Няма друга тъй дълбока яма
Като тази, във която съм пропаднал,
Няма добро и зло, създавам — руша,
Аз падам и гледам в очите… мойта душа.
С душата ми двама бездушно се гледаме,
С човека у мен нечовешки мълчим,
С крилати копнежи от въздуха падаме,
В студени полета огън топим.
Защо ли е тази борба безнадеждна,
Защо е у мен този порив безумен,
Кога ли най-сетне със себе си аз ще се срещна,
Кога ще потъна безбрежно в покоя безшумен?
Не искам, не мога, не бива, не трябва,
Да ставам един от световната плява,
Не съм аз вселена, аз съм душа —
Уморена, зверска, дарена… от много една…