Червения дракон

ТРИДЕСЕТА ГЛАВА

В Чикаго погребваха Фреди Лаундс. Разноските бяха изцяло поети от „Националния сплетник“, а шефовете му направиха всичко възможно погребението да бъде извършено още в четвъртък, на другия ден след смъртта му. Така снимките от него щяха да влязат в броя, който се печаташе в четвъртък през нощта. Службата се проточи, същото стана и с церемонията около гроба.

Радио евангелистът явно се опиваше от собственото си красноречие. Измъчван от тежък махмурлук, Греъм правеше усилия да наблюдава присъстващите.

Наетият църковен хор усърдно си заработваше надницата около гроба, фотоапаратите на репортерите от „Сплетника“ неуморно жужаха. Събитието се отразяваше и от два телевизионни екипа. Полицейски фотографи с журналистически карти през шията усилено снимаха сред навалицата.

Греъм разпозна няколко цивилни полицаи от чикагския отдел „Убийства“, и толкоз. Останалите лица не му говореха нищо.

Тук бе и приятелката на Фреди — Уенди от „Уенди Сити“. Седнала под навеса близо до ковчега, тя беше толкова променена с черния си костюм и завързаната отзад руса перука, че Греъм едва я позна. След последния псалм тя колебливо се изправи, пристъпи крачка напред, коленичи до ковчега и положи глава на него. Разперените и ръце потънаха в килима от хризантеми, светкавиците на репортерите засилиха интензивността си. После опечалените се насочиха към изхода, а тревата под краката им тихо шумолеше.

Греъм се изравни с Уенди. През железните пръчки на оградата надничаха любопитни лица на зяпачи.

— Добре ли сте? — попита я той.

Уенди спря сред надгробните плочи и го изгледа. Очите и бяха сухи.

— По-добре от вас — рече тя. — Снощи май сте се напили?

— Да. Охраняват ли ви?

— Дойдоха няколко души от участъка. В клуба е пълно с цивилни ченгета. Работа до гуша. Броят на откачените рязко нараста.

— Съжалявам за това, което ви сполетя — каза Греъм. — В болницата се държахте великолепно. Искрено ви се възхитих.

— Фреди беше свястно момче — кимна тя. — Не заслужаваше такава съдба. Благодаря ви, че ме вкарахте тогава в стаята. — Очите и се насочиха някъде надалеч, тя замига, замига, потънала в мисли. Сенките по клепачите и приличаха на вкаменен прах. След миг се извърна към Греъм и каза: — Сигурно се досетихте, че „Сплетникът“ ми даде пари. За интервюто и за онзи етюд пред гроба. Мисля, че Фреди не би имал нищо против.

— Щеше да побеснее, ако бяхте отказали.

— И аз тъй мисля. Те са мръсници, но плащат. Непрекъснато ме карат да казвам, че вие сте насочили онзи луд към Фреди. Нарочно сте го били прегърнали на оная снимка. Но аз не го казах, да знаете. Ако пишат, че съм го казала, лъжат. — Греъм мълчеше, докато тя се взираше в лицето му. — Може би не ви беше симпатичен, но ако сте допуснали, че това ще се случи, щяхте да се опитате да го заловите, нали?

— Да, Уенди, щях да му устроя капан.

— Разполагате ли изобщо с някаква улика? Втръсна ми от слухове.

— Нямаме кой знае какво. Някои сигнали от лабораторните анализи, по които се работи в момента. Освен, че си е свършил чисто работата, е имал и доста късмет.

— А вие?

— Какво аз?

— Вие късметлия ли сте?

— Понякога.

— Фреди си беше без късмет. Твърдеше, че с тази работа ще си оправи положението за цял живот. Все му се привиждаха големи сделки.

— Може би наистина щеше да се оправи.

— Вижте, Греъм, ако някой път ви се прииска да пийнете, прескочете.

— Благодаря. — Но на улицата бъдете трезвен.

— Дадено.

Двама полицаи се заеха да разбутват пред входа на гробището търсачите на силни усещания, за да проправят път на Уенди. Един беше облякъл фланелка с надпис „Срещите със Зъбльото са еднократни“. Той подсвирна на Уенди. Жената до него му удари шамар.

Едър полицай се напъха до Уенди в нисана, друг ги последва в кола без полицейски отличителни белези.

В душния следобед Чикаго миришеше на стреляна ракета. Греъм се почувства самотен и знаеше защо. Погребенията често предизвикват сексуални желания, вероятно пред лицето на смъртта.

Вятърът разлюля сухите стъбла на погребален букет до краката му. В продължение на една безкрайно дълга секунда си припомни шумоленето на палмовите листа под напора на морския бриз. Страшно му се искаше да си бъде у дома. Но знаеше, че не може да го направи, преди Дракона да умре.