Чух последния зов на последната птица,
заглъхващ във далечината,
видях последния светлик на последната искрица,
губещ се пред мен в мъглата.
Всичко застива, всичко умира,
дори и времето сякаш поспира,
всичко е мъгла, всичко е сиво,
но дори и така остава красиво.
А аз съм сам — един останал накрая,
аз съм тоя, дето отваря вратите на ада и рая,
аз съм човек, макар вече без тяло,
аз съм тоя, който поставя ново начало…