Багдадският търговец

1. Халифът обхожда града

Халифът Харун ар-Рашид имал навик понякога да излиза през нощта с някои от приближените си. Те се преобличали в дрехи на търговци, та да не ги познаят хората, и обикаляли града, за да види халифът с очите си положението на поданиците си.

Вечерта на този ден халифът Харун ар-Рашид излязъл с везира си Джафар и главния слуга Масрур облечени като търговци и тръгнали из града. От улица в улица, стигнали до пътя, откъдето се разнасяли глъч, врява, крясък. Халифът побързал да види причината на врявата. Той дочул деца да говорят високо. Децата играели в просторния двор на една къща. Халифът погледнал през отвора на вратата. В тази нощ луната светела ярко. И той видял децата, които играели, и ги чул да си говорят високо. Халифът се ослушал, за да чуе думите им.

2. Децата представят историята на Али Куджиа и търговеца Хасан

Халифът Харун ар-Рашид чул едно от децата да казва радостно на другарите си:

— Съгласни ли сте с играта, която ви предлагам?

— Каква игра? — попитали го те.

Детето отвърнало разпалено:

— Хайде да представим историята на Али Куджиа и търговеца Хасан, който му откраднал жълтиците. Но аз ще бъда кадията.

Децата се зарадвали много на хрумването му. Историята на Али Куджиа и приятеля му, търговеца Хасан, се разнесла из Багдад. Всички хора — мъже, жени, деца — я узнали.

Като чул думите им, халифът си спомнил за молбата, която му пратил Али Куджиа. Той останал да види как ще представят тази история. Превърнал се в слух, за да чуе присъдата, която ще издаде детето, след като само си било избрало да играе кадия.

3. Присъдата на детето кадия

Детето кадия избрало за всеки свой другар какво да играе. Приятелите му останали доволни и радостни от избора.

След това детето кадия седнало между тях и обявило, че съдът започва да гледа делото. То играело спокойно и уверено. Поискало от вратаря да доведе търговеца Хасан и Али Куджиа. Вратарят ги извикал и те се явили. Когато застанали пред кадията, той се обърнал към Али Куджиа и му рекъл:

— Какво е оплакването ти, о, Али Куджиа, от приятеля ти?

Али Куджиа се поклонил пред кадията с уважение и го благословил. Подир това му разправил цялата история и му припомнил всичко, което му се случило с търговеца Хасан, без да пропусне нещо. След това казал:

— Моля кадията да отсъди справедливо и да ми върне това, което ограби този търговец, който наруши верността.

4. Как присъдил кадията

След като изслушало Али Куджиа, детето кадия се обърнало към търговеца Хасан и го запитало:

— Защо не върнеш на Али Куджиа жълтиците, които е оставил при теб на съхранение?

— Не съм видял жълтиците му и не зная какво е имало в делвата, защото не съм я отварял. Ако желаете, мога да се закълна в аллаха — отвърнал търговецът Хасан.

— Не се кълни в аллах, о, човече, няма нужда от клетвата — рекъл кадията.

После се обърнал към Али Куджиа и продумал:

— Искам да видя делвата с маслини. Носиш ли я със себе си?

— Не, не я нося — отвърнал Али Куджиа.

— Иди веднага и я донеси — наредил кадията.

Детето се отдалечило за момент, после се върнало и се направило, че мъкне делвата с маслини.

Кадията се обърнал към търговеца Хасан и го запитал:

— Тази ли е делвата с маслини, която Али Куджиа е оставил при тебе?

— Да, същата — отвърнал търговецът Хасан. Кадията наредил да отворят делвата. След това уж надникнал в нея. Той казал:

— Какви хубави маслини!

Престорил се, че взема от делвата маслина и си дал вид, че я опитва.

— Тази маслина е много хубава. Как така не се е развалила за седем години? — рекъл той.

Кадията заповядал на вратаря да доведе някой от търговците на маслини. Вратарят се отдалечил за малко, след това се върнал с две деца, които играели ролята на двамата търговци на маслини.

Кадията се обърнал към тях и ги запитал:

— Вие ли сте търговците на маслини?

— Да, справедливи кадия, ние сме търговците на маслини — отвърнали те.

— Кажете ми, о, търговци, колко години могат да се запазят маслините, без да се развалят? — попитал ги той.

— Каквото и да правим, повече от три години не можем да ги запазим. Тогава те се развалят и изгубват цвят и вкус, и стават негодни за ядене — казали те.

— Погледнете тези маслини — рекъл кадията — и ми кажете колко време са престояли в тази делва.

Търговците се направили, че уж оглеждат маслините и ги опитват. Подир това заявили:

— Те са сложени в делвата наскоро.

— Сигурно грешите — казал кадията. — Та Али Куджиа твърди, че е оставил маслините в делвата преди седем години.

— Ние сме сигурни в това. Ако искаш, повикай всички търговци на маслини в Багдад и ги попитай. Те ще ти кажат, че тези маслини са сложени в делвата тази година.

Търговецът Хасан поискал да говори, без да има право, но кадията не му дал дума и му казал:

— Млъкни, лъжецо!

После присъдил да го разпънат за назидание за подлостта му.

Децата побързали към търговеца Хасан, грубо го хванали и се направили, че ще го разпъват, както кадията заповядал.

5. Възторгът на халифа от ума на детето кадия

Халифът Харун ар-Рашид се възхитил от ума на това дете. То изпълнило ролята на кадията с голямо майсторство, проявило удивително спокойствие и твърдост по време на играта и присъдило мъдро двете страни.

Халифът се обърнал към везира Джафар и му рекъл:

— Какво ще кажеш за ума на това дете?

Везирът добре чул цялото представление. Той отвърнал:

— Поразен съм, о, повелителю, от мъдростта му. И съм възхитен от майсторската му игра. Досега не съм срещал сред децата такова умно дете.

— Знаеш ли, везире, че самият Али Куджиа ми е пратил за преразглеждане днес молбата си? Ще ги съдя утре. Това дете ме наведе на мисълта как да съдя търговеца Хасан и Али Куджиа.

После халифът продължил:

— Добре запомни тази къща, Джафаре, и ми доведи този малък кадия утре, за да съди търговеца Хасан и Али Куджиа пред мен. Извикай и истинския кадия, който ги е съдил и е оправдал търговеца Хасан, за да се поучи от присъдата на това дете. И не забравяй да наредиш на Али Куджиа да вземе със себе си делвата с маслини утре. Също покани и двама търговци на маслини да присъствуват на делото.

6. Везирът кани детето кадия

На другата сутрин везирът Джафар отишъл, както му заповядал халифът, в къщата, в двора на която предишната нощ играли децата. Той почукал на вратата. От къщата се обадила възрастна жена:

— Кой е?

— Аз съм Джафар, везирът на халифа — отвърнал той.

Жената се уплашила много и побързала да го посрещне.

После го запитала какво желае от нея.

— Бих искал да зная колко деца има в този дом — казал той.

— Има само три деца. Това са всички мои синове.

Везирът наредил да се явят пред него.

Жената отишла да ги повика. Те се приближили. Везирът Джафар ги погледнал и рекъл:

— Кой от вас, деца, игра ролята на кадията снощи?

Най-голямото пристъпило уплашено. То не знаело причината на въпроса. И казало на везира:

— Аз съм този, когото търсите.

— Ела с мен, синко — продумал Джафар, — халифът те вика.

Жената се разтревожила за сина си, а детето се смутило. Те взели да се молят на везира и да му искат прошка.

Джафар се усмихнал. Той се обърнал към майката на детето и рекъл:

— Не се плаши за сина си. Няма да му се случи нищо лошо. Успокой се, уважаема госпожо, той ще намери само добро и ще се върне при теб скоро. Халифът не иска да го накаже, а да го награди за постъпка, която му хареса.

— Моля да ми позволиш да облека детето в най-хубавите му дрехи, за да посети повелителя — промълвила жената.

Джафар й разрешил.

7. Пред халифа

Като облякло най-хубавите си дрехи, детето отишло с везира при халифа Харун ар-Рашид. То застанало уплашено пред халифа. Харун ар-Рашид се усмихнал, успокоил го и страхът на детето изчезнал. След това халифът казал:

— Ела, синко, приближи се и не се плаши.

Детето пристъпило и рекло:

— Слушам и изпълнявам, о, повелителю!

— Аз съм във възторг от снощната ти присъда, когато представяхте историята на Али Куджиа и приятеля му търговеца Хасан, който откраднал жълтиците. Кажи ми, синко, ти ли си този, който игра кадията? — попитал Халифът.

— Да, повелителю — вежливо отвърнало детето.

— Възхитен съм от ума ти. Бих искал ти да съдиш днес в процеса, както съди вчера. Тогава ти съдеше децата, които изпълняваха ролите — едното на Али Куджиа и другото на приятеля му търговеца Хасан. Днес обаче ще съдиш истинския Али Куджиа и приятеля му, самия търговец Хасан. Ела, синко, седни до мен, за да издадеш мъдрата си присъда.

8. Детето кадия съди пред халифа

Детето кадия седнало до халифа. След това Харун ар-Рашид заповядал да се явят кадията, който оправдал търговеца Хасан, Али Куджиа, приятелят му — търговецът Хасан, и двамата търговци на маслини.

Когато се явили всички, халифът казал:

— Нека всеки от вас каже жалбата си пред това дете. То е този, който ще ви съди. Ако не е в състояние да присъди, ще отсъдя аз.

Али Куджиа съобщил тъжбата си. Търговецът Хасан напомнил защитата си. А като поискал и да се закълне в аллах, че е невинен, както се бил заклел пред съдията, който го оправдал преди това, детето се обърнало към него и казало:

— Не искам да се кълнеш в аллах, о, човече. Не ни трябва клетвата ти.

След това детето запитало:

— Къде е делвата с маслини? Искам да я видя.

Али Куджиа му я подал. Детето се обърнало към търговеца Хасан и попитало:

— Тази ли е истинската делва с маслини, която приятелят ти Али Куджиа остави при теб, преди да замине?

— Да, тя е същата! — отвърнал му търговецът Хасан.

Детето заповядало да я отворят. Тогава халифът погледнал маслините, които били в нея, взел маслина и я изял. Той разбрал, че маслините са сложени в делвата отскоро. Детето повикало двамата търговци на маслини да разгледат маслините в делвата. След като ги опитали, те му рекли:

— Тези маслини са сложени в делвата едва тази година.

9. Истинността на обвинението

Детето казало на търговеца на маслини:

— Вашето твърдение ме учудва.

Двамата търговци отвърнали:

— Ние не се съмняваме в това.

— Али Куджиа казва, че е сложил маслините в тази делва преди седем години. Как тогава ни уверявате, че маслините са оставени тази година? — попитало детето.

— Сигурно старите маслини са заменени с нови — отвърнали двамата търговци.

Като чул това, търговецът Хасан видял, че обвинението се насочва към него и се вдига покривалото на измяната му. Той взел да се моли на халифа да му прости престъплението, което извършил.

Детето не изрекло присъдата, която издало предишната нощ. То рекло на халифа:

— Вчера вечерта се шегувах с другарите си, когато издадох присъдата си. Днес обаче не е шега, а делото е сериозно. Аз нямам право да изричам присъда и да съдя човек на живот или смърт. Твоя е заповедта, о, повелителю. Присъди, както искаш. Ако настояваш, заповядай да го разпънат, а ако намериш за добре, прости му престъплението.