47 ронини

Благодарности

Защото понякога истината е по-странна от измислицата.

Благодаря на Стивън Търнбул (консултант на филма „47-те ронини“) за многобройните му превъзходни книги, посветени на японската военна история, особено за „Отмъщението на 47-те ронини — Едо 1703“ (серия „Рейд“, Оспри Паблишинг). Много полезни ми бяха и „Даймио от 1867 г.: Самураите военачалници от епохата на управлението на шогуните в Япония“ от Тадаши Ехара; „Ежедневният живот в Средновековна Япония“ от Чарлс Дж. Дън и Лорънс Бродерик; „Поучението на демона за бойните изкуства“ от Исаи Чозанши, в превод на Уилям Скот Уилсън, и „Сепуку: История на самурайското самоубийство“ от Андрю Ранкин.

За текста, съчетан със снимки, съм благодарна на „Самураят“ от Мицуо Куре (серия „Европа Милитариа“) заради многобройните фотоси и подробните исторически възстановки, показващи различни аспекти от военните техники на самураите, и на „Самурайският замък“ от Фиона Макдоналд, с илюстрации от Джон Джеймс и Дейвид Антрам.

Също така благодаря на Google.com, Wikipedia.com и SamuraiWiki.com — „пътеводители на боговете“, ако те не могат да ви предоставят търсеното от вас, вероятно могат да ви кажат къде да го намерите.

Защото понякога измислицата е по-истинска от фактите.

Благодаря на Стан Сакаи за майсторската му комиксова адаптация на самурайската легенда в „Усаги Йоджимбо“; на Лора Джо Роуланд за ярката й и завладяваща историческа криминална серия „Сано Ичиро“, в която действието се развива в епохата на 47-те ронини; на Вацуки Нобухиро за неговата комиксова поредица „Рурони Кеншин“ и анимационната серия по нея; на Хаяо Миядзаки за „Принцеса Мононоке“ и други анимационни филми. Изказвам моите благодарности и на създателите на много други комиксови и анимационни серии, по-специално „Мечът на Безсмъртния“ от Хироаки Самура и „Скитникът“ от Такехико Иноуе — действието и в двете се развива в епохата на Токугава.

Защото понякога едно изображение е равностойно на хиляда думи.

Художниците на укийо-е (японска гравюра), които са изобразили епохата, в която са живели, и легендите за тяхното минало с такава въздействаща красота, и по-специално художниците Йошитоши, Куниоши, Кунисада, Хирошиге, Хокусай (и още толкова много други, че е трудно да ги изброя поименно), които не само дълбоко са повлияли на европейския импресионизъм, но и продължават да вдъхновяват техните потомци, които творят съвременните графични романи, комикси и анимационни филми, както и художници и любители на изкуството по целия свят.

Бих искала също така да благодаря на моя редактор в „Тор Букс“ Джеймс Френкел, на Синди Чанг и Дженифър Епър от „Ен Би Си / Юнивърсъл Студиоус“ и на Александър Бешер и брат му Арсений Бешер за подробната информация за рода Асано — неговата история, фамилен герб и отличителни знамена, която информация иначе е напълно недостъпна за безпомощния американски писател, който не може да чете на японски.

Седемте традиционни добродетели на моралния кодекс Бушидо: