Джералдин

III

— Ще се видим ли днес следобед, скъпи? — влюбено погледна годеника си Лаура.

Лестър малко се смути.

— За съжаление, ще се освободя едва привечер — избягна погледа й, като съсредоточи цялото си внимание върху стека пред себе си.

— Сигурно имаш някакъв служебен разговор?

Той отрицателно поклати глава.

— Нали си спомняш онази малката, която вчера ме взе за инструктор по пилотаж. Обещах й още един урок за днес.

— Какво? — извика Лаура толкова силно, че останалите посетители на малкия ресторант учудено извърнаха глави към тях.

— Лаура, моля те, по-тихо! Гледат ни!

— Никак не ме интересува — изсъска тя. — Защо не си й обяснил, кой си всъщност? — Зелените й очи ядно заблестяха.

Лестър смутен прокара ръка през черната си коса.

— Виждаш ли, просто нямаше подходяща възможност. Малката просто е побъркана на тема летене.

— Да не би ти да бъркаш нещо? Дали е побъркана само по летенето? — прозвуча остро гласът й.

— За какво намекваш? — погледна я неразбиращо.

— Е, добре. Може да е побъркана по теб. „Малката“ е точно от този тип жени, които винаги постигат това, което поискат.

Лестър се разсмя.

— Що за абсурдни мисли минават през главата ти, скъпа. Това малко зверче ясно ми даде да разбера, че не може да ме понася. Единствената й цел е, да се научи да лети и по някаква причина желае това страстно.

— Искаш да кажеш, че те използва само като средство за постигане на целта си? И искаш да ме накараш да ти повярвам? — Лаура пощипваше нервно крайчеца на ухото си. — А как стоят нещата при теб, мили? За какво я използваш ти?

— Моля те, Лаура, остави тези хапливи забележки. Ставаш смешна с твоята необоснована ревност.

— Имам всички основания да ревнувам. Тя съвсем не изглежда толкова зле. Какви други причини можеш да имаш, за да продължаваш да играеш ролята на инструктор?

— Просто цялата тази работа ме забавлява. И престани, моля те, да драматизираш нещата. Все някой ден ще й призная, че не съм това, за което ме взема.

— Не някои ден. Искам това да стане още днес! — настоя със суров, нетърпящ възражения тон Лаура.

— Е, добре. Ще видим — промърмори Лестър и отново се зае със стека си.

— Недей да очакваш, че ще се примиря толкова лесно — заплаши тя и след кратка пауза с нежност добави: — Ти знаеш, че те обичам.

— Но, Лаура — опита се да я успокои Лестър, — тази Джералдин Принстън е само едно малко разглезено момиче и с поведението си заслужава да й бъде даден хубав житейски урок.

— Не виждам, защо точно ти трябва да се заемаш с възпитанието й — нацупи се годеницата му.

— Скъпа, ще уредя недоразумението. Нека не говорим повече за това — той не можеше да прикрие раздразнението си.

— Както желаеш — недоволно се намръщи Лаура.

— Едно нещо ще ти кажа със сигурност — няма да допусна да те отнемат от мен. Ще…

— Остави. Съмненията ти са съвършено неоснователни. Знаеш много добре, че и аз те обичам.

Не беше лесно да я убеди. Най-добре щеше да бъде, за в бъдеще да крие „инструкторската“ си дейност. И точно в този момент Лестър взе решение да не прекъсва уроците с Джералдин. Наистина, току-що бе уверил Лаура в своята любов, но самият той вече се съмняваше в нея. Хубавото своенравно момиче като че ли го бе омагьосало. Нещо го принуждаваше да мисли непрекъснато за нея. Тя беше някакво приказно същество, каквото не му се бе случвало да срещне преди. Всичко в нея излъчваше съблазън. „Без съмнение, Лаура също е много атрактивна и привлекателна жена, но Джералдин е просто потресаваща. Фигурата, очите, косата, краката… Тя наистина е от най-висока класа и секси до връхчетата на пръстите си.“ От вчера не можеше да се откъсне от мисълта, колко хубаво би било да я вземе в обятията си, да я целува и да я люби. Дори само представата за това го хвърляше в треска.

— Лестър, за какво мислиш? — върна го на земята Лаура.

Той трепна. Стори му се, че се събужда от прекрасен сън.

— А, нищо особено. Някои неща във връзка с бизнеса…

Лаура му хвърли пълен със съмнение поглед. Не му повярва. Нещо отвътре й подсказваше, че в главата му е тази Джералдин.

— Трябва да вървя — рязко заяви Лестър. — В завода ме чакат куп несвършени неща. Ще се видим довечера, скъпа. — Стана и бегло я целуна по бузата.

Изгаряше от нетърпение отново да я види. Струваше му се, че времето тече отчайващо бавно. Не можеше да се концентрира в работата си и затова потегли към летището дълго преди уреченото време. Искаше още веднъж да прегледа машината преди полета.

На пътя към хангара му се изпречи Декс Паркър.

— Охо, какво те е накарало да дойдеш насам по такова необичайно време? — протегна му ръка.

— Смятам отново да попрактикувам малко — усмихна се Лестър.

— Не можеш да си представиш, какво ми се случи вчера — заразказва Декс. — Някаква кукличка от висшите кръгове се обади във връзка с курсовете. Уж много припираше, а после въобще не дойде. Можеш ли да ги разбереш тези жени. Особено пък, когато са богати и разглезени — въздъхна той.

— Мисля, че аз ти отмъкнах тази лейди — призна си Лестър.

— Ти?

— Взе ме за инструктор, когато ме видя да кацам на летището на връщане от Детройт. Налетя върху мен и ме засипа с упреци.

— Е, тогава имам късмет, щом е толкова борбена — с облекчение въздъхна Декс. — Оставям я в ръцете ти.

— На твое място нямаше да съм толкова великодушен — отвърна усмихнат Лестър и посочи с прът някъде зад гърба му. — Ето там идва твоята екскурсистка.

Той погледна и тихо подсвирна.

— Е, ако знаех, че е такава супер красавица, с удоволствие щях да й посветя времето си.

— Късно е, скъпи мой. Освен това, предупреждавам те да не се опитваш да се навърташ около нея — добродушно го заплаши Лестър.

— И без друго, срещу теб нямаше да имам никакви шансове — отвърна с примирение пилотът, но въпреки думите си, и за миг не помисли „да опразни терена“.

Искаше отблизо да се възхити на тази фея и съжалението му за пропуснатия вчера шанс се засили.

С широка, решителна крачка Джералдин се приближи до двамата мъже. Дългите й стройни крака бяха изкусително „опаковани“ в плътно прилепнали джинси, а гъстите й руси коси волно се размахваха.

— Започваме ли?

Без да поздрави, надменно погледна към Лестър, въпреки че коленете й се разтрепериха, когато застана пред красивия мъж.

— Добър ден, госпожице — Декс вдигна ръка до козирката на червената си формена фуражка.

Джералдин не му обърна никакво внимание.

— Е, какво става? — властно попита. — Ще поправяме ли или ще летим.

Лестър погледна отвертката в ръката си.

— Ще летим, мис Принстън. Можем веднага да се отправим към стартовата линия. — Той отмери един дълбок поклон и се ухили на Декс зад гърба й.

Декс направи физиономия, сякаш казваше: „Слава Богу, че няма да има нищо общо с тази особа.“

С ръце в джобовете на блузона си, Джералдин се отправи към самолета, качи се и зае пилотското място.

— Надявам се, че няма да имате нищо против — погледна предизвикателно Лестър.

— Моята машина и самият аз сме на ваше разположение — отговори той с преувеличена любезност, седна в креслото на втория пилот и закопча предпазния колан.

После Джералдин запали мотора и погледна показанията на уредите. Включи радиопредавателя, сложи слушалките и взе микрофона.

— Кулата Ню Йорк, Истърн, моля обадете се. Тук Делта, Ехо, Чарли, Танго, две едно четири.

От кулата й отговориха.

— Тук кулата, Ню Йорк, Истърн. Делта, Ехо, Чарли, Танго, две едно четири, моля обадете се.

— Тук Делта, Ехо, Чарли, Танго, две едно четири. Моля разрешение за старт.

— Разбрах Делта, Ехо, Чарли, Танго, две едно четири. Разрешение за старт от писта номер едно. Край!

— Благодаря кула Ню Йорк, Истърн, разбрано. Край!

Джералдин изключи предавателя. С плавен натиск отклони лоста за газ надолу и машината се плъзна по бетона. Хвърли кос поглед към Лестър. Той седеше неподвижно, като ударен от гръм. Не можеше да повярва още.

— Бързо схващате — похвали я искрено. — Покажете тогава, какво още сте запомнила.

„Има да се чудиш“ — рече си тя и бавно зарулира по пистата. Когато достигна стартовата линия, подаде газ и ускори самолета до сто и двайсет мили. Внимателно набра зададената предварително височина от петстотин фута и въпреки затрудненията да се задържи на хоризонтала, след няколко пропадания, овладя машината и я вкара в необходимия курс.

— Дръжте юг-югозапад! — разпореди се Лестър. — Досега всичко беше много добре. Включете предавателя.

— Предавателят? — учуди се Джералдин.

— Да. Струва ми се, забравих да ви кажа, че трябва да се информираме за времето, за да не попаднем в лоши атмосферни условия при полета.

Но да се справя едновременно с двете неща, все още й беше трудно, затова той пое тази част от задълженията й.

— Делта, Ехо, Чарли, Танго, две едно четири, чувате ли ме? — прозвуча гласът от кулата. — Летите в зона с високо налягане. Скорост на вятъра четирийсет мили без завихряния.

— Благодаря Ню Йорк, Истърн. Край!

— Ще имаме спокоен полет — отбеляза Лестър. После веднага добави: — Вероятно.

— Какво имате предвид? — полюбопитства Джералдин, продължавайки да гледа втренчено пред себе си.

— Ами, ако вие не предизвикате турбуленции — сухо отвърна той и се облегна назад.

В гърдите й отново се надигна гняв. „Защо този мъж трябва да ме жили непрекъснато? Толкова труд положих…“

Само за секунда отклони вниманието си и самолетът отново започна да пикира в свредел.

— Овладейте машината! — изкомандва Лестър. — Добре. Така е добре — похвали я, след като машината отново легна в курса. — Струва ми се, че все още не трябва да губя надежда — засмя се той.

— Мислехте си, че имате работа с една глупава гъска, нали?

— Не! Не! Положително не! Убеден съм, че ще се справите с трудностите, и след като наберете хиляда летателни часа, от вас може да се получи напълно сносен пилот.

— Да не би да не сте с всичкия си?! — избухна Джералдин. — Говорех ви за десет, а не за хиляда!

— Имах предвид само летателната практика, от която има нужда всеки — отклони Лестър атаката й. — Не можете да получите свидетелство за правоспособност и след това да летите по един път в годината. Ако не докажете, че имате определен брой полети годишно, лицензът ви ще бъде отнет. Тогава трябва да започнете всичко отначало.

— Няма да позволя на никого да ми отнеме свидетелството за правоспособност, след като веднъж вече съм го получила — заяви тя самоуверено.

Лестър премълча. Нямаше смисъл да спори с нея. Вторият летателен час, според него, бе протекъл напълно удовлетворително, но от предпазливост той си спести похвалите.