По времето на халифа Харун ар-Рашид в град Багдад живял търговец — нито много богат, нито много беден, на име Али Куджиа. Той нямал ни жена, ни дете, но бил доволен от живота. Живеел в дом, наследен от баща му, и скътвал излишъка от парите, които му носела търговията.
Една нощ търговецът Али Куджиа видял чуден сън. Явил му се почтен на вид старец. Той гледал сърдито, с мрачно лице към Али Куджиа. После му казал:
— Отпътувай, о, Али Куджиа, от тази страна. Тръгни, човече, веднага. Замини в Мека с хаджиите1. Пази се да не нарушиш заповедта ми.
На следващата нощ Али Куджиа отново видял същия сън. След това, на третата нощ, пак му се присънил този стар, почтен на вид човек, и отново му казал същите думи, както през двете предишни нощи.
Когато се разсъмнало, Али Куджиа се уплашил и усетил вълнение и тревога от съня си. До този момент Али Куджиа се задоволявал само да дава милостиня, подаяния на нещастни и бедни, без да има желание да напусне страната, в която се е родил. Но като видял този сън да се повтаря в продължение на три нощи, вече не бил в състояние да наруши заповедта на стареца, който му се присънил.
Уплашен за себе си, Али Куджиа решил да замине с хаджиите за Хаджаз. Той продал дюкяна си и всички стоки, които нямало да са му нужни из пътя. Оставил си само това, което знаел, че ще може да продаде в Мека скъпо.
Дома си дал под наем на добра цена.
Али Куджиа приготвил всичко необходимо за пътуване. Останало му само едно нещо. Той имал хиляда жълтици повече от потребните му за пътуване пари.
Озадачил се Али Куджиа. Не знаел къде да ги остави, за да не ги открадне някой разбойник. После намислил да ги остави на съхранение при един приятел търговец, на име Хасан.
Али Куджиа приготвил огромна делва. Там турил парите и я допълнил с маслини. След това затворил делвата и я понесъл към приятеля си — търговеца Хасан.
— Ти си ми приятел — рекъл му Али Куджиа. — Зная, че си честен и предан. Реших да замина след няколко дни на хаджилък в Мека, както повелява вярата ни. Донесох ти една делва с маслини, да ми я пазиш, докато се върна от хаджилък. Тогава ще ми я върнеш.
Усмихнал се приятелят му, търговецът Хасан, и рекъл:
— Ще ти пазя тази делва, докато се завърнеш от път. Тогава ще ти я върна. Щастлив съм, че ми я доверяваш.
След това той му дал ключа на дюкяна и казал:
— Ето това е ключът. Влез в магазина и остави делвата на което си искаш място. До завръщането ти нито един човек не ще я докосне. Ти ще си я вземеш от мястото, където си я оставил.
Али Куджиа му благодарил за това, взел ключа на дюкяна и оставил делвата. После върнал ключа и си тръгнал.