Айсбергът на смъртта

Една книга рядко е творение единствено на автора си. Обикновено зад нея стоят съвместните усилия на мнозина приятели. Този роман не прави изключение. На първо място трябва да спомена Стив Прей в качеството му на главен архитект и създател на общия план на книгата, чиято ревностна работа по изготвянето на плана на станцията едновременно вдъхнови и промени повествованието. След това се включиха цяла хайка лингвистични експерти, които ми помогнаха в безброй детайли. Каролин Уилямс, Василий Деребенский и Уилям Чайковски съдействаха за руските преводи, а Ким Крокат и Nunavut.com бяха безценните сътрудници при откриването на преводача от езика на инуитите Емили Ангулалик. Трябва също да благодаря на Джон Овертън от „Хелт Нюз Нетуърк“ за помощта му за събирането на историческата информация.

Освен това трябва да благодаря от сърце на всички мои приятели и близки, които ми помогнаха да оформя ръкописа в сегашния му вид: Каролин Маккрей, Крис Кроув, Майкъл Галоуглас, Лий Гарет, Дейвид Мърей, Денис Грейсън, Пени Хил, Лин Уилямс, Лоуръл Пайпър, Лейн Терел, Мери Хенли, Дейв Мийк, Ройъл Адамс, Джейн О’Рива, Крис „Малкия“ Смит, Джуди и Стив Прей, както и на Каролин Уилямс. Използвана-та карта е взета от The CIA World Factbook 2000.

Разбира се, не мога да пропусна четиримата приятели, които продължават да бъдат моите най-лоялни поддръжници — редакторът ми Лиза Койш, агентите Ръс Гален и Дани Барър, както и рекламният ми агент Джим Дейвис. Накрая с цялата сериозност, на която съм способен, трябва да заявя, че за всички фактологически грешки и пропуски в детайлите вината е изцяло моя.