Абатството Нортангър

Глава тринадесета

Пред погледа на читателя се изнизаха понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и събота. За всеки ден поотделно бяха описани случилите се събития, надеждите и опасенията, страданията и удовлетворенията на Катрин. Сега остана да отразим мъчителните терзания, които донесе неделята и да приключим седмицата. Планът за пътуването до Клифтън беше отложен, но не и отменен, и по време на неделната следобедна разходка до Полумесеца отново стана дума за него. Изабела и Джеймс обсъдиха нещата на четири очи. На нея отиването до Клифтън й бе оживяло на сърцето, а той правеше всичко, за да й угоди. Затова решиха да осъществят излета следващата сутрин, ако времето е хубаво, но да тръгнат рано, за да се върнат навреме. Така въпросът бе уреден, получиха одобрението на Торп, остана само да се съобщи на Катрин. Тя се бе отделила от тях за няколко минути, за да поговори с мис Тилни. През това време планът беше начертан и завърналата се Катрин беше посрещната с твърдо искане да се присъедини към тях. Вместо весело да се съгласи без никакви възражения, както очакваше Изабела, тя остана сериозна и заяви, че съжалява, но не може да отиде. Уговорката, която трябвало да я възпре още предишния път, сега вече определено не й позволявала да ги придружи. Току-що се били разбрали с мис Тилни на следващия ден да предприемат обещаната разходка. Всичко било решено и тя в никакъв случай не би могла да се отметне. Едва успя да отговори, когато братът и сестрата Торп в един глас извикаха, че е длъжна и трябва да се отметне. Било решено, че утре отиват в Клифтън и не могат да тръгнат без нея. Нищо няма да й струва да отложи с един ден някаква си разходка и те не искат да чуват за отказ. Катрин се разстрои, но не отстъпи.

— Не ме придумвай, Изабела. Обещала съм на мис Тилни. Не мога да дойда.

Това не даде никакъв резултат. Засипаха я със същите аргументи: че е длъжна, че трябва да отиде и че те не искат да чуват за отказ.

— Толкова е лесно да кажеш на мис Тилни, че току-що са ти припомнили твое старо обещание и да я помолиш да отложи разходката за вторник.

— Не, не е лесно. Не мога да го направя. Няма никакво мое старо обещание.

Изабела стана още по-настойчива. Увещаваше я най-нежно, обръщаше се към нея с най-гальовни думи. Тя е убедена, че нейната най-скъпа, най-мила Катрин не мисли сериозно да откаже да изпълни такава дребна молба на приятелката, която тъй силно я обича. Тя знае, че любимата й Катрин има толкова чувствително сърце, толкова мил нрав, че няма да е трудно да я склонят онези, към които е така привързана. Всичко беше напразно. Катрин бе уверена в правотата си и независимо от болката, която й причиняваха тези нежни и ласкави увещания, не можеше да позволи да й повлияят. Тогава Изабела опита друго средство. Тя я обвини, че обича мис Тилни, която познава съвсем отскоро, повече от най-добрите и най-старите си приятели, че е станала студена и безразлична към самата нея.

— Не мога да не ревнувам, Катрин, когато виждам как ме пренебрегваш заради непознати, мене, която те обича извънредно много. Когато дам някому сърцето си, нищо не е в състояние да промени отношението ми. Но излиза, че другите не изпитват толкова силни чувства. Сигурна съм, че прекомерната привързаност дори ми вреди. Признавам, че като виждам как непознати ми крадат твоето приятелство, се чувствам засегната до дъното на душата си. Тези Тилни сякаш поглъщат всичко, което им се изпречи на пътя.

Обвиненията се сториха на Катрин колкото странни, толкова и жестоки. Та може ли приятелка така да излага на показ чувствата си пред другите? Изабела й изглеждаше неблагородна и егоистична, загрижена единствено за собственото си удоволствие. Такива болезнени мисли преминаха през главата на Катрин, но тя не отрони дума. Междувременно, Изабела бе притиснала кърпичка към очите си и Морланд, съвсем разстроен от тази гледка, не се сдържа:

— Е, Катрин, мисля, че повече не трябва да упорствуваш. От тебе не се изисква голяма жертва, а само да зарадваш такава приятелка. Ако продължаваш да отказваш, ще си помисля, че си направо жестока.

За първи път брат й открито заставаше срещу нея. В стремежа си да избегне неговото недоволство тя предложи компромис. Достатъчно е да отложат излета за вторник, което лесно могат да направят, защото зависи само от тях и тя спокойно ще ги придружи и всички ще бъдат доволни.

„Не, не, не! — беше незабавният отговор. — Не може. Торп не е сигурен дали евентуално няма да ходи в Лондон във вторник.“ Катрин изрази съжаление, но повече от това не можеше да направи. Последва кратко мълчание, нарушено от Изабела, която студено заяви:

— Прекрасно, край на излета. Ако Катрин не дойде и аз не мога да отида. Невъзможно е да съм единствената жена. За нищо на света не бих извършила нещо толкова непристойно.

— Катрин, длъжна си да дойдеш — каза Джеймс.

— Но защо мистър Торп не вземе някоя от другите си сестри? Мисля, че и на двете ще им бъде приятно да дойдат.

— Благодаря — извика Торп, — но аз не съм дошъл в Бат да возя сестрите си и да изглеждам като глупак. Не, ако вие не дойдете, дяволите да ме вземат, ако и аз отида. Идвам не за друго, а за да ви карам.

— Подобен комплимент не носи удоволствие — забеляза Катрин, но Торп не я чу, защото рязко се бе отдалечил.

Останалите трима продължиха заедно. Катрин се чувстваше много неудобно по време на цялата разходка. Или никой не проронваше дума, или отново я нападаха с увещания и укори. Ръката й още държеше ръката на Изабела, но сърцата им враждуваха. В един момент омекваше, в следващия се дразнеше, но страданието и неотстъпчивостта й оставах непроменени.

— Не мислех, че има толкова инат у тебе, Катрин — каза Джеймс. — Едно време не бе трудно да те убеди човек, някога ти бе най-милата и разбрана сестра на света.

— Надявам се и сега да не съм се променила — отвърна Катрин, доста разчувствана, — но наистина не мога да дойда. Може и да греша, но правя онова, което мисля за правилно.

— Подозирам — не много високо каза Изабела, — че не страдаш чак толкова.

Сърцето на Катрин се обърна, тя рязко издърпа ръката си, а Изабела не я спря. Изминаха десет дълги минути, преди Торп отново да се присъедини към тях с по-весел вид и с думите:

— Е, уредих въпроса, сега утре можем да тръгнем с чиста съвест. Бях при мис Тилни и се извиних от ваше име.

— Не е възможно! — извика Катрин.

— Възможно е, кълна се. Идвам от нея. Казах й, че сте ме изпратили да й кажа, че току-що сте си спомнили едно старо обещание да дойдете утре с нас в Клифтън, затова не можете да си позволите удоволствието да се поразходите с нея преди вторник. Тя каза, че няма значение, за нея във вторник също е удобно и с това нашите трудности приключиха. Добра мисъл ми хрумна, нали?

Лицето на Изабела отново просия от усмивки и добро настроение и Джеймс възвърна щастливия си вид.

— Наистина божествена мисъл! Сега, скъпа Катрин, всичките ни огорчения останаха в миналото. Ти си най-достойно освободена от уговорката и утре ще се повеселим чудесно.

— Няма да стане — каза Катрин. — Няма да се примиря с това. Трябва веднага да изтичам до мис Тилни и да й кажа истината.

Изабела, обаче, хвана едната й ръка, а Торп другата, а тримата заедно я засипаха с укори. Дори Джеймс беше разгневен. След като всичко беше уредено, след като самата мис Тилни бе казала, че вторник е удобен за нея ден, беше невероятно глупаво, направо абсурдно, Катрин да продължава да възразява.

— Не ме интересува! Мистър Торп не е имал никакво право да съчинява подобно съобщение. Ако смятах, че е уместно разходката да се отложи, сама щях да говоря с мис Тилни. Сега се е получило още по-грубо. После, откъде да зная дали мистър Торп… той може пак да е сбъркал. В петък с грешката си той вече ме подведе да се покажа невъзпитана. Пуснете ме, мистър Торп, не ме дръж, Изабела.

Торп обяви, че би било безполезно да тича след семейство Тилни, защото той ги настигнал на ъгъла на Брок Стрийт и те вече са пристигнали вкъщи.

— Точно затова ще изтичам след тях — каза Катрин — където и да са, ще изтичам след тях. Няма смисъл да говорим. Щом не можахте да ме убедите да направя нещо, което смятам за погрешно, никога няма да ме подведете с хитрост. — С тези думи тя се отскубна и бързо се отдалечи. Торп бе готов да се втурне след нея, но Морланд го удържа:

— Остави я, нека върви, щом иска.

— Тя се инати като…

Той не довърши сравнението, защото едва ли му идваха наум прилични думи.

Катрин се отдалечаваше силно развълнувана, с най-бързата крачка, с която можеше да се движи в тълпата. Страхуваше се, че ще я преследват, но бе твърдо решена да не се предава. Докато вървеше, разсъждаваше върху случилото се. Болеше я, че ги е разочаровала и разсърдила, особено брат си, но не се разкайваше за съпротивата си. Даже да не беше собственото й желание, все едно не би било редно да не удържи втори път на уговорката си с мис Тилни, да се отметне от обещание, дадено само преди пет минути и то под фалшив претекст. Тя не се беше противила само по егоистични подбуди, не се беше ръководила единствено от собственото си удоволствие. Излетът, сам по себе си, щеше да е приятен, защото щеше да види Блейз Касъл. Не, не, тя се беше съобразила с дълга си към другите и към собствената си репутация в техните очи.

Убеждението, че е права, не беше достатъчно да възстанови вътрешното й спокойствие. Щеше да се успокои едва след като разговаряше с мис Тилни. Ускори крачка, приближавайки към Полумесеца и почти тичешком измина остатъка от пътя до горния край на Милсъм Стрийт. Бе се движила толкова бързо, че макар Тилни да бяха тръгнали много по-рано, тя успя да ги види, точно когато влизаха в квартирата си. Прислужникът още не бе затворил вратата и тя само каза, че трябва да говори с мис Тилни, бързо премина покрай него и изтича нагоре по стълбите. Отвори първата изпречила се пред очите й врата — падаше се от дясната страна — и се озова в гостната заедно с генерал Тилни, сина и дъщеря му. Моментално притъпи към обяснението си, което поради нервната й възбуда и учестеното дишане имаше само един недостатък — не беше никакво обяснение.

— Много бързах да дойда… Всичко е било грешка… Никога не съм обещавала да ходя… Казах им от самото начало, че няма да отида… Тичах насам, за да обясня… Не ме интересува какво ще помислите за мене… Не можах да изчакам прислужника…

От това слово не можа да се изясни напълно какво става, но скоро объркването се разсея. Катрин установи, че Джим Торп наистина е предал съобщението, а мис Тилни не се поколеба да признае, че е била твърде изненадана. Катрин нямаше как да разбере дали възмущението на брата и този път е било по-голямо, макар че инстинктивно се оправдаваше и пред двамата. Каквито и да са били чувствата преди нейното пристигане, в резултат на трескавите й изявления всеки поглед и изречение станаха толкова приятелски, че тя повече нямаше какво да желае.

След като въпросът бе така щастливо уреден, мис Тилни представи Катрин на баща си. Той щедро я обсипа с грижовна любезност, която й припомни казаното от Торп и я накара да помисли с удоволствие, че понякога може да му се вярва. Благосклонността на генерала достигна такива прояви на внимание, че без да знае с каква необичайна бързина бе влязла в къщата, той много се разгневи на прислужника, пренебрегнал задълженията си и принудил я сама да отваря вратата на гостната. Какво си мисли Уилям? Генералът специално ще провери защо се е получило така. И ако Катрин не беше настояла най-горещо, че Уилям е невинен, изглеждаше много вероятно той завинаги да загуби благоволението на господаря си, а може би и мястото си поради нейното устремно влизане.

Катрин остана с тях четвърт час и когато понечи да се сбогува, най-мило бе изненадана от поканата на генерал Тилни да окаже чест на дъщеря му да обядва у тях и да прекара остатъка на деня с нея. Мис Тилни прибави, че това е и нейно желание. Катрин бе дълбоко признателна, но нямаше как да остане. Мистър и мисис Алън вече я очакваха да се завърне всеки момент. Генералът заяви, че повече няма да настоява, защото мистър и мисис Алън имат по-големи права, но дълбоко се надява някой друг ден, след като ги уведоми по-рано, те да не откажат да й позволят да прекара известно време с приятелката си. О, разбира се, Катрин беше сигурна, че те няма да имат никакви възражения, а тя ще ги посети с най-голямо удоволствие. Сам генералът я изпрати до входната врата, обсипвайки я с комплименти, докато слизаха по стълбите. Той се възхити на живата й походка, така точно отговаряща на настроението, с което танцува, и се раздели с нея с един от най-изисканите поклони, които някога бе наблюдавала.

Доволна от всичко случило се, тя тръгна радостна към Пълтни Стрийт с жизнерадостна походка, осъзнавайки, че преди никога не се бе замисляла как върви. Пристигна вкъщи, без да види никого от оскърбената компания. Но сега, когато беше победила, беше постигнала целта си и беше сигурна в достойнствата на походката си, тя започна (след като се поуталожи екзалтираното й настроение) да се съмнява в безусловната си правота. Саможертвата е винаги благородна и ако тя бе отстъпила на техните молби, щеше да си спести разстройващите мисли, че приятелката й е недоволна, брат й — ядосан, а планът, обещаващ голямо щастие и на двамата — вероятно пропаднал заради нея. Искаше й се да облекчи съзнанието си и да провери какво е мнението за нейното поведение на един безпристрастен човек, затова намери начин да спомене пред мистър Алън, че брат й и семейство Торп планират, но не съвсем сигурно, да отидат на излет през следващия ден. Мистър Алън веднага прояви интерес:

— И вие също ли смятате да ходите? — попита той.

— Не, аз току-що се бях уговорила да се разходя с мис Тилни, когато ми казаха, затова не бих могла да отида с тях, не мислите ли?

— Разбира се, че не бихте могла. Приятно ми е, че не смятате да ходите. Тези планове изобщо не ми харесват. Млади мъже и жени да се разхождат извън града в открити кабриолети! От време на време не вреди, но да се посещават заедно странноприемници и гостилници! Не е прилично и се чудя как мисис Торп го позволява. Радвам се, че не мислите да ги придружите и съм сигурен, че мисис Морланд не би одобрила подобен излет. Мисис Алън, вие не споделяте ли моето мнение? Не смятате ли, че тези планове са нередни?

— Да, определено. Откритите кабриолети са отвратителни. В тях не можеш да опазиш роклята си чиста дори пет минути. И на качване и на слизане се опръскваш цялата в кал, а вятърът разрошва косата ти във всички посоки и всеки момент може да отнесе шапката ти. Аз самата ненавиждам откритите кабриолети.

— Знам, че ги ненавиждате, но не това беше въпросът ми. Не смятате ли, че прави странно впечатление млади дами често да се возят в карети редом с млади господа, които дори не са им роднини?

— Да, мили, наистина много странно впечатление. Никак не би ми било приятно да видя подобно нещо.

— Мила госпожо! — възкликна Катрин. — Тогава защо не ми казахте по-рано! Та ако знаех, че е неприлично, изобщо не бих излизала с мистър Торп. Винаги съм се надявала, че ще ми кажете, когато смятате, че правя нещо нередно.

— Наистина ще ти кажа, мила, можеш да разчиташ на мене. Както обещах на мисис Морланд на раздяла, винаги ще се старая да полагам най-големи грижи за тебе. Но човек не трябва много да придиря. Младите хора са си млади хора, добрата ти майка сама го казва. Знаеш, че в началото, току-що бяхме пристигнали, бях против да купуваш онзи муселин на клончета, но ти не ме послуша. Младите хора не обичат постоянно да ги спират.

— Но сега става въпрос за нещо наистина сериозно и не мисля, че би ви било трудно да ме убедите.

— Дотук не се е случило нищо лошо — каза мистър Алън. — Само бих ви посъветвал, скъпа, повече да не излизате с мистър Торп.

— Точно това се готвех да кажа и аз — добави жена му.

Успокоена за себе си, Катрин се тревожеше за Изабела. След кратък размисъл запита мистър Алън дали ще бъде уместно и учтиво от нейна страна да напише писмо на мис Торп и да й обясни, че с тези излети нарушават приличието, за което очевидно тя не подозира, както доскоро не подозираше и самата Катрин.

В противен случай Изабела сигурно ще замине на следващия ден за Клифтън, независимо от случилото се. Мистър Алън обаче я разубеди:

— По-добре не й се бъркайте, мила, тя е достатъчно голяма, за да знае какво прави, а ако не знае, има майка, която да я съветва. Несъмнено, мисис Торп прекалено много й угажда, но вие по-добре не се намесвайте. Тя и вашият брат са решили да отидат и само ще си навлечете лоши чувства от тяхна страна.

Катрин се подчини. Мъчно й беше да мисли, че Изабела нямаше да постъпи правилно, но в същото време одобрението на собственото й поведение от мистър Алън я изпълваше с голямо облекчение. Истински се радваше, че съветът му я бе спасил от опасността да направи грешка. Избавлението й от ходенето в Клифтън се оказа истинско спасение, защото какво биха си помислили Тилни, ако тя бе нарушила даденото им обещание заради нещо непристойно? Ако бе нарушила веднъж приличието, само за да получи възможност да го наруши втори път?