Брихадараняка упанишада

Първа брахмана

1. Джнанака от Видеха извърши жертвоприношение с много дарове. Там бяха събрани брахмани от Куру и Панчала и Джанака от Видеха поиска да разбере кой от тези брахмани е най-учен. Той затвори (в обора) хиляда крави и на рогата на всяка закрепи по десет пада (злато).

2. Той им каза: „Почитаеми брахмани, нека този от вас, който е най-много брахман (т.е. най-мъдър) да отведе тези крави.“ Тези брахмани не се осмелиха. Тогава Яджнавалкя каза на своя ученик: „Отведи ги, скъпи Самашрава.“ Той ги отведе. Брахманите се разгневиха: „Как той може да се обяви за най-много брахман от нас!“ Там беше Ашвала, жрецът-хотар на Джанака от Видеха. Той го попита: „Наистина ли ти, Яджнавалкя, си най-много брахман от нас?“ Той отговори: „Покланяме се пред този, който е най-много брахман, но искаме и да имаме крави.“ Тогава хотарът Ашвала започна да го пита.

3. „Яджнавалкя“ — каза той — „всичко това е обгърнато от смъртта, всичко подлежи на смъртта; как може жертващият напълно да се освободи от прегръдката на смъртта?“ — „Чрез жреца-хотар, огъня, речта. Наистина, речта е хотар на жертвата. Речта е същото като огъня; този (огън) е хотар, това е освобождение, това е пълно освобождение.“

4. „Яджнавалкя,“ — каза той — „всичко това е обгърнато от деня и нощта, всичко подлежи на деня и нощта. Как може жертващият напълно да се освободи от прегръдката на деня и нощта?“ — „Чрез жреца адхварю, окото, слънцето. Наистина, окото е адхварю на жертвата. Окото е същото като слънцето; това (слънце) е адхварю, това е освобождение, това е пълно освобождение.“

5. „Яджнавалкя,“ — каза той — „всичко това е обгърнато от светлата и тъмна половина на (лунния) месец. Как може жертващият напълно да се освободи от прегръдката на светлата и тъмна половина на месеца?“ — „Чрез жреца Удгатар, вятъра, дишането (прана). Наистина, дишането е удгатар на жертвата. Дишането е също като вятъра; този (вятър) е удгатар, това е освобождение, това е пълно освобождение.“

6. „Яджнавалкя,“ — каза той — „това междинно пространство като че ли не дава опора. Как трябва да се изкачва жертващият, за да се издигне в небесния свят?“ — „Чрез жреца-брахман, ума, луната. Наистина, умът е брахман на жертвата. Умът е същото като луната, тази (луна) е брахманът; това е освобождение, това е пълно освобождение.“

7. „Яджнавалкя,“ — каза той — „с колко химна хотарът ще извърши днес това жертвоприношение?“ — „С три.“ — „Кои са тези три?“ — „Предварителен, жертвен и трети — хвалебствен.“ — „Какво получава той чрез тях?“ — „Всичко тук, което диша.“

8. „Яджнавалкя,“ — каза той — „колко жертви ще даде днес адхварю при това жертвоприношение?“ — „Три.“ — „Кои са тези три?“ — „Тези, които се запалват, тези, които издават голям шум и тези, които се спускат надолу.“ — „Какво печели чрез тях?“ — „С тези, които се запалват, той печели света на боговете. Защото светът на боговете свети (или: гори); чрез тези, които издават силен шум, той печели света на предците, защото светът на предците е (със) силен(шум); а чрез тези, които се спускат надолу, той печели света на хората, защото светът на хората е долен.“

9. „Яджнавалкя,“ — каза той — „с колко богове брахманът пази днес жертвоприношението отдясно?“ — „С един.“ — „Кой е този един?“ — „Умът. Наистина, умът е безкраен, безкрайни са вишведевите. Чрез него той печели безкраен свят.“

10. „Яджнавалкя,“ — каза той — „колко стотри (хвалебствени химни) ще изпее днес жрецът-удгатар?“ — „Три.“ — „Кои са тези три?“ — „Предварителен, жертвен и трети — хвалебствен.“ „Какви са те спрямо атма?“ „Предварителният е праната, жертвеният е апана, хвалебственият е вяна.“ — „Какво печели той чрез тях?“ — „Чрез предварителния той печели света на земята, чрез жертвения — света на междинното пространство, чрез хвалебствения — света на небето.“

И тогава хотарът Ашвала млъкна.

Втора брахмана

1. Тогава започна да го пита Джараткарава Артабхага: „Яджнавалкя“ — каза той — „колко сетива [граха] и колко [сетивни] обекта [атиграха] съществуват?“ — „Осем сетива и осем обекта.“ — „Какви [са] тези осем сетива и осем обекта?“

2. Носът [прана] наистина е сетиво. Той е обхванат [грихита] от обекта миризма [гандха], защото чрез носа се помирисват миризмите.

3. Речта [вак] наистина е сетиво. Тя е обхваната от обекта име, защото чрез речта се изговарят имената.

4. Езикът [джихва] наистина е сетиво. Той е обхванат от обекта вкус, защото чрез езика се усещат вкусовете.

5. Окото [чакшу] наистина е сетиво. То е обхванато от обекта форма, защото чрез окото се виждат формите.

6. Ухото [шротра] наистина е сетиво. То е обхванато от обекта звук, защото чрез ухото се чуват звуците.

7. Умът [манас] наистина е сетиво. Той е обхванат от обекта желание, защото чрез ума се желаят желанията.

8. Двете ръце [хастау] наистина са сетиво. Те са обхванати от обекта действие, защото чрез ръцете се вършат действията.

9. Кожата [твач] наистина е сетиво.Тя е обхваната от обекта допир, защото чрез кожата се усеща допирът. Това са осемте сетива и осемте обекта.

10. „Яджнавалкя — каза той — всичко тук е храна за смъртта; а кой е този бог за когото смъртта е храна?“ — „Огънят, наистина, е смъртта; той е храна за водата, той побеждава повторната смърт.“

11. „Яджнавалкя“ — каза той — „когато този човек умре, неговите прани напускат ли го или не?“ — „Не“ — каза Яджнавалкя. — „те се събират в него, той се разширява и се надува; мъртвият е подут.“

12. „Яджнавалкя“ — каза той — „когато този човек умре, кое не го напуска?“ — „Името; наистина, безсмъртно е името, безсмъртни са вишведевите; чрез него той придобива безкрайния свят.“

13. „Яджнавалкя“ — каза той — „когато на този мъртъв човек речта влиза в огъня, дъхът [прана] — във въздуха, окото — в слънцето, умът — в луната, ухото — в пространството, космите на тялото — в тревите, космите на главата — в дърветата, кръвта на семето — във водата, къде тогава е този човек?“ — „Вземи ръката ми, драги Артабхага; само ние ще знаем това, не трябва да говорим [пред хората]“. Те се отдалечиха и заговориха. Когато заговориха, те говориха за действието [карма]; когато прославяха, прославяха действието; добрият, наистина, става добър чрез доброто действие, лошият-чрез лошото.

Тогава Джараткарава Артабхага замълча.

Трета брахмана

1. Тогава Бхуджю Лахяяни започна да го пита: „Яджнавалкя“ — каза той — „като ученици ние пътувахме сред мъдрите; там отидохме в дома на Паганчалася Капяся. Той имаше дъщеря, обзета от гандхарва. Ние го попитахме (този гандхарва): «Кой си?» Той каза: «Аз съм Судхана Ангираса.» Когато го питахме за края на световете, казахме му: «Къде са отишли Парикшитите?». «Къде са отишли Парикшитите? Питам и теб, Яджнавалкя — къде са отишли Парикшитите?»“

2. Той (Яджнавалкя) каза: „Той, разбира се, ти е казал: отишли са там, където отиват извършилите ашвамедха.“ — „Къде отиват извършилите ашвамедха?“ — „Тридесет и два дни (път) с колесницата на слънцето — ето (колко е голям) този свят. Отвсякъде го обгражда земя, двойно по-голяма; тази земя е обградена от океан, двойно по-голям. Колкото острието на бръснача, колкото крилцето на комара, такова е междинното пространство. Индра, като стана птица, ги даде (парикшитите) на Ваю; Ваю, влагайки ги в себе си, ги отведе там, където бяха извършващите ашвамедха. Наистина така той (гандхарвът) е възхвалил Ваю. Затова Ваю е единството и Ваю е множествеността. Който така знае, побеждава повторната смърт.“

Тогава Бхуджю Лахяяни млъкна.

Четвърта брахмана

1. Тогава започна да го пита Ушаста Чакраяна. „Яджнавалкя“ — каза той — „покажи ми този Брахма, който може да се възприеме, не е скрит и е атма във всичко.“ — „Това е твоят атма във всичко.“ — „Кой, Яджнавалкя, е във всичко?“ — „Който диша при дишането [прана], това е твоят атма във всичко, който вдишва надолу апана, това е твоят атма във всичко, който се разлива по тялото с вяна, това е твоят атма във всичко, който върви нагоре с удана, това е твоят атма във всичко. Това е твоят атма във всичко.“

2. Ушаста Чакраяна каза: „Това е като обяснението, при което казват: «Това е крава, това е кон.» Обясни ми Брахма, който може да се възприеме, не е скрит и е атма във всичко.“ — „Това е твоят атма във всичко.“ — „Кой, Яджнавалкя, е във всичко?“ — „Не можеш да виждаш виждащия вижданото; не можеш да чуеш чуващия чуваното; не можеш да мислиш мислещия мисленото; не можеш да познаеш познаващия познаваното. Това е твоят атма във всичко. Другото е страданието.“

Тогава Ушаста Чакраяна млъкна.

Пета брахмана

1. Тогава започна да го пита Кахола Каушитакея. „Яджнавалкя“ — каза той — „покажи ми този Брахма, който може да се възприеме, не е скрит и е атма във всичко.“ — „Това е твоят атма във всичко.“ — „Кой, Яджнавалкя, е във всичко?“ — „Който е извън глада и жаждата, скръбта, заблудата, старостта и смъртта. Действително, като познаят този атма, брахманите се издигат над стремежа към богатство, над стремежа към световете и живеят от милостиня [или: като монаси, просещи милостиня]. Тъй както стремежът към синове е стремеж към богатство, а стремежът към богатство е стремеж към световете — и двете са просто стремежи. Затова брахманът, забравил учеността [букв. «пандитството»], да стане [като] дете; като забрави учеността и [състоянието на] дете, да бъде муни [букв. «който не говори»]; като забрави мълчанието и немълчанието, да бъде брахман.“ — „Чрез какво може да бъде брахман?“ — „Чрез което може да бъде, чрез това е такъв. Другото е страдание.“

Тогава Кахола Каушитакея замълча.

Шеста брахмана

1. Тогава Гарги Вачакнави го запита: „Яджнавалкя,“ — каза тя — „всичко тук надлъж и нашир е изтъкано върху вода; върху какво е изтъкана надлъж и нашир водата?“ — „Върху ваю (вятъра), Гарги.“ — „А върху какво е изтъкан надлъж и нашир вятърът?“ — „Върху световете на междинното пространство.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на междинното пространство?“ — „Върху световете на гандхарвите, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на гандхарвите?“ — „Върху световете на слънцето, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на слънцето?“ — „Върху световете на луната, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на луната?“ — „Върху световете на звездите, Гарги.“ „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на звездите?“ — „Върху световете на боговете, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на боговете?“ — „Върху световете на Индра, Гарги.“ „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на Индра?“ — „Върху световете на Праджапати, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на Праджапати?“ — „Върху световете на Брахма, Гарги.“ — „А върху какво са изтъкани надлъж и нашир световете на Брахма?“ Той каза: „Гарги, не питай прекалено много, за да не ти падне главата. Ти питаш прекалено много за божественото, за което, наистина, не бива да се пита прекалено много. Гарги, не питай прекалено много.“

И тогава Гарги Вачакнави млъкна.

Седма брахмана

1. Тогава започна да го пита Уддалака Аруни. „Яджнавалкя“ — каза той — „живяхме при мъдрите в дома на Патанчала Капя и изучавахме жертвоприношенията [яджна]. Той имаше жена, обладана от гандхарва. Попитахме го: «Кой си?» Той каза: «Кабандха Атхарвана.» Той каза на Патанчала Капя и на изучаващите жертвоприношенията: «Знаеш ли ти, Капя, нишката, с която са свързани този свят, онзи свят и всички същества?» Патанчала Капя каза: «Не я зная, уважаеми.» Той каза на Патанчала Капя и на изучаващите жертвоприношенията: «Знаеш ли ти, Капя, този вътрешен управител [антарямин], който управлява отвътре този свят, онзи свят и всички същества?» Патанчала Капя каза: «Не го познавам, уважаеми.» Той каза на Патанчала Капя и на изучаващите жертвоприношенията: «Наистина, Капя, който познава тази нишка и този вътрешен управител, той познава Брахма, той познава световете, той познава боговете, той познава ведите, той познава съществата, той познава атма, той познава всичко.» — така им каза. Аз познавам това. И ако ти, Яджнавалкя, не познаваш тази нишка и този вътрешен управител, а вземаш брахманските крави, то главата ти ще падне.“ „Знам тази нишка, Гаутама, и този вътрешен управител.“ „Всеки може да каже: «Зная, зная.» Което знаеш, разкажи.“

2. Той каза: „Въздухът, Гаутама, наистина е тази нишка; наистина, Гаутама, с въздуха като с нишка са свързани този свят, онзи свят и всички същества. Затова, наистина, Гаутама, казват за умрелия човек: «Членовете [на тялото] му са развързани» — защото те, Гаутама, са свързани с нишката на въздуха.“ — „Така е, Яджнавалкя. Кажи за вътрешния управител.“

3. „Този, който е в земята, различен от земята, когото земята не знае, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

4. Този, който е във водата, различен от водата, когото водата не знае, чието тяло е водата, различен от водата, който управлява водата отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

5. Този, който е в огъня, различен от огън, когото огънят не знае, чието тяло е огънят, който управлява огъня отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

6. Този, който е в междинното пространство [антарикша], различен от междинното пространство, когото междинното пространство не знае, чието тяло е междинното пространство, който управлява междинното пространство отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

7. Този, който е във вятъра, различен от вятъра, когото вятърът не знае, чието тяло е вятърът, който управлява вятъра отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

8. Този, който е в небето [дивас],различен от небето, когото небето не знае, чието тяло е небето, който управлява небето отвътре,това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

9. Този, който е в слънцето, различен от слънцето, когото слънцето не знае, чието тяло е слънцето,който управлява слънцето отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

10. Този, който е в посоките [на пространството], различен от посоките, когото посоките не знаят,чието тяло са посоките, който управлява посоките отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

11. Този, който е в луната и звездите, различен от луната и звездите, когото луната и звездите не знаят, чието тяло са луната и звездите, който управлява луната и звездите отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният

12. Този, който е в пространството, различен от пространството, когото пространството не знае, чието тяло е пространството, който управлява пространството отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

13. Този, който е в тъмнината [тамас], различен от тъмнината, когото тъмнината не знае, чието тяло е тъмнината, който управлява тъмнината отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

14. Този, който е в светлината [теджас], различен от светлината, когото светлината не знае, чието тяло е светлината, който управлява светлината отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

15. Този, който е във всички същества, различен от всички същества, когото всички същества не знаят, чието тяло са всички същества, който управлява всички същества отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

Това се отнася за [другите] същества. Сега — за самия себе си.

16. Този, който е в дишането [прана], различен от дишането, когото дишането не знае, чието тяло е дишането, който управлява дишането отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

17. Този, който е в речта, различен от речта, когото речта не знае, чието тяло е речта, който управлява речта отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

18. Този, който е в окото, различен от окото, когото окото не знае, чието тяло е окото, който управлява окото отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

19. Този, който е в ухото, различен от ухото, когото ухото не знае, чието тяло е ухото, който управлява ухото отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

20. Този, който е в ума [манас], различен от ума, когото ума не знае, чието тяло е умът, който управлява ума отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

21. Този, който е в кожата, различен от кожата, когото кожата не знае, чието тяло е кожата, който управлява кожата отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

22. Този, който е в познанието, различен от познанието, когото познанието не знае, чието тяло е познанието, който управлява познанието отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният.

23. Този, който е в семето, различен от семето, когото семето не знае, чието тяло е семето, който управлява семето отвътре, това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният — невидим, той вижда; нечуван, той слуша; немислим, той мисли; непознаваем, той познава. Няма друг освен него, който да вижда, няма друг освен него, който да чува, няма друг освен него, който да мисли, няма друг освен него, който да познава. Това е твоят атма, вътрешният управител, безсмъртният. Другото е страданието.“

Тогава Уддалака Аруна млъкна.

Осма брахмана

1. Тогава Вачакнави каза: „Уважаеми брахмани, сега аз ще го запитам за две неща. Ако той ми отговори, значи няма между вас някой, който да го победи в знанието за Брахма.“ „Питай, Гарги!“

2. Тя каза: „Аз наистина заставам пред теб, Яджнавялкя, като онзи син на герой от Каши или Видеха, опънал разхлабения лък, държащ в ръката си две стрели за пронизване на врага — по същия начин, Яджнавялкя, заставам срещу теб с два въпроса. Отговори ми на тях.“ — „Питай, Гарги!“

3. Тя каза: „Което е над небето, Яджнавалкя, което е под земята, което е между небето и земята, което се нарича минало, настояще и бъдеще — с какво е пронизано и закрепено това?“

4. Той каза: „Което е над небето, Гарги, което е под земята, което е между небето и земята, което се нарича минало, настояще и бъдеще — това е пронизано и закрепено с пространството [акаша].

5. Тя каза: «Слава на теб, Яджнавялкя, за това, че ми обясни, Приготви се за другия въпрос.» — «Питай, Гарги!»

6. Тя каза «Което е над небето, Яджнавялкя, което е под земята, което е между небето и земята, което се нарича минало, настояще и бъдеще — с какво е пронизано и закрепено това?»

7. Той каза: «Което е над небето, Гарги, което е под земята, което е между небето и земята, което се нарича минало, настояще и бъдеще — това е пронизано и закрепено с пространството». А с какво е пронизано и закрепено пространството?“

8. Той каза: „Наистина, Гарги, това брахманите наричат неизчезващо [акшара] — нито голямо, нито малко, нито късо, нито дълго, нито огнено, нито течно, нито оцветено, нито тъмно, нито вятър, нито пространство, несвързано, без вкус, без мирис, без очи, без уши, без глас, без ум, без светлина, без дъх, без уста, без мярка, без вътрешност, без външност, то не изяжда никого и никой не го изяжда.

9. Наистина, Гарги, по неговата, на неизчезващото, воля, стоят на местата си слънцето и луната. Наистина, Гарги, по неговата, на неизчезващото, воля, стоят на местата си небето и земята. Наистина, Гарги, по неговата, на неизчезващото, воля, стоят на местата си миговете, часовете, дните и нощите, половините на месеците, месеците, годишните времена, годините. Наистина, Гарги, по неговата, на неизчезващото, воля, едни от реките текат от белите планини на изток, други на запад, всяка в своята посока. Наистина, Гарги, по неговата, на неизчезващото, воля, хвалят даващия, боговете следват жертващия, а дедите следват [правещите помен, наричан] дарви.

10. Наистина, който не познава това неизчезващо, Гарги, а извършва в света помени, жертвоприношения, тапас в продължение на много хиляди години, неговите [заслуги] имат край; наистина, който не познава това неизчезващо, Гарги, и си отива от този свят, е нещастен; а този, който познава това неизчезващо, Гарги, и си отива от този свят, той е брахман.

11. Това неизчезващо, Гарги, наистина е невидимо и вижда, нечувано и чува, немислимо и мисли, непознаваемо и познава, няма друг виждащ освен него, няма друг чуващ освен него, няма друг мислещ освен него, няма друг познаващ освен него. С това неизчезващо е пронизано и закрепено пространството.“

12. Тя каза: „Уважаеми брахмани, приемете като награда за вас, ако се простите с него, като му се поклоните; наистина, никой от вас никога няма да го победи в знанието за Брахма.“

Тогава Вачакнави замлъкна.

Девета брахмана

1. Тогава Видагдха Шакаля го попита: — Колко са боговете, Яджнавалкя? Той отговори според учението [нивид], колкото вишведеви са указани в учението: — Три и триста и три и три хиляди. — Да, — каза той — колко са [всъщност] боговете, Яджнавалкя? — Шест. — Да, — каза той — колко са боговете, Яджнавалкя? — Три. — Да, — каза той — колко са боговете, Яджнавалкя? — Един и половина. — Да, — каза той — колко са боговете, Яджнавалкя? — Един. — Да, — каза той — кои са тези три и триста и три и три хиляди?

2. Той каза: — Това са само техни сили [прояви], всъщност боговете са тридесет и три. — Кои са тези тридесет и три? — Осем Васу, единадесет Рудри, дванадесет Адити — това са тридесет и един, а с Индра и Праджапати стават тридесет и три.

3. — Кои са Васу? — Огън, земя, въздух, междинно пространство, слънце, небе, луна, звезди — това са Васу; в тях се намира всичко това, затова те са Васу.

4. — Кои са Рудри? — Тези десет прани в пуруша и единайстият — атма; когато излизат от това смъртно тяло, предизвикват плач; затова, защото предизвикват плач [родаянти], затова са Рудри.

5. — Кои са Адити? — Наистина, дванадесетте месеца на годината, това са Адити; те наистина преминават, отнасяйки всичко това; затова, защото те преминават, отнасяйки всичко това, затова са Адити.

6. — Кой е Индра, кой е Праджапати? — Гърмът е Индра, жертвата е Праджапати. — Кое е гърмът? — Ударът на мълнията. — Кое е жертвата? — Животните.

7. — Кои са шестте? — Огън, земя, въздух, междинно пространство, слънце, небе — това са шестте; защото тези всички са тези шест.

8. — Кои са тези три бога? — Тези три свята, защото в тях са всички богове. — Кои са тези два бога? — Храната и дъхът. — Кой е един и половина? — Този, който духа.

9. Казват: „Нали този, който духа, е един, как така е един и половина?“ — Всичко това израства в него [адхярдхнот], затова е един и половина [адхярдха]. — Кой е единият бог? — Дъхът [прана]; той е Брахма, наричат го „това“.

10. Който знае този пуруша, върховна опора за всеки атма, чието обиталище е земята, чийто свят е огънят, чиято светлина е умът, той наистина знае, Яджнавалкя. — Наистина, аз зная този пуруша, за когото говориш — върховната опора за всеки атма; пуруша на това тяло — това е той. Кажи, Шакаля, кой е неговият бог? — Безсмъртието — каза той.

11. — Който знае този Пуруша, върховна опора за всеки атма, чието обиталище е желанието, чийто свят е сърцето, чиято светлина е умът, той наистина знае, Яджнавалкя. — Аз наистина зная този пуруша, върховната опора за всеки атма, за когото говориш; той е този пуруша, основан на желанието. Кажи, Шакаля, кой е неговият бог? — Жените — каза той.

12. — Който знае този пуруша, върховна опора за всеки атма, чието обиталище са формите, чийто свят е окото, чиято светлина е умът, той наистина знае, Яджнавалкя. — Аз наистина зная този пуруша, върховна опора на всеки атма, за когото говориш; той е този пуруша, който е в слънцето. Кажи, Шакаля, кой е неговият бог? — Истината [сатям] — каза той.

13. Който знае този пуруша, върховна опора за всеки атма, чието обиталище е пространството, чийто свят е окото, чиято светлина е умът, той наистина знае, Яджнавалкя. — Аз наистина зная този пуруша, върховна опора за всеки атма, за когото говориш; той е този пуруша, който е слухът и ехото. Кажи, Шакаля, кой е неговия бог? — Посоките [на пространството] — каза той.

14. — Който знае този пуруша, върховна опора за всеки атма, чието обиталище е тъмнината [тамас], чийто свят е сърцето, чиято светлина е умът, той наистина знае, Яджнавалкя. — Аз наистина зная този пуруша, върховна опора за всеки атма, за когото говориш; той е този пуруша, който е сянката. Кажи, Шакаля, кой е неговият бог? — Смъртта — каза той.

15. — Който знае този пуруша, върховна опора за всеки атма, чието обиталище са формите, чийто свят е окото, чиято светлина е умът, той наистина знае, Яджнавалкя. — Аз наистина зная този пуруша, върховна опора за всеки атма, за когото говориш; той е този пуруша, който е в огледалото. Кажи, Шакаля, кой е неговият бог? — Животът — каза той.

16. — Който знае този пуруша, върховна опора за всеки атма, чието обиталище е водата, чийто свят е сърцето, чиято светлина е умът, той наистина знае, Яджавалкя. — Аз наистина зная този пуруша, върховна опора за всеки атма, за когото говориш; той е този пуруша, който е във водата. Кажи, Шакаля, кой е неговия бог? — Варуна — каза той.

17. — Който знае този пуруша, върховна опора за всеки атма, чието обиталище е семето, чийто свят е сърцето, чиято светлина е умът, той наистина знае, Яджнавалкя. — Аз наистина зная този пуруша, върховна опора за всеки атма, за когото говориш; той е този пуруша, който е синът. Кажи, Шакаля, кой е неговият бог? — Праджапати — каза той.

18. — Шакаля — каза Яджнавалкя, — като че ли тези брахмани са те накарали да гасиш горящи въглени.

19. — Яджнавалкя — каза Шакаля, — щом като знаеш повече от брахманите в Куру и Панчала, кой Брахма познаваш? — Познавам посоките [на пространството], боговете и опорите. — Щом като знаеш посоките на света, боговете и опорите,

20. — кой е богът ти за източната посока? — Богът Адитя. — Коя е опората на този Адитя? — Окото. — Коя е опората на окото? — Формите; с окото се виждат форми. — Коя е опората на тези форми? — Сърцето — каза той — формите се познават със сърцето, сърцето е опората на формите. — Така е, Яджнавалкя.

21. — Кой е богът ти за южната посока? — Богът Яма. — Коя е опората на този Яма? — Жертвата. — Коя е опората на жертвата? — Дарът за жреците [дакшина]. — Коя е опората на дара за жреците? — Вярата; защото когато се вярва, тогава се дава дар за жреците; вярата е опората на дара за жреците. — Коя е опората на вярата? — Сърцето — каза той — защото вярата се познава със сърцето, сърцето е опората на вярата. — Така е, Яджнавалкя.

22. — Кой е богът ти за западната посока? — Богът Варуна. — Коя е опората на този Варуна? — Водата. — Коя е опората на водата? — Семето. — Коя е опората на семето? — Сърцето — каза той — затова казват на сина, който прилича на баща си: „От сърцето е излязъл, като че ли от сърцето е създаден.“; сърцето е опората на семето. — Така е, Яджнавалкя.

23. — Кой е богът ти за северната посока? — Богът Сома. — Коя е опората на този Сома? — Посвещението. — Коя е опората на посвещението? — Истината [сатя]; затова казват на посветения: „Говори истината.“; истината е опората на посвещението. — Коя е опората на истината? — Сърцето — каза той — със сърцето се познава истината, сърцето е опората на истината. — Така е, Яджнавалкя.

24. — Кой е богът ти за зенита? — Богът Агни. — Коя е опората на този Агни? — Словото [вак]. — Коя е опората на словото? — Сърцето. — Коя е опората на сърцето?

25. — Неразумен си — каза Яджнавалкя — щом мислиш, че е другаде, а не в нас. Ако то бе другаде, а не в нас, щяха да го изядат кучета или да го изкълват птици.

26. — Коя е опората на теб и на атма? — Дъхът [прана]. — Коя е опората на прана? — Апана. — Коя е опората на апана? — Вяна. — Коя е опората на вяна? — Удана. — Коя е опората на удана? — Самана. Този атма е: не това, не това; неуловим, защото не се улавя, неунищожим, защото не се разрушава, несвързан, защото не се свързва, необвързан, непоколеблив, ненакърним. Това са осемте опори, осемте свята, осемте бога, осемте пуруша. Този, който разделя и връща тези пуруша, преминава извън тях — за този пуруша на упанишадите те питам. Ако не ми разкажеш за него, главата ти ще падне. Шакаля не знаеше за него и главата му падна; дори и костите му бяха отнесени от крадци, които ги помислиха за нещо друго.

27. Тогава Яджнавалкя каза: — Уважаеми брахмани, който иска, нека ме пита; или пък всички ме питайте; който иска, ще го питам или пък всички ще ви питам. Брахманите не посмяха.

28. Той ги попита с такива стихове:

1. Като дърво — старейшина на гората — точно такъв е наистина човекът. Космите му са листа, кожата му е външната кора.

2. От кожата му тече кръв както от кожата-кора. Затова тя изтича от ранения като сок от посечено дърво.

3. Месото му е дървесина, лико са сухожилията — те са здрави; костите са вътрешността на дървото, мозъкът е направен като сърцевината.

4. Когато дървото е отсечено от корена отново се появява. Когато смъртният е отсечен от смъртта, от кой корен се появява отново?

5. Не казвайте — „от семето“ — само живите го изхвърлят. Наистина, дървото, появило се от семе, действително се възражда след смъртта.

6. Когато дървото е изкоренено, то не пораства отново. Когато смъртният е отсечен от смъртта, от кой корен се появява отново?

7. Роденият не се ражда отново, Кой ще го роди отново? Брахма е познание и щастие — за даващия дарове е върховната опора; [и] за този със стабилен ум, който го познава.

Край на трета глава