Малин

Вятърът се бис от години

с ветропоказателя ръждив —

тухленият замък с плочи сини

сред лъки просторни и градини

все тъй слуша скръбния мотив.

Като в драма с феерични сцени

кипнала тълпа върви, върви —

ясените с къдрави глави —

през Сахара с пасбища зелени,

Върбалаци, лайки и треви.

Влакове пълзят през равнината

в тишината, в зноя зажумял.

Викове и крави в самотата

дремят сладостно под небесата,

вече овехтели от печал.

Влакчето едва пухти под свода.

Пладне. И в уютния вагон

бъбрят хората като в салон,

съзерцават кротката природа —

старата мечта на Фенелон.

Загрузка...