Брихадараняка упанишада

Първа брахмана

1. Живя мъдрият Диптабалаки от [рода] Гаргя.Той каза на Аджаташатру от Каши: „Ще ти разкажа за Брахма.“ Аджаташатру каза: „За такова поучение ще ти дадем хиляда [крави]. Ето, хората тичат и [викат] : «Джанака, Джанака!»“

2. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в слънцето.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като върховен, като главен от съществата, като цар.“ Който го почита така, става върховен главен от съществата, цар.

3. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в луната.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като велик, като цар Сома, облечен в бяло.“ За този, който го почита по този начин, за него денонощно тече [сома] и храната му не свършва.

4. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в мълнията.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като ярък.“ Който го почита по този начин, става ярък, и неговото потомство става ярко.

5. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в пространството.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като изпълнен и неподвижен.“ Който го почита по такъв начин, [домът му] се изпълва с потомство и с добитък и потомството му не си отива от този свят.

6. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е във въздуха.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като Индра Вайкунтха, като непобедима войска.“ Който го почита по този начин, става победител, непобедим и унищожава враговете си.

7. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в огъня.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като побеждаващ.“ Който го почита по този начин, става победоносен и потомството му става победоносно.

8. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е във водата.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като подобен.“ Когато някой го почита по този начин, при него идва подобно [на него], а не противоположно; и синовете са подобни на него.

9. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в огледалото.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като блестящ.“ Който го почита по този начин, става блестящ и потомството му става блестящо и е по-бляскав от всички, които минават край него.

10. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма звука, който следва вървящия.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като живота.“ Който го почита по този начин, живее живота си докрай, дъхът не го напуска до определеното време.

11. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в страните [на света].“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като втория неразделен.“ Който го почита по този начин, получава втори; спътниците му никога не го напускат.

12. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в сянката.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като смъртта.“ Който го почита по този начин, достига максималния [срок на] живота в този свят, смъртта не го спохожда преждевременно.

13. Гаргя каза: „Аз почитам като Брахма духа, който е в тялото.“ Аджаташатру отвърна: „Не, не ми говори за него. Аз го почитам като въплътен.“ Който го почита по този начин, става въплътен и потомството му става въплътено. И Гаргя млъкна.

14. Аджаташатру каза: „Това ли е всичко?“ Той отвърна: „Да, това е всичко.“ „Това не е достатъчно.“ Гаргя каза: „Позволи ми да ти бъда ученик.“

15. Аджаташатру отвърна: „Не е прието брахман да търси поръчение от кшатрий, но все пак аз ще ти дам знание.“ — и той го хвана за ръката, двамата станаха и отидоха при един човек, който спеше. Той [Аджаташатру] му извика: „Могъщи; о, облечен в бяло, о, Сома, о, царю!“ — но човекът не ставаше. Тогава го събуди с ръка и човекът стана.

16. Аджаташатру каза: „Къде беше този познаващ дух, когато човекът спеше и откъде дойде след това?“ Гаргя не знаеше.

17. Аджаташатру каза: „Когато човекът е заспал, този познаващ дух е взел чрез своето познание познанието на праните и е почивал в пространството в сърцето.“ Когато той [духът] ги взема, казва се, че човекът спи. Тогава дъхът е взет, речта е взета, окото е взето, слухът е взет, умът е взет.

18. Когато той се движи в съня, там са неговите светове. Той е като велик цар, велик брахман, той като че ли преминава през различни състояния. И както великия цар взима своите поданици и се движи както пожелае, из своята страна, също и той [духа] взема праните и се движи из своето тяло както пожелае.

Втора брахмана

1. Наистина, този, който знае детето с [неговото] жилище, с мястото му, с неговия стълб, с неговата връв, той отблъсква седемте съперничещи врагове. Наистина, това дете е средната прана; това (тялото) е жилището, това (главата) е мястото, стълбът е праната, връвта е храната.

2. Седемте неунищожими са до него: в окото има червени жилки, чрез които Рудра се съединява с него; в окото има вода и чрез нея-Парджаня, чрез зеницата-Адитя, чрез черното-Агни, чрез бялото-Индра, чрез долните мигли с него се съединява Земята, чрез горните-Небето. Който така знае, храната му не загива.

3. За това има шлока: „Чаша с отвор отдолу, дъно отгоре; в нея се намира световната слава. По края й седят седемте мъдреци; осмият, речта, е съединен с Брахма.“ „Чаша с отвор отдолу, дъно отгоре“ — това е главата, защото тя е чаша с отвор отдолу и дъно отгоре. „В нея се намира световната слава“ — наистина, праните са съдържащата се световна слава, говори се за праните. „По края й седят седемте мъдреци“ — наистина, праните са мъдреци, говори се за праните. „Осмата, речта, е съсъединена с Брахма.“ — речта е осмото, което се съединява с Брахма.

4. Двете [уши?] са Готама и Бхарадваджа. Едното е Готама, другото — Бхарадваджа. Двете [очи] са Вишвамитра и Джамадагни — едното е Вишвамитра, другото — Джамадагни. Двете [ноздри] са Васищха и Кашяпа. Едната е Васищха, другата — Кашяпа. Езикът е Атри, защото чрез езика се яде храната, наистина „яде“ [атти] е същото като името Атри. Който така знае, става ядящ всичко, всичко става негова храна.

Трета брахмана

1. Наистина, две са формите на Брахма — въплътен и невъплътен, смъртен и безсмъртен, постоянен и [непостоянен?], съществуващ и истинен.

2. Въплътен е този, който е различен от вятъра и междинното пространство; той е смъртен, той е постоянен, той е истинен; същността на неговата въплътеност, неговата смъртност, неговата постоянност, неговото съществуване е това, което грее [слънцето], защото то е същността на съществуването.

3. Невъплътеният е вятърът и междинното пространство; той е безсмъртен, той е истинен. Същността на неговата невъплътеност, неговата безсмъртност, неговата подвижност, неговата истинност е пуруша, който е в диска [на слънцето], защото той е в същността на истинността. Това за божествата.

4. Сега за тялото. Въплътеният е този, който е различен от праната и от пространството в тялото; той е смъртен, неподвижен и съществуващ. Същността на този въплътен, смъртен, неподвижен, съществуващ е окото, защото то е същността на съществуващото.

5. Невъплътеният е праната и пространството в тялото; той е безсмъртен, подвижен и истинен. Същността на този невъплътен, безсмъртен, подвижен е пуруша, който е в дясното око, защото той е същността на истинното.

6. Формата на този пуруша е като дреха с шафранов цвят, като бяла вълна, като кармин, като огнен пламък, като бял лотос, като внезапна мълния. Наистина, славата на този, който така знае, е като внезапна мълния. Ето наставление: „Не [това], не [онова].“ Защото няма друго [определение] освен „не [това]“. И неговото име е съществуването на съществуващото [сатяся сатям]; наистина, праните са съществуващото, и той [пуруша?] е тяхното съществуване.

Четвърта брахмана

1. „Майтрейи,“ каза Яджнавалкя, „аз ще напусна това състояние [на глава на семейство]. Хайде да разделя [имуществото] между теб и Катяяни.“

2. Майтрейи попита: „Ако имах, господарю, цялата земя, и пълна с богатства, щях ли да стана безсмъртна?“ „Не“ — отвърна Яджнавалкя, — „ти би живяла така, както живеят богатите, но безсмъртие не се постига с богатство.“

3. Майтрейи каза: „Защо ми е нужно тогава [имущество], щом като няма да ми донесе безсмъртие? Разкажи ми, господарю, това, което знаеш за безсмъртието.“

4. Яджнавалкя отвърна: „Ти си ми скъпа и говориш за това, което ми е скъпо. Ела и седни, аз ще ти обясня, а ти мисли над това, което ти обяснявам.“

5. Той каза: „Наистина, не заради съпругът е любим съпругът, а заради атма е любим съпругът; наистина, не заради съпругата е любима съпругата, а заради атма е е любима съпругата; наистина, не заради синовете са любими синовете, а заради атма са любими синовете; наистина, не заради богатството е любимо богатството, а заради атма е любимо богатството; наистина, не заради познанието е любимо познанието, а заради атма е любимо познанието; наистина, не заради властта е любима властта, а заради атма е любима властта; не заради световете са любими световете а заради атма са любими световете; наистина, не заради съществата са любими съществата, а заради атма са любими съществата; наистина, не заради боговете са любими боговете, а заради атма са любими боговете; наистина, не заради всичко е любимо всичко, а заради атма е любимо всичко. Наистина, атма трябва да се чува, да се мисли за него, да се усеща, о, Майтрейи; наистина, като се слуша, мисли за атма, като се познае той, познава се всичко.

6. Знанието изоставя този, който приема знанието за различно от атма; властта изоставя този, който приема властта за различна от атма; световете изоставят този, който приема световете за различни от атма; боговете изоставят този, който приема боговете за различни от атма; съществата изоставят този, който приема съществата за различни от атма. Това знание, тази власт, тези светове, тези богове, всичко това е атма.

7. Както при биенето на барабана не могат да се възприемат външните звуци, но чрез възприемането на барабана или на биещия барабана се възприема и звука,

8. Както при тръбенето с раковина не могат да се възприемат външните звуци, но чрез възприемането на раковината или на тръбящия с раковина се възприема и звука,

9. Както при свиренето с вина не могат да се възприемат външните звуци, но чрез възприемането на вината или на свирещия с вина се възприема и звука,

10. Както при огън от сурови дърва излизат едно след друго кълба с дим, о, Майтрейи, с дъха на това велико същество са излезли Ригведа, Яджурведа, Самаведа, Атхарвангираса, итихаса, пураните, науките, упанишадите, шлоките, сутрите, анувякхяните, вякхяните. Всички те са излезли с неговия дъх.

11. Както океанът е вместилище на всички води, както кожата е вместилище на всички докосвания, както носът е вместилище на всички миризми, както езикът е вместилище на вкусове, както окото е вместилище на всички форми, както ухото е вместилище на всички звуци, както умът е вместилище на всички желания, както сърцето е вместилище на всички знания, както ръцете са вместилище на всички действия , както задният проход е вместилище на всички отделяния, както половият орган е вместилище на всички удоволствия, както краката са вместилище на всички пътувания, както речта е вместилище на всички веди.

12. Както хвърлена във водата бучка сол се разтваря и не може вече да се извлече от нея, обаче всяка част от водата е солена — наистина, Майтрейи, по същия начин това велико същество е вечно, безкрайно, същността му е познание. То възниква от тези елементи и изчезва в тях; няма съзнание след смъртта, така казвам аз.“ — каза Яджнавалкя.

13. Тогава Майтрейи рече: „Ти ме обърка, господарю, с тези думи: няма съзнание след смъртта.“ Той отвърна: „Наистина, няма нищо объркващо в моите думи; те са достатъчни, за да се разбере.

14. Защото там, където има двойственост, там един помирисва друг, там един вижда друг, там един чува друг, там един говори на друг, там един мисли за друг, там един познава друг. Но когато всичко за него е станало «аз» [атма], как и кого може той да помирише, как и кого да види, как и кого да чуе, как и на кого да говори, как и за кого да мисли, как и кого да познае? Как може да познае този, чрез когото познава всичко; как може да познае познаващия, о, Майтрейи?“

19. Или, когато спи без сънища [дълбоко] и не знае нищо, той минава през седемдесет и две хиляди канала, наречени хита, минаващи от сърцето към перикарда, и се установява в перикарда. И той почива като младеж, или като велик цар, или като велик брахман, достигнал върховно блаженство.

20. От този атма изтичат всички прани, всички светове, всички богове,всички същества — така, както паякът изпълзява чрез паяжинката, както от огъня излизат искрички. Неговото тайно значение е същност на съществуващото. Праните са съществуващото, а той е тяхната същност.

Пета брахмана

1. Тази земя е мед за всички същества; всички същества са мед за тази земя; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в тази земя, и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в тялото, той е тази атма, това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

2. Тази вода е мед за всички същества, всички същества са мед за тази вода; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в тази вода, и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в семето — той е този атма; това е безсмъртието,това е Брахма, това е всичко.

3. Този огън е мед за всички същества; всички същества са мед за този огън; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в този огън, и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в речта — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

4. Този вятър е мед за всички същества; всички същества са мед за този вятър; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в този вятър, и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в праната [дъха], — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

5. Това слънце е мед за всички същества; всички същества са мед за това слънце; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в това слънце, и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в окото — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

6. Тези посоки на света са мед за всички същества; всички същества са мед за тези посоки на света; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в тези посоки на света, и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в ухото и отзвука — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

7. Тази луна е мед за всички същества; всички същества са мед за тази луна; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в тази луна, и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в ума [манас] — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

8. Тази мълния е мед за всички същества; всички същества са мед за тази мълния; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в тази мълния и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в блясъка — той е атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

9. Този гръм е мед за всички същества; всички същества са мед за този гръм; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в този гръм и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в блясъка — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

10. Това пространство е мед за всички същества; всички същества са мед за това пространство; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в това пространство и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в пространството в сърцето — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

11. Тази дхарма е мед за всички същества; всички същества са мед за тази дхарма; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в тази дхарма и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в дхармата — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

12. Тази истина [сатям] е мед за всички същества; всички същества са мед за тази истина; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в тази истина и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в истината — той е тази атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

13. Тези хора са мед за всички същества; всички същества са мед за тези хора; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в хората и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в човека — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

14. Този атма е мед за всички същества; всички същества са мед за този атма; и този блестящ безсмъртен пуруша, който е в атма и този телесен блестящ безсмъртен пуруша, който е в атма [тялото?] — той е този атма; това е безсмъртието, това е Брахма, това е всичко.

15. Наистина, този атма е господар на всички същества, цар на всички същества. Както всички спици са между главината и обръча на колелото, така всички същества, всички светове, всички прани, всички атма са в този атма.

16. Наистина, ето меда, който Дадхянч Атхарвана даде [каза] на ашвините. Това каза мъдрецът, като видя: Ще ви известя, о, мъже, за героичния подвиг, извършен заради вас, както гърмът [известява за] дъжда. Защото Дадхянч Атхарвана ви предаде този мед чрез конска глава.

17. Наистина, ето медът, който Дадхянч Атхарвана даде на ашвините. Това каза мъдрецът, като видя: Ашвини, вие поставихте конска глава на Дадхянч Атхарвана. О, благородни, той, изпълнявайки думата си, ви предава меда Тващара, за да го държите в тайна.

18. Наистина, ето медът, който Дадхянч Атхарвана даде на ашвините. Това каза мъдрецът, като видя: Той създаде двуногите тела, четириногите тела; ставайки птица, той, пуруша, влезе в тях отначало. Наистина този пуруша обитава всички тела. Няма нищо, необвито от него, няма нищо, скрито от него.

19. Наистина, ето медът, който Дадхянч Атхарвана даде на ашвините. Това каза мъдрецът, като видя: Той е отразен във всеки образ. За да бъде възприеман неговия образ Индра се изявява в многобройни образи, чрез мая, защото в него са впрегнати десет стотици коне. Наистина, той е и конете, наистина, той е десетки и хиляди, многобройни и безбройни. За този Брахма няма нищо отпред, отзад, нито вътре, нито вън; този атма е Брахма, възприемащ всичко. Това е поучението.

Шеста брахмана

1. Сега за приемствеността: Паутимашя [получи учението] от Гаупавана, Гаупавана — от Паутимашя, Паутимашя — от Гаупавана, Гаупавана — от Каушика, Каушика — от Каундиня, Каундиня — от Шандиля, Шандиля — от Каушика и Гаутама, Гаутама —

2. от Агнивешя, Агнивешя — от Шандиля и Анабхимлата, Анабхимлата — от Анабхимлата, Анабхимлата — от Гаутама, Гаутама — от Сайтава и Прачинайогя, Сайтава и Прачинайогя — от Парашаря, Парашаря — от Бхарадваджа, Бхарадваджа — от Бхарадваджа и Гаутама, Гаутама — от Бхарадваджа, Бхарадваджа — от Парашаря, Парашаря — от Вайджавапаяна, Вайджавапаяна — от Каушикаяни, Каушикаяни —

3. от Гхритакаушика, Гхритакаушика — от Парашаряяна, Парашаряяна — от Парашаря, Парашаря — от Джатукарня, Джатукарня — от Асураяна и Яска, Асураяна — от Трайвани, Трайвани — от Аупаджандхани, Аупаджандхани — от Асури, Асури — от Бхарадваджа, Бхарадваджа — от Атрея, Атрея — от Манти, Манти — от Гаутама, Гаутама — от Гаутама, Гаутама — от Ватся, Ватся — от Шандиля, Шандиля — от Кайшоря Капя, Кайшоря Капя — от Галава, Галава — от Видарбхикаундиня, Видарбхикаундиня — от Ватсанапата Бабхрава, Ватсанапата Бабхрава — от Пантха Саубхара, Пантха Саубхара — от Аяся Ангираса, Аяся Ангираса — от Абхути Тващра, Абхути Тващра — от Вишварупа Тващра, Вишварупа Тващра — от двамата ашвини, двамата ашвини — от Дадхянч Атхарвана, Дадхянч Атхарвана — от Атхарван Дайва, Атхарван Дайва — от Мритю Пратхвансана, Мритю Пратхвансана — от Пратхвансана, Пратхвансана — от Екарши, Екарши — от Випрачитти, Випрачитти — от Вящи, Вящи — от Санару, Санару — от Санатана, Санатана — от Санага, Санага — от Парамещхин, Парамещхин — от Брахма. Брахма е сам по себе си [сваям-бху]. Поклон на Брахма.

Край на втора глава