Белгийски пейзажи

Дяволчета скачат

в черните треви.

Вятър пак зави —

мисли минувачът.

Чуваш ли! След миг

съска и овеса,

храстите с ръце са —

удрят ти плесник.

Изгледи зловещи

с не един коптор.

Огнен кръгозор

от пламтящи пещи.

Вият сто гърла,

пушеци — къдели,

взираш се — къде ли

е Шарлероа?

В тая утрин бистра

сажди, дим, воня.

Кой ли зазвъня

като с тъжна систра?

Загрубял народ,

спуснат в адски бездни,

крясъци железни

и димяща пот.

Дяволчета скачат

в черните треви.

Вятър пак зави —

мисли минувачът.