Вятърът се бис от години
с ветропоказателя ръждив —
тухленият замък с плочи сини
сред лъки просторни и градини
все тъй слуша скръбния мотив.
Като в драма с феерични сцени
кипнала тълпа върви, върви —
ясените с къдрави глави —
през Сахара с пасбища зелени,
Върбалаци, лайки и треви.
Влакове пълзят през равнината
в тишината, в зноя зажумял.
Викове и крави в самотата
дремят сладостно под небесата,
вече овехтели от печал.
Влакчето едва пухти под свода.
Пладне. И в уютния вагон
бъбрят хората като в салон,
съзерцават кротката природа —
старата мечта на Фенелон.