Бялата планина

Благодарности

Длъжен съм да благодаря за помощта на следните хора: на моите редактори — Ник Сейърс, Брайън де Фиоре, Джон Пиърс и Алиса Даймънд — просто за това, че са толкова добри хора, и (разбира се) за несекващия им ентусиазъм и на Каролайн Кофи, почитателка, превърнала се в редактор, защото виждаше точно къде трябва да се разреже тортата.

На Майк Кобли благодаря не само за насърчението, но и за неуморимата веселост пред лицето на бедата. Дано и търпението ти, и талантът ти бъдат възнаградени. И на Анди Сойър — за задълбоченото изчитане на текста. Надявам се да му се отплатя някой ден.

На първостепенния ми критик и предпазна мрежа, храбрия Брайън Грифин искам отново да кажа колко много го ценя. От твоите бележки някой ден ще излезе чудесна книга!

На семейството и на приятелите — особено на моите момичета Сюзън, Джесика, Ейми и Джорджия — обичайните благодарности в лицето на моето понякога маниакално пренебрежение. Този път и специални благодарности на всички, с които се срещнах при пътуванията си до университетите в Лийдс, Манчестър, Оксфорд, Кеймбридж, Саутхамптън, Брайтън, Кентърбъри и Дъблин. И, разбира се, на групата от Глазгоу. Slainte Mhath!

Освен това благодаря и на музикантите, които (непреднамерено) осигуриха необходимата за завършването на този том звукова среда, особено на Тим Смит и „Кардиакс“, Питър Хамил, Кинг Суомп и всички момчета от IQ. Хаматай!