Цялата истина

52

Ройс го чакаше пред входа извън полицейските ленти. Във вътрешността на сградата кипеше трескава дейност. Екипи от криминалисти изследваха всеки квадратен сантиметър. Заобикаляйки ги отдалеч, Шоу забеляза локвите изсъхнала кръв и очертаните с тебешир силуети на падналите тела.

— Какво се е случило с вас, по дяволите? — възкликна Ройс, оглеждайки издутия от превръзката ръкав на сакото му.

— Ухапа ме кучето ми — отвърна Шоу. — Какво означава онова за двата заека с един куршум? И какво търсите тук, на местопрестъплението?

— Елате да ви покажа нещо.

Влязоха в една от стаите на първия етаж, превърната във временен оперативен център на полицейското следствие. В ъгъла беше разположен компютърен терминал. Ройс седна пред него и пръстите му зачукаха по клавиатурата.

— Разполагаме със запис от видеокамерата, поставена за контрол на паркиращите автомобили. Ето какво е хванала в деня на нападението…

Шоу се надвеси над рамото му. Камерата беше разположена на висок стълб срещу входа и обхващаше цялото пространство пред сградата. В горната част на екрана се появи бял микробус със сателитна чиния на покрива, който спря отпред. От него слязоха двама души.

— Работното облекло на фирмата за поддръжка на улиците — поясни Ройс.

Мъжете извадиха от микробуса няколко пластмасови конуса и преградиха с тях улицата и част от тротоара. Шоу забеляза, че в същата минута започна да се върти и сателитната чиния на покрива.

— Заглушават обхвата на мобилните телефони — досети се той.

— Като преди това са прекъснали кабелите на стационарните — добави Ройс.

В следващия миг от микробуса изскочиха половин дузина мъже и се втурнаха в сградата. Това се случи с изключителна бързина. Дори някой да ги бе видял — през прозорците на околните сгради или от преминаващ автомобил, — едва ли им бе обърнал внимание.

— Пуснете го пак на забавен кадър! — заповяда той.

Минута по-късно сцената беше повторена, с два пъти по-бавна скорост и максимално увеличение. Мъжете бяха високи и атлетични. На лицата си имаха маски, а оръжията им най-вероятно бяха скрити под дългите палта, с които бяха облечени. Шоу разгледа всяка фигура поотделно, търсейки отличителни белези — непокрита кожа с петно или бенка, татуировки или нещо подобно. Остана разочарован.

Следейки внимателно реакцията му, Ройс съчувствено кимна.

— Нищо, нали? Ние гледахме записа десетина пъти, но не открихме нищо. Те несъмнено са професионалисти. Знаели са за камерата и са взели съответните мерки.

— Предполагам, че камерата не е била следена в реално време.

— За съжаление — отново кимна Ройс. — Мога да ви уверя, че ако беше обратното, градската полиция щеше да реагира по най-енергичен начин. Но явно и тези хора са го знаели.

— Въпросът ми беше излишен — мрачно въздъхна Шоу.

— Номерата на колите също не доведоха до нищо. Микробусът е бил откраднат от някакво гробище в Съри преди седмица, а номерата му се оказаха свалени от друга кола, оставена за ремонт в тукашен сервиз. Задната врата на сградата беше разбита, което означава, че оттам е проникнал втори ударен екип.

— Изразихте се точно — кимна Шоу. — Ударни екипи, които влизат отпред и отзад и започват методично завземане на територията — етаж по етаж, стая по стая. Вероятно са разполагали със списък на служителите и схема на работните им места. — Каза го повече на себе си, отколкото на Ройс, помълча малко и добави: — Пуснете и останалата част от записа.

Вцепени се отново, когато към улицата полетяха стъкла. В рамката на прозореца се мярна силует на жена, която крещеше. Не се чуваше нищо, тъй като записът беше без звук.

— Това е Ана!

— Твърде вероятно — кимна Ройс.

— Франк каза ли ви нещо за нея и мен? — втренчено го погледна Шоу.

— Не много, но достатъчно. Бях в кабинета на госпожица Фишер, видях ваши снимки на бюрото й. Съжалявам. Отдавна ли бяхте заедно?

— Недостатъчно отдавна.

— Пак ще кажа, че съжалявам. Мога да си представя какво изпитвате.

— Дори не се опитвайте.

Ройс смутено прочисти гърлото си и извърна очи към екрана.

— По една случайност прозорците са били запечатани с боя след неотдавнашния ремонт. Наложило й се е да счупи стъклото.

— Сигурен ли сте, че е било случайност?

— Проверихме фирмата за боядисване. Законна, работи в района от години. Няма новопостъпили или временно наети хора. Това е често срещано явление. Имам предвид непрецизната работа. Преди три години аз самият правих ремонт у дома и още не мога да си отворя прозорците.

Шоу не го слушаше, заковал поглед в Ана. Тя викаше за помощ, която така и нямаше да получи. После видя как тя се качва на рамката.

— Готвела се е да скочи — присви очи той.

— Да, според нас е така. На навеса отдолу.

— Но защо не е скочила?

— Трябва да ви предупредя, че следващите кадри… не са приятни… — Ройс внимателно го погледна. — Сигурен ли сте, че искате да ги видите?

— Да, трябва да ги видя.

Записът продължи с нормална скорост. Ана се покатери на прозореца. Беше по чорапи, ръцете й стискаха страничните рамки.

Скачай! — несъзнателно стисна юмруци Шоу. Скачай, преди да е станало късно! Знаеше, че вече е късно, но въпреки това в душата му се надигна отчаян вопъл. Дори той не можеше да си представи какво е изпитвала Ана. Следващият кадър беше много мъчителен за Шоу.

Той видя как куршумът я пронизва и изскача от гърдите й сред фонтан от кръв. Миг по-късно втори куршум изпрати частици от плътта й в свежия лондонски въздух. Той отмести очи от монитора едва когато тялото на Ана се люшна и падна назад.

— Можем да довършим записа и по-късно — внимателно каза Ройс.

— Продължавайте, добре съм.

След няколко минути нападателите се появиха на главния вход, качиха се в микробуса и изчезнаха.

— Никой нищо не е видял и нищо не е чул, така ли? — вдигна глава Шоу. — Дори жена, която крещи от прозореца, а миг по-късно кръвта й плисва на улицата?

— Сградите от двете страни на офиса са празни, предстои им ремонт. Тези насреща са обитаеми, но хората в тях са били предупредени, че ще се прави спешен ремонт на газификацията и до обяд трябва да напуснат района. В противен случай ги очаквали солидни глоби.

— И никой не си е направил труда да провери дали това отговаря на истината?

— Върху разлепените предупреждения е имало някакъв телефонен номер. Няколко души са се обадили и са получили потвърждение за предстоящия ремонт.

— Само дето номерът е бил фалшив.

— Точно така. Също като конусите, които са блокирали нормалния трафик. Всъщност той не е бил особено оживен, тъй като става въпрос за сляпа улица.

— Целта е била да се изолира централата на Финикс Груп — мрачно отбеляза Шоу. — А сега бих искал да разгледам кабинета на Ана.

— Но първо ще ви представя на собствениците на компанията.

— Те са тук? — остро го погледна Шоу.

— Един от тях долетя в момента, в който е бил информиран за атентата.

— Откъде?

— Какво знаете за символа феникс?

— Безсмъртна птица, възкръсваща от пепелта. Египетска митология.

— Кратко и точно, но не съвсем пълно описание. На практика фениксът се използва като символ и от други култури — арабската, японската и още една…

— Коя е тя?

На прага се появи дребен мъж с черен костюм и мрачно изражение на лицето. Ройс се надигна да го посрещне.

— Шоу, позволете ми да ви представя мистър Фън Хай от Китай.