Домашна китка

I. Тих ветрец вее, грей луната…

Тих ветрец вее, грей луната,

полята — дремнали — мълчат;

пръхтят конете и колата

влекат напред по прашний път.

Пред мене скоро в полумрака

изпъкна ще заспалий град,

де майка бди сега и чака

сина си мил — скиталец млад…

И — знам — сърцето й с тревога

изпълнят майчини мечти

и — знам — за мене тя към бога

молитва тихичко шепти.

През сълзи радостни да зърне

син весел, бодър и щастлив

очаква тя… но ще прегърне

мен, божичко, — едвамка жив…