Борис ВианБез късмет

I

Клам Жоржобер гледаше как жена му, хубавата Гавиал1, кърмеше плода на тяхната любов, ячко тримесечно бебе от женски пол, но това няма никакво значение за следващите събития.

Клам Жоржобер имаше единайсет франка в джоба си и на другия ден трябваше да плати наема, за нищо на света обаче не би посегнал към натъпкания с хилядарки дюшек, върху който спеше големият му син, навършил единайсет години на дванайсети април. Клам държеше в себе си само дребни банкноти и монети на обща стойност до десет франка и всичко останало заделяше. Поради това Жоржобер смяташе, че в този момент притежава само единайсет франка и острото чувство за отговорност към новородените.

— Сигурно вече е време това дете все пак да стане полезно, не че се отричам от него, но то кара четвъртия месец… — каза той.

— Слушай — отвърна жена му, хубавата Гавиал, — няма ли да почакаш да навърши шест (месеца)? Най-малките не бива да работят, изкривява им се гръбначният стълб.

— Права си — отвърна Жоржобер, — но сигурно има някакъв изход.

— Кога ще ми купиш количка да разхождам бебето? — попита Гавиал.

— Ще ти направя от стар сандък за сапун, с колела от „Пакард“ — каза Жоржобер. — По-евтино ще излезе, пък и е много шик. В Отьой всички хлапета ги… разхождат… в… За бога! — сети се той. — Намерих изхода!…

Загрузка...