Брутално

42.

— Откажете се — каза Кол на тримата мъже, тези, които седяха срещу него в кабинет на петия етаж в Министерството на правосъдието.

Навън все още бе тъмно. Беше вторник сутринта.

Най-високопоставен от тримата беше мъжът с най-посивяла коса: заместник-министърът на правосъдието. Погледът му се рееше покрай Кол. Заместник-началникът на отдела за криминално разследване във ФБР също не можеше да срещне очите му. Но съветникът на заместник-министъра го погледна яростно и почна:

— Снощи…

— Свърших си работата. Снощи се опитаха да ме прекарат и аз им попречих.

— Нито аз, нито Бюрото знаехме, че ви следят — каза висшият служител от ФБР.

— При това абсолютно основателно! — изръмжа съветникът. — Особено след провала на Кол в Монтана…

— Чий провал? — извика Кол.

— Не сме тук, за да си разпределяме вината — отвърна съветникът.

— Естествено, че сме — възрази Кол.

— Проследяването беше основателно и разумно! — каза съветникът. — За наша собствена гаранция! Ами ако основният ни заподозрян се насочи…

— Глупости — прекъсна го инспекторът. — Кога пуснахте маршалите по следите ми? След като пратих запитване за онази юридическа фирма ли?

— Да — въздъхна заместник-началникът на отдела за криминално разследване.

— Вие пазите Йошио Чобей — заяви Кол.

— Не! — изръмжа съветникът.

— Японците са ви накарали да започнете антитръстовото разследване срещу Фарън — продължи Далтън. — Те са дали онази информация на вашите хора в министерството и са подтикнали Конгреса. Накарали са ви да…

Заместник-министърът прочисти гърлото си.

— Гледището ви е погрешно.

— Виждам си даже много добре.

— Но това не е достатъчно — отвърна заместник-министърът. — Нито това министерство, нито който и да е в тази стая не е направил нещо неетично или незаконно срещу господин Фарън Сиърс.

— Ами онова незаконно подслушване? — попита Кол.

— Неупълномощено — поправи го заместник-министърът.

— Но вие носите вода за…

— Компаниите на Фарън Сиърс са били проблем за антитръстовите законодатели и следователи много преди…

— Преди какво? Преди да се появи Якудза ли?

— Проблемът е Фарън Сиърс — отвърна назначеният от президента заместник-министър.

— Какъв проблем? Икономически? Законов? Политически?

— Да — каза заместник-министърът. — И да, адвокати, които представляват различни японски интереси, бяха сред онези, които ни предоставиха доказателства за…

— Адвокатите на корпорацията „Сугамо“ — прекъсна го Кол. — Те произвеждат същите компютърни продукти като Фарън…

— Според мен — продължи заместник-министърът, — те са били сред заинтересованите и ощетени среди, които са съобщили и помогнали…

— Вие — каза инспекторът — никога не сте работили на улицата. Не виждате ли, че са ви подхвърлили информация? Не разбирате ли, че става дума за престъпник, който подлива вода на омразния си съперник?

— Информация, която обаче може да е вярна, да се отнася за действителни престъпления — отбеляза съветникът. — Вие, печените агенти, постоянно хващате хора по подхвърлена информация.

— Колко удобно за вас и политическата ви партия, че японците са ви подхвърлили малко стотинки.

— Никога не повтаряйте това! — каза заместник-министърът.

— И какво ще направите? Ще накарате воините на Чобей да се погрижат за…

— Ти си вън от играта, Кол! — прекъсна го шефът му от ФБР.

— И какво ме е извадило от нея?

— Вие сте прав — отвърна заместник-министърът. — Става дума за нещо повече от антитръстова офанзива. Но японските интереси не бяха единственият ни мотив. Някои американски източници също подкрепиха атаката срещу Фарън Сиърс.

— Какво получавате за това, че насъсквате кучетата срещу Фарън? — попита Кол.

— Удовлетворението да си вършим работата.

— А да не позволя да го убият пък е моята работа — каза Кол. — Да попреча на Якудза да засили влиянието си…

— Ти какъв си бе? — изръмжа съветникът. — Някакъв модерен расист, вдигащ вой до небесата за жълтата опасност ли? „Сугамо“ си е съвсем законна международна…

— Защо тогава Чобей командва парада им?

— Той работи за „Сугамо“, а не обратното — отвърна съветникът. — И след като снощи унищожи прикритието си, прочетох докладите и освен слуховете, че постоянно си вдигал фалшива тревога…

Заместник-министърът вдигна ръка и се обърна към Кол.

— Подозирате ли някой от тези елементи в заговор за убийството на Фарън Сиърс?

— Проклет да съм, ако зная — отвърна инспекторът. — Но имаме връзка.

— Проклет да си, ако си играеш с… — почна съветникът, но един поглед от заместник-министъра го накара да млъкне.

— Упълномощен сте да разследвате и разкриете каквато и да е пряка заплаха за живота на Фарън Сиърс — продължи заместник-министърът, — независимо от нейния произход, независимо какво или кой може да е замесен. Направете го.

— Не е достатъчно — каза Кол.

— Моля? — попита заместник-министърът.

— Възложихте ми това още при първата ни среща — каза инспекторът. — Разполагах с тези пълномощия още в момента, в който положих клетвата си и постъпих в Бюрото. Веднъж вече ме прекарахте. Ще го направите пак.

Кол заобиколи зад бюрото на заместник-министъра, сякаш беше негово, и взе лист хартия и писалка. Усмихна се на съветника, после се обърна към шефа му:

— Искам главата на любимеца ви.

— Чакай малко! — извика съветникът и протегна ръце към сивокосия мъж. — Аз не съм…

— Ти си цената — каза Кол.

— За какво? — попита заместник-министърът.

— За това, че веднъж ме предадохте — отвърна Кол. — И за да не издам всичките ви мръсни малки тайни.

— Стига! — извика съветникът. — Аз не съм някой…

— Скот! — прекъсна го заместник-министърът.

Наставник и протеже се спогледаха. По-младият мъж премигна. Закашля се.

Кол му даде писалката и листа.

— Пиши — каза той на съветника, впил поглед в сивокосия му шеф. Висшият служител от ФБР мълчеше и ги наблюдаваше. — Адресирай го до министъра на правосъдието. Не слагай дата. Пиши: „Поради непрофесионалното ми поведение в много случаи, свързани с деликатно разследване, провеждано от инспектор Далтън Кол под ръководството на най-висши фактори от това министерство и Белия дом, за което сте информиран от…“.

И Кол назова заместник-министъра и заместник-началника на отдела за криминално разследване, които седяха в стаята.

— „… си подавам оставката, влизаща в сила при получаването й.“

Съветникът се задави, но писалката му продължи да дращи съдбата му върху хартията. Когато писалката спря, Кол каза:

— Подпиши се.

Инспекторът се приближи до мъжа и прочете написаното над треперещото му рамо. После хвърли на масата плик.

— Сложи го вътре. Не го запечатвай.

Съветникът се движеше като зомби. Кол прибра плика във вътрешния джоб на сакото си, после погледна право в съсипаните очи на съветника.

— Запази си помпозната титла. Но повече недей да работиш за тях — сега работиш за мен. Помогна им да ме прецакат. Не им позволявай да го направят пак. Запомни, че те те оставиха на сухо. Запомни кой държи топките ти в джоба си — върху служебна бланка с твоите отпечатъци и почерк. Твоите топки и техните фамилии, продажен задник такъв.

Кол погледна към двамата висши служители. Прозорците на кабинета изсветляваха.

— Извинете ме, господа — каза той. — Имам да върша работа.