Зона 51: Отговорът

36.

— Рубинената сфера е ключът — обяви Търкот. — Не бива да позволим на Аспасия да я вземе.

Скакалецът летеше право на запад, заобикаляйки най-южната част на Индийския полуостров.

— Но как да го спрем? — попита Дънкан. — Разполага с цяла флотилия, да не говорим за „фу“-тата и стража на Великденския остров. Как да се справим с тях?

— Е, през всичките тези години в СТААР не сме седяли със скръстени ръце — намеси се Зандра. — След като анализирахме внимателно данните за сблъсъците с „изтребителите фу“ стигнахме до извода, че те умеят да управляват електромагнитната енергия по такъв начин, че противникът бива или обездвижен, или поставен под техен контрол — както бе в случая с торпедата.

— Затова можем да се спасим само като своевременно изключваме двигателите — добави Търкот.

— Точно така.

Търкот се засмя, осенен от внезапно хрумване.

— Зная как можем да атакуваме успешно проклетите „фу“-та. Няма да е лесно, но поне има надежда. Необходима ни е добра координация, инак шансовете ни са равни на нула.

— Добре — кимна Зандра, — известно ти е, че разполагаме с всички средства, които са на въоръжение в американската армия, без да искаме специално разрешение. Кажи ми твоя план и нека направим невъзможното възможно.

— Първо — трябва на всяка цена да стигнем до рубинената сфера. Но за да го направим, налага се да премахнем заплахата от „изтребителите фу“.

— И как? — попита Дънкан.

Търкот продължаваше да се усмихва.

— Ще помолим нашите военновъздушни и военноморски сили да лишат от „интелигентност“ оръжията си.

На сто и петдесет километра от Голямата цепнатина в Етиопия, във въздушното пространство на Кения кръжаха четири изтребителя Ф-14 от ескадрилата на самолетоносача „Джордж Вашингтон“. Пилотите им бяха известени за неуспеха на двамата техни колеги в стълкновението срещу „фу“-тата, но засега заповедите им бяха да останат на изчаквателни позиции.

Старши лейтенант Пъркинс, командир на ескадрилата, не кипеше от желание да се срещне в бой с „фу“-тата. Не че се боеше или беше прекалено предпазлив — просто имаше най-голям опит. Няма никакъв смисъл да се започва сражение, в което предварително си обречен да загубиш, а доколкото знаеше, нито един пилот в цялата история на въздушните полети не бе успял дори за миг да затрудни някоя от сферите на пришълците.

Ето защо, когато по радиото му се обади някакъв тип на име Майк Търкот с план как да бъдат свалени двата „изтребителя фу“, Пъркинс го изслуша със смесица от недоверие и надежда. В края на краищата надеждата се оказа по-силна, старши лейтенантът кимна, произнесе едно лаконично „разбрано“ и даде заповед на четири от самолетите да се насочат на север.

На борда на „Спрингфилд“ капитан Форстър и командирът на ескадрилата изслушаха със същите смесени чувства онова, което им предаваше Търкот. Ситуацията се усложняваше допълнително от близостта на „Сив вълк“ до тяхната цел.

След като обсъди някои подробности с Търкот, Форстър стигна до окончателния план. Не беше кой знае какво, но поне им даваше някаква възможност.

Съвсем бавно и при минимален разход на енергия, за да избегнат електромагнитното излъчване, „Спрингфилд“ и „Ашвил“ се отдалечиха от предполагаемата база на „изтребителите фу“. Когато разстоянието беше достатъчно, двете подводници включиха на максимална мощност реакторите си, задействаха на пълен ход турбините и продължиха да се отдалечават от базата с почти крайцерската скорост от осемдесет километра в час, без да се подават на повърхността.

В Лабораторията за реактивни проучвания Лари Кинсейд се пробуди от звука на отваряща се врата. Коридан влезе със забързана походка и се доближи до неговия пулт. Бяха съвсем сами, всички оператори бяха отишли да гледат пристигането на аирлианците.

— Изчисли ли корекцията на траекторията, която ще е необходима, за да изведем „Наблюдател“ над Сидония? — попита Коридан.

— Съжалявам… не съм готов… все още работя върху последните корекции… — Кинсейд се огледа объркано. Едва сега осъзна, че се оправдава като някой от подчинените си. Той включи компютъра и провери траекторията. — Всъщност… всичко е наред.

— В такъв случай, постарай се след четири часа сондата да бъде точно над целта — разпореди се с нетърпящ възражение глас Коридан.

„Изтребителят фу“ се носеше над ледовете на Антарктида със скорост, надвишаваща пет пъти тази на звука. Веднага щом достигна определеното място, той спря. От дъното му бликна лъч златиста светлина, заби се в дебелия слой лед и започна да си пробива път към базата „Скорпион“. По бордовите датчици вече го бяха осведомили, че е твърде късно — в околностите на базата нямаше следи от електромагнитна активност. Който или каквото и да бе имало там, я бе напуснало.

„Изтребителят фу“ прекъсна лъча и полетя обратно на север.

„Скакалец 6“ достигна границите на Южна Калифорния със скорост от шестдесет и пет километра в час. Рейнолдс седеше във вдлъбнатината за втория пилот и се поклащаше напред-назад, опитвайки се да реши по какъв начин да убеди стража и Аспасия, че е единствено в техните възможности да се справят с назряващата криза.

Опряла пръсти в слепоочията си, тя отчаяно се мъчеше да потуши пулсиращата болка вътре.

На борда на „Сив вълк“ лейтенант Даунинг пръв трепна, доловил съвсем слаб шум. Извъртя глава и погледна Тенисън, който също се озърташе стреснато. Измина близо минута, преди да осъзнаят какво чуват — беше ехо откъм повърхността, някой удряше с метал по метал, предавайки на морзова азбука.

Даунинг сграбчи молив, духна на замръзналите си пръсти, изтри кондензираната влага от металната подложка пред него и започна бързо да нанася точки и тирета. Скоро осъзна, че посланието е започнало да се повтаря, спря и се зае да го дешифрира в букви. Когато приключи, прочете го няколко пъти и бавно кимна.

Не знаеше защо го искат от тях, но беше за предпочитане пред това да седят в бездействие и бавно да замръзват.

— Е, добре, момчета. Да се размърдаме.