Белият бик

ГЛАВА IIКАК МЪДРИЯТ МАМБРЕС, БИВШ ВЪЛШЕБНИК НА ФАРАОНА, ПОЗНА СТАРИЦАТА И КАК БЕ ПОЗНАТ ОТ НЕЯ

— Госпожо — каза й той, — знаете, че момичетата, особено принцесите, имат нужда да се забавляват. Царската дъщеря е луда за вашия бик. Моля ви да й го продадете и той ще ви бъде платен в брой.

— Господарю — отговори му старицата, — това ценно животно не е мое. Аз и всичките животни, които виждате тук, сме натоварени да го пазим грижливо, да наблюдаваме всичките му постъпки и да докладваме за тях. Опазил ме Господ да ви продам това безценно животно!

При тези думи Мамбрес усети, че някакъв слаб лъч светлина проблесна в ума му, но не можеше още да разбере какво означава това. Вгледа се още по-внимателно в старицата със сивата мантия.

— Уважаема госпожо — каза й той, — ако не се лъжа, виждал съм ви някога.

— Аз пък не се мамя — отвърна старицата, — видях ви, господарю, преди осемдесет години по време на пътуването, което направих от Сирия в Египет, няколко месеца след разрушаването на Троя, когато Хирам царуваше в Тир, а Нефер Керес — в древния Египет.

— О, госпожо — извика старецът, — вие сте височайшата гадателка от Ендор2.

— А вие, господарю — отговори му гадателката, като го прегърна, — сте великият Мамбрес от Египет.

— О, неочаквана среща! О, паметен ден! О, божествени повели! — извика Мамбрес. — Несъмнено по повеля на всемирното Провидение се срещаме в тази ливада край бреговете на Нил, близо до великолепния град Танис. Как, това сте вие, госпожо, тъй прочута по бреговете на вашия малък Йордан, първата жена на света, която призовава сенките на мъртвите!

— Как, това сте вие, господарю, вие, който сте така прочут с умението си да превръщате пръчките в змии, деня — в мрак и реките — в кръв!

— Да, госпожо, но поради напредналата ми възраст познанията и силата ми вече отслабнаха. Питам се отде сте получили този прекрасен бял бик и кои са тези животни, които заедно с вас бдят над него.

Старата се съсредоточи, вдигна очи към небето к после отговори с тези думи:

— Скъпи Мамбрес, ние двамата с вас имаме същата професия, но ми е изрично забранено да ви кажа какъв е този бик. Мога да задоволя любопитството ви относно другите животни. Ще ги познаете лесно по белезите им. Змията е онази змия, която убеди Ева да изяде една ябълка и да накара мъжа си също да яде от нея. Магарицата е онази, която проговори в един изровен път на Валаам, вашия съвременник. Рибата, която държи постоянно главата си над водата, е същата, която погълна Йона преди няколко години. Това куче е кучето, което следваше архангел Рафаил и младия Товий през време на пътуването им до Рагес в Медия по времето на великия Салманазар. Този козел е жертвеният козел, който изкупва всичките грехове на един народ, този гарван и този гълъб са били в Ноевия ковчег — голямо събитие, всемирно бедствие, за което цялата земя още нищо не знае. Ето че вече сте осведомен. Колкото до бика обаче, няма да ви кажа нищо.

Мамбрес слушаше със страхопочитание. След това той каза:

— Всевечният разкрива това, което желае и комуто желае, знаменита гадателко. Всички тези животни, които заедно с вас са натоварени да пазят, белия бик, са известни само на вашата благородна и приятна нация, която самата не е известна почти никому в света. Чудесата, които вие и вашите сънародници, аз и моите сънародници сме извършили, ще бъдат един ден предмет на съмнение и съблазън за мнимите мъдреци. За щастие истинските мъдреци, които ще бъдат подчинени на ясновидците в една малка част от света, ще вярват в тях и това е достатъчно.

Докато старият маг произнасяше тези думи, принцесата го дръпна за ръкава и му каза:

— Мамбрес, няма ли да ми купите този бик?

Потънал в дълбок размисъл, магът не отговори нищо и Амазида се разплака. Тогава тя се обърна сама към старата жена и й каза:

— Мила старице, заклинам ви във всичко, което ни е най-скъпо на света, в името на баща ви, на майка ви, на кърмачката ви, които несъмнено са още живи, да ми продадете не само вашия бик, но също и гълъба, който, изглежда, много го обича. Колкото до другите ви животни, не ги искам, но аз съм момиче, което може да се разболее от огница, ако не й продадете този очарователен бял бик, който ще бъде за мен най-приятното нещо в живота ми.

Старицата почтително целуна ресните на прозрачната й рокля и й каза:

— Принцесо, моят бик не е за продан, вече казах това на вашия знаменит маг. Единственото, което бих могла да направя, за да ви помогна, е да го водя всеки ден да пасе близо до двореца ви, където ще можете да го галите, да му давате сухар и да го карате да танцува колкото си искате. Но той трябва непрекъснато да бъде под погледа на всичките животни, които са около мен и на които е заръчано да го пазят. Ако не се опита да избяга, те няма да му сторят никакво зло, но ако се опита още веднъж да скъса веригата си, както направи, когато ви видя, зло ще пати! Не отговарям за живота му. Тази голяма риба, която виждате там, непременно ще го погълне и ще го държи в корема си повече от три дни, или пък змията, която ви се струва може би доста блага и любезна, ще го ухапе смъртоносно.

Белият бик който отлично чуваше думите на старицата, но не можеше да говори, прие всички тези предложения с покорен вид. Легна в краката й, измуча кротко, като гледаше нежно Амазида, сякаш искаше да й каже: „Навестявайте ме понякога на ливадата.“ Тогава змията взе думата и каза:

— Принцесо, съветвам ви да изпълнявате сляпо всичко, което госпожица Ендора ви казва.

Магарицата също си каза думата и тя беше на мнението на змията. Амазида беше огорчена, че змията и магарицата говореха така добре, докато красивият бик, който имаше тъй благородни и нежни чувства, не можеше да ги изразява.

— Уви, това е най-обикновеното нещо и в двореца — каза тя тихичко, — всеки ден там виждаме красиви благородници, които не умеят да разговарят, и простаци, които говорят самоуверено.

— Тази змия съвсем не е простачка — каза Мамбрес. — Не се мамете, тя е може би една от най-уважаваните личности на света.

Свечеряваше се и принцесата трябваше да се прибере в двореца, след като обеща да дойде на следния ден по същия час на ливадата. Нейните придворни дами бяха възхитени и не разбираха нищо от това, което бяха видели и чули. Мамбрес мислеше съсредоточено. Спомняйки си, че змията нарече старицата госпожица, принцесата заключи, че гадателката вероятно е девствена, и почувства известно огорчение, че и тя самата е още девствена, това огорчение, достойно за уважение, тя криеше така ревностно, както и името на любимия си.