Димитър

Присъстват: Моше Зуи, израелско разузнаване; Уилям Сандълс, Чарлс Бел, американско посолство; главен сержант Питър Мерал, полицейско управление „Кишла“; Шломо Урис, полицейско управление, район Йерусалим

Стенограф: Анет Асаф

Зуи: Добре, провеждаме този разговор най-вече заради Бел и Сандълс. Бил, вие получихте копия на всичко, нали?

Сандълс: Не на всичко. Но няма проблем, продължавайте. Нали затова сме тук?

Зуи: Да. Шломо Урис, ще започнете ли? Секунда. Първо ще припомня основното. Стивън Райли, който се представял за католическия францискански свещеник Денис Муни, и Джийн, жената на Димитър, са били изнудвани от руснаците от време на време да ликвидират някои хора, за чиято смърт руснаците не искали да бъдат отговорни. Карали са ги да…

Сандълс: Откъде получихте тази информация?

Зуи: Имаме източник.

Сандълс: Кой?

Зуи: По-късно, Бил. Изненада е. Междувременно открихме и купчина неизпратени писма, които Димитър е писал на жена си.

Сандълс: Как се добрахте до тях?

Зуи: Сержант Мерал ги намерил в стаята.

Сандълс: На Димитър ли?

Зуи: Не, в своята.

Сандълс: Започни отначало.

Зуи: Не, чу ме правилно. Мерал ги намерил в стаята си в „Каса Нова“. Не знаем как са попаднали там. Може ли да продължа, господа?

Сандълс: Давай!

Зуи: Добре. Райли и жената на Димитър били тайни любовници. Те успели да приберат чертежите на радара, инсценирали смъртта си и ги продали на руснаците за много пари. Стивън Райли се подложил на пластична операция и променил вида си. След това двамата дошли в Израел, за да се скрият. Дотук добре. Руснаците обаче си казали: „Аха! Защо не ги поизнудим малко?“ Принудили ги да извършват поръчкови убийства, като заразяват със салмонела храната или водата на жертвите. Така болните попадали в „Хадаса“, където агент Райли, уж католически свещеник, ги ликвидирал с фатална инжекция, невъзможна за проследяване. Мястото е страхотно за тази цел. Там умират хора всеки ден. Кой ще забележи? Изведнъж обаче се появил Димитър и се представил за Уилсън. Той изобщо не искал да си има неприятности, така че… Извън протокола, Анет. Погледни как се хилят Сандълс и Бел, все едно са спечелили от израелската лотария!

Сандълс: Довечера в бар „Давид“ питиетата ще са за наша сметка!

Зуи: Добре. Целта ни е да ви доставяме удоволствие. Продължаваме. Райли забелязал някъде Димитър и веднага решил, че той ги е открил и е дошъл да ги убие. Затова Райли наел някакъв стрелец от Йемен, убиец на половин работен ден, който да очисти Димитър в Кулата на Възнесението. Райли знаел, че Димитър ходи там в определени дни, и показал на убиеца как да сложи жицата. Онзи я опънал на стълбите в един от дните, когато Димитър трябвало да дойде, и се скрил в някакъв шкаф на върха на кулата. Скоро Димитър пристигнал, но забелязал жицата. Убиецът го нападнал — Райли сигурно не бил казал на нещастника всичко за Димитър, — препънал се, паднал по стълбите и си счупил врата. Майната му, сам си бил виновен. И така, Райли решил сам да свърши работата и преценил, че ще е най-добре да заложи жената на Димитър като капан.

Сандълс: Откъде пък научи това? От някое друго писмо ли?

Зуи: Да, отчасти. Димитър получил писмо от жена си. В него тя го накарала да отиде в Соломоновите конюшни. Беше сред писмата, които Мерал намери в стаята си. Написала, че ужасно съжалява за всичко, и дори му разказала за удара с жицата, за да придаде достоверност на разкаянието си. Поне така си мисля. А и както споменах, разполагаме с надежден източник.

Сандълс: Моше, почакай.

Зуи: Какво има?

Сандълс: Жената е знаела, че Райли подготвя нападение срещу бившия й мъж, така ли?

Зуи: Да, Бил.

Сандълс: Хладнокръвно.

Зуи: Не съм сигурен. Тялото й приличаше на игленик. Навсякъде имаше белези от игли. Хероин. Изследванията показаха, че малко преди смъртта си е била взела голяма доза. Може да я е поела — или Райли да я е инжектирал — точно преди да отидат в Конюшните. По този начин Райли я е държал в подчинение.

Бел: Изглеждаш доста убеден в това.

Зуи: Изхождам от източника и последното й писмо. И от още нещо.

Сандълс: Какво?

Зуи: Райли я е застрелял в тила.

Сандълс: Разбирам. Между другото ще получим ли тези писма?

Зуи: Да, ще ги получите. Те обясняват почти всичко. Исках само да ви запозная с най-общото. Дори научихме каква е била мисията му.

Сандълс: На кого? На Димитър ли?

Зуи: Да.

Сандълс: О, не! Пак ли се връщаме на този въпрос? Преди малко спомена, че не е имал мисия!

Зуи: Не съм казвал подобно нещо.

Сандълс: Май току-що влязох в Огледалния свят.

Зуи: Не си. Просто почакай, Бил. Ще видиш. Сега преминаваме към трупа, намерен в Божи гроб, и инцидента на улица „Ремле“, с който се е занимавал Мерал. Ще говорим за всичко това. И за мисията на Димитър.

Сандълс: Да, за мисията ни на Андромеда.

Зуи: Може ли да се опитаме да продължим напред?

Сандълс: Опитваме се.

Зуи: Добре, първа точка от дневния ред. Искам инспектор Урис да разкаже за страхотната работа, която е свършил. Инспекторе?

Урис: Предпочитам Шломо.

Зуи: Добре, Шломо. Разкажете ни как сте хванали Райли.

Сандълс: Какво? Хванали сте го?

Бел: Хванали сте Райли?!

Зуи: Да, хванахме го. Надявам се, че няма да последва спор за юрисдикцията.

Сандълс: Това е чудесно. Браво! Как го заловихте?

Урис: Нямам кой знае каква заслуга. Просто падна в ръцете ми. Чичо ми Моузес Майо беше лекар в болницата „Хадаса“. Умря без конкретна причина. Постепенно угасна. Сержант Мерал пръв заподозря, че може да е убийство. Предположи, че чичо ми е попаднал на нещо… или на някого. Затова се опитах да разбера къде е бил, преди да се разболее. Една сутрин се обадил в Медицинския факултет и им казал, че няма да чете лекции, защото трябва да отиде извън града. Не уточнил къде. Стори ми се подозрително. Проверих кой го е търсил по телефона преди това и едно от обажданията ме накара да настръхна. Беше проведено от обществен телефон в Бейт Сахур, където има църква, управлявана от францискански свещеник на име Денис Муни. Той живеел там в малък апартамент и бил обслужван от икономка, която обитавала къщата за гости до църквата.

Сандълс: Защо сте настръхнали?

Зуи: Ето защо. Истинският Денис Муни бил от Бруклин, Ню Йорк. Баща му бил починал, а възрастната му майка не чувала добре. Тя не била получавала вест от сина си през последните две години. Пишела му писма, в които настоявала да й изпрати свои снимки — пред Олтара на ангелите, в Църквата на Полето на пастирите и тъй нататък. Но така и не получила отговор. Нито снимки. Нищо. Тогава писала до седалището на Ордена на францисканците. Те я уверили, че са се свързали със сина й, който им отговорил с писмо. В него твърдял, че е добре, че е изпратил снимки на майка си и че не е получил нито едно от съобщенията й.

След още два месеца майка му все още нямала лична вест от Муни. Тя пак се обърнала към францисканците и старите дивотии се повторили. Обяснили й, че са телеграфирали следното на сина й: „Пиши на майка си веднага и приложи снимки!“ Тогава Райли се обадил в централата и се заклел, че вече го е направил. Не можел да проумее защо не са стигнали до майка му. Обещал, че ще й пише веднага. Естествено, майката не получила нищо.

Започнала да се тревожи и да се ядосва, а някой я посъветвал да се свърже с Държавния департамент. В резултат на това вашият посланик тук предаде случая на нас и той попадна на бюрото ми. После разбрах, че свещеникът работи в Бейт Сахур, и си казах: „Аха!“ Обадих се лично на францисканците и поисках снимка на Муни. Получих я и отидох с нея в Църквата на Полето на пастирите като турист. Аз, евреинът, пях коледни песни в онази църква, пълна с друговерци, картини и статуи на ангели, но ви гарантирам, че не съм изменил на вярата си. Там се убедих, че Денис Муни всъщност не е Денис Муни, защото истинският е бил убит още преди да стигне до „Каса Нова“, така че никой да не разбере как изглежда.

След като научих това, отидох до градчето Бейт Сахур, където се свързах с местната полиция и поисках сериозна подкрепа от Тел Авив. После заловихме този нещастник Райли. Каза си и майчиното мляко. Призна си всичко — дори неща, за които не сме го питали.

Бел: Ха! Направо съм изумен.

Зуи: Вие имате своите методи, ние нашите.

Сандълс: Вашите законни ли са?

Урис: Съвсем не. Заплашваме ги, че ще им четем еврейско хайку. Междувременно се оказа, че икономката на Райли в Бейт Сахур е…

Зуи: Да, знаем. Съпругата на Димитър.

Сандълс: Не мога да разбера как Райли е убил чичо ви. Той ли го е убил наистина?

Урис: Да. Дал му е смокини, инжектирани със смъртоносен токсин, който не оставя следи. Просто предизвиква фатално заболяване и после изчезва.

Зуи: Благодаря, инспектор Урис.

Урис: Шломо.

Зуи: Шломо. Великолепна работа.

Сандълс: Може някой път да пийнем нещо заедно, Шломо.

Урис: С удоволствие.

Зуи: А сега да преминем към сержант Мерал.

Бел: Какво правим всъщност? Да не сме дошли на парад на полицаи, разследващи убийства?

Зуи: Един момент. Нека погледна бележката, която току-що получих. (Чете бележката.) Добре. Прекъсване за петнайсет минути.

Сандълс: Наистина ли?

Зуи: Да.

(РАЗГОВОРЪТ ПРЕКЪСВА В 9:44 Ч. И ПРОДЪЛЖАВА В 10:02 Ч.)

Зуи: Да започнем ли с улица „Ремле“, сержант?

Мерал: Не. С Вльора.

Зуи: Добре, с Вльора.

Сандълс: Кой е Вльора?

Мерал: Мъжът, чийто труп беше открит върху гроба на Христос. Първо смятахме, че се казва Йозеф Темеску, а после — разбира се, отново погрешно — Пол Димитър. Всъщност той е албански офицер от тайните служби, който се включил в албанския контингент в Голанските възвишения.

Сандълс: Пак ми се зави свят. Защо го е направил?

Мерал: За да може да убие Димитър.

Сандълс: Защо?

Мерал: Димитър е убил сина му.

Сандълс: Добра причина.

Мерал: Наистина. Но не и по начин, който ние с вас бихме разбрали. Вльора презирал сина си. Той лично смятал, че изтезава хората в името на нещо по-добро, а синът му е причинявал болка на другите за чисто удоволствие. Албанците спазват така наречения кодекс беса — ако някой убие човек от твоя род, ти трябва да убиеш човек от неговия. От мъжки пол. Ако няма друг, може дори да е дете. При тях това е нещо като морален императив. Вльора не е преследвал Димитър с някакви особени емоции. Всичко е въпрос на принцип. На чест и дълг.

Бел: Кога Димитър е убил сина му?

Мерал: Докато изпълнявал мисията за ръкополагане на свещеници в Албания. Бил заловен, изтезаван и разпитван от Вльора. След това, при бягството си, убил сина му. Нещата ясни ли са дотук?

Сандълс: Ще видим.

Мерал: Добре. После събитията претърпели странен обрат. Димитър спасил Вльора след автомобилна катастрофа, при която албанецът неминуемо щял да умре без неговата намеса. Закарал го в държавната болница, а после го взел в апартамента си и му помогнал да възстанови здравето си — давал му храна, грижел се за него, поддържал духа му. Понякога му влияел добре само с присъствието си. Знам това от първа ръка.

Сандълс: „От първа ръка“?

Мерал: Искам да кажа, че човек се променя в компанията му.

Сандълс: Как се променя?

Зуи: Не е важно. Да се върнем към Вльора, сержант. Какво е станало след това?

Мерал: Полковник Вльора бил смаян. Все пак той бил изтезавал Димитър в продължение на дни, и то по най-непоносимия и ужасяващ начин. А впоследствие дори се опитал да го убие. Кодексът беса бил обърнат наопаки! Вльора се променил. Станал нов човек. Това било неговото мистично преживяване. И тогава се случило нещо изумително.

Сандълс: Пак ли говорим за писма?

Мерал: Да, точно така.

Сандълс: Ще ги получим ли?

Зуи: Ще ви изпратим всичките. Имаш думата ми.

Сандълс: Благодаря, Моше. И какво е „изумителното нещо“, Мерал?

Мерал: Направо е невероятно! Вльора знаел, че още някой е по петите на Димитър. Казал му го самият той. Няколко седмици по-късно Вльора помолил Димитър да го придружи до Църквата на Божи гроб. Малко преди да стигнат, полковникът разкрил намерението си. Заявил, че ако инсценират „смъртта“ на Димитър по особено драматичен и публичен начин, преследвачът ще реши, че е сгрешил. Ще помисли, че Уилсън не е Димитър и че в крайна сметка преследва не когото трябва. Димитър и бездруго имал много превъплъщения. Планът на Вльора бил да умре и да бъде взет за Димитър. Рано сутринта, когато смятал да изпълни намерението си, той отишъл до апартамента, който бил наел, но никога не бил ползвал. Оставил там всички документи, които ни накараха да мислим, че Вльора е Димитър. Когато Вльора му съобщил плановете си, Димитър бил ужасен. Не искал това. Поне не в началото. Разбира се, мнението му нямало особено значение, защото отровата вече била във вените на Вльора. Така стигаме до втората част от плана на албанеца. Кой ще сметне инцидента за самоубийство?, мислел си той. Едва ли някой би предпочел да умре в ужасни болки от отровата на скорпион, след като шепа сънотворни хапчета биха свършили същата работа. В съзнанието на Вльора, свикнал да гледа света през безмилостните очи на кодекса беса, точно това обстоятелство щяло да убеди преследвачите на Димитър, че той е бил ликвидиран от човек, който го е мразел с цялата си душа.

Сандълс: Може би да, може би не.

Мерал: Именно. Най-странното е, че не са съществували никакви гаранции за успеха на този план. Следователно Вльора си е причинил страховитата болка, поемайки огромен риск.

Сандълс: Мисля, че разбирам какво казвате. Какво е станало после?

Мерал: Димитър не могъл да предотврати намеренията на Вльора. Затова отишъл с него в гробницата. Веднага щом останал сам, полковникът взел още една голяма доза хлоралхидрат и легнал на надгробната плоча. Скръстил ръце на гърдите си, затворил очи и зачакал смъртта.

Бел: Скръстил ръце ли? Защо? Да не е някакъв албански обичай?

Мерал: Не. Искал да добави още един щрих към мистерията, която трябвало да привлече вниманието на пресата и обществеността. Димитър обещал на Вльора да остане до края. Когато всичко свършило, се измъкнал от църквата. Тук историята свършва.

Сандълс: Кой е оставил документите на Димитър в апартамента на Вльора? Полковникът ли?

Мерал: Да. Всичко с изключение на топките за жонглиране и клоунския реквизит. Вльора не е знаел какво означават. Но Димитър ги добавил. Не искал жертвата на полковника да бъде напразна.

Сандълс: Ясно, благодаря.

Мерал: Няма защо.

Зуи: Да се върнем към мисията на Димитър.

Сандълс: Ще го повтарям, докато не посинея! Той е бил тук по своя инициатива!

Зуи: Но е имал мисия!

Сандълс: За бога, Моше!

Зуи: Мисля, че току-що улучи право в целта.

Сандълс: Какво искаш да кажеш?

Зуи: Ако ме изслушаш, ще разбереш.

Сандълс: Добре, слушам внимателно.

Зуи: Чудесно. Мисията е свързана с вашия свети Павел, който, подобно на нашия Саул и на Димитър, е бил легендарен убиец. Преследвал християните и ги избивал безмилостно. Един ден, по пътя към Дамаск, където отивал с група приятели, за да ликвидират християнската общност там, Павел имал мистично преживяване. Бил съборен на земята от някаква сила — ярка светлина от небето — и чул глас. Скоро след това нашият Саул станал вашия свети Павел. Нещо подобно се случило и с Димитър. Преживял нещо мистично, свързано с Исус Христос. Както Саул, първоначално и той не разбрал какво е станало. Но какво мислите направил Димитър? Естествено, дошъл в Йерусалим, за да научи какво го е свалило на земята. Или от коня, както си мислят някои хора.

Бел: Все още не разбирам. Защо Йерусалим?

Зуи: Обичал да слуша как хората непрекъснато спорят. Мерал, ще поемете ли оттук?

Мерал: Да. Навярно си спомняте, че когато бил изпращан да извърши покушение на високо ниво, Пол Димитър се подготвял със седмици, а понякога и с месеци. Проучвал обстойно мишената, която трябвало да открие и унищожи — какво обича да яде, как ходи, как се облича, какво чете, на какво се смее и плаче, от какво се ядосва и така нататък. Събирал всички възможни факти, но най-вече разучавал начина й на мислене. Когато приключел с подготовката, Димитър буквално се превръщал в мишената.

Сандълс: Слушайте, може и да съм просто глупав, но какво общо има всичко това с идването му в Йерусалим? Защо е дошъл точно тук? И нали се съгласихме, че е преследвал някаква идея, а не човек?

Мерал: Не. Имало е „Мишена X“. Била е човек.

Сандълс: Шегувате ли се, сержант? Сигурен ли сте?

Мерал: Да. Напълно.

Сандълс: И кого е преследвал?

Мерал: Христос.

(В 10:55 Ч. РАЗГОВОРЪТ ПРИКЛЮЧВА ВНЕЗАПНО)

Скъпа Джийн,

Ти си жива! Господи, жива си! Призна пред мен всичко, което си направила със Стивън, както и плетовете ви да ме убиете. Сега искаш да се срещнем сами, тайно от Стивън. Казваш, че го мразиш. Страхуваш се от него. И ме молиш да те спася. Твърдиш, че копнееш да се върнеш при мен и се разкайваш за всичко. Навярно това е единственото истинско нещо в писмото ти. Защото ти изпращаш покана за смъртта ми. Но в думите ти се крие и друга истина. Още ме обичаш. Знам, че не мислиш така. Но в онази част от душата ти, която все още е неопетнена от това греховно място, там, където си оставаш моята любима Джийн, аз съм сигурен, че ме обичаш.

Ще дойда на срещата. Обещавам. Няма да окажа съпротива. Ще те уверя, че ти прощавам. Кой знае каква неочаквана благодат може да тласне сърцето ти към мястото, където винаги е принадлежало? И накрая ще можеш да простиш на самата себе си.

Ще те обичам вечно, моя Джийн.

Твой Пол