Джеймс Кук

Речник на морски термини35 и някои чужди думи

Аврал — срочна работа на кораба, в която се включва целият екипаж или значителна част от него.

Бакен — плаващ знак за отбелязване на навигационната опасност.

Барк — ветроходен кораб с три и повече мачти, с прави ветрила.

Боцман — лице от младшия команден състав на кораба (отговаря на старшина във войската).

Бриг — двумачтов кораб с прави ветрила.

Бусола — геодезичен уред за снимане на местност.

Вахта — вид дежурство на кораба; „собачья вахта“ — нощното, най-тежко дежурство (преведено буквално „кучешка вахта“).

Велбот — лека гребно-ветроходна лодка с 4–8 гребла.

Ветрило — платно (на кораб, лодка).

Веха — тук употребена като синоним на бакен.

Въглевоз — кораб за превозване на въглища.

Габарити (на кораб) — най-големите му външни размери.

Газене (на кораб) — потапяне (потъване) на корабния корпус във водата.

Гардемарин — възпитаник от последния клас на морски кадетски корпус (военно училище в предреволюционна Русия).

Гинея — парична единица в Англия (=21 шилинга, малко повече от 1 лира).

Гротбрамстенга — второто продължение на гротмачтата, над гротстенгата.

Гротмачта — втората, броена откъм носа мачта; най-високата.

Гротстенга — вертикално продължение на гротмачтата.

Док — пристанищно съоръжение за ремонтиране на кораби.

Дюим — мярка за дължина, =2,5 см.

Изкалафатвам, калафатя — запушвам (с кълчища) цепнатините във външната обшивка на дървен кораб.

Каноник — духовно лице, представител на катедрала; главен свещеник в католически или англикански храм.

Канонир — артилерист, топчия.

Капрал — ефрейтор (в някои европейски армии).

Квадрант — старинен ъгломерен уред, подобен на секстанта, но с измерителна дъга от 90°.

Кок — корабен готвач.

Комодор — командир на обединение от кораби (в някои чужди флоти), който няма адмиралско звание.

Кубрик — общо жилищно помещение за редовния състав, разположено в корпуса, т.е. под палубата на кораба.

Кърмчия — моряк, който непосредствено управлява кораба.

Левга — пътна мярка, приблизително =5555 м.

Лоция — ръководство за навигация, съдържащо сведения за особеностите на водните пътища (морета, реки), релефа на дъното, опасностите иа водния път, хидрологични и метеорологични данни и т. н.

Марс — площадка на мачтата, предназначена за наблюдение, за управление на ветрилата и т. н.

Миля — пътна мярка с различни размери за отделни страни и епохи; морска миля = 1852 м.; статутна (брегова) миля = 1609,4 м.

Мускет — старинна голяма и тежка пушка.

Пакетбот — пощенско-пътнически кораб, използуван по-рано в Англия.

Пасат — постоянен слаб до умерен вятър, характерен за районите от екватора до тропиците.

Пеленг — посока към определена точка; определя се като ъгъл между северната част на меридиана и направлението към предмета (при картографиране, снемане на план).

Планшет — чертожен прибор; има вид на плоска кутия, в която се поставя навигационна карта.

Рангоут — съвкупност от надпалубни дървени и метални части, предназначени на ветроходните кораби за поставяне и опъване на ветрилата.

Риф — 1) подводна скала или плитчина, опасна за корабоплаването; 2) дупка, петлица на корабно платно.

Рифовам, зарифявам — скъсявам (ветрило), за да намаля площта му.

Секстант — ъгломерен отражателен уред за навигационни цели.

Фарватер — безопасен път за плаване на корабите.

Фокмачта — предна мачта па кораб, първата откъм носа.

Фордевинд — курс на ветроходен кораб, съвпадащ с посоката на вятъра (по вятъра, с попътен вятър).

Фут — мярка за дължина, =ок. 30 см.

Шкипер — капитан на малък кораб.

Ял — гребно-ветроходна лодка с рейково ветрилио стъкмяване (2–6 гребла).