Ангелско сърце

10.

Взех метрото на Седма улица и слязох на Таймс скуеър, следващата спирка, колкото да не си търкам подметките. Когато влязох в агенцията, телефонът звънеше. Вдигнах веднага. Беше Върнън Хайд, бившият саксофонист на Спайдър Симпсън.

— Благодаря ви, че се обадихте — започнах аз и си изпях песента за статията, която ще пиша за „Лук“ (той клъвна), после му предложих да пийнем по чашка в удобно за него време.

— Обаждам се от студиото — каза той. — Репетицията започва след двайсет минути. Освобождавам се в четири и половина.

— За мен е много удобно. Ако разполагате с половин час, можем да си поговорим. Къде се намира студиото?

— На Четирийсет и пета улица. Хъдсън Тиътър.

— Чудесно. Хикъри хаус е на двеста метра. Да ви чакам ли там в пет без петнайсет?

— Ще дойда.

Изхлузих палтото и се настаних пред бюрото, като побързах да извадя снимките и изрезките от плика. Разположих ги като музейна сбирка и загледах до премала мазната усмивка на Джони Фейвърит. Откъде да подхвана нещата, за да стигна до човек, когото всъщност го няма?

Рубриката на Уинчел беше стара и пожълтяла като ръкописите от Мъртво море. Отново прочетох клюката за разваления годеж на Фейвърит и позвъних на Уолт Риглър в „Таймс“.

— Здрасти, Уолт. Пак съм аз. Трябват ми някакви сведения за Итън Крузмарк.

— Корабният цар ли?

— Самият той. Много ще ти бъда благодарен, ако ми кажеш нещичко за него, а също и адреса му. Най-вече ме интересува развалянето на годежа между дъщеря му и Джони Фейвърит през 1940 година.

— Пак ли Фейвърит! Явно, това е човекът на деня.

— Звездата на представлението. Можеш ли да ми помогнеш?

— Ей сега ще поговоря с колежките от светската хроника. Те се занимават с личните батаци на тузарите. След малко ще ти позвъня.

— Благославям те!

Беше два без десет. Извадих си тефтерчето и набрах два номера в Лос Анджелис. У Дифендорф никой не се обади, но със Симпсън ми провървя. Попаднах на слугинята, мексиканка, и макар моят испански да не бе по-добър от нейния английски, успях да й продиктувам телефона си, както и да й внуша усещането, че работата е важна.

Едва затворих и телефонът иззвъня. Беше Уолт.

— Понаучих това-онова. Крузмарк вече е от големите баровци: благотворителни балове, светска хроника и останалата дандания. Седалището му е в Крайслер билдинг, а той живее на Сътън плейс, номер две. Телефонът го има в указателя. Записа ли?

— Черно на бяло — казах аз.

— Добре. Но Крузмарк отскоро е изплувал. Бил е моряк в търговския флот и според мълвата отначало натрупал пари с контрабанда на алкохол през Сухия режим. В каквато и кал да се е топил обаче, съдебното му досие е чисто. Пак по време на Сухия режим започва да изгражда флота си, естествено под панамски флаг.

Прекъснах го.

— А дъщерята?

— Маргарет Крузмарк, родена през двайсет и втора година. Родителите й се развеждат през двайсет и шеста. Майка й се самоубива няколко месеца по-късно, същата година. Маргарет се запознала с Фейвърит на някаква забава в нейния университет. Той бил дошъл да пее с оркестър. Годежът им бил големият скандал на 1941 година. Като че ли той е инициатор за развалянето му, но никой не може да се сети за причината. За момата разправят, че била малко отнесена. Може и за това да е било.

— Какво значи отнесена?

— Отнесена по отвъдното и така нататък. Предсказвала бъдещето на разни светски приеми. Винаги мъкнела в чантата си карти за таро. На хората това не им се нравело, особено когато започнала да хвърля карти на публични места.

— Сериозно ли говориш?

— Напълно. По едно време й викали вещицата.

— Къде се намира тя сега?

— Никой не можа да ми каже. Явно не живее при баща си и понеже не е от ония, дето ги канят на големите приеми, тук не се знае нищо за нея. Последният път, когато „Таймс“ е писал за нея, е отпреди десет години, при заминаването й в Европа. Нищо чудно още да си е там.

— Уолт, ти си национално съкровище.

Веднага след разговора извадих указателя и отворих на К. Намерих Крузмарк, Итън; „Крузмарк, Морски превози“ и „Крузмарк, М., Астрологически консултации“ с адрес Седмо авеню, номер 881. За всеки случай набрах номера. Обади се женски глас.

— Един приятел ми даде вашия номер. Аз самият не съм много запален по астрология, но годеницата ми само на това вярва. Иска ми се да я изненадам, да й поднеса хороскопите на двама ни.

— Цената е петнайсет долара на хороскоп.

— Напълно приемливо.

— Освен това не правя консултации по телефона. Трябва да си запишете час.

Казах й, че съм съгласен и я попитах може ли същия ден да ме приеме.

— За днес следобед нямам нищо отбелязано в бележника. Така че изборът е ваш.

— А ако дойда веднага? Да кажем, до трийсет минути?

— Чудесно.

Казах й името си. Тя заяви, че го намира очарователно и ми съобщи, че живее в Карнеги хол. Казах й, че знам къде е и затворих.