Царицата на нощта - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Пол Дохърти (ч. notes)

1

Лорд Франсис Уолсингам (1532 — 1590), наричан „баща на британското разузнаване“, създал в Лондон училище за шпиони, където випускниците се набирали измежду най-добрите студенти в Оксфорд и Кембридж; според някои разкрил, а според други — провокирал серията заговори срещу кралица Елизабет I, които пратили на ешафода нейната съперница за престола Мария Стюарт. — Бел.ред.

2

Гай Аврелий Валерий Диоклециан (ок. 245 — 313) римски император, издигнал се по пътя на военната служба. Установил домината, осъществил важни административни реформи. Жесток гонител на християнството (303 — 304 г.) — Бел.прев.

3

Константин I Велики (ок. 285 — 337) — римски император от 306 г. Възстановил единството на империята, водил политика на верска търпимост и издал през юни 313 г. заедно с император Лициний (308 — 324) Миланския едикт, който обявявал всички религии в империята за равнопоставени. Преместил столицата на империята във Византион, наречен е негова чест Константинопол. Той и майка му Елена са обявени за светци от християнската църква. — Бел.прев.

4

Марк Аврелий Валерий Максенций (ок. 280 — 312), син на Максимин II, римски император от 306 г. — Бел.прев.

5

Евсевий Кесарийски (ок. 264 — 340 г.), християнски апологет и пръв историк на църквата, писал на старогръцки език. — Бел.прев.

6

Флавий Валерий Лициний Лициниан (ок. 250 — 325 г.), римски император от 308 г, владетел на Източната империя от 313 г. след победата си над Максимин Дая, по-късно отстранен от Константин I. — Бел.прев.

7

Пикти — група племена, представляващи древното население на Шотландия. В IX в. били покорени от скотите и се смесили с тях. — Бел.прев.

8

Става дума за т.нар. Адрианова стена в северната част на Англия, близо до границата с Шотландия. Построена от император Адриан (117 — 138 г.), стената е дълга 117 километра и целта й е била да защитава римските провинции от нашествията на племената от север. На определено разстояние по нея били изградени стражеви кули, малки укрепления с малък брой войници и големи фортове със значителна военна сила. — Бел.ред.

9

Катафракт — воин от тежката конница, с броня не само за ездача, но и за коня, с дълго копие и дълъг меч. Катафрактите в римската войска били набирани от съюзните на Рим племена. — Бел.ред.

10

Тамариск — вид дърво. — Бел.прев.

11

Ниски вулканични планини, разположени на 20 км югоизточно от Рим. Още от древността районът им бил желано място за онези, които искали да живеят далеч от тълпите и горещината на Рим. — Бел.ред.

12

Прочутите защитни стени на Рим, издигнати от император Септимий Север (193 — 211), африканец по произход, водил антисенатска политика, присъединил Месопотамия към империята — Бел.прев.

13

Серапис — едно от главните египетски божества, почитано и като Озирис-Апис, отъждествявано от гърците от Зевс и Аид (Хадес). Серапис бил почитан в Рим и Италия, Сирия и Балканският полуостров, където култът му бил разпространен през римската епоха — Бел.прев.

14

Един от най-красивите и популярни римски портици, построен по заповед на Гай Октавиан Август (63 г. пр. Хр. — 14 г. сл. Хр.), основателят на политическият режим на принципата, който фактически въвежда монархическото управление в Рим. Почетната му титла Август означава „възвеличен“ — Бел.прев.

15

Клавдий Гален (ок. 130 — ок. 200 г.) — лекар и учен, роден в Пергам, Мала Азия, и работил в Рим. Известен с проучванията си върху анатомията, нервите и артериите, оставил подробни описания на много лекарства въз основа на собствените си експерименти. — Бел.прев.

16

Dalmatica (лат.) — горна дреха с ръкави, дълга до коленете или малко под тях, заимствана от светска дреха, носена в Далмация. Появила се в Рим в епохата на късната империя и била носена от римляните над туниката. — Бел.ред.

17

Стола — вид дълга и широка дамска дреха. — Бел.прев.

18

Названието на цветето е със староримски произход — „verbum“ означава „дума“. Според Плиний, растението се използвало при жертвоприношения и клетви. У нас е познато и като „върбинка“. — Бел.ред.

19

Титимал — вид сочно източно растение. — Бел.прев.

20

Луций Аней Сенека (ок 4 г. пр. Хр. — 65 г. сл. Хр.) — римски философ, писател и политик. Основател на римската нова стоическа школа, възпитател на бъдещия император Нерон и принуден, по негова заповед, да се самоубие. Етиката на Сенека, оказала голямо влияние през идните столетия, е близка до християнския морал. — Бел.прев.

21

Хадес — Богът на подземното царство на мъртвите в гръцката митология. Самото подземно царство също е наричано Хадес понякога. Фуриите са римски богини на отмъщението. — Бел.прев.

22

Десетник в Римската войска. — Бел.прев.

23

Сикомора — дърво от рода на черниците, чиито плодове приличат на смокини — Бел.прев.

24

Виа Номентана — древен път, водещ от Рим до античния град Номентум. Не е част от големите римски пътища, но по него са разположени много архитектурни и исторически паметници. — Бел.ред.

25

Порта Колина — един от входовете на Рим през Сервиевата стена. Вярва се, че Сервиевата стена е построена от легендарния Сервий Тулий, многообичаният предпоследен, шести цар на Древен Рим. — Бел.ред.

26

Кохорта — в античния Рим войсково поделение, равно на една десета част от легион. — Бел.прев.

27

Magistra (лат.) — учителка. — Бел.прев.

28

Фризиец — родом от германските племена, обитаващи Фризийските острови в Северно море. — Бел.прев.

29

Веста — богиня на свещеното огнище, на градската община, курията и дома, съответстваща на гръцката Хестия. Нейният култ бил един от най-древните и почитаните в Рим. — Бел.прев.

30

Тит Флавий Домициан (51 — 96 г.), римски император, брат и наследник на император Тит. Заради жестокото си и деспотично управление бил убит със съучастието на собствената му съпруга. — Бел.прев.

31

Бестиарий — гладиатор, който на арената се бие с диви животни. — Бел.прев.

32

Манипула — римска войскова част. — Бел.прев.

33

Децим Юний Ювенал (ок. 60 — 127) — римски поет сатирик, особено популярен през Ренесанса. Много от сентенциите му са се превърнали в крилати фрази, като например „Хляб и зрелища“, „Здрав дух в здраво тяло“ и др. — Бел.прев.

34

Диатриба — в случая остра реч, критика. — Бел.прев.

35

От Нумидия, древно берберско царство, а по-късно римска провинция в Северна Африка, между Мавритания и Картаген. Днес обхваща части от Тунис и Алжир. — Бел.ред.

36

Квартал на низшата класа в Рим. В началото на съществуването си бил малко селце, което после се вляло в големия град. Бъдещият диктатор Юлий Цезар също е живял там. — Бел.ред.

37

Според обичая, под езика на мъртвите в Древния Рим поставяли дребни монети, за да платят с тях на лодкаря Харон да ги преведе на другия бряг на реката Стикс в подземното царство. — Бел.прев.)

38

Хипокауст — в античността подподово отопление със система от канали за горещ въздух между колонки, носещи пода, използвано предимно в баните. — Бел.прев.

39

CHRistos — (гр.) „помазаник, помазан“, превод на еврейската дума със същото значение. Mashiah или Месия, личност с божествена мисия като свещеник, пророк или цар. Свързва се с Иисус, наричан от последователите Му Христос, Син Божи, Изкупител на човешкия род. — Бел.прев.

40

Рибата е символ на християнството, тъй като буквите, съставящи гръцката дума „ихтис“ (риба), съответстват на абревиатурата „Иисус Христос Божи Син Спасител“. — Бел.прев.

41

Денарий — сребърна монета в древния Рим, а също и в някои страни на Европа през Средновековието. — Бел.прев.

42

Палатина — един от седемте хълма на Рим, където били резиденциите на повечето патрициански фамилии и императорските дворци по-късно. — Бел.прев.

43

Вероятно тук става дума за общество от бивши куртизанки, наречено по името на Мария Магдалена, разкаялата се блудница, която измила с миро и избърсала с косите си нозете на Иисус Христос, по-късно една от неговите най-пламенни привърженици. — Бел.прев.

44

Юнона, чието гръцко съответствие е Хера, е съпруга на Юпитер (Зевс). Постепенно образът й поглъща редица други женски божества и тя става богиня на брака и съпружеската любов, покровителка и помощничка на бременните и раждащи жени. — Бел.прев.

45

Парти — древни ирански племена, населявали от I хилядолетие пр. Хр. територията на Южна Туркмения и Хоросан, наричана тогава Партия. В IV в пр. Хр. били покорени от Александър Македонски. От 250 г. пр. Хр. до 220 г. сл. Хр. съществувало независимо партско царство. — Бел.прев.

46

В Рим денят започвал от един слънчев изгрев и свършвал на следващия, като настъпването на мрака го делял на две части. Той бил разпределен на стражи и часове. Деветият час, времето за хранене в императорския Рим, съответствал приблизително на периода от 13:30 до 14:30 ч. — Бел.прев.

47

Каледони — племена, населявали Северна Британия. — Бел.прев.

48

Става дума за периода след смъртта на император Александър Север, когато се появяват множество самозвани императори, империята е разпокъсана, а легионите в отделните провинции избират свои императори и на трона за кратко време се изреждат много от така наречените войнишки императори. Бащата на Константин, Констанций I Хлор, който трябва да управлява Западните земи на империята, в 293 г. отблъсква нахлуването на британския узурпатор Караузий в Северна Галия, а в 296 г. нахлува в Британия и отново присъединява провинцията към Римската империя. — Бел.ред.

49

Стотник в римската войска. — Бел.прев.

50

В Древният Рим, бивши роби, запазили връзката със своя господар, според така наречената патронна зависимост. Тя включвала задължение някогашният роб да поддържа господаря си, да продължава да работи безвъзмездно за него и да му демонстрира почитта си — Бел.ред.

51

Гема (от латински gemma „пъпка“) — скъпоценен или полускъпоценен камък с гравиран върху него образ. — Бел.прев.

52

Помещение в римската баня, където хората се обливали с хладка вода, взимали вана и телата им били натривани с благовонни масла. — Бел.ред.

53

Публий Теренций Афер (195 — 159 г. пр. Хр.) — римски комедиограф. Комедиите му не са възприети веднага от римската публика; темите на пиесите му са семейните отношения. Заради стила си е високо ценен през Средновековието и оказва особено влияние върху сантименталната комедия през XVIII в. — Бел.прев.

54

Полагане на ръцете — в староеврейското Писание се описва начин на благославяне, при който се използва полагане на ръцете (вж. Бит. 48:13–14). Когато Мойсей предава властта си на Иисус Навин, това получава символичен израз, като Иисус застава пред цялата конгрегация, а Мойсей полага ръцете си върху него (Числ. 27:18–23). Тази традиция продължава до днес при ръкополагането на равините. Учителят, който ръкополага бъдещия равин, полага ръце върху него и му дава власт да съди. Полагането на ръцете се използва и в християнската църква. В ранната антиохийска църква по този начин се призовава Светия Дух (Деян. 8:14–17) и се ръкополага в духовен сан (Деян. 13:1–3). Самият Иисус полага ръце върху онези, които изцелява (вж. Марк. 6:5) и тази традиция се продължава в църковната служба за изцеление. — Бел.прев.

55

Агапа, мн. ч. агапи (agapa на гръцки означава „любов“) — вечери на любовта. Обичай на древната църква, при който верните се събирали на обща трапеза, за да извършат тайнството Евхаристия или Свето причастие и така възпроизвеждали Тайната вечеря. — Бел.прев.

56

Анубис (в гръцко произношение) или Инпу — покровител на мъртвите в египетската митология, изобразяван като легнал чакал или с човешко тяло и глава на куче. Бил почитан като съдия на боговете. С вековете функциите му преминават към тези на Озирис. Древните гърци го отъждествявали с Хермес. — Бел.прев.

57

Хатор (от — „Хатхор“ — „дом на Хор“, т.е. Небето; богиня на Небето в египетската митология. В най-древния период била почитана като небесната крава, родила Слънцето. По-късно била рисувана като жена с рога и понякога с уши на крава, но на някои места продължили да я изобразяват като крава. Култът и бил разпространен в целия Египет в Нубия, Бабил в днешен Ирак, Синай и други територии. На места е основен персонаж в мита за довеждащото пролетта слънчево Око (Тефнут-Хатор), покровителка на плодородието и фараоните. Била почитана и като богиня на любовта, веселието, музиката и танца. Древните гърци я отъждествявали с Афродита. Освен това, имало вярване, че посреща мъртвите на прага на подземното царство. — Бел.прев.

58

Тимпан — вътрешното поле на фронтона, украсено с живопис или скулптурни изображения. — Бел.прев.

59

Табернакул (лат.) — дарохранителница, която в случая съдържа някаква светиня, частица от мощи на светец, или ниша, в която се съхранява статуя на божество. — Бел.прев.

60

Наос (гр.) — в архитектурата т.нар. цела (светилището на храма) или светилище на антично божество в храма. — Бел.прев.

61

Вероятно в случая храмови танцьорки или жрици на Хесат, древноегипетската богиня на плодовитостта и плодородието, чийто култ е изместен от култа към Хатор и тя се превръща в богиня на храната и виното. Древните египтяни наричали бирата „млякото на Хесат“. — Бел.ред.

62

Вероятно от град Кития на остров Кипър, където са открити най-древните парфюми, датирани отпреди 4 000 години. — Бел.ред.

63

Храмът на Диана или Артемида в град Ефес бил особено почитан в древността. — Бел.прев.

64

Епона — epo (лат.) — „кон“ — божество от митологията на келтите от Галия, изобразявано възседнало или стоящо до кон, чийто култ бил разпространен и сред континенталните келти. — Бел.прев.

65

Марсово поле — местност край Рим, където се намирали казармите, войниците се обучавали и се провеждали военни паради — Бел.прев.

66

Едил — в Древния Рим помощник на трибуна, който се грижел за обществените здания, храмовете, пътищата, пазарите, празненствата, пазарите и т.н. — Бел.прев.

67

Авгури — древноримски жреци, предсказващи бъдещето по пеенето, полета и други действия на птиците; птицегадатели. — Бел.прев.

68

Река в Мала Азия, в днешна Турция. Влива се в Мраморно море. — Бел.ред.

69

Гай Плиний Цецилий Секунд, наричан Млади (61 или 62 г. — ок. 111 г.) — римски прозаик, известен предимно със своите десет книги „Писма“. — Бел.прев.

70

Гай Петроний, наричан Арбитър (неизв. — 56 г. сл. Хр.) — римски писател, смятан за автор на достигналия до нас само във фрагменти роман „Сатирикон“. — Бел.прев.

71

Никодим е споменат в Евангелие от Йоан, където той е наречен фарисей и един от управниците на иудеите. Според Йоан, Никодим посетил Иисус през нощта в килията, двамата беседвали и Никодим признал Иисус за учител, „дошъл от Бога“. Йосиф Ариматейски бил сред сподвижниците на Иисус и отстъпил предварително приготвения си гроб, за да бъде погребан в него Иисус. Двамата, Никодим и Йосиф, участвали в полагането на Христос в гроба. — Бел.ред.

72

Палестра — място за гимнастически упражнения в древна Гърция и Рим — Бел.прев.

73

Фурии — римски демони на подземното царство, богини на отмъщението и угризенията на съвестта, отъждествявани с гръцките Еринии. — Бел.прев.

74

Торква (от лат. „извит“) — незатворен обръч от желязо, сребро или злато, носен на шията като белег на знатност, за бойно отличие или като накит. — Бел.прев.

75

Анкх — важен староегипетски символичен знак. Кръст с дръжка, който може да се тълкува като Т-образен кръст с поставен отгоре клуп, удобен за захващане. — Бел.прев.

76

Апис — в древноегипетската митология бог на плодородието в облика на бик. — Бел.прев.

77

Ендимион — в гръцката митология красив юноша, взет от Зевс на небето заради красотата му. Там той се влюбил в Хера и Зевс го наказал, като го обрекъл на вечен сън. — Бел.прев.

78

Земята Пунт, известна още като Земята на боговете — според древноегипетските източници прародина на египтяните и месторождение на египетските богове. Днес не се знае точното й местоположение, предполага се, че може да е била в Източна Африка, в района на Африканския Рог, на брега на Червено море или на мястото на днешни Сомалия и Еритрея. Някои я свързват със Савското царство. — Бел.ред.

79

Тритон — древногръцки морски демон, олицетворяващ бурната водна стихия, по-късно обожествяван като син на морския бог Посейдон и Лмфитрита. — Бел.прев.

80

Кимери — племе от тракийски произход, обитавало през VII в. пр. Хр. Мала Азия. — Бел.прев.

81

Според Овидий, това се случвало през април, на празниците, посветени на богинята на плодородието Церера. Не се знае точният смисъл на това действие, но според Овидий лисицата била изгаряна, като предупреждение към другите вредители. — Бел.ред.

82

Фрея — „госпожа“ (древноисландски), в скандинавската митология богиня на плодородието, любовта и красотата. В някои варианти тя изпълнява функциите на валкирия или дева воин, която участва в разпределението на победите и смъртта в битките. — Бел.прев.

83

Пенати — в римската митология, изображения на божествата пазители, свързани с обожествените духове на умрелите предци. Римляните имали два вида пенати — домашни (наследствените духове покровители и пазители на дома, чиито изображения се намирали до огнището) и обществени (пазителите на държавата и на нейното благополучие). Обществените пенати се съхранявали в храма на богинята Веста. — Бел.ред.

84

Панегирика — в древните Гърция и Рим надгробна похвална реч. — Бел.прев.

85

Ростра — платформа, на която стоят ораторите. Най-известната ростра е тази на римския форум. — Бел.прев.

86

Pontifex maximus (лат. букв. „великият строител на мостове“) — върховният жрец в Рим. — Бел.прев.

87

Аулус Корнелий Целз, римски учен-енциклопедист, лекар и писател. В медицинските си текстове събрал най-достоверните за времето си знания за хигиената, диетологията, терапията, хирургията и патологията; въвел лигатурата за превързване на кръвоносни съдове; създател на термина „делириум“ в психиатрията; наричан „Цицерон в медицината“. — Бел.ред.

88

Плутарх от Херонея (ок. 46 — 127) — старогръцки писател, добре приет е двора на император Адриан. Най-известното му произведение е „Успоредни животописи“, всички други негови творби са обединени под общото заглавие „Нравствени съчинения“. — Бел.прев.

89

Диодор Сицилийски — Древногръцки историк, посветил се на създаването на исторически сборници, наричан „александрийски граматик“ заради работата си в Александрийската библиотека. Юстин — вероятно става дума за римския историк Марк Юниан Юстин, живял и работил през III в. Арий — древноримски християнски теолог, основоположник на арианството, според което Синът е по-низше същество, създадено от Отеца. — Бел.ред.

90

В наши дни характерният „балсамиращ“ ефект на арсеновата интоксикация, при който трупът на починалия се запазва в идеално състояние в продължение на години, е добре известен. — Бел.ред.