Адска жега

Деветнадесет

— Очакват ви.

Ники разсеяно се взираше в нищото. Точно това й трябваше — една-единствена нищо незначеща точка из постерите и бележките на информационния бюлетин срещу мястото й в коридора на „Полис Плаза“ 1. Асистентката застана пред нея, видя подутите й очи и внимателно й се усмихна. Симпатия. Само това не, стига толкова. През последните 12 безсънни часа беше изтърпяла достатъчно симпатия и не знаеше кое е по-лошо — съчувствените лица или утешителните думи.

Въпреки това Хийт стана и върна добронамерената усмивка на младата жена. После отново издигна защитната стена около емоциите си. Ако се замислеше за Руук, нямаше да може да ги овладее.

— Готова съм — каза тя, асистентката й отвори вратата, Ники си пое дълбоко дъх и пристъпи напред.

Малко стаи биха могли да изглеждат по-ледени и плашещи от конферентната зала на десетия етаж на „Полис Плаза“ 1 тази сутрин. Последния път, когато влезе тук, присъстваха само тя и Зак Хамнър, плюс чаровната двойка от „Вътрешни разследвания“, конфискувала значката и оръжието й. Това само по себе си беше достатъчно смразяващо, но сега Хийт щеше да се изправи пред цяла стая заместник-комисари, началници и администратори, които да я гледат под лупа. Още щом влезе, те престанаха да разговарят помежду си, за да я огледат преценяващо от главата до петите.

Зак я чакаше до вратата и я отведе до празния стол начело на масата. Докато минаваше край обветрените лица на големите клечки в Нюйоркската полиция, Филис Ярбъро приятелски й намигна. Хийт кимна на заместник-комисаря и зае мястото си.

Тод Аткинс, заместник-комисарят по юридическите въпроси, седеше срещу нея на противоположния край на масата. Щом Чукът седна на сгъваемия стол зад шефа си, Аткинс внимателно каза:

— Благодаря ви, че дойдохте. Осъзнавам, че моментът е ужасен за вас и искам да знаете, че сте в мислите ни.

Ники отблъсна поредната вълна смазваща скръб и успя да каже с най-професионалния си тон:

— Благодаря, сър.

— Поискахме да дойдете, за да вземем мерки веднага — продължи адвокатът на Централното управление. — Комисарят също щеше да дойде, но в момента е на среща в Капитолия и ние сметнахме, че е важно да поправим грешката, която допуснахме по отношение на вашия статут.

Той продължи и докато описваше гафа им с неясен, умишлено усложнен език, Ники усети, че попада в калейдоскопа, който я беше погълнал при замъка „Белведере“, след като я нападнаха. Гледаше Аткинс в очите, но около него се въртяха най-различни картини. Руук, отпуснат в ръцете й след изстрела… Монтроуз, който ругае разпечатките с данни за работата му… Бледото лице на Руук… Ван Мийтър, който проверява пулса на Стелджес в автоморгата… Кръвта на Руук в умивалника, когато най-сетне бе измила ръцете си… Дъската с подробностите за убийството на Граф, която капитан Айрънс изтри толкова небрежно, оставяйки само размазани следи от червения й маркер…

Заключителния тон на Аткинс я върна в настоящето.

— Прибързахме в заключенията си — каза той, — за което ви поднасяме искрените си извинения.

— Приемам ги, сър — каза тя и добави: — И ги оценявам.

Каменните лица наоколо се поотпуснаха, някои дори й се усмихнаха.

— Решихме веднага да ви върнем на работа, детектив Хийт — продължи Аткинс. — Трябва също да спомена, че от началото до края имахте ревностен защитник сред нас, но това не е тайна.

— Не е, защото тя не ни позволи да го забравим — разсмя се началникът на „Личен състав“, което разведри атмосферата.

— И така — каза Аткинс, — давам думата на заместник-комисаря по технологическото развитие. Филис?

Щастливо усмихната, седналата в средата на дългата махагонова маса, Филис Ярбъро се наведе напред и наклони глава, за да вижда по-добре Ники.

— Детектив Хийт… Приятно е отново да ви наричат така, нали? Е, не свиквайте с това. За мен е чест и привилегия да ви съобщя, че от днес не само отново сте следовател, но ще получите златна нашивка и чин лейтенант в Нюйоркската полиция.

Сърцето на Ники запрепуска в гърдите й, а Филис изчака аплодисментите да утихнат.

— Поздравления. Искам да добавя следното — не се съмняваме, че това е едва първото стъпало от изкачването ви в Централното управление.

Ръкоплясканията се усилиха, чуха се дори няколко „Точно така, точно така“. Накрая всички замлъкнаха и обърнаха глави към Ники — очевидно беше неин ред.

Хийт стана.

— Нека повторя онова, което казах на устния си изпит преди няколко дни. Работата в Нюйоркската полиция за мен е не просто работа, а целта на живота ми. Ако съм професионалист, това е именно защото я приемам толкова лично. Затова с удоволствие приемам възстановяването си в длъжност и ви изказвам своите благодарности.

Надигнаха се аплодисменти, но тя ги спря, като вдигна ръка.

— По същата причина с уважение отказвам повишението в чин лейтенант.

Всеобщата реакция би могла да се опише като „удивление“, но думата не беше достатъчно силна. Сериозните, закоравели ченгета с безизразни физиономии, които седяха пред нея, бяха смаяни. Особено Филис Ярбъро, която тръсна неразбиращо глава и се огледа с надеждата останалите да й помогнат да разбере какво става.

— За да не ви се сторя неблагодарна — повярвайте ми, изпитвам искрена признателност, — нека ви помогна да разберете решението ми, като се върна към онова, което казах преди малко. Това е моят живот. Постъпих в Нюйоркската полиция, за да помагам на хората, станали жертва на престъпление. С течение на времето обикнах работата си още повече заради приятелството ми с най-добрите ченгета в света и гордостта, която изпитвам, че работя с тях. Работата е там, че процесът, през който минах, докато получа това повишение, както и някои неща, които научих през изминалите седмици, ми помогнаха да осъзная, че тръгна ли нагоре, ще се отдалеча от улицата. От причината, поради която станах полицай. Администраторите вършат важна работа, но мен не ме вълнуват статистическите данни, графиците и всичко останало. Вълнува ме онова, за което съм родена — да се боря с престъпността. Там, навън. Благодаря ви за доверието и за това, че ме изслушахте.

Ники огледа лицата около масата едно по едно и в повечето от тях прочете разбиране — те отлично знаеха за какво говори. Може и да не смятаха да го кажат, но се възхищаваха на куража й. В интерес на истината, имаше и няколко души, които едва успяха да прикрият досадата си.

— Е? — попита тя. — Наистина ли отново съм ченге?

Заместник-комисар Аткинс каза:

— Мисля, че говоря от името на всички — не очаквахме тази среща да протече така, но да, детектив Хийт, вие отново сте полицай.

Той направи знак на Зак Хамнър и хлебарката политикан, която толкова грубо бе отнела работата й, дойде при нея и й връчи собствените й значка и оръжие, като се хилеше, сякаш бяха личен подарък от него.

Ники посегна към палтото си, извади празния кобур и го вдигна, за да го видят всички.

— Надеждата никога не ме напусна.

Няколко души се изкикотиха, а след като сложи значката и пистолета на обичайните им места на кръста си, детектив Хийт каза:

— А сега, когато отново съм полицай под клетва, бих искала да извърша един арест.