Белият дракон

Глава 8Холд Руат, Форт Уейр, фермата на Фидело, 15.6.3 — 15.6.17

За разочарование на Джаксъм, нито един от опитите на Литол не успя да накара Робинтън да разкаже още за изследването на Южния. Очите му вече се затваряха, когато съобрази, че все пак Менестрелът успя да убеди Настойника, че Южният трябва да привлича колкото се може по-малко внимание. Момчето се възхити от хитроумието му. Нищо чудно, че Робинтън не възрази срещу обучението му в Уейр Форт. Той видя одобрението на Литол относно предложението на Н’тон. Кой знае по каква причина, менестрелът искаше Настойникът му да остане да управлява Руат — и наистина, когато Рут започне да дъвче огнен камък, младият владетел съвсем няма да има желание да се яви пред съвета на Лордовете за Утвърждаване…

Сутринта, Джаксъм се събуди вдървен, тялото му не го слушаше. Раните му го боляха, а това веднага му напомни за Рут. Той скочи, грабна купата с балсам и бос побягна към уейра.

Белият дракон все още спеше, хриптейки от време на време. Както и Джаксъм, той не беше помръднал. Ранената му лапа беше все така положена на пейката. Момчето се възползва от това и го намаза с балсам. Може би трябваше да отложат обучението в Уейр Форт, докато и двамата не оздравеят.

Литол обаче не беше съгласен.

— Ти отиваш в Уейр Форт за да се научиш, как да не се нараняваш — каза му той. — Твоята задача е да се научиш да пазиш себе си и дракона по време на Валеж.

След като закуси, Джаксъм отлетя в Уейра.

За щастие, имаше още двама ученици на неговата възраст — на около 18 Оборота. Впрочем, не му пукаше даже и да се беше оказал по-голям от всички. Само и само Рут да мине обучението. Друг беше въпроса че езикът непрекъснато го сърбеше да обясни, че Рут си е „заработил“ раните, не от глупост или неспособност… Той се сдържаше с единствената мисъл, че за истинският им подвиг, никой не трябваше да се досети. Слаба утеха…

Костваше му не малко усилия за да избави дракона си от съпътстващите го огнени гущери. Едва успяваше да изгони едни — веднага се появяваха други, за голямо негодувание на К’небел — ездачът, който отговаряше за обучението му.

— Винаги ли е така? — раздразнено попита той.

— Е… почти винаги, — засмя се Джаксъм. — Особено след случката в Бенден…

Ездачът разбиращо кимна, но все пак счете за свой дълг да добави:

— Не ми се иска да потвърждавам тези глупави приказки за това, как драконите са изгаряли гущери. Но ти няма да можеш да научиш Рут на нищо, докато не го оставят на мира. Ако не престанат да му досаждат, все някой някога ще попадне в пламъка му!

Наложи се Джаксъм да помоли Рут, да изгони всички огнени гущери. Това отне известно време, но до края на сутрешните занятия, не се появи нито един.

К’небел водеше обучението, докато не ги извикаха за обяд. В знак на уважение към титлата му, Джаксъм беше настанен до старшите ездачи на голямата маса.

Разговорът се въртеше основно около спасяването на яйцето и за това, кой все пак от бронзовите ездачи го е върнал. Слушайки говорещите, момчето окончателно се убеди, че трябва да си мълчи. Дори предупреди Рут още веднъж, макар да не беше необходимо — дъвченето на огнен камък и сложните техники за избягване на Нишки интересуваха белия дракон много повече от миналите събития.

Огнените гущери който обсаждаха Рут, също се бяха успокоили и се държаха както преди — първата им грижа беше храната, а втората — собствените им кожи. Лятото наближаваше, гущерите почваха да слабеят и непрекъснато да се чешат, но в картините които предаваха, вече нямаше нито ужас, нито тревога

Занятията в Уейр Форт бяха сутрин, така че Джаксъм трябваше да се откаже от посещенията в Главната Работилница на Ковачите и в Гилдията на Менестрелите. Това донякъде го радваше — нямаше да му се налага да извърта, отговаряйки на въпросите на Менолли. Освен това, Литол неочаквано започна да му оставя по няколко свободни часа вечер. И разбираемо, двамата с Рут се възползваха — веднага отлетяха за фермата на Фидело — все пак трябваше да проверят новите насаждения от пшеница.

Корана си беше в къщи — жената на брат й всеки момент можеше да роди. Тя изохка при вида на прясната рана на бузата на младия владетел и веднага реши, че я е получил при последния Нишковалеж, героически защитавайки холда. Джаксъм не се опита да я разубеди. Корана така горещо го награди за „проявената храброст“, че той се смути. Би предпочел честно заслужена награда. А не можеше да и се сърди, когато няколко пъти спомена за огнени гущери, а накрая направо си го попита, дали не е попадал на някое люпило при полетите си.

— Всички плажове на Северен Перн отдавна вече са проверени, — каза той, но след като забеляза огорчението на девойката, добави: — Макар че, никой все още не е изследвал крайбрежията на Южния…

— Но нима може да отлетиш там без да попаднеш пред очите на Древните?… — Корана явно нищо не знаеше за последните събития и Джаксъм въздъхна с облекчение — в Уейра темата все още беше в устата на всички и направо му беше омръзнала.

Да полети на Рут? Това не беше невъзможно.

— Може да пробвам, — замислено отвърна той, съобразявайки дали ще може да си организира достатъчно дълго отсъствие за пътешествие до Южния. Корана отново го разбра погрешно и се преизпълни с благодарност и възторг. А Джаксъм така и не събра сили да я разубеди…

След като се завърнаха в холда, Джаксъм си помисли за това, че създадените много отдавна от него вълни, все още се разбягваха. И наистина, той успя да спечели тренировки за Рут и в крайна сметка да влезе в някакви владетелски права. Той се усмихна спомняйки си нежността на Корана. Съдейки по това, как топло го приемаха във фермата, никой не възразяваше срещу възможността да се появи наследник. Успехът в тази област нямаше да навреди на репутацията му сред Лордовете. Даже си мислеше дали да не я вземе при него в холда, но реши че не си струва. Това нямаше да е справедливо спрямо другите приемни, а щеше да добави и допълнителни грижи за Бранд и Литол. В края на краищата, благодарение на Рут, той можеше да я посещава всеки ден. И още, ако тя се пренесеше тук, щеше да иска грижи за сметка на Рут. А това Джаксъм не можеше да допусне.

На третия ден след посещението му във фермата, жената на Фидело започна да ражда и Корана изчезна, като едва успя да поиска от него извинение, за голямото суетене. Джаксъм предложи на стопанина да доведе лекар от Руат, но той вежливо отказа:

— Един от работниците ми разбира от тези работи. Той казва, че раждането ще е благополучно.

Джаксъм пожела на Фидело щастие и си тръгна, чувствайки че е излишен.

„Защо се смееш?“ — попита Рут, докато летяха обратно към холда.

— Защото съм глупак. Пълен глупак!

„Не съм съгласен. На теб ти е добре с нея“.

— Точно затова съм и глупак, глупави ми драконе. Аз летях насам очаквайки…, че ще ми бъде добре. А точно сега не и е до мен. До неотдавна и понятие си нямах, че така ще ми провърви с нея. Ето защо се чувствам глупак.

„Аз винаги ще те обичам!“ — отвърна драконът, предполагайки че Джаксъм искаше да чуе точно тези думи.

Младежът ободряващо потупа Рут по шийния гребен, но не можа да удържи насмешките над себе си. След завръщането се разбра, че и на следващия ден няма да може да види Корана. Литол му съобщи, че тогава се очаква излюпването на останалите яйца на Рамот. Следователно, присъствието му в Бенден беше наложително.

Настойникът му внимателно огледа заздравяващата рана на бузата му и го предупреди:

— Само гледай да не попаднеш пред очите на Предводителите — те веднага ще познаят от какво си го получил. Няма защо да показваш своята глупост на всички!

За себе си Джаксъм смяташе, че белегът ще му придаде по-мъжествен вид, но обеща на Литол да се държи по-далече от Лесса и Ф’лар. Харесваше му да присъства на Излюпвания, особено, когато Литол го нямаше. Джаксъм не можеше да се отърси от необяснимото чувство за вина. Той знаеше, че при всяко Излюпване, спомените за загиналия Ларт, измъчват бившия ездач…

Вестта за Излюпването, достигна Уейр Форт, когато Джаксъм и Рут се учеха да летят в строй в състава на Крилото. Веднага след като завършиха маневрата, момчето помоли разрешение от старшия и премина в Помежду към Руат за да се преоблече. Докато беше в стаята си, влезе Литол, а почти веднага през прозореца влетя един от огнените гущери на Менолли с писмо от нея. В него тя го молеше да я вземе от Гилдията, защото Робинтън беше отлетял в Бенден заедно със стражевия дракон.

Джаксъм се съгласи, съжалявайки, че няма и най-малък повод да откаже. Но щеше да я измъкне от оттам и да я достави в Уейра максимално бързо, за да няма време да му задава въпроси…

Не може да се предаде, как се ядоса Джаксъм, когато с Рут се появиха над работилниците на Менестрелите. На полянката се разхождаха толкова дракони от Уейр Форт, че щяха да стигнат за половината менестрели! Защо тя не беше помолила някой от тях?

— Кажи на гущерите й, — сърдито каза на Рут, — че ще я чакаме на поляната. Нека се размърда!

Едва успяха да се приземят — Менолли стремглаво изскочи от вратите и се втурна към тях. Три от гущерите й пищяха и кръжаха над главата й. Опитваше се да облече летателната си куртка в движение, но нещото, което държеше в ръката си и пречеше.

— Слизай! — извика му тя заповеднически. — Не мога да направя това, ако си ми в гръб!

— Какво ще правиш?…

— Ето какво! — Тя протегна ръка и му показа малка кутийка. — Слизай ти казах!

— Защо?

— Не бъди глупак и не ни губи времето. Трябва да ти прикрия белега. Или искаш Лесса и Ф’лар да го видят и да започнат да те разпитват? Хайде слизай по-живо, за да не закъснеем. А доколкото си спомням ти забраниха полетите във времето? — добави тя виждайки колебанието му: нейният алтруизъм не му внушаваше особено доверие.

— Мислех да ги прикрия с косата си…

— Ще забравиш и ще я отметнеш зад ухото си. — тя отвори кутийката и с жест му показа да направи точно това. — Помолих Олдайв да направи мазило без мирис. Само махна с пръст и готово. — Тя прокара палеца си по бузата му, после размаза остатъка по ръкава на якето му. — Виж, точно с цвета на кожата ти. — И още веднъж критично го огледа. — Струва ми се, че всичко е наред! Никой няма да се досети какво те е изгорило. — И се изхили: — Я кажи какво мисли Корана за белега ти?

— Корана? Откъде…

— Какво спря? Качвай се на Рут, че наистина ще закъснеем. И да ти кажа, че това беше доста умно от твоя страна, да се „обзаведеш“ с Корана. Честна дума, с такъв ум от теб щеше да стане добър менестрел.

Джаксъм беше готов да откъсне главата на момичето, докато се настаняваше на гърба на дракона и в същото време беше твърдо решен да не попада на въдицата й. Напълно в неин стил — да го подкача, предизвиквайки го за разговор. Но не! Този път нямаше да се получи!

— Благодаря за мазилото. — каза той. — Наистина не е сега моментът да дразним Лесса, а аз задължително трябва да присъствам на Излюпването…

— Именно.

Менолли произнесе това с доста многозначителен тон, но той нямаше време да размишлява, какво точно има предвид. Рут излетя и без никакви допълнителни команди ги пренесе през Помежду в Уейр Бенден.

„Няма да и се дам, — каза си Джаксъм. — Няма да и позволя да ме ядоса. Или каквото и да цели…“

Рут съобщи името си на стражевите дракони, което от своя страна напомни нещо на момчето. Той се обърна и погледна лявото рамо на Менолли.

— Спокойно! — каза веднага момичето. — Те сега са при Брекке в Уейра.

— Всички?

— Ох, черупки, разбира се че не! Само Красавица и трима от бронзовите. Тя скоро ще излети в брачен полет — момчетата няма да я оставят сама…

— Да не би вече да си обещала на някого цялото бъдещо люпило? — пропита Джаксъм.

— Какво? Да броя още неснесените яйца? — Менолли беше възмутена. — Да не би и ти да искаш?

— На мен не ми трябва. — Менолли веднага разбра за какво става въпрос от недомлъвките му и се засмя. Джаксъм застена… Добре де, нека се смее…

— За какво ми е огнен гущер? — продължи той, сякаш нищо не беше станало. — Обещах на Корана при възможност да и намеря яйце. Тя беше към мен много…добра. — Менолли замалко да се задави от смях и така го ръгна с юмрук в гърба, че той подскочи от болка.

— Какво ти става! Престани! Боли ме! — извика раздразнено.

— Извинявай! — каза тя. — Съвсем забравих! Къде те изгори Нишката?

— Лицето, рамото и гърба.

Менолли го хвана за здравото рамо:

— Чуваш ли гласовете на драконите? Виж, момчетата вече излизат на площадката! Ще можем ли да влетим направо там?

Джаксъм накара Рут да мине през горния отвор на пещерата. Бронзовите докарваха още гости. Когато белият дракон влетя вътре, момчето хвърли поглед към онова място, зад арката, където се бяха появили, когато връщаха яйцето. И почувства гордост — да се появиш направо в пещерата — това не го може всеки.

— Виждам Робинтън! Ето там на първия ред, където са цветовете на Иста. Ти ще седнеш ли с нас? — Менолли сякаш го умоляваше. Настояването й леко озадачи Джаксъм. Искаше му се да види, този който би отказал да седне до Майстора на всички менестрели на Перн!

Рут намери свободно място на корниза и се спусна бързо махайки с криле. Двамата скочиха от гърба му, а когато се приближиха, момчето разбра молбата на Менолли. Робинтън се беше променил много. Той весело поздрави Джаксъм, усмихна се на ученичката си, но скоро пак се вглъби в мислите си, които съдейки по всичко, не бяха весели. Обикновено на лицето му се изписваха чувствата му. Днес въпреки, че наблюдаваше с привиден интерес кандидатите, излизащи на площадката, мислите му бяха някъде далече, а в потъмнелите му очи се отразяваше само тревога и умора. Менестрелът изглеждаше остарял, измъчен и като че ли осиротял…Джаксъм стреснато отвърна поглед, обхванат от ужас да не би Менолли да забележи чувствата му.

Робинтън — остарял? Несъмнено уморен. Но стар?… Джаксъм усети как стомахът му се свива. Нима Перн ще се лиши от мъдростта на Майстора на Менестрелите? Беше невъзможно да си представи какъв ще бъде светът без неговото въображение и любопитство. Момчето се опита логически да осмисли чувствата си, а после чувството за загуба се смени с негодувание.

Ревовете на драконите го накараха да се обърне към площадката. Той беше виждал достатъчно Излюпвания, за да се удиви на присъствието на Рамот — в люпилото вече нямаше яйце на кралица! А беше страшно да се гледа на кралицата. Очите й блестяха в червено, тя въртеше глава и яростно съскаше срещу кандидатите. Джаксъм не би искал да бъде на тяхно място в момента. Нищо чудно, че момчетата, които трябваше да са подредени около яйцата, сега се бяха скупчили в единия ъгъл, като че ли това щеше да им помогне срещу разгневената кралица.

— Не им завиждам! — шепнешком каза Менолли.

— Как мислиш Майсторе. Нима може да не им позволи да извършат Впечатване? — за миг даже Джаксъм забрави собствените си мисли.

— Сякаш подушва всеки да не би да мирише на Южния Уейр — весело отвърна менестрелът. — Като си помисля, че днес никак не ми се искаше да присъствам на това събитие… — Робинтън тайнствено повдигна лявата си вежда.

Менолли се засмя, а очите и заблестяха. Джаксъм предположи, че тези двамата скоро са били на юг.

„Черупки! — Джаксъм изтръпна от неочаквана мисъл: — Нали ездачите от Южния знаят, че никой от тях не е връщал яйцето! Ами ако Робинтън е разбрал?…“

Яростното съскане откъм родилната площадка разбуни зрителите. Едно от яйцата се пропука, но Рамот така застрашително се надвеси над него, че никой от кандидатите не посмя да се приближи. Мнемент изрева нещо от своя корниз, бронзовите му запригласяха. Рамот отметна глава, огромните и криле се разгърнаха и засияха в златно и зелено. Кралицата изпищя непокорно. Бронзовите басово заръмжаха, опитвайки се да я успокоят. Но когато Мнемент отново се обади, в гръмовния му рев прозвуча заповед.

„Рамот е бясна“ — съобщи Рут. Белият дракон благоразумно се наслаждаваше на слънцето извън чашата на Бенден, на брега на вулканичното езеро, но това не му пречеше внимателно да наблюдава за събитията на площадката. — „Мнемент й каза че се държи глупаво, — продължи Рут. — Той казва, че малките трябва да се излюпят и да се впечатат. Тогава тя вече няма защо да се безпокои за тях, защото ще бъдат с хора, и следователно в безопасност.“

Ревът на бронзовите ставаше все по-силен, и най-накрая Рамот отстъпи. Едно от по-големите момчета, почтително се поклони на кралицата и се приближи до тресящото се яйце. От там, пищейки, едва удържайки се на лапките си, вече се измъкваше малко бронзово драконче.

— Браво на момчето, не се уплаши, — одобрително кимна Робинтън — Именно уважение беше нужно на Рамот. Погледнете, очите и престанаха да блестят и прибра крилете си.

Следвайки примера на първия кандидат, две от останалите момчета се поклониха и се приближиха към яйцата. И макар някои поклони да бяха бързи и недълбоки, Рамот вече само леко изръмжаваше, когато ставаше Впечатване.

— Вижте, той има бронзов! И напълно заслужено! — Робинтън, с одобрение проследи момчето и дракона които се отдалечаваха към края на площадката.

— Кой е той? — попита Менолли.

— От холд Телгар — прилича на стария им владетел и както виждам е наследил неговия ум!

— Младият Кирнети от холд Форт също впечата бронзов, — съобщи Менолли. — Казах ти че ще успее!

— Момиче, случвало ми се е да греша преди, а предполагам, че може да се случи и в бъдеще. Какво може да бъде по-скучно от безпогрешността? — отвърна Робинтън и се обърна към Джаксъм — Има ли там някой от Руат?

— Двама, но от тук не мога да ги различа кои са.

— Изборът е голям, — каза Робинтън.

Джаксъм внимателно наблюдаваше шестте момчета обкръжили голямото яйце на зелени петна. Той затаи дъх, когато кафявото мъниче се измъкна навън и завъртя глава, внимателно оглеждайки момчетата.

— Люпилото е голямо, но много няма да впечатат — промърмори Джаксъм, когато кафявият мина покрай петимата, измъкна се на горещия пясък и жално запищя.

Какъв ли щеше да бъде животът му, ако Рут не го беше харесал? В онзи момент, когато му помогна да разбие прекалено твърдата черупка, на площадката нямаше почти никой…

В това време, дракончето се спъна, падна и зарови нос в топлия пясък. Изправи се, кихна и отново запищя. Рамот предупредително изръмжа и момчетата трепнаха. Едно от тях, дългокрако хлапе с изподрани колене, едва не настъпи кафявото мъниче. Той замаха ръце, опитвайки се да запази равновесие и изведнъж замря, вперил поглед в очите на дракончето. Впечатването се случи!

„Аз бях там. И ти беше там. А сега сме заедно“, — каза Рут, прекрасно разбирайки чувствата завладели Джаксъм при тази сцена.

— Колко бързо свърши! — със съжаление, почти обидено каза Менолли. — Не бих възразила, ако продължи повече…

— Паметен ден! — заяви Робинтън, кимайки към Рамот. Кралицата сърдито гледаше към отдалечаващите се двойки и неспокойно тъпчеше на място.

— Как мислиш, — попита Менолли, — сега, когато всички благополучно се излюпиха и минаха Впечатването, тя ще спре ли да се сърди?

— А заедно с нея и Лесса? — Робинтън присви устни прикривайки смеха си. — Извън всякакво съмнение е, че след като Рамот похапне добре и двете ще са в по-добро разположение на духа…

— Да се надяваме, — тихо, сякаш правеше заклинание прошепна Менолли, и Джаксъм разбра че това не беше предназначено за ушите на Робинтън.

Майсторът обаче се чу и топло се усмихна на момичето:

— Уви, не можем да отложим събранието, докато се върне доброто и настроение.

— Вземи ме със себе си. — помоли Менолли.

— Искаш да ме защитиш? — Менестрелът нежно я докосна по рамото. — Не, момиче. Ще присъстват малко хора. Ако дойдеш с мен, ще ме разберат неправилно.

— А той може да дойде! — Менолли с негодувание ръгна Джаксъм с палец.

Той се учуди:

— Къде може да ходя?…

— Нима Литол не те предупреди, че след Впечатването ще има събрание? — попита Робинтън. Руат е длъжен да присъства!

— Те не биха могли без теб, ти си Водач на Гилдията, — сподавено, като скоропоговорка изстреля Менолли.

— Защо без Робинтън? — удиви се Джаксъм

— Защото, идиот такъв… — започна момичето, но Робинтън я прекъсна:

— Стига, Менолли. Благодаря ти за загрижеността, но за всичко си има време. Главата си ми е още на раменете и още не съм я преклонил. А щом Рамот се нахрани, ще спра да се притеснявам, че могат да ме да дадат за вечеря на драконите…

Кралицата между другото беше напуснала люпилната площадка.

Менолли му отвърна с дълъг насмешлив поглед:

— Просто исках да бъда с теб.

— Зная! Ехей, Фандарел! — извиси глас Робинтън и замаха с ръка, привличайки вниманието на Майстора Ковач. — Хайде лорд Джаксъм, чакат ни в Залата на Съвета.

Може би това имаше предвид Литол, когато му казваше, че е необходимо да присъства на излюпването. Но ако събранието беше толкова важно, защо сам Настойникът му не присъства. Джаксъм почувства прилив на гордост — беше поласкан от оказаното му доверие.

Двамата Майстори спряха на стъпалата и постепенно около тях се събраха всички представители на гилдии, и момчето забеляза, че те бяха извънредно сериозни. Неслучайно Менолли намекваше за извънредната важност на събранието…

— Вече ми се струваше, че Рамот никога няма да допусне Впечатване, — каза Фандарел и кимна на Джаксъм. — Ти какво, заряза ме заради любимата си си игра?

— Само тренираме Майстор Фандарел. Всеки дракон трябва да може да дъвче огнен камък.

— Ама че работа! — възкликна Никат, Майстора — Водач на Гилдията на миньорите. — Кой би могъл да си помисли, че дракончето ще доживее до това!

Джаксъм беше готов да отвърне подобаващо, но улови погледа на менестрела и размисли.

— Благодаря за добрите думи Майсторе — каза той. — Рут се чувства много добре.

— Времето лети незабелязано приятелю Никат, — меко започна Робинтън. — Няма да успееш да се обърнеш и децата стават големи. О, Андемон, как си? — поклони се менестрелът на Водача на Гилдията на Земеделците.

— Значи, учиш белият дракон да дъвче огнен камък? — изхъмка Майстор Никат, крачейки през горещия пясък. — А аз се чудех къде изчезва добития от нас камък…

— Обучавам се в Уейр Форт, Майсторе. Там Рут получава толкова огнен камък, колкото му е необходимо.

— В Уейр Форт? — усмивката на Никат стана още по-широка, а погледът му се плъзна по бузата на Джаксъм. — Заедно с ездачите ли, владетелю Джаксъм?

— Никат леко подчерта титлата му, стъпвайки на стълбата към кралския уейр и корниза на който обикновено стоеше Мнемент. Сега бронзовият го нямаше — беше отлетял на езерото. Джаксъм различи на брега и бялата кожа на Рут и усети мисленото му присъствие.

— Не беше лошо Излюпване, — продължи разговора Майсторът миньор. — А ако се погрижат и за една малка закуска, ще бъде още по-добре.

— Там имаше ли някой от вашите? — вежливо попита момчето.

— Днес само един. А на последното Излюпване в Телгар имахме двама. Така че е грехота да се оплакваме. Между другото, ако разполагаш с люпило от огнени гущери и няма какво да го правиш, няма да се откажа от едно-две яйца…

Никат гледаше простодушно, сякаш държеше да покаже че няма да се обиди, дори и ако наистина Джаксъм беше взел от огнения му камък.

— В момента няма люпила, — отвърна момчето, — но никога не се знае, кога мога да попадна такова.

— Не го казвам само заради приказката. — махна с ръка Майсторът миньор. — Работата е там, че гущерите са истинска смърт за гадните пещерни змии по шахтите. Също така са много чувствителни към миньорския газ, които ние забелязваме прекалено късно. А сега освен газ, рядко добиваме нещо полезно — с нескрито безпокойство добави Никат.

Джаксъм се намръщи. Ясно беше че нещо се носи из въздуха. Нещо недотам добро. Майстор Никат му харесваше — беше ходил при него в мините по време на занятия и оттогава уважаваше невисокия миньор.

Качвайки се по каменните стъпала на кралския уейр, Джаксъм още веднъж съжали за обещанието си към Н’тон-да не скача във времето. Без това, пътешествието му до Южния Континент щеше да се окаже прекалено дълго. Даже, ако се предположи, че Рут бързо ще успее да намери люпило. Джаксъм с удоволствие би зарадвал Майстор Никат и Корана с яйца от огнен гущер. Би могъл да зарадва дори и недоволният Тегер — може би този път и при него щеше да се получи. Уви, без скок във времето за полет до Южния можеше само да си мечтае…

Точно бяха стигнали входа, над Звездните камъни се появи бронзов дракон. Той протръби нещо на стражевия дракон. Джаксъм обърна внимание, как всички замряха, следейки драконите.

— Черупки! — изруга едва чуто момчето. Прекалено нервни бяха станали всички в Бенден. Кой ли пристигаше по това време.

„Предводителят на Уейр Иста.“ каза Рут.

Д’рам?… Предводителите не бяха длъжни да присъстват на Излюпванията, но те охотно долитаха да гледат, особено на тези в Бенден — естествено, ако над територията им не се очакваха валежи от Нишки. Джаксъм вече бе забелязал сред присъстващите Н’тон, Р’март от Телгар, Г’нериш от Иген, Т’бор от Високите Хълмове…Внезапно си спомни какво говореше Майстор Робинтън за Фанна — Стопанката на Иста. Нима и беше станало по-зле?

В залата на съвета, Никат се отдели от Джаксъм. Той хвърли един поглед към Лесса, намусено седяща в голямото каменно кресло и бързо се оттегли в най-далечният ъгъл, където вероятността да забележат раните по бузата му беше много по-малка.

Не напразно менестрелът предупреждаваше, че събранието е предназначено за тесен кръг. Джаксъм видя, как в залата влязоха Водачите на Гилдиите, Предводителите на Уейрове и Главните Лордове. Стопанките на Уейровете и помощниците на предводителите отсъстваха — с изключение на Брекке и Ф’нор.

Най-накрая се появиха Ф’лар, Д’рам и още един младеж, който съдейки по дрехите, беше помощник на Предводителя. Както го беше разстроил преди видът на остарелия Майстор Менестрел, така промяната станала с Д’рам направо го потресе. В течение на само един Оборот, Предводителят на Иста беше отслабнал до кости. Раменете му бяха прегънати, а походката несигурна.

Лесса веднага скочи и с протегнати ръце тръгна към Д’рам. Съчувствието изписано на лицето й, удиви Джаксъм: на него му се струваше, че Лесса, потънала в мрачните си размисли не забелязва нищо около себе си. Сега обаче, цялото и внимание беше посветено на Д’рам.

— Събрахме се, както помоли, — каза тя. Придърпа му кресло и му наля вино.

Д’рам поблагодари за гостоприемството и опита от виното, но не седна. Джаксъм ясно видя по лицето му бръчките, оставени от възрастта и безкрайната му умора. Д’рам се обърна към събралите се:

— Повечето от вас знаят за моето положение и за… болестта на Фанна — започна той тихо и неуверено. Покашля се за да си прочисти гърлото, въздъхна дълбоко и продължи: — Не искам вече да бъда Предводител на Уейр Иста. Нито една от нашите кралици няма да лети в брачен полет в близко време, но аз нямам сили да продължа повече. Моят Уейр е съгласен… Г’денед, — Д’рам посочи съпровождащият го младеж, десет поредни Нишковалежи оглавяваше битката на своя Барнат. Аз отдавна се отказах от пълномощията си — Д’рам разтърси глава и тъжно се усмихна. — Но така се надявахме, че болестта й ще премине. — Направи усилие и разкърши плещи. — Като наша старша кралица остава Кайлит, и Козира, ездачката й, ще бъде добра Стопанка. Барнат вече е успявал да догони Кайлит. Ще бъдат добра отмяна. — Тук Д’рам странно погледна Лесса. — По наше време имаше правило — когато Уейрът оставаше без Предводител, първият брачен полет беше отворен за всички бронзови. Така, новият Предводител се избираше напълно честно. Бих искал да възстановя старият обичай.

— Изглежда ти си уверен в Г’денед и Барнат, — прекрати започналия шум Р’март, Предводителят на Уейр Телгар.

Г’денед широко се усмихна.

— Искам Предводител на Иста да стане най-достойният, — каза Д’рам, възмутен от търсенето на скрит смисъл. — За мен Г’денед е доказал своята компетентност. Но искам и вие да се убедите.

— Справедливи думи. — Ф’лар вдигна ръка. — Не се съмнявам, че Г’денед има отлични шансове, но трябва да благодарим на Д’рам, в нашето неспокойно време неговото предложение е наистина великодушно. Ще съобщя за това на всички мои бронзови, но що се касае до Бенден, от нас ще участват само млади дракони, които досега не са участвали в брачен полет. Мисля, че би било несправедливо отсега да обричаме Барнат на неуспех…Как мислите?

— Нима Кайлит не от бенденските кралици? — попита Корман, владетел на холд Керун.

— Не, тя е дъщеря на Мират. В Бенден се излюпи Пирит, младшата кралица.

— Значи, Кайлит е кралица на Древните?

— Тя е кралица на Иста, — отвърна Ф’лар бързо, но твърдо.

— А Г’денед? Той също ли е от Древните?

— Аз се родих в това време — отвърна младия ездач. Съдейки по спокойния му тон, той не се стесняваше.

— Освен това Г’денед е син на Д’рам, — каза Варбрет, владетел на холда Иста. Той се обърна направо към Корман, сякаш това трябваше да премахне неизказаните съмнения на керунеца.

— Славен младеж от добър род, — отвърна Корман невъзмутимо.

— Обсъждаме не неговия род, а това, дали от него ще стане Предводител, — каза Ф’лар. — Според мен, Д’рам, това е добър обичай…

Джаксъм дочу нечия тиха забележка, от рода на, че това е единственото хубаво ни донесено от Древните — и се надяваше да го чул само той.

— Д’рам имаше пълното право, просто да постави на свое място, който и да е от ездачите в Уейра, — продължи Ф’лар, обръщайки се към лордовете и Майсторите. — Аз високо ценя неговото предложение да обяви за открит брачният полет на кралицата.

— Аз просто искам моят Уейр да бъде оглавен от най-достойният — повтори Д’рам, — и откритият полет е единственият начин да го постигнем. Единственият, верен и справедлив…

Джаксъм едва се пребори с желанието да изръкопляска. Можеше да прочете и одобрението върху лицата на присъстващите. Всички Предводители, изглежда бяха съгласни. Че как иначе — можеше да провърви и на някой от техните ездачи.

Джаксъм, се надяваше Барнат да успее да догони кралицата. Това щеше да докаже още, че и потомците на Древните са с отлична закалка. Кой ще посмее да отрече правото на Г’денед да възглави Иста, ако това право е спечелено в честна борба.

— Аз изразих желанието на Иста, — каза Д’рам, уморено повишавайки глас, за да бъде чут — в залата започнаха разговори. — Такава е волята на моя Уейр. Моите почитания Лордове, Майстори, Предводители, сега трябва да летя обратно към дома. — той направи общ поклон, отделно се поклони на Лесса — тя съчувствено го докосна по ръката — и тръгна към изхода.

За учудване и възторг на Джаксъм, присъстващите почетоха Д’рам като станаха и се поклониха. Предводителят на Иста, не повдигна глава и момчето се зачуди дали беше забелязал този знак на уважение.

— Моля да разрешите да се оттегля — у дома се нуждаят от моята помощ, — почтително се поклони Г’денед пред Предводителите.

— Г’денед… — започна Лесса, но младият ездач поклати глава:

— Ще съобщя на всички уейрове, когато Кайлит бъде готова за полет.

И бързо излезе след баща си.

Когато стъпките му стихнаха зад завоя на коридора, в стаята на съвета започна бурно обсъждане. Лордовете не бяха напълно уверени в нововъведението. Майсторите се разделиха в мненията. На Джаксъм му се стори, че Робинтън от по-рано знаеше за намерението на Д’рам; във всеки случай, менестрелът не се изказа нито за, нито против. Затова пък перспективата за открит полет уреждаше отлично Предводителите.

— Само Фанна да не умре днес, — чу се тиха забележка, на един от водачите на гилдии. — Смърт по време на излюпване е лош признак!

— Да не говорим, че ще ни развали пира, — долетя в отговор. — Аз си мисля, колко ли силен е драконът на Г’денед? А ако там се окаже някой от Бенденските бронзови…

При споменаването за храна, Джаксъм усети как стомахът му къркори. Той беше станал рано сутринта и веднага беше отлетял в Уейр Форт, а след завръщането в холда, му беше останало време само да се преоблече. Момчето тихичко започна да се измъква към изхода. Надяваше се да изпроси от жените в долните пещери, нещо за ядене.

— И само заради това ли ни събраха?… — В настъпилата тишина, скърцащият глас на лорд Бегамон прозвуча неочаквано силно. Нима Уейровете досега не са разбрали, кой е откраднал яйцето? — продължи той свадливо. — Или поне кой го е върнал? Мислех си, че именно това ще чуем днес!

— Яйцето беше върнато, лорд Бегамон, — каза Ф’лар, изпреварвайки Лесса.

— Това го зная отдавна, — продължи да бръмчи Бегамон. — Аз бях тук, когато това се случи. Присъствах на Раждането на Кралицата.

Ф’лар невъзмутимо поведе Лесса към изхода.

— Сега е друго Излюпване, добри ми лорде. Днес празнуваме щастливо събитие. Долу ни чака вино… — И двамата Предводители излязоха от стаята…

— Нищо не разбирам, — смутено се огледа Бегамон. — Аз си мислех, че днес ще ни съобщят нещо ново…

— Но те ни съобщиха, — каза Ф’нор, минавайки край него, хванал под ръка Брекке. — Д’рам се отказва от пълномощията на Предводител на Иста.

— Това не ме засяга! — лордът беше все повече се дразнеше.

— Това те засяга повече отколкото историята с яйцето, — отвърна Ф’нор.

— Мисля, че друг отговор няма да получиш, — усмихвайки се само с краищата на устните, подхвърли Робинтън.

— Но… нима нищо няма да предприемат по този повод? Нима просто така ще опростят на Древните подобно оскърбление?…

— За разлика от Лордовете, — намеси се в разговора Н’тон — ние ездачите нямаме възможността да си губим времето с отмъщения за сметка на основната ни задача — защитата на Перн от Нишките. Именно това е главното за нас.

— Стига, Бегамон. — Грока, владетелят на Форт Холд, хвана нератеца за ръка и го поведе със себе си. — Това си е работа на уейровете, а не наше. Те си знаят какво правят. Няма какво да им се месим. Върнаха яйцето — чудесно… Жалко само за жената на Д’рам! Лошо е, че се отказа от предводителството! Впрочем Ф’лар не спомена, но си мисля, че днес ще сервират бенденско… — Джаксъм видя как Грока търси някого сред гостите: — Аха, менестрел! Значи наистина ще има бенденско?

Робинтън потвърди и заедно с двамата владетели излезе навън. Момчето ги последва, но едва се спусна по стълбата, към него се прилепи Менолли:

— Какво стана? Разговаря ли с тях?

— С кого трябваше да говоря?…

— Лесса и Ф’лар говориха ли с Робинтън?

— Нямаше повод, — засмя се Джаксъм.

— Затова пък имаше маса поводи да не говорят. Така че, какво все пак се случи там?

Джаксъм се запаси с търпение и започна да разказва:

— Д’рам пристигна да помоли… тоест не, да съобщи, че се отказва от Предводителството на Иста… — Менолли кимна с така, сякаш това за нея не беше новост. Той каза, че иска да възроди старият обичай и да обяви първият брачен полет на кралицата открит за всички бронзови.

Менолли зяпна от учудване:

— И какво стана, не изпопадаха ли? Някой възрази ли?

— Само владетелите, — Джаксъм се усмихна. — От Предводителите — никой. Само Р’март каза нещо от рода на, че Г’денед е прекалено силен и е безсмислено да се състезават с него.

— Не познавам Г’денед, — каза Менолли. — Знам само, че Д’рам му е баща.

— Това нищо не означава.

— Така е.

— Д’рам все повтаряше, че иска Иста да има най-достойния Предводител и най-добрия начин да се постигне това е открит полет.

— Горкият Д’рам…

— Горката Фанна, искаш да кажеш?

— Не, горкият Д’рам. Жалко и за нас: той беше отличен водач… А нима майстор Робинтън нищо не каза? — попита Менолли.

— Говори с Бегамон.

— А с Предводителите?

— Казах, че нямаше повод?

— Те бяха близки приятели… но много несправедливо се отнесоха с него. Той им каза, каквото беше длъжен да каже: драконите не трябва да се бият с дракони!

Джаксъм беше съгласен с нея, но стомахът му закъркори и изненада момичето.

— Добре де, върви — махна с ръка тя. — Виждам, че нищо няма да кажеш докато си гладен.

Този пир не беше от най-забележителните, нито от най-веселите. На лицата на ездачите сякаш беше паднала някаква сянка. Джаксъм не се и опиваше да гадае, доколко тя беше свързана с „оставката“ на Д’рам и доколкото със събитията около яйцето. Честно казано, той вече не искаше да чува нищо за това. Къде ли можеше да седне?… В компанията на Менолли не се чувстваше особено добре. Не можеше да се отърве от чувството, че тя се досещаше, че той е донесъл яйцето обратно. И което беше по-лошо, тя мълчеше относно своите подозрения, сякаш нарочно го мъчеше, и го караше да се тревожи. Не искаше да бъде на една маса и с Ф’лессан и Миррим, които със сигурност ще забележат следата от изгарянето. А с Бенелек, въобще не се разбираше…

Иначе казано, Джаксъм изрядно се измъчи, докато си избираше място за сядане на горните маси, там където съгласно званието си, трябваше да седи. Така или иначе го разделиха с Менолли: веднага я отмъкна Охаран, менестрелът на Уейра — можеше да се чуят как пееха в дует, някаква нова музика. Би останал около тях, колкото да не стърчи сам, но лордовете и заедно с тях гордите родители на момчетата минали Впечатването вече поръчваха любимите си песни.

Рут, седеше навън и не можеше да се нарадва на новоизлюпените дракончета, за пълното му щастие не достигаше само привичното внимание на огнените гущери.

„Не им харесва да седят затворени в уейра при Брекке, — съобщи той. — Защо не могат да излязат навън? Рамот се нахрани и сега спи. Тя няма да разбере.“

— Не съм уверен, — каза Джаксъм, хвърляйки поглед към Мнемент, свил се на кълбо върху широкия корниз.

Светещите очи на дракона блестяха като две звезди от другата страна на бенденската чаша, бавно потъваща във вечерния мрак.

В резултат, двамата с Рут се измъкнаха от угощението, веднага, щом приличието позволи. Вече кръжаха над Руат, когато Джаксъм се обезпокои: как ли щеше да се чувства неговият настойник, когато Фанна умре и кралицата й премине в Помежду? И тази новина за оттеглянето на Д’рам! Джаксъм знаеше, че Литол уважаваше Старовремеца. Как ли щеше да се отнесе към съобщението за открит брачен полет?…

Литол само изхъмка, рязко кимна и попита, дали няма някакви новини относно кражбата на яйцето. Когато Джаксъм му разказа за недоволството на Бегамон, Литол отново изхъмка, този път с дълбоко презрение. А после попита, не може ли да достави яйца на огнени гущери — още няколко фермера се бяха обърнали към него с молба. Момчето обеща да разбере от Н’тон.

— В момента огнените гущери имат лоша репутация. Учудващо е, че има хора, който имат желание да ги гледат, — отбеляза младият Предводител, когато Джаксъм го попита. — От друга страна, може би точно заради това всички искат. Сигурно си мислят — щом сега на никого не са нужни, значи може ще успеем да се вредим…Не, сега нямам нито едно. Но виж, утре Уейр Форт, заедно с Уейр Високите Хълмове летят против Нишките — на север се очаква Валеж. Ако това беше над Руат, щях да те помоля да се включиш в Крилото на младите. Но при сегашните обстоятелства, не бих те съветвал. Разбираш ли?

— Разбирам! — отвърна Джаксъм. — Но… искаш да кажеш, че следващия път, когато Нишките падат над Руат, ще мога да летя?

— Трябва да обсъдя това с Литол, — усмихна се Н’тон — Той ме уверяваше, че ти ще бъдеш толкова високо над главата, че на нито един руатец няма да му мине в главата мисълта, че младия им владетел рискува живота си, там на небето. А значи и в Бенден нищо няма да узнаят.

— Много повече рискувам в наземната команда, с огнехвъргачка на гръб.

— Напълно съм съгласен, но по-добре е Ф’лар и Лесса да не знаят. Впрочем, К’небел дава много добри отзиви за теб. И Рут е именно такъв, какъвто казваш, — бърз, умен и много маневрен. Между нас казано, К’небел твърди, че белият наистина може да се завърти около края на опашката си. Той даже се опасява, че и другите ще поискат същото от драконите си и ще има пострадали.

И така, на следващото утро, когато Уейрът тръгна на бой, Джаксъм се отправи с Рут на лов, а после към езерото — да се измият и поплуват.

Огнените гущери чистеха шийните гребени на Рут, а Джаксъм внимателно разтриваше белега на крака му, когато драконът внезапно изхлипа. Момчето реши, че му е причинил болка, но изведнъж забеляза, че гущерите оставиха работата си. Вдигнали глави, те сякаш се вслушваха в нещо недостъпно за човешкия слух.

— Какво става? — попита Джаксъм разтревожено

„Жената умира“, — отвърна драконът.

— По бързо към къщи, Рут! По-бързо!

…Джаксъм здраво стисна зъби, когато студът Помежду го обгърна и мокрите дрехи залепнаха върху тялото му. Тракайки със зъби, той се огледа за стражевия дракон на скалите — странно, той спокойно се грееше на слънце, вместо да тъгува за мъртвата.

„Сега тя още не умира“, — каза Рут.

Джаксъм не разбра веднага, че драконът му самоинициативно се е върнал назад във времето.

— Обещахме да не правим това, Рут! — Джаксъм напълно разбираше изключителността на обстоятелствата, но не трябваше да нарушава дадената дума.

„Ти обеща. Аз не съм. Когато това стане, ти ще си нужен на Литол“.

Рут го остави в двора, и младият владетел, прескачайки през стъпалата, се втурна по стълбите в главната зала.

— Къде е Литол?… — нахвърли се върху прислужницата миеща пода. Тя го погледна уплашено и отвърна, че господарят Литол, изглежда е отишъл при иконома.

Джаксъм знаеше, че в работната стая на Бранд има няколко бутилки вино, но все пак взе още няколко от склада и хукна нататък по коридора.

Тежката вътрешна врата почти не го задържа: с лакът отметна резето и продължи по коридора.

Точно когато отвори вратата и влетя в стаята, малкият син гущер на Бранд, изпъна глава и замря, вслушвайки се в нещо.

— Какво става, владетелю Джаксъм? — възкликна Бранд и скочи на крака. Литол който седеше до него, неодобрително се намръщи и тъкмо се канеше да призове към ред, когато Джаксъм му посочи огнения гущер.

Малкият син гущер седна на задни лапки, с разгърнати криле и нададе пронизителен плачещ вик — така оплакваха умрелите, огнените гущери.

Восъчно бяла бледност заля лицето на Литол, и в този момент се разнесе също толкова пронизителният, раздиращ душата вик на Рут и ревът на стражевият дракон — реквием за кралицата, завинаги отлетяла в Помежду.

С треперещи ръце Джаксъм наля вино и протегна чашата към Литол:

— Знам, че това няма да намали болката, — каза той. — Но може да се опиташ да забравиш, … да не чуваш, да не си спомняш…