Междувременно змията разказваше разни истории на красивата Амазида, за да облекчи мъката й. Разправяше й как някога излекувала цял един народ от ухапванията на неизвестни малки змийчета, като само се показвала на края на една тояга. Описваше й завоеванията на един герой, който отлично вършел обратното на това, което вършел Амфион, строителят на Тива, в Беотия. Този Амфион докарвал дялани камъни само със звуците на цигулката си: един ригодон и един менует му били достатъчни, за да построи цял град, но другият разрушавал стените със звука на своя кози рог. Той заповядал да обесят тридесет и един много могъщи царе в една област, четири левги дълга и четири левги широка, направил да завали от небето дъжд от едри камъни върху една неприятелска дружина, която бягала пред него. След като ги изтребил така, спрял месеца и слънцето по пладне, за да ги довърши съвсем между Габаон и Айялон по пътя за Беторон, по примера на Бакхус, който спрял слънцето и месеца по време на пътуването си към Индия.
Благоразумието, което всяка змия трябва да проявява, не й позволи да разкаже на прекрасната Амазида за могъщия незаконороден Ефтай, който отрязал главата на дъщеря си, защото спечелил една битка. Това би изпълнило с ужас душата на красивата принцеса. Разказа й обаче приключенията на великия Самсон, който избил хиляда филистимляни с една магарешка челюст, завързал заедно триста лисици за опашките и се хванал в мрежите на едно момиче, по-малко красиво, по-малко нежно и по-малко вярно от очарователната Амазида.
Разправи й за нещастната любов на Сихем и милата Дина, която била на шест години, за по-щастливата любов на Вооз и Рут, за любовта на Юда със снаха му Тамар, за любовта на Лот с двете му дъщери, които не искали светът да се свърши, за любовта на Авраам и Яков със слугините им, за любовта на Рувим с майка му, за любовта на Давид и Витсавия, за любовните истории на великия цар Соломон, с една дума, разказа й всичко, което можеше да прогони болката на една красива принцеса.