Децата на Просперо

„Потегли към морето много рано,

в постелята останах аз сама.

Обичана от теб, но невенчана,

в сърцето си помолих се незримо:

«Дано те върне Бог при мен, любими!»

Бушуваше морето с ярост мрачна…

В зори вълните с грохот на брега

изхвърлиха една строшена мачта…

И сграбчи ме скръбта неумолимо…

Последно сбогом казах ти, любими!

Не за венчило влязох аз в храма —

пристъпих в него като в страшен сън.

Обляна в сълзи, молех Бога само

покой за твоята душа да има…

Почивай в мир навеки, мой любими!

Нахрани рибите плътта ти мека,

сирени надпреварват се: коя

ще се сдобие с кост от теб, човека…

И само моят вик неудържим

ехти и днес: Почивай в мир, любими!“