Джеймс Кук

1

Йомен — дребен земеделец.

2

Е. Маклин. Капитан Кук. М., 1976, с. 6.

3

Морските термини са пояснени в речника (в края на книгата).

4

И се учеше сам. Лейтенант Дж. Кинг, участник в последното плаване на Кук, пише: „От него често чувах, че през онази сурова зима той за пръв път успял да се пребори с целия Евклид и без ничия помощ, като се осланял само на себе си, и с малкото книги, с които разполагал, той учел математика и астрономия“.

5

През август 1766 г. Кук беше наблюдавал на островчето Бургео, разположено до югозападния бряг на Нюфън-длънд, слънчево затъмнение и по данните на това затъмнение определи точната географска дължина на Нюфъндлънд. Съобщение за наблюденията на Бургео бива отпечатано в списанието „Philosophical transactions of the Royal Society“ от 1767 г.

6

През 60-те години на XVIII в. Франция има 22–23 милиона жители, а Англия — 8–9 милиона.

7

Адмиралтейството е за времето си военно-морското Министерство ма Британската империя (след 1964 г. влиза в състава на Министерството на отбраната), чрез което са уреждани всички организирани по инициатива на Кралското дружество експедиции (б. пр.).

8

Кралското дружество (Royal Society) е най-старото научно дружество на Великобритания (първоначално — „Лондонско кралско дружество за усъвършенствуване знанията за природата“, организирано през 1660 г.), водещ научен център, който изпълнява функциите на национална академия на науките. Членуването в Дружеството, най-почетно за всеки учен, е било по онова време достъпно само за хората, занимаващи се с „позитивните“ науки — физика, математика, астрономия, ботаника, зоология. През втората половина на XVII в. и през XVIII в. Кралското дружество е едно от най-значителните средища на изследователската мисъл в Европа (б. пр.)

9

Токарев, С. А. Истоки зтнографической науки. М., 1978, с. 100–101.

10

Показателно е, че „диваците“ маори дадоха на тази случка по-справедлива оценка от тази на англичаните. Съветът на местните жители реши, че убитият е извършил кражба, смъртта му трябва да се разглежда като „ута“, т. е. заплащане с кръв, и следователно не подлежи на възмездие.

11

В съществуването на Южния континент се съмнява само Кук. Банкс е убеден, че Южният остров на Нова Зеландия е продължение на Южния континент и води по този въпрос спор с Кук.

Между другото, Кук притежавал феноменалната способност да предсказва контурите на брега, край който плава. Ако кажел, че зад даден нос има обширен залив, в девет случаи от десетте предсказанието се сбъдвало. Той, разбира се, не бил магьосник. Обяснението до голяма степен е свързано с опита му, придобит от дългогодишното картографиране на капризните нюфъндлъндски брегове.

12

Смътни сведения за откритието на Торес проникват през XVII и първата половина на XVIII в. във Франция и Англия. На някои карти от онова време протокът между Нова Холандия и Нова Гвинея е показан, но повечето географи смятали, че Нова Гвинея е част от Нова Холандия.

13

Към края на 1771 г. Кук посети в едно йоркширско градче баща си и се отби в Уитби. Много топло го посрещнаха в дома на Уокър както стопаните, така и Мери Прауд, която не можеше да се нагледа на капитанската униформа на бившия си възпитаник.

14

Интересна подробност: репутацията на Кук е толкова висока, че въпреки всички правила от мидшипманите само в неговата експедиция не се иска да полагат изпит за чин лейтенант.

15

Цифрите са условни. През време на подготовката на експедицията съставът на екипажа постоянно се мени.

16

Постоянните западни ветрове в Индийския океан обхващат 30, 40, 50 и 60° ю.ш. В началото на XVII в. холандците се убеждават, че от нос Добра Надежда към Ява, Китай и Япония по-изгодно е да се плава по паралела 30° ю.ш. до западния бряг на Нова Холандия, а след това да се продължава на североизток до Малайския архипелаг.

17

Тази земя, търсена много време, бе намерена едва през 1825 година. Това бе малко островче, чиито координати били означени неточно от Буве.

18

Съобразно руската транскрипция е прието Белинсгаузен (б. пр.).

19

Става дума за двете митични земи, уж открити през 1686 г. от пирата Дейвис. Остров Пасха е открит през 1722 г. от холандеца Рогевен, а през 1770 г. го посещава испанецът Фелипе Гонсалес.

20

Набелязвайки програмата за допълнителни изследвания, Кук явно нарушава инструкцията на Адмиралтейство-то, което не бе предвидило едно толкова продължително плаване. Това не смущава Кук. След връщането си през септември 1775 г. той съвсем откровено заявява в писмото си до френския мореплавател Л. Латуш-Тревил: „Никога няма да стане истински първооткривател оня, който се държи за буквата на заповедта отгоре“.

21

Помощник-канонирът Джон Мара, един от най-недисциплинираните участници в експедицията, нееднократно наказван с камшик, пише в дневника си, че когато Кук се пооправил, лицата на всички на кораба, от последния юнга до старшия офицер, светнали от радост.

22

Кук често нарича така жителите на островите Океания.

23

Бобри — вид тюлени, по-често наричани „морски котки“, които притежават ценна кожа (б. пр.).

24

„The Canadian Tribune“. April 17, 1978; „The Fisherman“, April 7, 1978; „The Pacific Tribune“, April 15, 1978.

25

Г. Ф. Милер греши с две години. Откриването стана през 1732 година.

26

„…Капитанът падна по лице във водата и веднага го обсипаха с железни и бамбукови копия и започнаха да нанасят удари…, докато не погубиха нашето слънце, нашата светлина, нашата отрада и истинския ни вожд. През цялото време той се обръщаше да види дали сме се натоварили в лодките…“

Това не е за Кук. Това е за Магелан. За последните му минути. Каква трагична близост в съдбите на двама велики мореплаватели.

Да, приликата е фатална. А Кук бе казал веднъж на естественика А. Спарман: „Не мога да разбера защо му е потрябвало на Магелан да встъпва в никому ненужен сблъсък с туземците“. В пристъп на ярост Кук повтори трагичната грешка на Магелан и загина в също толкова неоправдана схватка с хавайците.

27

В началото на юни 1779 г. Кларк изпраща в Адмиралтейството писмо със съобщение за гибелта на Кук. То пътува през цял Сибир и от Петербург бива доставено в Лондон на 10 януари 1780 година. Тъжната вест за смъртта на Командира е получена в Англия девет месеца преди завръщането на третата експедиция.

28

The Journals of Captain James Cook, edited by J. C. Beaglehole, v. I; The Voyage of the Endeavour, 1768–1771, Hakluyt Society; Cambridge, 1955; 2-d ed. — Cambridge, 1968.

Съкратено съветско издание: Первое плавание капитана Джемса Кука. Плавание на „Индевре“ в 1768–1771 г. М., Географгиз, 1960.

29

Странд — една от главните улици в централната част на Лондон, аристократичната му част. (б. пр.)

30

Британския музей — по-точно библиотеката на Британския музей, която от 1973 г. заедно с няколко влезли в състава й други библиотеки, днес носи името Британска библиотека. (б. пр.)

31

The Journals of Captain James Cook, edited by J. C. Beaglehole, v. II; The Voyage of the „Resolution“ and „Adventure“ 1772–1775, Hakluyt Society. Cambridge, 1961; 2-d ed. — Cambridge, 1969.

Съкратено съветско издание: Второе плавание капитана Джемса Кука. Плавание к Южному полюсу и вокруг света в 1772–1775 г. М., „Мисль“, 1964.

32

По ирония на съдбата картите към изданието от 1784 г. били редактирани от Далримпъл. Едва ли му е направила удоволствие работата върху картите на Кук, на които не беше „останал и помен от Южния континент, който надхвърлял по площ цялата цивилизована част на Азия…“.

33

The Journals of Captain James Cook, edited by J. C. Beaglehole, v. III. The Voyage of the Resolution and Discovery, 1776–1780, Hakluyt Society. Cambridge, 1967.

Съкратено съветско издание: Третье плавание капитана Джемса Кука. Плавание в Тихом океане в 1776–1780 г. М., „Мисль“, 1971.

34

The Journals of Captain James Cook, edited by J. C. Beaglehole, v. IV. The Life of Captain James Cook by J. C. Beaglehole, Hakluyt Society Cambridge, 1974.

35

Повечето дефиниции на морските термини са взети от В. Бойчев, С. Стоянов. Тълковен речник по морско дело. С, 1980. (б. пр.)