е много по-древна от нашата.

– Те са животни – посочи полковникът,

– Интелигентността им е просто различие – каза Патрик. – Можем да ги подценяваме единствено за наша сметка.

– Повтарям, те са животни.

– Може и да са, полковник. Но сега кой вид си ближе раните?

– Откъде знаете, че са при генераторите? – попита полковникът.

– Видях ги да проникват там. Входът за генераторите е в средата на тунела, водещ към Люпилния център. Не ги и последвах, защото точно тогава други два атакуваха, самия център. Пък и, честно казано, не ми се искаше да умирам. Вероятно именно тези дракони са причина резервните генератори да не работят. Предполагам, че са си помислили, че това е някакъв изход, и неволно са прекъснали кабели, докато са се мъчели да излязат.

Полковник Бао отново изсумтя. Втори капитан дотича при него.

– Двамата американски журналисти бяха открити в станцията за управление на отпадъците. Живи са. В момента ги карат насам.

Бао махна с ръка.

– Не е нужно да ги водят тук. Не ми се вярва, че гостите ни ще се задържат още дълго. Малката им рекламна обиколка приключи. Наредете Улф и Пери да бъдат откарани до района за спешно евакуиране.

Докато полковникът казваше това, Патрик отиде при Си Джей и каза;

– Си Джей Камерън.

– Бен Патрик – отвърна тя. – Казаха ми, че си тук.

Доктор Бенджамин Патрик се усмихна. Все още

беше изумително красив, с външността на модел – сини очи, високи скули, волева челюст. Очилата го правеха да изглежда още по-секси.

Погледът му се плъзна по белезите ѝ. Не беше виждал Си Джей от инцидента.

– Чух за лицето ти – каза той. – Жалко.

Типично за Бен – Си Джей не можеше да определи дали иска да каже жалко, че е била ранена, или жалко, че красивото ѝ лице е обезобразено.

– Как върви изследването на вокализациите? – попита тя, за да смени темата.

– Изумителна работа – каза той. – Възможността на живота. Тук съм вече от шест години и проучванията са невероятни. Имам база данни с над триста отделни и разпознаваеми вокализации. Никога досега не съм виждал подобни животни. Те общуват. Всеки крясък и сумтене означават нещо. Живеят в строго йерархични групи, враждуват с други дракони. Абсолютно изумително.

– До днес – каза Си Джей.

Патрик се намръщи.

–Да. До днес. Но нашите китайски приятели са решителни, За тях това ще е временен неуспех, необходима загуба в похода им за осъществяването на мечтаната Велика драконова зоологическа градина.

Си Джей поклати глава.

– Неща като това не могат просто да се преодолеят. Повече от шейсет души са мъртви и журналисти от „Ню Йорк Таймс” бяха свидетели на това. Когато Улф и Пери се върнат в Хонконг, това ще стане най-голямата новина на света.

– И още как – обади се Хамиш.

Наблизо спря втори „Рейндж Роувър”.

Ху Тан слезе от джипа. Полковник Бао отиде направо при него с Патрик и двамата капитани. Последва бърза дискусия.

Си Джей ги наблюдаваше. Грег Джонсън неусетно застана до нея и каза тихо:

– Чудно ми е за какво си говорят.

– Да – съгласи се Си Джей. – Чудно ми е и за вас, господин Джонсън – добави тя, като продължи да гледа Бао, Ху Тан и Патрик. – Доста сте хладнокръвен в напечени ситуации и се проявявате като невероятно добър стрелец за обикновен „помощник; в посолството”. Какъв сте всъщност?

На лицето на Джонсън заигра иронична полуусмивка.

– И вас самата ви бива в напечени ситуации, доктор Камерън.

– Имам опит с крокодили, които искат да ми отхапят главата. А вие?

– Възможно е и аз да имам известен опит – каза Джонсън. – Макар че при мен заплахите бяха по-... човешки по природа.

Си Джей се обърна да го погледне. Полуусмивката му още си беше там, погледът му бе непроницаем.

Моментът рязко бе прекъснат от Ху, който тръгна към тях.

– Господин посланик! Господин Джонсън, доктор Камерън, господин Камерън – каза той официално. – Всички сте добре, надявам се. Нали няма ранени?

– Добре сме – отвърна Си Джей.

– Честно казано, нямам думи – продължи Ху. – Направо ужас. Силно съм смутен и потресен от тази ужасна загуба на човешки живот. Много съжалявам, че се случи да станете свидетели. Надявам се да ни простите. Както несъмнено разбирате, имам много работа, особено в административната сграда, където загинаха много хора. Ако нямате нищо против да последвате капитан Вонг, той ще ви събере с господата Улф и Пери и ще ви върне в Хонконг. Още веднъж., ужасно съжалявам. Уви, обиколката ни приключи.

32.

Отведоха ги при бял микробус за гости на зоологическата градина.

Вече започваше да се стъмва.

Докато другите се качваха, Си Джей отиде при Бен Патрик.

– Бен, преди да си тръгна, бих искала да попитам каква е тази малка долина?

Патрик се подсмихна.

– Тя е само за важни клечки. И под важни клечки имам предвид много богати и много влиятелни китайци.

– И какво представлява по-точно?

– Ловен парк – каза Патрик. – Срещу известна сума щастливецът може да ловува дракони. Мястото е предназначено за собствениците на казина от Макао и богати ловци от Америка. Когато приключат с битките през уикенда, воините сядат в хижата на по чашка коняк „Хенеси” и си разказват истории.

– О – каза Си Джей. Това обясняваше чисто новата туристическа екипировка на партийните величия.

Не беше никаква туристическа екипировка.

А ловджийска.

Обясняваше също и черната стая, през която бяха минали и в която се беше почувствала така, сякаш е зад кулисите на театър – защото тя беше задкулисно помещение. Именно от нея пускаха драконите в ловния парк. Докарваха ги в черната стая от Люпилния център и ги пускаха през маскираната врата или може би през други врати в страничните тунели.

„Просто да не повярваш”.

– Довиждане, Бен – каза Си Джей.

– Всичко добро, Си Джей – хладно отвърна Патрик. Си Джей отиде при останалите в микробуса. Колата беше съвсем нов модел „Фолксваген”, добре обзаведена, с кожен салон и климатична инсталация.

Тя се качи вътре и се отпусна в удобната хладна седалка, изтощена и потна.

Микробусът потегли по виещия се път към изхода на малката долина.

Излязоха от ловния парк и завиха наляво по околовръстния път.

Вече беше почти тъмно и пътят бе осветен от кехлибарени лампи. Буреносни облаци се трупаха пред пълната луна и я закриваха.

Си Джей видя светлините на стоповете на сребристия ВИП джип пред тях – пътуваше покрай северния край на голямата долина и тъкмо щеше да влезе в един тунел.

Затвори очи. Беше останала напълно без сили и сега, когато най-сетне бе в безопасност, си позволи да се отпусне и да се унесе от лекото поклащане.

Микробусът неочаквано зави и Си Джей усети как се накланя наляво.

Отвори очи.

Бяха направили рязък завой и бяха излезли от околовръстния път. Стоповете на джипа продължиха напред и изчезнаха в тунела.

„Странно” – помисли си Си Джей.

Знаеше, че не могат да се върнат до главния вход през западната страна на долината – кулата на административната сграда беше блокирала околовръстния път. Явно поради това се налагаше да минат по дългия маршрут по северната част на долината и да се спуснат покрай източната страна.

Започна да друса. Светлините показваха пътя пред тях – неосветена чакълеста алея, водеща към хотела казино.

– Видях площадка за вертолети при казиното – каза посланик Сайм. – Сигурно ни карат натам.

Микробусът продължи по неравната лъкатушеща алея, след което неочаквано зави по още по-неравен черен път и изведнъж се озоваха сред високи два и половина метра тръстики и мангрови дървета.

Започна да я обзема безпокойство.

– Загазили сме – прошепна тя на Хамиш.

– Какво имащ предвид?

– Не се връщаме в Хонконг.

Обърна се към китайския капитан Вонг, който седеше отпред при шофьора, и попита:

– Извинете, капитане? Къде отиваме?

– Минаваме напряко – кратко отвърна той.

Си Джей и Хамиш се спогледаха многозначително.

– Бъди нащрек – прошепна му тя.

– Ясно.

Навън вече бе съвсем тъмно, единствено подскачащите светлини на микробуса пропъждаха мрака.

Шофьорът рязко наби спирачки и всички леко залитнаха напред.

Вратата рязко се отвори и Си Джей се озова срещу дулото на автомат в ръцете на китайски войник с безизразен поглед. Втори войник държеше оръжието си насочено към останалите.

– Слезте с вдигнати ръце – нареди капитан Вонг. – Обиколката ви приключи официално.

33.

Естествено, американският посланик не се впечатли особено от насоченото в лицето му дуло.

– Какво правите!? – озъби се посланик Сайм.

– Слезте от микробуса – повтори капитанът.

Сайм и Джонсън слязоха с вдигнати ръце. Си Джей и Хамиш ги последваха.

Си Джей се огледа.

Висока стена от тръстика заобикаляше групата. Във въздуха се носеше зловонието на блато. В мрака се чуваше тихият плясък на вода и сумтене, което Си Джей познаваше – сумтенето на соленоводни крокодили.

Намираха се в тресавището западно от казиното – соленото блато до сладководното езеро.

Дървена пътека изчезваше в тръстиките пред нея. Беше издигната на около шейсет сантиметра над водата. Това бе алея за туристи, позволяваща на посетителите да направят приятна разходка над блатото.

Единствената светлина идваше от фаровете на микробуса. Над тръстиките се виждаше върхът на Драконовата планина. Осветяваха го прожектори, а въртящият се ресторант сияеше меко.

Китайците избутаха Сайм и Джонсън на пътеката, а след тях Си Джей и Хамиш. Бяха трима – капитанът и двамата пехотинци. Войниците бяха въоръжени с автомати Тип 56, китайски клонинг на АК-47, и носеха резервни пълнители и ръчни гранати на коланите си.

Докато вървеше, Си Джей забеляза първо един, после втори и трети крокодил да се промъква към тях в тъмната вода успоредно на алеята.

„Крокодилите знаят какво предстои – помисли си, – Китайците са го правили и преди”.

Изведнъж отпред се чу познат глас – гласът на Ейрън Пери,

– Чакайте, чакайте малко, моля ви, момент, сигурен съм, че можем... – бързо и отчаяно говореше той.

Алеята зави и Си Джей видя Пери и Сиймор Улф, бяха коленичили на дъските. Китайски войник стоеше с пистолет, насочен в лицето на Пери, докато втори покриваше Улф.

Бам!

Първият войник пръсна главата на Пери и тялото на блогьра падна на алеята, претърколи се и цопна в блатото.

Почти моментално голям, крокодил се хвърли напред, грабна трупа и го завлече в тръстиките.

Ужасената Си Джей преглътна с мъка. Значи това бе имал предвид полковник Бао, когато бе казал, че Улф и Пери трябва да бъдат откарани до „района за спешно евакуиране”. Това бе кодовото име на място за екзекуции.

– Това вече е прекалено – заяви високо Хамиш, – Не искам да умра по такъв начин.

Китайският войник зад него го смушка с автомата си и го принуди да продължи напред.

– Видяхме прекалено много – каза Си Джей, – Не могат да ни позволят да си тръгнем живи, А и няма никакви доказателства, че сме били тук.

Капитанът, който вървеше последен, чу думите ѝ и каза:

– Доктор Камерън е права. Тази зоологическа градена е бъдещето на Китай. Съществуването ѝ не може да бъде опетнено с отрицателни съобщения в западните медии. Никой не бива да научава какво се случи тук днес и никой няма да научи. Всички свидетели трябва да бъдат елиминирани. Министър Ху беше съвсем конкретен. Той ми нареди да ви събера е господин Улф и господин Пери, И аз ще направя точно това.

Си Джей си спомни казаното от Бен Патрик: „За тях това ще е временен неуспех, необходима загуба в похода им за осъществяването на мечтаната Велика драконова зоологическа градина”.

– Я чакайте малко! – Сайм явно си мислеше, че има някакво влияние. – Аз съм посланикът на Съединените американски щати. в Китай! Не можете да обясните изчезването ми току-така.

– Разбира се, че можем – спокойно отвърна капитан Вонг. – Непрекъснато се случват нещастни случаи, господин посланик. Автомобилни катастрофи, инциденти с малки самолети, свръхдози в хотелски стаи.

Си Джей се обърна,

– Бил Линч, Умрял е при разбиването на малък самолет в Китай. Били сте вие...

Вонг се усмихна.

– Уви, господин Линч стана свидетел на подобен инцидент, С по-малко смъртни случаи, но въпреки това грозна работа.

Отзад се чу боричкане, последвано от писклив мъжки глас.

– Не ме докосвай, шибан невежа такъв!

Го-Го беше избутан напред от един китайски войник.

– Го-Го... – промълви Си Джей, когато погледите им се срещнаха.

– Си Джей! Някакъв кретен казал на полковник Бао, че се познаваме, и полковникът реши, че трябва да умра с вас. Не можел да ми има доверие, че ще си трая. И знаеш ли какво? – Го-Го се изплю по пазача си. – Мръсният кучи син беше прав! Щях да разкажа.

– Благодаря, Го-Го – каза Си Джей.

В същото време мислите ѝ препускаха. Китайците щяха да ги убият и да нахранят крокодилите с телата им. Трябваше да действа бързо.

Двамата с Хамиш още вървяха един до друг – Си Джей отдясно, Хамиш отляво, следвани от двама китайци с автомати, Джонсън и Сайм бяха на няколко метра пред тях.

– Хамиш – прошепна тя. – Чантата банан още ли е у теб?

– Да? Защо?

– Броя до три и искам да извадиш запалката, да я запалиш и да я задържиш в дясната си ръка на височина на гърдите.

– Защо...

– Просто го направи и бъди готов да бягаш. На три. Едно... две... три... Давай!

Хамиш изпълни нареждането, макар да не знаеше защо. С бързината на светкавица той бръкна в чантата банан, извади запалката „Зипо” с логото на Великата драконова зоологическа градина, вдигна я на нивото на гърдите си, щракна...

... а Си Джей се извъртя като някакъв стрелец от уестърн, извади от своята чанта малък спрей, насочи го към двамата войници и натисна бутона.

Това беше лакът за коса.

Но когато струята минеше през пламъка на запалката, флаконът се превръщаше в миниатюрна огнехвъргачка.

Огненият език избълва от малката бутилка и обгърна войниците. Пламъците достигнаха лицата и гърдите им...

... както и закачените на коланите им гранати.

Пламналите войници експлодираха заедно с гранатите. Двамата просто изчезнаха. В един миг бяха тук, в следващия ги нямаше.

Междувременно Си Джей се беше хвърлила върху дъските и бе повлякла Хамиш със себе си. Над главите им полетяха, кървави части от тела.

И тогава се случи нещо което Си Джей не беше очаквала.

От силата на взрива дървената пътека под тях рухна и всички се озоваха в соленото блато където ги очакваха крокодилите.

34.

Си Джей потъна във вонящото блато и за кратък момент в света се възцари пълна тишина.

После покрай нея се понесе редица страховити зъби, последвани от дълго покрито с плочки тяло, ципести крака с нокти и могъща опашка. Мигновен спомен за подобна сцена предизвика прилив на адреналин в тялото ѝ и тя зарита, докато не стигна дъното.

Изправи се и главата ѝ се подаде на повърхността. Водата беше дълбока само до гърдите.

Видя, че пътеката е рухнала в средата, а по краищата ѝ танцуват пламъци. Горящата плът на двамата експлодирали китайски войници се бе пръснала из околните тръстики.

Спътниците ѝ – Хамиш, Джонсън, Сайм, Го-Го и Улф – се подадоха над водата, също изпълнени с ужас. Показаха се и останалите четирима китайци – капитан Вонг, двамата войници, които се канеха да убият Улф, и редникът, който бе довел Го-Го.

Си Джей видя паниката на лицето на Улф, разбра, че се кани да побегне, и викна:

– Улф! Недей! Стой на място! Подгонват онези, които бягат!

Въпреки очевидния си ужас Улф се подчини. Остана неподвижен, докато двамата войници до него отчаяно газеха през водата, мъчейки се да се доберат до дървената пътека, Крокодилите незабавно се насочиха към тях.

Бяха много по-бързи от всеки човек във водата. Настигнаха безпомощните войници и ги завлякоха под повърхността, докато те крещяха с пълно гърло.

Си Джей ахна от бързината на атаката.

По принцип единаци, крокодилите понякога ловуваха „на тълпа”; при наличието на много храна – на–пример когато зебри пресичат река – се събираха заедно. Но почти винаги избираха плячката си по края на стадото, обикновено по-бавните или по-младите индивиди, които изпадаха в паника и побягваха.

Стрелбата накара Си Джей да се обърне. Редникът, който пазеше Го-Го, стреля с пистолета си по приближаващ крокодил. Влечугото се отклони, докато куршумите улучваха тръстиките около него, след което войникът рязко беше завлечен под повърхността. Изчезна сред водни пръски, надавайки изненадан крясък, който замлъкна почти моментално.

Си Джей отново се обърна – и видя, че капитан Вонг върви през водата право към нея, е вбесена физиономия вдигнал 9-милиметровия си пистолет към лицето ѝ. Точно в същия миг водата се раздвижи и тя разбра, че движението на капитана е привлякло вниманието на крокодил.

Тя сграбчи ръката с пистолета и приложи на капитана хватка от джуджицу – хвърли го право на пътя на приближаващия крокодил.

Огромният крокодил – а беше наистина огромен – сключи могъщите си челюсти около главата на Вонг и с невероятна жестокост дръпна капитана от Си Джей и тя падна назад във водата, държейки тъпо пистолета.

Обърна се и видя как крокодилът се превърта отново и отново, без да пуска главата на Вонг, мяташе тялото му като парцалена кукла. Това беше превъртането на смъртта. Крокодилът не те удушава със захапване на сънната артерия, както прави лъвът. Не, той те върти във водата докато не се удавиш. После те яде на спокойствие.

Си Джей бавно се дръпна от екзекуцията, извършвана точно пред нея. Видя, че другите са недалеч от полуразрушената пътека.

– Всички, качете се бавно и заедно на пътеката. Трябва да останем заедно. Никакво тичане и никакво отделяне от групата.

И така всички поеха бавно, притиснати един до друг, към пътеката.

Междувременно най-малко пет крокодила пируваха с четиримата китайски войници, а може би шест други гледаха от тръстиките.

– Натам – прошепна Си Джей, докато вървеше през дълбоката до гърдите вода, и посочи края на пропадналата пътека, от другата страна на микробуса. – Може да идват още войници, които да се уверят, че сме мъртви.

Групата стигна до пътеката.

– Един по един – каза Си Джей, – Бавно. Без резки движения. Без пляскане във водата.

Сайм се качи пръв последван от Улф, Джонсън, Го-Го и Хамиш. След това Хамиш и Джонсън измъкнаха Си Джей от водата с едно силно дръпване.

Всички стояха на алеята, задъхани и вир–вода. Пламъците започваха да угасват.

– И сега какво? – попита Хамиш.

– Не мога да кажа, че съм попадала в подобна ситуация, но подозирам, че в най-скоро време някой ще дойде да види защо онези задници не се връщат – каза Си Джей. – Трябва да се махнем веднага оттук.

И погледна Гpeг Джонсън, търсеше мнението на единствения човек, който може би беше попадал в подобна ситуация и преди.

Джонсън кимна и каза:

– Да. Скоро ще дойдат да проверят.

– Но къде ще отидем? – попита Улф.

Драконовата планина се издигаше от другата страна на езерото като черна сянка на фона на облачното небе. Около нея се простираше огромната долина, осеяна с хълмове, гори и водопади и гъмжаща от дракони.

Си Джей подхвърли пистолета на мъртвия капитан на Джонсън.

– Вие можете да ю използвате по-добре от мен. – После се обърна към другите. – Ще навлезем в зоопарка. И ако останем живи достатъчно дълго, ще измислим как да се измъкнем.