Абатството Нортангър

Глава тридесет и първа

В продължение на няколко минути мистър и мисис Морланд останаха силно изненадани от молбата на мистър Тилни да му разрешат да се ожени за дъщеря им. Та и през ум не им беше минавало да заподозрат някаква привързаност от негова или нейна страна. В края на краищата, обаче, не можеше да има нищо по-естествено от това Катрин да бъде обичана и те скоро започнаха да изпитват щастливо вълнение на удовлетворена гордост от предложението, без да имат и най-малкото възражение, що се отнася лично до тях. Приятните обноски и здравият разум на мистър Тилни бяха негови очевидни достойнства, а щом никога не бяха чували лоша дума за него, не беше в навиците им да предполагат, че има нещо лошо за казване. Не бяха необходими доказателства за добрия му характер. Липсата на опит се заместваше с доброжелателство. Майката направи предупредителната забележка, че „От Катрин ще излезе окаяна небрежна млада домакиня“, но побърза да прибави утешението, че с времето всичко се научава.

Накратко, те споменаха само за една пречка, но докато тя не се преодолееше, беше им невъзможно да разрешат годежа. По характер бяха меки хора, но притежаваха твърди принципи. Докато бащата на Хенри изрично забраняваше тази женитба, те не можеха да си позволят да я насърчават. Мистър и мисис Морланд не бяха достатъчно изтънчени да поставят гордото условие генералът да дойде да моли смирено за осъществяването на брачния съюз или да го одобри от все сърце, но трябваше да се даде прилично подобие на съгласие и щом то се получеше — а сърцата им подсказваха, че бавенето няма да е дълго — те веднага с охота щяха да дадат своята благословия. Чакаха единствено неговото съгласие. Нямаха нито желание, нито право да искат парите му. В края на краищата, синът разполагаше с доста солидно състояние по силата на брачния договор на родителите си. Сегашният му доход му осигуряваше независимост и удобства и от всяка финансова гледна точка тази женитба беше повече, отколкото дъщеря им с нейната зестра можеше да очаква.

Младите хора не можеха да се изненадват от подобно решение. Болеше ги и съжаляваха, но не можеха да негодуват. Разделиха се, като се опитваха да се надяват, че генералът скоро ще промени мнението, което и двамата смятаха за почти невъзможно, и те ще могат да се съберат отново, за да се радват на пълнотата на узаконената си любов. Хенри се завърна в единствения си вече дом да наглежда младите си дръвчета и да внася нови подобрения заради онази, която с нетърпение очакваше да дойде и им се наслаждава. Катрин остана да плаче във Фулъртън. Нека не питаме дали мъките на отсъствието бяха смекчени с тайна кореспонденция. Така постъпиха и мистър и мисис Морланд. Те бяха прекалено добри да изискат някакво обещание и винаги, когато Катрин получеше писмо, което по това време се случваше доста често, си затваряха очите.

Боя се, че трескавото безпокойство, превърнало се в участ на Хенри и Катрин на този етап на тяхната любов и споделяно от всички, които ги обичаха и заедно с тях тръпнеха дали ще се стигне до заключителното събитие, трудно ще проникне в сърцата на моите читатели. Та от издайнически малкото останали пред тях страници те виждат, че ние бързо се приближаваме към всеобщо пълно блаженство. Съмнение може да поражда единствено средството, благодарение на което ще се осъществи скорошния брак на Хенри и Катрин. Какво ли възможно обстоятелство би могло да повлияе върху човек с характера на генерала? Случката, оказала най-голямо въздействие, беше женитбата на дъщеря му през лятото с богат и влиятелен мъж. Това беше такава прибавка към неговото достойнство, че той изпадна в пристъп на добро настроение и преди да се съвземе от него, Елинор бе измолила прошка за Хенри и разрешението „да постъпва като глупак, щом толкова му се иска!“

Женитбата на Елинор Тилни, преместването й от дома на злото, в какъвто се бе превърнал Нортангър след изгнанието на Хенри, в избран от нея дом и при избран от нея мъж е събитие, което очаквам да предизвика всеобщо задоволство у всичките й познати. Самата аз искрено се радвам за нея. Не познавам друг човек, който повече да заслужава с ненатрапчивите си достойнства да получи и се радва на щастие или да бъде по-добре подготвен за него в резултат на трайните си страдания. Чувствата на Елинор към джентълмена не бяха възникнали наскоро, но той дълго се бе въздържал да й направи предложение поради по-ниското си обществено положение. Неочакваното придобиване на благородническа титла и богатство бе премахнало трудностите. Генералът никога не беше обичал дъщеря си през дългите часове, когато му беше правила компания, оказвала услуги и търпеливо понасяла характера му така, както когато за първи път я поздрави с „Ваше Високоблагородие“. Съпругът й наистина я заслужаваше. Към благородническата му титла, богатство и любов към нея трябва да се прибави, че той беше положително най-чаровният млад мъж на света. Всяко по-нататъшно описание на достойнствата му би било излишно. След определението „най-чаровният млад мъж на света“ той моментално се изправя във въображението на всички ни. По отношение на него имам само да добавя (като съзнавам, че правилата на композицията на романа ми забраняват да въвеждам герой, несвързан с фабулата), че това е същият онзи джентълмен, чийто нехаен слуга беше забравил купчината сметки от перачницата, която бе въвлякла моята героиня в едно от най-опасните й приключения.

Намесата на виконта и виконтесата в полза на техния брат бе улеснена и от точното изясняване на размера на състоянието на мистър Морланд, което те бяха в състояние да изложат пред генерала веднага, щом разреши да го осведомят. Така той научи, че първоначалните хвалебствията на Торп за богатството на семейство Морланд не са го подвели повече, отколкото последвалото злостно очерняне. В никакъв смисъл на думата те не биха могли да се нарекат бедстващо или бедно семейство, а Катрин щеше да получи три хиляди лири. Това много съществено надхвърляше последните очаквания на генерала и значително допринесе за смиряване на наранената му гордост. В никакъв случай не останаха без значение и личните му сведения, за които той положи известни усилия да получи, че имотът във Фулъртън понастоящем се намира изцяло на разположение на сегашния си собственик — следователно за него могат да се правят всякакви алчни предположения.

Подкрепен с тези сведения, наскоро след женитбата на Елинор генералът позволи на сина си да се върне в Нортангър и там му даде своето съгласие, много учтиво оформено на цяла страница с пустословни излияния към мистър Морланд. Разрешеното в това писмо събитие скоро се състоя. Хенри и Катрин се ожениха, камбаните биеха и всички се усмихваха. И тъй като това се случи след по-малко от година от деня на тяхната първа среща, в крайна сметка не изглежда да са пострадали съществено в резултат на ужасното забавяне, причинено от жестокостта на генерала. Доста добро постижение е да започнеш съвършено щастлив живот на двадесет и шест и на осемнадесет години. А и аз съм убедена, че несправедливата намеса на генерала не само не навреди на тяхното блаженство, но всъщност значително допринесе за него, защото им позволи да се опознаят по-добре и заздрави любовта им. Оставям на онези, които се интересуват, сами да преценят каква е крайната цел на тази книга — дали да насърчи родителската тирания или да възнагради синовното непокорство.