— Ще ми я върнеш ли след час? — попита Леон Нанилеон.
— Разбира се — увери го Клам.
Клам Жоржобер намести на главата си мотоциклетната каска, която Нанилеон му подаде, и се погледна в огледалото.
— Заспива! — каза той. — Бомба! Приличам на истински!
— Давай! — отвърна Леон. — След час да си тук.
Един час по-късно Клам паркира пред квартирата на своя стар приятел Леон яркочервен мотор „Нортън“ с калници до осите.
— Не е лошо — каза Леон, който го чакаше пред вратата и гледаше часовника си.
— По магазините струва двеста и петдесет стотачки — отвърна Клам, — но като имаш предвид, че е без документи, защото е краден, не мога да го косна за повече от сто бона. Ама за такъв удар си струваше да ми услужиш с каската, нали?
— Разбира се — съгласи се Леон Нанилеон. — Я кажи… Да ти дам ли моя в замяна? Така няма да имаш неприятности с документите…
— Дадено — отвърна Клам. — И твоят ли е Нортън?
— Да — каза Леон Нанилеон. — Но амбреажът му не е трипалцов с мека предавка като този.
— Няма да ти откажа — отговори Клам. — Прието! Дори и да загубя, ти си приятел.