Може би тук му е мястото да кажем няколко думи за формата и космологията на системата на Диска.
Естествено, на Диска има две главни посоки: Към Центъра и Към Ръба. Но тъй като самият Диск се завърта около оста си средно веднъж на осемстотин дни (за да разпредели правилно тежестта си върху носещите го четири дебелокожи, според Рефоргула от Крул), съществуват и две второстепенни посоки — По Часовниковата Стрелка и Обратно на Часовниковата Стрелка.
И тъй като миниатюрното слънце, което кръжи около Диска, поддържа постоянна орбита, докато огромният Диск бавно се върти под него, лесно може да се направи заключението, че една година на Диска се състои не от четири, а от осем сезона. Летата са тези сезони, когато слънцето изгрява или залязва в най-близката точка на Ръба, а зимите са тогава, когато то изгрява или залязва в точка на около 90 градуса по Периметъра.
Така, в земите около Кръглото Море годината започва в Новогодишната Нощ на Прасетата, минава през Началото на Пролетта до първото си лятно слънцестоене (Нощта на Малките Богове), което се следва от Началото на Есента и, прекрачвайки разполовяващата годината точка на Жестокото Време — от Повторната Зима (известна още като Вретеновидната Зима, защото по това време слънцето изгрява по посока на преденето). После идва ред на Повторната Пролет, следвана по петите от Лято Две, изтичането на трите-четвърти от годината е ознаменувано от нощта на Вси Светии — единствената нощ от годината, когато — както разказва легендата — вещиците и магьосниците си остават у дома. После обрулените листа и мразовитите нощи теглят към Задната Вретеновидна Зима и към нова Новогодишна Нощ на Прасетата, сгушена като ледено бижу в сърцето й. И тъй като Центърът никога не се сгрява отблизо от слабото слънце, земите там са сковани в постоянен скреж. Ръбът, от друга страна, е районът на слънчевите острови и на меките, благоуханни дни. Естествено, седмицата на Диска се състои от осем дни и светлинният; му спектър съдържа осем цвята. Осем е число с изключителна окултна значимост на Диска и никога, при никакви обстоятелства, не трябва да се произнася от който и да било магьосник. Защо всичко гореизложено трябва да бъде точно така, не е съвсем ясно, но то донякъде обяснява защо на Диска боговете не са чак толкова почитани, колкото се говори.
В книгите на Тери Пратчет за Диска, Смърт е от мъжки род. Бел.ред.
Цвайблумен (нем.) — Две цветя. Бел.пр.
Морски чудовища от скандинавската митология. — Бел.прев.