Епилог

Смокингите сигурно са били изобретени специално за Дийн Робилард, помисли си Блу, докато стоеше до него пред олтара. Той беше толкова ослепителен, че се наложи мислено да го разсъблече, за да не се чувства невзрачна до него, при все че самата тя бе не по-малко възхитителна благодарение на булчинската рокля на „Вера Уанг", която Ейприл откри за нея. Да повери подготовката на сватбата в ръцете на Ейприл, беше второто й мъдро решение, след като прие да се омъжи за този мъж, оказал се не по-малко уязвим и неуверен от нея.

Стотици бели орхидеи, доставени от другия край на света, изпълваха църквата. Върху бледосините панделки, украсяващи пейките и пиедесталите с букетите, блестяха безброй кристали, пришити на ръка. Главната пътека бе застлана със син килим, върху който искряха инициалите на младоженците, извезани също с кристали. Църквата беше претъпкана с приятелите и съотборниците на Дийн, долетели за февруарската сватба, както и с новите приятели на щастливата двойка от Гарисън. Благодарение на Дийн „Старс" спечели всички мачове, с изключение на един в шампионата на азиатската футболна конфедерация – невероятно постижение, имайки предвид не особено успешния старт на сезона.

Редом до Дийн стоеше Джак, кумът на младоженеца. Неговият смокинг му прилягаше също така безупречно, както на сина му, но Джак го бе допълнил с нефритени обици в сребърен обков. Дългата сребристосиня рокля на Ейприл беше много по-официална от лятната рокля, която тя бе избрала за предстоящата си сватба на Хаваите. На церемонията щяха да присъстват само членове на семейството, макар че Ейприл и Джак позволиха на Райли да доведе най-добрата си приятелка от училище, за да има компания на своята възраст. Дийн вече бе дал на родителите си като сватбен подарък земята около езерото и те много скоро възнамеряваха да съборят малката къща, за да си построят лятна вила.

– Кой дава тази жена за съпруга на този мъж?

От предната скамейка се изправи Нита, която изглеждаше невероятно величествено в дългата синя надиплена туника.

– Аз – обяви тя с нетърпящ възражение глас.

Нита бе отвела Блу до олтара, което изглеждаше съвсем естествено и за двете. Вирджиния все още беше в Колумбия, за да защитава онеправданите. Дийн й беше изпратил евтин мобилен телефон и двете с Блу разговаряха много по-често, но младата жена знаеше, че телефонът много скоро ще се озове в някой приют или в ръцете на нуждаещ се от него медицински работник от местната болница.

Райли също стана от предната редица. Изглеждаше щастлива и красива в бледосинята си рокля и пъпки от бели рози в тъмната коса. Джак беше взел китарата, за да й акомпанира, докато изпълнява баладата, написана от тях двамата специално за церемонията. Удивителният глас на

Райли изпълни църквата, а когато към него се присъедини и гласът на Джак, от всички скамейки зашумоляха носни кърпички.

Настана време да произнесат брачните клетви. Дийн се взираше в Блу със сияещи от нежност очи, а от нейните струеше цялата любов, изпълваща сърцето й. Отвсякъде ги заобикаляше красота: меката светлина на свещите, орхидеите, искрящите кристали. Но най-ценна и красива беше обичта на приятелите и семейството им. Блу се повдигна на пръсти.

– Благодарение на Ейприл – прошепна булката, – твоята сватба е точно такава, за каквато от малко е мечтало момичето в теб.

Гръмкият смях на Дийн беше още една основателна причина да обича този мъж с цялото си сърце.


***


Прекараха първата си брачна нощ сами във фермата.

Утре заминаваха на меден месец в Южна Франция с частния самолет на Джак. Но тази нощ се чувстваха щастливи да лежат голи, задоволени, преситени от страст, върху леглото от одеяла в дневната, което си бяха направили пред пращящия огън.

Тя пъхна коляно между бедрата на Дийн.

– За мъжаги, вечно подиграващи се на мъжете, които се прегръщат, днес вие двамата с Джак бяхте доста любвеобилни.

Дийн притисна устни към косата й.

– Поне не налетяхме на бой, което не може да се каже за някой друг от тук присъстващите.

– Аз не съм виновна. Откъде да предположа, че на Карън Ан ще й скимне да цъфне на сватбения прием без покана?

– Обзалагам се, че повече няма да дръзне да посегне на сватбена торта. Ти прескочи двама полузащитници, за да се добереш до нея.

– Любимият ми момент беше, когато Ейприл се разкрещя: „Не, Блу! Роклята ти е на „Вера Уанг"!" – ухили се Блу.

– А на мен любимият ми беше – изкиска се Дийн, – когато Анабел скочи да ти помага. Двамата отново започнаха да се целуват. Едното доведе до другото и измина доста време, преди да възобновят разговора си.

– Все още не съм свикнал с мисълта, че съм се оженил за богата жена – рече Дийн.

– Едва ли може да се каже, че съм богата жена.

При все това картините й се разпродаваха като топъл хляб. Обикновените хора, които не разбираха много от великото изкуство, но отлично знаеха какво им харесва, ги купуваха дори още преди боите да са изсъхнали върху платното. А освен това творчеството й бе подсказало на Дийн с какво да се захване в бъдеще. Двамата с Ейприл смятаха да започнат свой бизнес. Щяха да предлагат ексцентрична модна линия с елементи на фантастика, изработена по скиците на Блу. Догодина Ейприл искаше да пусне в производство първите модели. Когато Дийн приключеше със спортната си кариера, се надяваха да разширят бизнеса с продажба на мебели и предмети за вътрешно обзавеждане. Имайки предвид безупречния им вкус и деловия усет на Дийн, Блу не се съмняваше, че ще пожънат огромен успех.

Дийн се втренчи в платното, заемащо най-дългата стена на дневната – основната причина, поради която двамата започнаха медения си месец тук, а не в спалнята им на горния етаж. Той я погали по рамото.

– Сигурен съм, че нито един младоженец на този свят не е получавал по-хубав сватбен подарък.

– Видях го насън. – Блу завря нос в шията му. – Тук е изобразен целият ни бъдещ живот. Почти не съм спала, докато работех над картината.

Тя бе нарисувала фермата, но също като останалите й произведения, това беше един приказен свят на лято, есен, зима и пролет. Беше махнала стените на голямата къща, за да се види всичко, което става вътре. В една от стаите цялото семейство се бе събрало около коледна елха. В друга бяха заобиколили възрастна жена, която духаше свещите върху торта. В кухнята се прескачаха пухкави кутрета. В задния двор празнуваха победата за Суперкупата, а в страничния жителите на града се веселяха по случай Четвърти юли. Върху предната веранда дребна фигурка в костюм на бобър, без главата, седеше върху тиква за Хелоуин. Утъпкана пътека водеше от фермата до езерото, където на брега баща и дъщеря свиреха на китарите си, а жена с дълга руса коса бе вдигнала ръце към небето. На пасището кротко пасяха коне. Фантастични птици бяха накацали върху покрива на обора. А точно над къщата се рееше балон с горещ въздух, а от коша му надничаха две ухилени детски личица – истински чаровници по рождение.

Венчалният пръстен на Дийн проблесна на светлината на пламъците, когато посочи към лявата част на платното.

– След балона това е най-любимото ми кътче.

Блу веднага разбра какво има предвид, дори без да погледне картината.

– Незнайно защо, но бях сигурна, че ще стане така.

Под балдахина от сплетените корони на дърветата се виждаше цигански фургон. Дебели лози държаха здраво колелата към земята. Наблизо стояха Блу и Дийн, а около тях танцуваха хората, които ги обичаха.


Загрузка...