Златната невеста

ДЕВЕТА ГЛАВА

Странна тишина цареше в сватбените покои, докато събралите се жени приготвяха Иърин за нощта. Първо я окъпаха в розова вода. Ирландските дами, които й беше разрешено да задържи при себе си, измиха гъстата черна коса и я изтъркаха до сухо, докато напада на меки вълни по раменете. После й облякоха нощница от тънка коприна и се оттеглиха. През цялото време нито една не се усмихна, нито си позволи дръзка шега.

Само Биди остана при сестра си. Невестата бе приела покорно всичко, което правеха с нея, но действието на маковото семе, което я бе накарало да каже едно тихо „Да!“ по време на венчавката, постепенно отслабваше. Монахинята се молеше господарят на вълците да осъществи съпружеските си права, преди жена му да се е опомнила напълно.

— Дано Света Бриджит те закриля тази нощ — промълви тихо тя и целуна сестра си. Изразът на огромните смарагдови очи и бледото лице на Иърин я натъжаваха. Тя се обърна бързо, за да излезе от стаята, но вътрешното напрежение надви и трябваше да се залови за позлатената рамка на вратата, за да не падне.

Как мразеше ролята, която бе изиграла в тази измама! Когато Иърин възвърне разума си, ще ни одере живи — и мен, и татко, каза си горчиво тя, после въздъхна примирено. Все пак онова, което се случваше със сестра й, не беше нещо необикновено. Много принцеси споделяха същата съдба. Без да погледне назад, Биди затвори вратата зад себе си.

Лекото щракане изтръгна Иърин от мъглата на упоението. За първи път от часове насам осъзна напълно станалото.

— Не! — пошепна тя, хвърли бърз поглед към бялата нощница, после скри лице в ръцете си. Бяха й дали някакво упойващо средство, за да постигнат онова, което никога не би им се удало, ако разумът й беше ясен. Вълкът беше неин съпруг. Много скоро щеше да дойде в покоите си и да очаква тя да го посрещне като съзнаваща задълженията си съпруга. Как ли щеше да я измъчва, за да си отмъсти за всичко, което му беше сторила в гората?

— Не! — Иърин скочи, изтича до сандъка, в който беше подреден чеизът й, и го разрови, докато намери малка, обсипана с перли ножица. Малко прилича на камата, с която се самоубила Бриджит, каза си облекчено тя. Сега пък тя щеше да прониже съпруга си. Той вероятно очакваше да намери невестата си покорна, още под въздействието на упойката или се надяваше да я стресне до смърт само с вида си… Не, тя щеше да се хвърли върху него и да го убие — или тя самата да умре. Но нямаше да му позволи да я докосне с мръсните си вълчи лапи.

Като си представи всички онези викинги и ирландци, които тихичко си шепнат по коридорите и хихикайки да обсъждат предстоящите радости на брачното легло, Иърин побледня от гняв. Горката невеста, изложена на похотта на варварина…

— Никога! — изсъска тя и отметна кожите и чаршафите, за да се пъхне в леглото. Покри се до брадичката и притисна ножицата до гърдите си.

Вратата се отвори и сърцето на Иърин заби с такава сила, че дъхът й спря. Тя бързо отмести очи, за да избегне мрачния поглед на Олаф.

— Ето, че се срещнахме отново, ирландска вещице — промърмори подигравателно той и започна да съблича официалните си дрехи. Свела гъстите си мигли, Иърин го наблюдаваше как изува ботушите и оставя тежкия колан върху малкото резбовано шкафче. Очевидно имаше чувство за ред, защото сгъна грижливо богато обшитата наметка и я положи върху един стол. След това свали гамашите, туниката и късата поличка.

Към пламтящата в сърцето й омраза се примеси учудване. Норвежците бяха мръсни, мърляви свине, това беше известно навсякъде! Ала когато Олаф заобиколи леглото, тя усети сладък дъх на сандалово дърво, примесен с много приятен аромат на мъжко тяло. Свеж и чист…

Викингът се движеше учудващо гъвкаво за един толкова грамаден мъж. С ъгълчетата на очите си тя го видя да се запътва към нея — гол-голеничък. Макар че се стараеше да не го гледа, неволно установи колко широки и мускулести са гърдите му, покрити с къдрави златни косъмчета, колко стегнат кръстът и колко тесни хълбоците му.

— Погледни ме! — заповяда Олаф и тя се принуди да го послуша. Без да каже дума, той я измери от глава до пети с безизразен поглед, после устните му се разкривиха в мрачна усмивка, която обаче не стигна до ледените очи. Очевидната му студенина я накара да потръпне от ужас. Той не изпитваше нищо към нея, в най-добрия случай тя събуждаше в душата му веселие и приятно очакване на отмъщението, което беше замислил. Той все още не знае, че аз съм тази, която ще задоволи жаждата си за отмъщение, каза си решително тя.

Въпреки това, когато Олаф се качи на леглото и коленичи над нея с ръце от двете страни на главата й, по тялото й пробягаха студени тръпки. Не, драга ми викинге, не, рече си тя. Ако се приближиш още малко, острият връх на ножицата ще се забие в сърцето ти. Олаф се усмихна и се наведе над нея.

Сега, едва не извика Иърин и тялото й се разтърси от силни тръпки. Усети тежестта на мъжкото тяло, топлата му кожа, силното биене на сърцето, в което щеше да забие ножицата си. Ала пръстите й овлажняха и убийственият инструмент едва не се изплъзна от ръцете й.

Вълкът се надигна, издърпа кожите и чаршафите и нанесе силен удар по конвулсивно стиснатите ръце на Иърин. Ножицата отлетя и падна със звън на студения каменен под.

— Ако не беше загубила кураж, ирландска вещице, брачното ти легло щеше да бъде омърсено със собствената ти кръв.

Иърин загуби ума и дума и само го погледна е неизказан страх в очите. Олаф скочи и светкавично издърпа кожите от леглото. Изправи се до главата й, опря ръце на хълбоците си и отново я измери с леден поглед.

— Я виж ти, убийствените искри в зелените ти очи се превърнаха в отчаяна молба за милост. Сладката, невинна Иърин…

Той сграбчи китката й, издърпа я от леглото и тя изпищя от ужас и болка.

— Все някога ще те убия, викингско копеле! — изфуча извън себе си тя.

Ако я беше ударил, нямаше да бъде толкова унизително, както когато чу гръмкия му смях. Докато я държеше с едната си ръка, другата посегна към деколтето й и разкъса тънката нощница. Когато коприната се свлече на пода, викингът пусна жертвата си, отстъпи назад и подигравателно се поклони.

— С твое разрешение, бих желал да огледам какво ми е предложил уважаемият ти баща. Не ми се ще да остана измамен.

Макар че се почувства унижена до дан душа, Иърин успя да задържи главата си гордо изправена. Само да можех да го пробода с очите си, изплака отчаяно тя и захапа долната си устна, докато внимателният му, изпълнен с хладна пресметливост поглед се плъзгаше по високите гърди, тънката талия, тъмния триъгълник между бедрата и дългите, стройни крака. Накрая очите му се върнаха на лицето й, все така пълни с хладна подигравка.

За миг Иърин се изкуши да го попита харесва ли му онова, което е видял. Мъжът продължи да я гледа невъзмутимо и накрая тя се принуди да наруши опъващото нервите й мълчание.

— Надявам се, че не се чувстваш твърде поласкан, норвежки Вълко. Ирландците са горди със своите закони и чувството си за справедливост. Баща ми не би измамил никого.

Мъжът отново избухна в смях, но веднага замлъкна. Смаяна, Иърин откри в очите му кратък болезнен проблясък, но си каза, че се е излъгала, защото много скоро те отново възвърнаха студената си синева. Няма да показвам повече страха си, закле е тържествено тя. Въпреки това потрепери, когато Олаф пристъпи към нея, без да скрива силната си, властна мъжественост. Гордостта и куражът я напуснаха, остана само инстинктът оцеляване. Без да съзнава какво прави, тя се обърна, за да избяга, макар да не знаеше къде.

Тя не чуваше и не виждаше нищо, усети само железните пръсти, които се впиха в китката й. Той я привлече към себе си, притисна я до гърдите си и тялото й потрепери при първия допир с мъжките тайни.

Иърин се извиваше отчаяно в прегръдката му, но това се беше грешка, защото усещането стана още по-интензивно. Членът му се триеше в корема й, тънките, светли косъмчета милваха гърдите й.

Олаф зарови пръсти в разпуснатата й коса, без усилия изви главата й назад и я принуди да го погледне в очите.

— Значи все пак се страхуваш от господаря си, ирландска вещице. Имаш всички основания за това, повярвай. — Внезапно той я отблъсна от себе си с такава сила, че тя политна към леглото. — Ала няма от какво да се страхуваш, скъпа ми съпруго. Тази нощ няма да те изнасиля. — Той се изправи пред нея в целия си грамаден ръст и тялото му потрепери от някакво дълбоко чувство, оставащо скрито за Иърин. — Да не мислиш, че съм полудял от желание да отнема скъпоценната ти добродетел? Не, драга моя, нямам вкус към такава студенокръвна и на всичкото отгоре кръвожадна жена. — Той се обърна рязко и Иърин се загледа объркано в широкия му гръб. Главата й бучеше, сякаш я беше ударил.

Мъжът остана загледан в пламтящия огън в камината и накрая Иърин събра кураж да придърпа завивките върху голото си тяло. След известно време Олаф се обърна към леглото, поглади брадата си и се усмихна с отсъстващ вид.

— Сигурен съм, че се страхуваш не само от изнасилването. Питаш се какъв ли начин съм избран, за да си отмъстя за срещата в гората. Помниш ли какво ме заплашваше тогава?

Той пристъпи към леглото, издърпа отново завивките и тя вече не можеше да скрие треперенето, завладяло цялото й тяло. Въпреки това успя да потисне писъка си, когато Олаф се наведе към нея и застана толкова близо, че можеше да види ясно пулсирането на вратната му вена. Показалецът му се плъзна бавно по вдлъбнатината между гърдите й, после слезе към корема и помилва нежната кожа на бедрото.

— Не искаше ли да ми отнемеш мъжествеността? — попита учтиво той, но заплахата в тона му беше повече от ясна. — За съжаление аз не мога да сторя това с теб, колкото и да би ми харесало. — После се изправи и презрително нахвърля кожите върху тялото й. От гърлото му се изтръгна уморена въздишка. Пръстите му се заровиха в златната коса. — Е, знай, че не ти се сърдя. Ако не ми създаваш ядове, животът ти ще бъде поносим. Но запомни едно — аз съм господар на този палат и ако си позволиш да ми се противопоставиш, ще си получиш заслуженото. Разбра ли ме?

Иърин кимна колебливо. Очевидно нямаше друг избор, поне засега. Но ти никога няма да бъдеш мой господар, каза си ядно тя. Временната капитулация, на която бе принудена, нямаше никакво значение за бъдещето.

Олаф угаси лампите, легна в леглото до Иърин и й обърна гръб. Макар и против волята си, тя усети равнодушието му като обида. Очевидно той я сравняваше с русата си вълчица и сравнението не беше в нейна полза. Слава Богу! Поне не се налагаше да изтърпи варварската му похот. Ала колкото и решително да си втълпяваше, че изпитва облекчение, Иърин беше засегната и унизена от пренебрежителните му думи. Това чувство пламтеше сега в сърцето й, примесено с дива омраза.

Тя се загледа отчаяно в мрака, осветяван едва-едва от слабите пламъчета на огъня в камината. Много скоро дълбокото, равномерно дишане на Вълка й подсказа, че е заспал. Изпълнена с горчивина, Иърин си припомни как я бе издърпал от леглото, как бе разкъсал ризата й, а след това я бе захвърлил като ненужна вещ. Сълзи опариха очите й. Какво се очакваше от нея? Да прояви сляпа покорност към мъжа, който я презираше? Как можа баща й да й причини това зло?

Когато се обърна настрана, тя вида перлената дръжка на ножицата да блести на догарящия огън. Беше паднала само на крачка от леглото. Иърин ужасено закри лицето си с ръце. Не, не можеше да прободе никого в гърба, пък бил той и най-жестокият викинг! Още повече заспал човек…

Все пак ако вземеше ножицата, щеше да се почувства малко по-спокойна. Ако Олаф отново й посегнеше и се възползваше от мъжката си сила, за да я унижи, тя щеше да забие острите върхове в гърдите му, без да прояви малодушие, както преди малко.

Иърин вдигна глава, хвърли бърз поглед към бронзовото рамо на норвежеца, което равномерно се вдигаше и спускаше, после предпазливо се измъкна от леглото. Промъкна се на пръсти и се наведе да вдигне ножицата.

Гласът му изплющя като камшик в мрака, пръстите му се впиха болезнено в черните й къдрици.

— Кълна се във всички богове, ти си била голяма глупачка!

Болката предизвика сълзи в очите й, защото мъжът я изтегли за косите. Беше толкова страшно, че Иърин едва не помоли милост. Овладя се в последния миг и сляпо посегна да издере лицето му. Мъжът изви ръката й на гърба и тя не можа да сподави един измъчен вик. Олаф я метна като чувал на леглото, а сините му очи засвяткаха заплашително в тъмнината.

— Ако още веднъж се опиташ да ме убиеш, ще изпиташ на собствения си гръб викингската строгост — проговори предупредително той. — Случвало се е жени да бъдат напляскани дори през сватбената си нощ.

Иърин потърка тила си, защото имаше чувството, че ръката му е отскубнала поне половината й коса. После се сви на кълбо и хвърли върху себе си една кожа, без да смее да го погледне. Той смяташе, че е искала да го убие, докато спи! Какво ли щеше да направи сега?

Олаф прекоси стаята. Стъпките му издаваха обичайното презрително равнодушие. Порови в някакво шкафче и се върна до леглото.

— Вдигни си ръцете! — заповяда небрежно той.

— Не! — изплака ужасено Иърин. Не можеше да допусне да я и върже!

Мъжът нетърпеливо посегна към нея, но тя се отбраняваше ожесточено, риташе го, впиваше нокти в лицето му.

От гърлото му се изтръгна ядно проклятие. Той се хвърли върху нея, притисна я с цялата си тежест и скоро успя да стисне двете й китки в мощната си десница. Битката беше изтощителна и на него и трябваше да полежи малко, за да може да си поеме дъх. Брадата му гъделичкаше врата й и Иърин с ужас осъзна, че триенето на топлата му кожа накара връхчетата на гърдите й да се втвърдят, а бедрата й да потреперят от неведомо очакване.

По някое време Олаф се изправи и я погледна.

— Крайно време е да престанеш да се съпротивляваш и да лежиш съвсем тихо, скъпа ми съпруго. Иначе телесните ми потребности ще надвият отвращението от студенокръвните девственици. В момента няма нито едно женско същество, което да означава нещо за мен, но често съм оценявал талантите на добрите блудници. Може би ще се изкуша да погледна и на теб в такава светлина. Все пак поданиците ни се надяват, че бракът няма да остане безплоден и че наследникът ни ще заздрави още повече съюза между някогашните врагове.

Иърин затвори очи, усетила нарастващото пулсиране до бедрото си. От гърлото й се изтръгна задавен стон. Усети с цялото си тяло близостта му, закопня да се притисне още по-силно до него… Китките й, които само до преди миг се мъчеха да се освободят, се отпуснаха безсилно. Подигравателният смях на Олаф я прободе като с нож. Той се настани удобно върху хълбоците й, уви китките й с някакъв колан и го завърза за края на леглото.

Бесен гняв и съзнанието за това ново, още по-страшно унижение стегна гърлото й. Иърин не можеше да си поеме дъх. Без да я удостои дори с поглед, Олаф се изтегна до нея и й обърна гръб — очевидно с намерението да продължи да спи. Беше я обезвредил като някое досадно животинче, което му пречеше да си почине. По бузите й се затъркаляха сълзи.

Ала Олаф не спеше и изненадващо мекият му глас я стресна до смърт.

— Много съжалявам, но ти просто ме принуди да те вържа. Разбери, че не мога да остана цяла нощ буден, за да се пазя от острите върхове на ножицата ти.

Иърин понечи да обясни, че в никакъв случай не е имала намерение да забие ножицата в гърба му, че е искала само да има до себе си нещо, с което да му се противопостави, ако продължи да я унижава. Ала не се осмели да проговори, защото не искаше викингът да забележи сълзите й. Не можеше да понесе това — особено след като гордостта й бе претърпяла толкова тежки удари.

Между двамата се възцари странно напрежение. Олаф чакаше отговор. Иърин мълчеше упорито. Накрая се чу нетърпелива въздишка, а след няколко минути равномерното дишане издаде, че мъжът отново е заспал. Иърин дълго лежа будна. По бузите й се стичаха горещи сълзи. Беше съпруга на Вълка, на най-могъщия от всички викинги, а все още беше девствена, макар и завързана с въжета за брачното легло.

Беше останала девствена само защото така му харесваше. Един мъж искаше да я подчини на желанията си — и това беше Олаф Белия, най-омразният й неприятел.