Цикъл „За Бога и Човека“

Човек

Понякога, живеейки живота свой прекрасен

когато добрина направя,

когато връх житейски аз достигна,

когато мъничка победа над съдбата завоювам,

когато повече от всички аз изглеждам,

и винаги, когато умът ми

от радостта на битието замъгли се,

аз мисля се за бог —

всесилен, съзидаващ,

даряващ упование и сила,

желая аз тогава все напред да продължавам

и бог наистина се изживявам.

А друг път, носейки теглото тежко на живота,

когато нищо аз не мога лесно да направя,

когато все злини ме сполетяват,

когато битките житейски постоянно губя,

когато чувствам се като глупак нищожен,

и винаги, щом съзнанието ми каже,

че този мой живот и пукната пара не струва,

усещам дявола у мене —

зъл, покварен, деструктивен,

убиващ всякаква надежда,

тогава волята ми за живот умира

и грозен дявол ставам.

И ето че сега, когато над това

най-сетне се намери време да помисля,

усещам вече свойта истинска природа —

наистина и бог, и дявол в мен живеят,

но никой не е мойта същност.

Защото, носейки добро и зло в ума си,

съчетавайки емоция и разум,

дарявайки живот и смърт,

обединявам крайностите в уникален унисон.

И въпреки, че нявга червеи предците ми били са,

а после през маймуната са се развили,

сега Човек съм и навеки аз Човек ще бъда.

P.S. (а дявола и бога сам създадох,

и то по образ и подобие на мен самия,

за да спя спокойно, да живея леко,

непримирим с човешката си многостранност)