Без късмет

V

Времето в затвора течеше лениво за Нанилеон. Той чу стъпки и стана, за да види кой е. Пазачът спря пред неговата врата и ключът се превъртя в ключалката. Влезе Клам Жоржобер.

— Добър ден — каза той.

— Здрасти, старче — отговори Нанилеон. — Много мило, че дойде за компания, че времето е лениво.

Те се разсмяха, въпреки че майтапът беше употребен по-горе.

— Какво те води насам? — попита Леон.

— Пълна идиотщина — въздъхна Жоржобер. — Тъкмо й бях свил пожарна кола, ама жените са ненаситни. Поиска катафалка.

— Тя прекалява — кимна Нанилеон с разбиране, защото неговата жена не му беше искала нищо повече от трийсет и пет местен автобус.

— Представяш ли си! Тогава купих ковчег, пъхнах се в него и тръгнах да й търся катафалка.

— И сигурно си успял — каза Нанилеон.

— Опитвал ли си да вървиш в ковчег? — възкликна Клам. — Преплетох си краката и падайки, премазах някакво кученце. Тъй като то беше на директоршата на затвора, разбираш какво последва, нали…

Леон Нанилеон поклати глава.

— Мамка му… — каза той. — Някои хора хич нямат късмет.