Златната невеста

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Възседнал врания си жребец, Олаф наблюдаваше мъжете, които се упражняваха в бойното изкуство. Особено го интересуваха Грегъри Клонтайърт и кралските му роднини от Ълстър и Тара. Беше проявил достатъчно разум да не подцени бойната сила на Ейд Финлейт. И двамата бяха осъзнали, че са попаднали в задънена улица и трябваше да избират между съюза и продължаването на безсмислените кръвопролития. И макар че съюзът, скрепен с женитба, не беше сложил край на датските нападения, Вълкът и Ард-Рий можеха да се чувстват сигурни в кралствата си. Обединявайки силите си, те ставаха непобедими.

Говореше се, че Фригид Кривокракия се е скрил в северните области, принадлежащи на Нийл от Ълстър. Един ден Олаф щеше да унищожи този датски плъх и всички мъже на Ълстър щяха да застанат зад него. Да, той скоро щеше да излезе на бой срещу Фригид и да отмъсти за Гренилда. Смъртта на коварния враг щеше да уталожи болката в сърцето му.

Мисълта за загиналата любима му напомни за жалкото състояние на брака му. Иърин не преставаше да подлага на изпитание търпението му. Предизвикваше го, и то не само в спалнята. Унижаваше го дори в залата, пред събралите се воини, като не се съобразяваше с положението си и блестеше с отсъствието си. И то само защото се беше разсърдила заради някаква дребна домашна неразбория… Освен това се беше изказала за Гренилда като за негова „метреса“ и с това беше заслужила справедливия му гняв.

Защо тогава беше притеснен, че е загубил самообладание и я е ударил? И защо се прояви като последен глупак и прекара нощта на пода до камината, вместо в мекото си легло? Защото с всеки изминал ден красотата и темпераментът на Иърин го възхищаваха все повече. Това беше единствената причина да стои по-далече от нея. Нощите в брачното легло се бяха превърнали в мъчение, а не усещаше никакво желание да задоволи потребностите си другаде.

Олаф въздъхна отвратено. Жени! Не беше разбрал дори какво е предизвикало този пристъп на ярост. Много отдавна не беше стъпвал при Магийн — за последен път вечерта, преди да даде съгласие за сватбата. Въпреки това трябваше да предприеме нещо. Беше обещал на Ейд да се отнася към дъщеря му с уважението, дължимо на една принцеса от Тара.

Той обърна сърдито коня си и се изкачи на високия хълм, стигащ се край градските стени. Никак не му беше приятно да се меси в домакинството. Когато зад него се чу конски тропот, той се обърна на мекото кожено седло и смутено мръщи вежди. Жена му се носеше право към него в луд галоп.

Тя беше унижила Гренилда, беше я нарекла „метреса“ — но не защото беше жестока, а само от отчаяние. Откъде можеше да знае, че русата норвежка е била целият му свят? Гневът му а почна да отслабва, докато смаяно наблюдаваше ездаческото й изкуство.

Иърин дръпна юздите само на крачка от мъжа си. Вятърът безгрижно си играеше с абаносовочерните къдрици и развяваше виолетовата мантия.

— Бих искала да поговоря с теб, Олаф. — Викингът безмълвно наклони глава и Иърин продължи решително: — Има един проблем, който изисква незабавната ти намеса. Мойра, моята дама, която принадлежи на твоя Зигурт, очаква дете от него. Преди години е била взета в плен при нападението над Клонтайърт. Доколкото знам, още оттогава живее със Зигурт, макар че той е един от изнасилилите я разбойници. Ти сключи мир с братовчед ми Грегъри и предложи да му върнеш провинцията Клонтайърт. Мойра също заслужава обезщетение, след всичко, което е изстрадала. Трябва да изискаш от Зигурт да се ожени за нея. Тя никога не ти е създавала трудности, винаги е била покорна пленница и робиня. Ала не бива повече да позволяваш другите жени да я унижават. Не бих желала детето й да се роди като копеле, непризнато нито от норвежците, нито от ирландците.

Олаф изгледа подигравателно гордото й изражение и вдигна светлите си вежди.

— Значи искаш от мен да принудя Зигурт да се ожени.

— Точно така. Аз също бях принудена да го сторя.

Олаф се засмя и отметна глава назад.

— Значи око за око, така ли, принцесо на Тара?

— Не. За несправедливостта, която бе причинена на мен, няма обезщетение.

Гласът й премина в шепот и това го трогна до дън душа. Усети потребност да й удари още един шамар, но още по-силно беше желанието да я притисне до себе си и да открие дали страстта, блещукаща в очите й, тече и в кръвта й. О, да, той щеше да й покаже кой е господарят на този град и какво огромно благоволение й бе оказал с въздържането си да упражни съпружеските си права.

Олаф дръпна рязко юздите на коня си и разсърденото животно се изправи на задните си крака. Господарят му го укроти само с няколко уверени движения и изгледа Иърин с ледените си очи. Толкова по-голямо беше смайването й, когато чу отговора, на който дори не смееше да се надява:

— Е, добре, така да бъде! — процеди през стиснати зъби той.

После й обърна гръб и се понесе сред облак прах към полето за упражнения. Иърин погледа известно време след него, после препусна обратно към палата, за да съобщи добрата вест на Мойра. Не забеляза, че Олаф я следеше отдалеч с внимателни очи. Жена му се справяше отлично с дребната си кобила. Като истински воин.

Когато получи заповед да се венчае за Мойра, Зигурт побесня. Ала Вълкът му отговори с не по-малка ярост и накрая великанът с пламтяща червена коса сведе засрамено глава.

Олаф не се изненада особено, като разбра, че първият му пълководец и съветник обича истински ирландската си спътница и е изпълнен с гордост от бащинството си. Ако не беше загрижен за спазването на приличието, сигурно отдавна щеше да я е направил своя жена. Вълкът му предложи сам да поиска ръката на дамата, така никой нямаше да узнае, че сватбата не е била негова собствена идея.

След този разговор Олаф дълго седя замислен пред камината. Чакаше го още един неуреден проблем, двойно по-неприятен. Трябваше да приключи историята с Магийн. Ох, как мразеше да му вгорчават живота с женски дребнавости!

Иърин се отправи към палата в прекрасно разположение на духа. Може би ужасният й брак все пак имаше някакъв смисъл, ако можеше да се възползва от дадената й власт, за да помогне на сънародниците си.

Грейналото от радост лице на Мойра я възнагради стократно за усилията. Иърин побърза да я увери, че сватбата ще се състои още тази вечер.

Отново обляна в сълзи, Мойра излезе от покоите на господарката си. Този път плачеше от щастие. Иърин пристъпи към прозореца и се загледа с невиждащи очи към обширния двор. Припомни си мъчителната нощ, предхождала този ден на триумф, и радостта й отлетя някъде много далеч. Олаф бе отстъпил пред искането й — може би защото съжаляваше за избухването си и за жестоката плесница. Въпреки това тя нямаше да търпи блудницата му в дома си нито ден повече.

Иърин докосна бузата си, която продължаваше да пари, и си каза, че Олаф я е ударил не заради Магийн, а заради Гренилда — само защото се беше осмелила да спомене русата красавица, която той продължаваше да обича дори и мъртва.

Не, не беше много вероятно Олаф да храни чувства към Магийн. Ако изобщо беше способен на истинска любов, Гренилда я бе отнесла със себе си в отвъдното.

— Олаф! — Щастлива и благодарна, Магийн изтича насреща му. — Толкова ми липсваше! — Тя обви ръце около врата му и не заподозря нищо лошо дори когато той грубо я отблъсна от себе си.

— Ти прекрачи границата, Магийн, и аз дойдох само защото трябва да ти кажа нещо. Никога вече няма да се срещаме насаме. Освен това трябва да напуснеш Дъблин.

Младата жена побеля от ужас и се хвърли на колене пред любовника си.

— Не!

Олаф въздъхна нетърпеливо и я издърпа да стане. После се разположи на пейката край простата маса и уморено протегна дългите си крака. Беше повече от учуден, когато прочете в очите й истински страх. Никога не беше помислял, че тази жизнена, жадна за удоволствия жена може да се уплаши от нещо.

— Не говориш сериозно — пошепна тя. — Не можеш просто така да ме отпратиш…

— За съжаление не ми остава нищо друго, Магийн. Ти си обидила жена ми. — Макар че говореше тихо, в гласа му прозвучаха стоманени нотки, издаващи непоколебимостта на решението му.

— Не! — Отчаяна, Магийн затропа с крак. — Не ти вярвам! Господаря на вълците позволява на една високомерна, проклета ирландка да му заповядва! А какво ще стане с нас? Наистина ли искаш да се откажеш от удоволствията, с които те дарявах нощ след нощ? Тя не може да те люби като мен!

— Иърин е моята кралица, Магийн — отговори твърдо Олаф и стана. — Ще ти намеря подходящо място, където да се настаниш. Дотогава обаче не смей да се показваш в залата ми.

Жената все още не можеше да се примири с този неочакван обрат. Тя се хвърли на гърдите му и се притисна с все сила до могъщото му тяло.

— Ти си глупак! Заради една жена, която те мрази и с най-голямо удоволствие би те убила със собствените си ръце, си решил да се откажеш от мен! Предупреждавам те — тя ще избяга от теб и ще поиска развод!

Магийн погледна настойчиво в очите му, впи пръсти в мускулестите рамене, притисна се до топлото, силно мъжко тяло. Не, тя не можеше да го пусне да си отиде. Никой друг мъж не беше съумял да задоволи така пълно всичките й желания. Не можеше да си представи, че ще го изгуби завинаги, макар че доста отдавна не бяха се любили.

— Повярвай ми, Олаф, тя се отвращава от теб! Освен това не може да те задоволи. Нима не си забелязал как върти зелените си очи, когато седи сред мъжете в залата? Хората говорят, че е трябвало да се омъжи за Фенен Мак Кормак, който все още се мотае из Дъблин. Сигурно той е мъжът, около когото с удоволствие обвива бедрата си нощем…

Пръстите на мъжа се впиха болезнено в раменете й, но бързо се отпуснаха. Думите й му причиниха болка — по-силна, отколкото признаваше.

— Ще се погрижа да живееш добре, Магийн. Преди да ти намеря подходящ дом, дръж се далеч от жена ми. Каквото и да си мислиш, тя е кралицата на Дъблин.

Магийн падна на колене и захълца неудържимо. Олаф я вдигна, отнесе я на леглото и меко я положи върху завивката. После я целуна по челото и бързо излезе от стаята.

Докато се връщаше към палата, мисълта за Магийн продължаваше да го преследва. Колко нощи наред беше ходил при нея, за да задоволи жаждата си… Всеки мъж усещаше това желание от време на време. Очевидно тя изпитваше нещо повече към него, макар още от самото начало да знаеше, че той няма намерение да се обвърже сериозно. Е, имаше чувства, които не се поддаваха на контрол, както тъгата му по Гренилда — или възхищението, което изпитваше към ирландската си съпруга, която непрекъснато го докарваше до бяс.

Внезапно Олаф си припомни думите на Магийн и гневно разтърси глава, Фенен Мак Кормак — младият ирландски крал, който си шепнеше с Иърин на стълбището! Красиво момче, в очите му имаше болка и копнеж, особено когато наблюдаваше кралицата на Дъблин…

В сърцето на Вълка пламна луд гняв. Ами ако обвинението отговаряше на истината? Не, не можеше да бъде. Ейд нямаше да му даде дъщеря си, ако е била в интимни отношения с Фенен. Но бащите не можеха да знаят всичко…

Дали Иърин обичаше младия крал? Може би възнамеряваше да избяга с него? Дали беше лежала в обятията му със замъглени от страст смарагдово-зелени очи?

Тази представа разпали още повече гнева на Олаф. Когато той я докосваше по невнимание, Иърин всеки път потръпваше от ужас…

Той се принуди да овладее гнева си. Та това беше смешно! Нима ревнуваше жената, която непрекъснато му създаваше трудности! От друга страна обаче, той беше крал и воин, викинг, и държеше на собствеността си. Не вярваше в законите на Брехона и гледаше на жена си като на своя собственост, която щеше да защитава с всички средства. Ако откриеше, че го мамеха, първо щеше да убие Фенен Мак Кормак, а после да сключи ръце около красивото кехлибарено вратле на Иърин. Все пак чувството за хумор надделя и Вълкът избухна в тих смях. Най-добре беше Фенен Мак Кормак да напусне града. Лесно беше да ускори малко тръгването му…