Белият дракон

ПОСЛЕСЛОВ

В Северен Перн отново настъпи пролет.

Когато поправиха всички разрушения причинени от зимните бури, а полетата позеленяха от младите кълнове, в холд Руат започна голяма суетня. Старият холд ставаше по-красив с всеки изминал ден стремейки се да постигне съвършенство в уречения ден, когато, според уравненията на Уонзър на Перн не трябваше да падне нито една Нишка, освен в далечния западен океан, където не можеха да навредят на никого.

Древните стени на Руат бяха почистени, мостовете — поправени, от разтворените прозорци се развяваха знамена, в главната зала и по ъглите на дворовете благоухаеха цветя. Даже високите стражеви скали бяха украсени с дълги плетки цъфтящи лиани, донесени от Южния континент. На широките поляни пред холда пъстрееха палатки за гостите и се виждаха заграждения за ездитните им животни.

Ето, че започнаха да се появяват дракони и старият кафяв Уилт с радостен рев ги заприветства от скалите, но скоро прегракна.

Огнените гущери сновяха насам-натам пъхайки любопитните се носове навсякъде — налагаше се хората и драконите да въдворяват ред. Но във въздуха витаеше такава дружелюбност, че дори и най-отчаяните издънки предизвикваха само смях.

Очакваше се едва ли не половината Перн да дойде на гости, както от Северния, така и от Южния, а трябваше някой да се погрижи за тях. Форт Холд и Уейр Форт, също и Бенден изпратиха своите готвачи на помощ. Торик изпрати изобилие от плодове, риба и от знаменитите уерри на Южния, чието месо забележимо се отличаваше от месото на северните птици и много се ценеше. Трябваха няколко дракона да превозят всички припаси за пира.

Готвачите се трудеха от вечерта на предния ден — печаха, варяха и пържеха. Пролетният вятър разнасяше миризмите, от които на всички им течаха лигите.

Търговците бяха дошли по-рано — никой не искаше да изпусне изгодите, които предоставяше празникът. Танците и песните започнаха рано и продължиха почти до сутринта. Но ето, че изгревът възвести настъпването на тържествения ден и по земните и небесни пътища към холда се стече още народ.

Днес, младият владетел на Руат трябваше да мине Утвърждаване.

Белият дракон отвори с нос вратата на уейра и излезе на заления със слънце двор.

„Менестрелът долетя!“ — съобщи той на Джаксъм и Шарра. И веднага протръби такова приветствие, сякаш се бе разделил с Робинтън преди дълго време, а не предния ден сутринта.

„Лиот ви моли да почакате тук, — добави Рут. — Менестрелът и Н’тон искат да поговорят с вас насаме!“

Джаксъм учудено се обърна към Шарра.

— Едва ли ще е за лошо, — усмихна се тя. — Иначе Майстор Робинтън щеше да ни каже още вчера…Слушай, а тази риза определено ти е тясна в раменете!

— Копаенето при корабите оказа влияние. — Джаксъм изпъчи гърди и пое въздух. Кафявата тъкан наистина беше готова да се пръсне по шевовете.

— Ако я скъсаш, ще ходиш с кръпки, — весело го предупреди Шарра и го целуна.

Целувките й никога не му омръзваха. Той силно я прегърна.

— Джаксъм! … Нали не искаш да бъда с измачкана рокля на твоето Утвърждаване?…

„Рамот и Мнемент се появиха!“ — Рут застана на задни лапи и издаде приветстваща трела.

— Може да се помисли, че се каниш да утвърждаваш него! — засмя се Шарра.

— Така или иначе, това постигнахме заедно. — Джаксъм широко се усмихна и още веднъж я притисна към себе си.

Тази зима и в началото на пролетта, той беше зает както никога — буквално се разкъсваше между работата по холда и поляната с корабите на платото на Южния континент. Древните тайни с неотслабваща сила го примамваха към себе си и то отлиташе натам всеки път щом си осигуреше няколко свободни часа.

Джаксъм се радваше да види, че Литол, както се беше надявал се е потопил в новата работа. Увлечен в разкопките, бившият управител, се беше сближил с Робинтън и цялото си свободно време прекарваше при него в холд Залив.

От момента, когато Утвърждаването на Джаксъм стана близка реалност, започнаха да го допускат и до най-закритите събрания на Лордовете. Изигра роля и наследствената му титла, и новопридобитото родство с Торик. Джаксъм наистина се съмняваше, че Торик още дълго ще консерватизма с който старшите Владетели посрещаха всяко новаторство. Ларад Телгарски, Асгенар Лемосски, Бегамон, Сайгонал — те приличаха повече на Торик по мислене и Джаксъм започна да разбира че мястото му е сред тях, а не сред Грока, Санджел и другите старци. Някои от тях просто не разбираха нуждите на сегашните дни, а с това и зовът на безкрайните земи на Южния материк, които предизвикваха младите към изпитания и победи.

Днешната церемония беше длъжна да послужи като повод за общо събрание на Уейровете, холдовете и Гилдиите. Славен щеше да бъде празникът, като завършек на студената зима, денят в който нито една нишка нямаше да застрашава земите на Перн!

Лиот се спусна на малкия двор пред кухнята и Рут бързо влезе в хамбара си, отстъпвайки място на бронзовия великан. Менестрелът скочи на земята от рамото му, размахвайки дебел свитък. Широката усмивка на Н’тон свидетелстваше, че са донесли забележителни новини.

— Лесса и Ф’лар също трябва да ги чуят! — каза Н’тон, когато се приближиха до младите владетели. — След малко и те ще кацнат. — и изпрати Лиот на стражевите скали.

Двамата мъже засваляха летателните костюми. С голямо нетърпение четиримата проследиха как царствената златна Рамот и бронзовия Мнемент оставиха ездачите на двора и отлетяха на скалите при Лиот.

— Мнемент казва, че ти Робинтън едва се сдържаш да ни съобщиш нещо, — Ф’лар подаде на Джаксъм летателния си костюм. През това време Шарра помагаше на Лесса съблече нейния.

— Точно така, Бенден! — многозначително размаха свитъка менестрелът.

— Какво имаш там? — поинтересува се Лесса.

— Нищо особено — само ключът към онази цветна карта, която видяхме на кораба! — Майсторът се разсмя като видя учудването отразило се върху лицата им. — И знаете ли, кой се сети пръв? Пиемур. През цялото време работеше с Никат — помните ли, тогава още заподозряхме, че е нещо свързано с почвата. Така се и оказа, само че не точно за почвата, а за седиментните скали, намиращи се по-надолу. — Робинтън разгъна картата. Лесса и Ф’лар я хванаха за ъглите, за да не се сгъне отново. — Тъмно-кафявия цвят показва много древни скални породи; те са се запазили в онези места, където никъде не е имало земетресения и вулканична дейност. Не са се променили и до днешни дни от времето, когато е била съставена картата. Платото е оцветено с жълто. Ето, тук и тук на юг от Телгар където са вулканите е със същия цвят. Така че, приятели мои, нашите прадеди са се преместили на Север, построили са Форт, Руат, Бенден и Телгар на места, където вероятността от стихийно бедствие е съществено по-малка!

— А Нишките не са ли стихийно бедствие? — шегувайки се попита Лесса.

— Лично аз бих предпочел такива бедствия да се случват едно след друго. — каза Ф’лар. — Едновременната заплаха и от небето и от изпод земята ще ни дойде много!

— След което, — продължи менестрелът, — Пиемур и Никат разбраха по какъв начин Предците ни са отбелязвали залежите от метал, черна вода и черен камък. Отбелязани са и на Северния и на Южния! Но на север почти сме изчерпали повечето рудници…

— А на Южния къде са? — поинтересува се Ф’лар.

Робинтън у показа половин дузина малки отметки.

— Колко са големи тези залежи ни е неизвестно, но Никат с течение на времето ще разбере. С Пиемур се сработиха великолепно!

— И много ли мини има във владенията на Торик?

— Само тези, които той вече е открил, — усмихна се Н’тон. — Земята на ездачите е много по-богата. — Потупа по югоизточната част на картата. — Ще стана миньор, когато Преминаването приключи!

— Когато приключи Преминаването… — като ехо повтори Ф’лар. Погледът му срещна този на менестрела. Едва ли на двамата беше съдено да доживеят този ден.

— Когато приключи… — Джаксъм впи поглед в картата. — хората ще могат както трябва да се занимаят с разкопките на платото и с корабите. Отново ще открием юга! А може би, ще разгадаем тайните им или…драконите ще могат да пресекат безвъздушната пустота и да стигнат до Сестрите на Изгрева…

— И тогава завинаги ще унищожим Нишките, заплашващи ни от Червената звезда — прошепна Шарра.

Ф’лар се засмя със съжаление и отметна перчема си:

— Някога и аз мечтах да се добера до Червената звезда. Може би вие, младите ще успеете да възродите загубените знания и този подвиг няма да ви се стори невъзможен.

— Само не се опитвай да подцениш делата си, Ф’лар! — строго каза Робинтън. — Ти спаси Перн от Нишките и запази неговото единство въпреки твърдоглавието му!

— Да, ако не беше ти… — Лесса се огледа, очите й мятаха огнени мълнии — от нищо тук нямаше да има и помен!

С ръка описа кръг, обхвана целия Руат накичен с пъстри празнични знамена и хората, уверени, че Нишките няма да развалят празника им.

— Лорд Джаксъм! — дочу се от горните прозорци на холда гръмкият глас на Литол.

— Да?

— Бенден, Форт, къде сте? Всички Предводители и владетели на Перн — северния и южния се събраха вече. Само вас чакаме!

Джаксъм помаха с ръка, знак че е разбрал. Ф’лар сгъна картата и с поклон я върна на Менестрела.

— С твое позволение, Робинтън, ще я разгледам подробно малко по-късно.

Джаксъм подаде ръка на жена си и искаше да пропусне напред ездачите и Главния менестрел.

— В никакъв случай, Джаксъм Руатски! Това е твоят ден — каза Робинтън му се поклони дълбоко, разтваряйки ръце настрани.

Джаксъм се разсмя и поведе Шарра през двора. Н’тон и Робинтън ги последваха. Ф’лар хвана Лесса под ръка, но тя се отдръпна и погледна малкия кухненски двор. Не беше трудно за бронзовия ездач да отгатне мислите й.

— Това е и твой ден, Лесса — каза той и нежно докосна с устни ръката й. — Ден, който стана възможен благодарение на твоята решителност, твоята воля… — прегърна я и я накара да вдигне глава. — От днес руатският род отново ще владее Руат!

— Което доказва, — каза Лесса с нравоучителен тон и блажено се притисна към гърдите му. — че ако достатъчно дълго насочваш усилията си в определена посока, най-накрая ще успееш.

— Да се надяваме, че си права, — Ф’лар погледна към Червената звезда, — и все някога ездачите ще я покорят!

— Бенден!… — оглушителният глас на менестрела ги стресна.

Спогледаха се, като хлапета хванати след пакост, пресякоха кухненския двор и се качиха по стълбите към главната зала. Драконите, изправени на задните си крака, тръбяха в пълна сила от стражевите скали и облаци огнени гущери се носеха в небето — небето, свободно от Нишки!