10

Тапър се промъкваше тайно в планинската нощ. Бледата светлина на изгряващата луна водеше тихите му крачки. Когато прекоси рифа от безредно нахвърляни каменни блокове, внимавайки да не вдига шум, пулсът му се ускори от радостно очакване.

Не обичаше особено опасностите, ала когато положението ставаше драматично, буквално разцъфтяваше. Драмите бяха рядкост в живота му, но когато преди две години срещна дракона в игралния салон, ситуацията коренно се промени. Дотогава се отегчаваше от безцелното си съществуване и се страхуваше от скандалите, което в крайна сметка го доведе дотам, че опря дуелния пистолет в слепоочието си. Макар никой от двамата да не споменаваше онази нощ, Тапър подозираше, че драконът е наясно с факта, че той никога не би събрал смелост да натисне спусъка.

Без намесата на приятеля си той щеше да се озове в затвора за длъжници или да се напие до смърт в комфортната си лондонска квартира, а единствените му развлечения щяха да си останат кратките романтични връзки е лоши актриси и предразположението към подагра и диспепсия, наследени от баща му. Единственият опит на виконта да му купи офицерски патент в кралската флота завърши с катастрофа. Още при първото си излизане в морето Тапър се разболя от морска болест и изля съдържанието на стомаха си върху парадното палто на адмирала. За нещастие адмиралът беше стар приятел на баща му. Морската болест постепенно изчезна, но презрението на баща му си остана.

Много му се искаше баща му да може да го види в този момент — как се промъква през гъсталака, целият в черно, без да се докосва до листата на дърветата и да чупи тънките клончета. За първи път в живота си имаше истинска задача. Когато храстите се разредиха и трябваше да прибягва от дърво до дърво, Тапър се учуди сам на себе си — вече не стъпваше тежко, като преди, а се движеше гъвкаво и безшумно.

Когато прескочи поредната дупка, наметката му се раздели и му вдъхна чувството, че може да лети. Надяваше се, че драконът няма да се разсърди, задето бе взел назаем наметалото му. В крайна сметка то беше необходимият завършек на маскарада му.

Той остави гъсталака зад себе си и хукна право през полето към пасището, осеяно с камъни, докато стигна до зида, който щеше да го скрие от селото. Претърси гъстата трева за удобно място, където можеше да запали димката. Яркият огън и кълбата пушек щяха да измъкнат селяните от леглата и да ги накарат да повярват, че драконът няма намерение да ги остави на мира.

В това беше очарованието на заговора им. Селяните от Балиблис бяха толкова суеверни, толкова измъчвани от чувство за вина, че той трябваше само да поръси семето на страха в душите им, за да ги убеди, че в живота им се е намесила ужасна, свръхестествена сила. Когато млякото им се вкисваше, когато бебетата плачеха от колики или котката плюеше снопчета вълна, това със сигурност беше дело на дракона.

Тапър остави гърнето на обрасло с трева хълмче, извади запалка от джоба си и избухна в тих смях. Щом селяните бяха толкова глупави да смятат сярата и пушека за огнения дъх на дракона, значи не заслужаваха нищо по-добро от една безсънна нощ. Той удари кремъка в запалката и фитилът в гърнето затлея.

— Ти ли си, Нийл? Когато се събудих, те нямаше. Защо ме остави сама в гората?

Изненадан от звънкия женски глас, Тапър скочи. Запалката изпусна последните си искри. Той се обърна предпазливо към жената, която го бе заловила на местопрестъплението.

— О, вие не сте Нийл! — извика възмутено тя и отстъпи крачка назад.

— Не, не съм. Ако бях, със сигурност нямаше да те оставя сама.

Обляна от лунната светлина, пред него стоеше дръзка малка елфа с нежна бяла кожа и разрошени черни къдрици. Полата й беше цялата на петна, корсажът развързан, но това я правеше още по-привлекателна. Изглеждаше като малко момиченце, което си играе на жена.

Жена, чиято розова, едва напъпила уста още е подута от целувките на друг мъж, помисли си кисело Тапър.

Тя опря ръце на хълбоците си и го погледна изпитателно.

— Никога не съм ви виждала в Балиблис. А аз познавам всички мъже, които живеят там.

Тапър се покашля, съобразявайки какво да отговори.

— Знаех си, че ще кажеш това.

Момичето явно се почувства неловко, защото се зае да прибира корсажа си.

— Моля ви, не мислете, че винаги ходя в този вид. Просто тази нощ малко… полудувах.

Тапър с мъка откъсна поглед от меката закръгленост на гърдите й. Гласът му подрезгавя.

— Някога и аз обичах да лудувам. Веднъж, когато си бях пийнал повече, паднах от коня и се озовах право в скута на една дама, излязла на разходка с файтона си.

— И прие ли ви дамата?

Тапър се наслади в продължение на цяла минута на топлите й кафяви очи, докато му стана ясно, че тази шотландка флиртуваше с него. С него! Тиодор Тапингъм, жалкия син на един незначителен виконт.

— Толкова беше възхитена, че се развика за полиция и ме удари с чадърчето си по главата.

Отговорът му я разсмя. Тя го огледа още веднъж, очевидно впечатлена от копринената черна риза с дантелена яка и набрани ръкави. Непознатият носеше тесен панталон до коленете и блестящи ботуши, които ужасно му стискаха, но заедно с наметката го правеха неотразимо елегантен.

Щом стигна до лицето му, усмивката й угасна. Очите й се разшириха от ужас и тя се отдръпна.

— Знам кой сте! Вие сте драконът!

Страхопочитанието в очите й забрани на Тапър да отрече. Никоя жена не го беше гледала по този начин.

Без да помисли какво прави, той се изпъчи и отговори гордо:

— Да, момиче, аз съм.

Нямаше да се изненада, ако тя се бе разпищяла и беше хукнала да бяга, нито ако се беше отвърнала отвратено от този странен дракон, оказал се англичанин с оредяваща коса и коремче. Вместо това тя се хвърли към него и заудря с юмручета по гърдите му.

— Вие! Вие сте проклетият дракон, дето погълна сестра ми!

Когато юмрукът й удари стегнатия му корем, той изпусна въздуха от дробовете си и се чу силно пуфкане. Отчаян, той се опита да я накара да замълчи, преди да е събудила цялото село. Притисна я до себе си и затисна устата й с ръка.

— Не съм изял сестра ти — изсъска в ухото й той. — Мога да ти докажа, че е жива. Тя ми разказа за сестрите си. Ти сигурно си Катриона, най-малката. Но ти викат… как беше, Кати или Кет? — Докато трескаво се опитваше да си спомни галеното име на момичето, тя заби острите си зъбчета в дланта му и той едва не извика.

— Аз съм Кити! — изплака тя и се изви в ръцете му като разгневено тигърче. По нищо не приличаше на котенце, както обещаваше името й.

— О, да, разбира се, че беше Кити! Как можах да забравя? Ти си Кити, а сестрите ти са Гленда и… — Той щракна с пръсти. — Нели, да, Нели! Живеете с баща си в господарската къща на селото. Когато играете вист, на него никога не му стигат картите.

Кити престана да рита и хапе, но в очите й все още святкаше гняв.

— Сестрите ми се казват Глинис и Неса. А татко не играе вист. Обича само фараон. Не умее да лъже, но Гуени казва, че трябва да го оставяме да печели, за да се развесели. — Тя се залепи за гърдите му, най-сетне осъзнала смисъла на думите му, и въздъхна дълбоко. — Гуени… Възможно ли е? Наистина ли е още жива?

— Жива е и се чувства много добре — отговори меко Тапър и помилва главичката й. — Тя е гостенка в моя замък, носи красиви дрехи, яде само хубави неща и чете всичко, от което се интересува.

Кити се отпусна. Копринените й ресници затрепкаха, сякаш беше готова да заплаче. Тапър беше толкова развълнуван, че ако от прекрасните й очи се беше отронила само една сълза, също щеше да се разплаче.

Ала тя укроти треперенето на нежната си брадичка и го погледна с необичайна за възрастта й циничност.

— Кой би помислил, че Гуени ще свърши като ваша метреса, вместо да ви послужи за храна…

Тапър направи крачка назад и отговори сърдито:

— Уверявам те, че тя не е нито едното, нито другото. Не съм компрометирал сестра ти. Добродетелта й е непокътната като в деня, когато я оставиха вързана в двора на замъка. — Като си припомни пламенната целувка, на която беше станал свидетел сутринта, той изпита несигурност — твърдението му можеше скоро да бъде оборено.

Кити въздъхна и поклати глава.

— Колко жалко! Ако някога е имало жена, която трябва да е благодарна за обезчестяването си, това е нашата Гуени.

Шокиран от откровеността й, Тапър се извърна, за да скрие изчервяването си, и се прокле за светлата си кожа.

— Значи вие сте драконът. — Тя го измери отново с безсрамен поглед и той съжали, че не му остана време да стегне корема си. — Вярно ли е, че често се превръщате от човек в дракон и обратно?

— Само във вторник и всяка втора неделя от месеца.

Тя се приближи, но той отново се отдръпна. Дяволитите искри в очите й го изнервяха.

— Майката на Мейзи твърди, че сте вкусили човешко месо и ви е харесало.

Тапър премести поглед от изкусителната уста към очите й. Беше започнал да се пита какъв ли е вкусът й.

— Честно казано, не съм привърженик на човешкото месо. Даже недобре опеченото овнешко ми причинява стомашни болки. — Той се облегна на близкото дърво. Вече нямаше накъде да отстъпва.

Тя се облегна на него и навлажни устни с розовото си езиче.

— Моята приятелка Мейзи се кълне, че сте полудели от желание да спите с някое от селските момичета.

Точно така. Тапър осъзна това едва в този момент. Очите му се върнаха на устните й и възражението заседна в гърлото му. Тази нощ беше нанесъл непоправима вреда на славата на дракона. Може би трябваше да поправи злото, като пожертва собствените си скрупули.

— Нямам никакво желание да разочаровам приятелката ти и майка й — промърмори той и се наведе да я целуне. Но устните му намериха само въздух и когато отвори очи, той видя, че Кити се отдалечава бежешком.

— Къде отиваш? — извика подире й той.

Тя спря и се обърна. Обгърната от леката нощна мъгла, приличаше на фея от приказките.

— Трябва да разкажа на Глинис и Неса, че Гуени е жива и че съм срещнала дракона! Представяте ли си колко ще ревнуват? Глинис си въобразява, че е господарката в нашия дом, защото е погребала двама съпрузи и аз още не съм омъжена. А Неса ми се присмива, защото е преживяла много повече. Най-после и аз ще имам какво да разказвам!

Тапър си представи как щеше да се ядоса истинският дракон, когато случилото се излезеше наяве, и отчаяно затърси изход.

— Не е ли по-добре да имаш тайна, вместо да разкажеш историята си на цялото село? Тайна, известна само на нас двамата?

Смаяна и веднага запленена от това предложение, тя склони глава. Той забърза към нея.

— Помисли, Кити. Ти си единствената в Балиблис, която познава истинското ми лице. Защо не се опиташ да запазиш тайната ми още поне няколко дни? Сигурен съм, че тази голяма отговорност ще накара сестрите ти да те уважават.

Тя размишляваше усилено, докато босите й пръсти рисуваха кръгове в праха.

— Гуени винаги казваше, че не мога да опазя нито една тайна, че рано или късно ще се разбъбря.

Тапър се усмихна снизходително.

— Някога един приятел каза същото и за мен. Но може би досега не си имала тайна, която си е струвало да опазиш. Хайде, Кити, бъди добро момиче и ми обещай, че няма да се разбъбриш.

Тя го изгледа предизвикателно.

— Мисля, че ще мога да опазя тайната ви. Но само ако ми обещаете нищо.

Тапър преглътна мъчително. Можеше само да се надява, че тя няма да поиска да види крилете му, да усети огнения му дъх или да върне Гуендолин в селото.

— Да те чуя.

— Искам утре да дойдете отново тук, след като изгрее луната — изрече смело тя.

Тапър кимна въодушевено. Беше убеден, че сделката е печеливша за него.

— А дотогава, красавице моя, не забравяй, че държиш съдбата ми в нежните си ръце. — И той поднесе една от тези ръце към устните си. С този галантен жест истинският дракон постигаше сериозни успехи пред жените.

Кити реагира с радващо потреперване. Тапър свали наметката си и загърна раменете й. Тя отметна глава назад, затвори очи и подканващо отвори устните си. Тапър се усмихна меланхолично и поклати глава. Наведе се към нея и целуна бащински челото й.

Когато отвори очи, Кити се видя сама на пасището. Смаяна от изчезването на дракона, тя устреми поглед към луната. Повечето от познатите й мъже, включително Нийл, веднага бъркаха под полата й, обаче изисканият милорд дракон дори не се опита да мушне език в устата й. Вместо това й целуна ръка, нарече я дама и я загърна в наметката си.

Кити се уви в топлата черна наметка и забърза към къщи, питайки се дали пак щеше да се срещне с дракона.

Загрузка...