Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Архитекти на възлюбената общност

Обичам да проучвам дефинициите на думите в речника. В произхода им често откривам духовни нюанси и те ме карат още повече да оценявам начина, по който вибрационната сила на езика може да мотивира индивиди и цели общности да предприемат действия за трансформиране на живота си. Отличен пример за това е случаят, когато размишлявах над беседата си за „Сезон на ненасилие“, ежегодна програма, ознаменуваща делото и живота на д-р Мартин Лутър Кинг и Мохандас Ганди. Докато правех проучвания, открих, че думата „общност“[35] идва от латинското communitas. Communitas пък произхожда от communis, съчетание от латинския префикс com, „заедно“, и munis, предаващо идеята за обслужване.

Терминът „Възлюбена общност“ е въведен в началото на XX век от философа и теолог Джосая Ройс, основател на „Братство на помирението“, организация, която и до днес е една от най-големите междуверски групи в Съединените щати, отдадена на каузата да насърчава мира и ненасилието.

Д-р Мартин Лутър Кинг, член на организацията, дава един по-дълбок смисъл на термина, като го асоциира с християнската идея за безкористна любов, и през 1959 г. в своя проповед я провъзгласява за основна ценност в своята общност:

Случва се сега!

По време на пътуванията си през последните няколко години ставам свидетел на глобална промяна в съзнанието. Тя отекваше в разговорите ми с граждани на Южна Африка, Гана, Бразилия, Перу, Куба и Шри Ланка. В Индия и Италия имах привилегията да участвам в обсъждания с Негово Светейшество Далай Лама, учени, икономисти, футуристи и духовни водачи от много традиции. Всеки от нас сподели своите прозрения за това какво трябва да направим — индивидуално и колективно, — за да се изправим активно срещу настъпващите глобални предизвикателства, да създадем свят, в който да се признава и почита достойнството и уникалността на всички народи, да съхраним ресурсите на земята и да спрем изчезването на видовете.

През 2007 г. приех покана за участие в едномилионната „Медитация за мир“, организирана от д-р А. Т. Арияратне, основател на движението „Сарводая Шрамадана“ в Шри Ланка. (На санскрит сарводая означава „всички се събуждат“) Негова цел бе помиряването на фракциите, воюващи в страната, а резултатите бяха осезаеми и незабавни — двете страни се съгласиха да отидат в Женева за мирни преговори.

Пак през 2007 г. участвах в акция на народното движение „Съюз за мир“ във Вашингтон, в което моята приятелка и колежка Мариан Уилямсън усърдно беше работила за прокарването на проект в Камарата на представителите за основаване на Министерство на мира. Докато пиша това, към „Съюз за мир“ вече са се присъединили двадесет града, представляващи 7.4 милиона американски граждани. Представете си едно недалечно бъдеще, когато в кризисни моменти президентът ще бъде съветван от министър на мира и ще получава предложения за разрешаване на националните и международните конфликти, без да се прибягва до насилие!

Национално проучване на „Зогби пол“, спонсорирано от Националния съвет по въпросите за престъпността — водеща организация за изследване в областта на наказателното правосъдие — разкрива, че над 80% от американските избиратели се обявяват в полза на дейности за реабилитирането на затворниците, докато излежават присъдите си и след освобождаването им, и против наказателните мерки.

Кое, освен ускоряването на еволюцията на колективното съзнание, може да обясни всекидневното доброволно включване на още и още хора в редиците на духовните революционери, за да участват в наричаното от д-р Мартин Лутър Кинг „революция на ценностите“? Има един общ знаменател, който обединява човечеството в мирни инициативи, в разрешаването на конфликти между култури, раси, религии и правителства и опазването на ресурсите и видовете на планетата — задълбочаващото се осъзнаване, че искаме ли да оцелеем трайно, трябва да разсеем илюзията, че сме отделни един от друг, че границите между държавите ни са истински.

Любовта — върховният завоевател

Докато осъзнаването за единно световно семейство изпълва все повече сърца, хората по земята премахват изкуствените граници и утвърждават нашата взаимосвързаност. Време е да спрем лишаването от права на земните жители, обявяват те, време е да сложим край на глада, войните, незадоволителното здравеопазване, липсата на образование, глобалното затопляне. Архитектите на Възлюбената общност са духовни революционери, които разбират, че решението на глобалните предизвикателства е духовно, че завладяното във войната е в най-добрия случай временно — само завоюваното чрез любовта е непреходно.

Любовта не е емоция, не е романтична представа — тя е жива, органично мощна енергия, която поддържа целостта на сътворения свят. Любовта е наша същност. Светът търси учители по любов, а всеки от нас е потенциален учител по любов. Егоцентричните възгледи трябва да отстъпят пред „светоцентричните“, пред една широкообхватна нагласа отвъд разбирането за „аз и мое“. Томас Кели е казал:

Пробуждането на присъщата ни любяща природа може да се окаже объркващо и неприятно. Често не осъзнаваме кога и как нисковибрационното безпокойство завладява ума; приели сме, че е нормално да бъдем напрегнати, реакционно настроени, изпълнени със страх или съмнение, тревожни. Не искаме да осъзнаем какво се случва наоколо, това, че хората умират от глад, СПИН разрушава живота на мъже, жени и деца по целия свят, водят се войни, тероризмът става все по-разпространен, робството все още съществува и има хора, които причиняват страдания. За да започнем да променяме енергията на тези външни факти, е нужно да се фокусираме върху своята индивидуална вътрешна промяна. Като работим върху себе си, откриваме, че притежаваме предостатъчно умения, за да допринесем за установяването на едно просветлено общество. Това ни мотивира да приложим тези умения от любов, а не от страх, че светът е в сериозна опасност и има нужда от спасение. Ние не сме тук, за да „спасяваме“ света, а да служим на заложената в нас парадигма на любов, свързаност и щедрост. Структурата на егото черпи сили от страха и разделението, от остарели представи, които витаят в пространството на индивидуалния и колективния ни ум. Страхът стимулира негативната промяна, докато любовта засилва позитивната.

Любовта е противоотровата на страха и основаващите се на него подходи.

Ценностите на контракултурата са все още живи

Не си мислете, че съм заровил глава в пясъка на отрицанието — много добре съзнавам какво се случва по света. Няма как да избягаме от новините за смърт и страдание по телевизията, радиото, във вестниците и списанията. Докато пиша това, Съединените щати са във война с Ирак и хиляди мъже, жени и деца умират безсмислено и от двете страни, носейки неизразима печал на близките си. Всички знаем какво става в Израел и Газа, Тибет и Китай, Бирма, Пакистан и Индия, знаем за предизвикателствата за жителите на Африка и положението в Съединените щати.

Макар това да е тъжната истина, подобно отразяване е едностранчиво — имам предвид, че обикновено не чуваме за движения и индивиди, които рискуват живота си в името на мира или използват технологиите като комуникативно средство за повишаване на колективното съзнание, за прекратяване на глада по света. Не чуваме за милионите хора, които съсредоточават усилията си не към войната и други световни трагедии, а към използването на екологични строителни материали и съхраняването на земните ресурси. Вместо това сме осведомявани за модите в обществото и други безсъдържателни занимания, измислени от всекидневниците в съревнованието им с жълтите вестници. Корпоративните медии не предлагат качествена осведоменост, затова нищо чудно, че много хора разчитат за своята информираност на алтернативни източници.

През 60-те години на XX век терминът „контракултура“ се свързваше с човек, смятан за непатриотичен, радикално настроен и размирен. Вероятно думата все още смущава някои хора, защото внушава противопоставяне на културата, в която живеят. Когато обаче бъде нанесена вреда на страната ни — или дори на семейството ни, — нашите културни ценности, които наричаме патриотизъм и вярност, се превръщат в наричане с обидни имена, сритване на задници, защитаване или съдене, тоест с правене на всичко възможно някой да плати за извършените неправди. Контракултурата обръща тези подходи на 180 градуса с любов, състрадание, прошка, медитация, помирение. Духовните революционери виждат безрезултатността на старите подходи.

Технологичната революция ни даде да разберем, че живеем в глобално село. Светът може да се промени и да добие нова форма така, както никога досега в човешката история — всъщност той вече го прави. С технологията обаче се злоупотребява, когато тя се намира в ръцете на хора, прилагащи разработките й, за да създават сложни бойни глави — подобни „мироопазващи“ оръжия няма да помогнат. „Трайният мир ще настъпи — казва Парамаханса Йогананда, — когато с общо съгласие всички народи по света се съберат на мирна конференция, изхвърлят оръжията си и се погрижат за бедните по цялата земя“.[36]

Това не означава, че индивидите и страните, извършили престъпление, не бива да отговарят за действията си — но защо да не се провеждат преговори и да не се дават компенсации, преди да се пристъпи към отмъстителни, наказателни действия, които още повече задвижват цикъла на страдание и обезценяват светостта на човешкото съществуване? Защо войната е първото средство за защита?

Не проповядвам пацифизъм на всяка цена, нито малодушие, а се нареждам сред онези, които са съгласни с един от най-радикалните революционери в историята — Иисус Христос, насърчаващ ни да обичаме привидните си врагове, да благославяме хората, които ни кълнат и мразят, и да се молим за гонителите си. Нека последваме примера на Далай Лама, който се моли за китайското правителство, докато то потиска тибетския народ, а самият той и други тибетци са принудени да живеят в изгнание.

По цялата земя се разработват ядрени бойни глави, защото световните лидери са възприели Дарвиновата теория, че оцеляват само най-силните. Войната се оправдава със защита на националните граници, ресурси, работни места, обичаи и религиозни убеждения. Размириците, войните и слуховете за войни, които се разиграват на много места по света, са реакции, основаващи се на страх, жажда за власт и липса на разбиране, че всички сме едно цяло.

И все пак насред всичко това нещо се опитва да се прояви. Ако трябва да перифразирам Емануел Сведенборг, Бог остава мъртвороден, докато не решим да действаме с неговата добрина. Това добро, което вече познаваме, гърми с гласовете и в примерите на духовните революционери, чиято истина се издига над нехармоничните писъци на войната, омразата, страха и невежеството. Любовта премахва всякакви граници — физически, умствени и духовни.

В „нулевото“ платно на живота

Мохандас Ганди влязъл в редиците на духовните революционери, след като бил изхвърлен от влак в Южна Африка. Като образован адвокат, чието положение личало от порядъчната му външност, той смятал, че заслужава място в първа класа — в следващия миг вече се въргалял в прахоляка насред пръснатите си вещи и викове:

След време той казва:

Да станем нула, това е радикално, защото се свързваме с нещо по-голямо от всичко, което сме си мислили, че представляваме и сме способни да направим. Все повече хора клонят към прилагането на същата сила на доброто, вдъхновила този мършав, но решителен вегетарианец, известен като Махатма Ганди, да трансформира един цял народ и да го освободи от оковите на колониализма.

Да, все повече са онези, които се събуждат и присъединяват глас към гласовете на духовните воини, живели преди тях и учели на прошка, мир, състрадание, любов и помирение — доказателство, че духовният принцип е пуснал здрави корени въпреки противопоставянето, което среща.

Благодарение на способността си да избираме можем и да създаваме, и да унищожаваме. Ако унищожението, основаващо се на страха и невежеството, беше по-силно от духовната свобода, планетата ни щеше да изчезнала преди цяла вечност. Това, че човечеството продължава да съществува толкова време, свидетелства за силата на Доброто, което е Божията сила, Любящият разум, управляващ космоса.

Обикновените хора могат да откликват по необикновен начин

Нека не си търсим оправдания. Д-р Арияратне, Махатма Ганди, Мартин Лутър Кинг, Далай Лама и други посланици на мира като Нелсън Мандела, Ригоберта Менчу, Долорес Хуерта, епископ Дезмънд Туту, Цезар Чавес и Тик Нат Хан[37] са все обикновени люде, откликнали на живота по необикновен начин.

Не са били заченати непорочно и не са дошли на този свят по специален начин, а са човешки същества като вас и мен. Не е нужно да слагате монашеска роба или пасторска якичка, нито да носите на врата си гирлянда, за да бъдете един от все по-нарастващия брой духовни революционери. Хората, които практикуват принципите на мира, са счетоводители, разсилни, хора на изкуството, водопроводчици, професори, поети и медицински сестри. Духовният революционер днес действа на всекидневно ниво чрез прости актове на доброта, търпение и щедрост.

Вашият живот е значим също колкото живота на най-големите вестители на мира. От Духа вие сте ценени колкото всеки аватар, учител и светец, ходил по тази земя. Когато мислите и действате от одухотворено съзнание, вие сте част от революцията на ценностите и присъствието ви е благотворно за планетата. Посвещавате времето си на други приоритети, влагате парите си и прилагате уменията си по нов начин. Вече не преследвате просто целите на малкия аз, а разпознавате Единния живот, който се движи във всички крака — затова в своето добро включвате доброто на всички. Животът ви възприема дълбок смисъл. Енергията, която влагате в тази трансформация, ще ви направи истински богати.

В същността на всеки индивид вече се съдържа необходимото за личния и планетарния мир. Духовните революционери са се пробудили за тази истина и въстават срещу лицемерието в структурите на икономическия, социалния, правителствения, образователния, семейния и религиозния живот на човечеството.

Започнете точно там, където сте

Архитектите на Възлюбената общност излъчват вибрацията на любовта, където и да се намират — на опашката в магазина, на пътя, в гимнастическия салон, на работното място, в присъствието на така наречените врагове. В тях се разкрива най-висшият потенциал за любов на човешкия дух. Затова нека с все по-голямо усърдие съзерцаваме ценността на живота и осъзнаваме своето единство с всички братя и сестри на земята.

Едно от най-благите преживявания, които ще имате като духовен революционер, е осъзнаването, че по този път никога не сте сами. С вас е Необятното, Силата, Присъствието във всичко, което съществува. Ето кое ви помага да действате в обществото като трансформиращ фактор, който има смелостта да отстоява духовно единство и да обяви истината, че любовта е законът на живота. Ето защо много след като са напуснали този триизмерен свят, в нас все още предизвикват благоговение възлюбилите човечеството, които в своето време на земята са провокирали революция на ценностите и така са променили вибрацията на епохата. Те ни учат, че няма разделение между нашите политически, социални и духовни старания — всички те трябва да следват неизменния принцип, че ние сме едно глобално семейство, което участва като съ-творец в съдбата на планетата. Тогава гледайте само как искрата на вашата практика лумва в огъня на пробуждането, превръща се в буен поток от божествена любов и състрадание и извисява света.

Всеки път, когато изразяваме любов, когато отказваме да реагираме с огорчение и неприязън, когато прощаваме, служим, споделяме средствата си, мислим първо за другите, ние следваме пътя на духовния революционер. Не е нужна подготовка, за да станем благотворно присъствие на земята — просто сме себе си. Нека участваме в революцията на ценностите, като култивираме безусловната любов и отворим сърцето си, за да поберем в него целия свят.

Изкусни средства за изграждането на възлюбената общност

Първото средство, което трябва да развием, е съзнателността. Това ще ви помогне да откриете как и къде най-често влагате енергията си. Егото първо се опитва да ни убеди, че „Другите са виновни“, след което ескалира във враждебното „Ще им покажа аз“. За няколко секунди усещането е приятно, но когато осъзнаете, че се водите от страха, ще забележите, че подобно агресивно отношение кара цялото ви същество да се свие. Това напрягане ви откъсва от спонтанността, съзидателността и ясното мислене.

Второто изкусно средство е да се освободите от масовия светоглед и да откриете своите виждания, неповлияни от популярното мнение. Не чакайте разрешение от политици, учени, духовни учители или мотивиращи оратори — всеки от нас трябва да започне от себе си. Дори сега Възлюбената общност живее в нашето колективно сърце и душа и когато излъчваме любов в света около нас, повече от сигурно е, че където и да сме, тази общност ще бъде активирана.

Бъдете промяната, която искате да видите

Станете посланик на любовта, мира, добротата и щедростта. Ако трябва да перифразирам д-р Кинг, Възлюбената общност не идва на колелата на неизбежността, а на гърбовете на хората, готови да станат промяната, която искат да видят, да съдействат на съществуванието в пораждането на желаната промяна. Докато все повече израстваме и решително поемаме лична отговорност за еволюцията на съзнанието си, започваме да виждаме живота като свещен. Отдаваме се на това да бъдем тук и сега, знаейки, че точно в този момент сме проникнати от любящо Присъствие, което се гледа през нашите очи.

Възлюбената общност има за основа осъзнаването, че ние сме Едно, че „Ние сме светът“ не само когато се държим за ръце и пеем тази песен, а най-вече когато живеем според универсалния духовен принцип на единството. Активирайте стремежа да дадете своя деен принос като архитект на Възлюбената общност!

Утвърждение

Въплъщение

Точно тук и сега предизвиквам революция в съзнанието си. Като я изживявам в ума си, той познава единството с всички същества, с всичко живо. От душа благославям своите братя и сестри по цялата зетя. В духовните си обятия приемам всички онези, които се наричат мое семейство, мои приятели, дори враговете ми. Това осъзнаване простирам и над всички мои съседи, над моята общност, град и щат, над моята страна и свят.

Признавам себе си като член на Възлюбената общност, която обхваща цялата земя. Всички същества са мои братя и сестри; всички създания са мои роднини. Тази истина за единството ми с всичко живо се пробужда в съзнанието със сила, непозната досега. Духовният астигматизъм е премахнат от зрението на вътрешното ми око и аз не само усещам и знам единството си с всичко, но и му откликвам. През лещата на това осъзнаване всичко грее по-ярко и ме кара да взимам нови решения, да предприемам нови действия. Споделям щедро сърцето си, времето, енергията и ресурсите си със света.

Вече не се съобразявам с мненията на обществото. Изоставям фалшивата си самоличност и познавам себе си като това, което съществуванието ми е дало да бъда — лично отговорно, реализирало себе си същество. Истинското в мен — любовта, състраданието, покоят и щедростта — налага себе си по уникален начин в мен, чрез мен и като мен. Това е не просто умствено упражнение, а приема формата на действие, което произлиза от сърцето ми. Днес започвам по простички начини да изразявам любовта и благородството на духа. Навсякъде виждам възможности да се раздавам, да служа на своите братя и сестри.

Моя храна е визията за мир на земята, който започва от собственото ми сърце. Когато съм изкушен да избера нетърпението, избирам търпението. Когато съм изкушен да избера отмъщението, избирам помирението. Когато видя по новините хора, които страдат и скърбят, им пращам благословия да излекуват сърцата си. Благословия пращам и на държавните водачи, които си мислят, че са диктатори на народа си и го държат в робство. Заявявам, че в този момент тяхното погрешно разбиране за истинската сила бива трансформирано. Там, където две страни воюват за своите граници, аз виждам да се разпадат фалшивите разделения. Битките за исторически или религиозни права са изоставени. На дневен ред са сътрудничеството и хармонията.

В това осъзнаване разбирам колко ценен е човешкият живот и благославям всички мои братя и сестри по света: нека познаят мира и вътрешното осъществяване. Нека имат храна, вода, облекло и образование. Повече от всичко нека познаят любовта, реализират истинския си Аз и изразяват своите уникални дарби и умения. Моля се всички същества да са свободни, свободни да участват пълноценно в радостта на съществуванието.

Вървя през живота без страх и се разграничавам от тълпата. Смятам себе си за един от духовните революционери. Не само медитирам върху мира, любовта и единството, но и ги практикувам във всекидневието си. Служа на духовната идея, наричана мир, на духовните идеи, наричани прошка, състрадание, любяща доброта. Благославям световните лидери да уловят една такава инициатива за мир, хармония и цялост, да й се предадат и да осъзнаят, че раят може да бъде изживян на земята. С вътрешното си око виждам свят, който се готви не за война, а за честване на всички блага, които носи в себе си човешкия живот.

Днес любовта тече през мен безпрепятствено, спонтанно, изобилно. Нося се с нейното течение и му позволявам да отмие страха, несигурността, ненавистта, ревността, обидата. Мирът, хармонията, разбирането, търпението — всички тези продукти на любовта са мои учители и аз съм техният достоен ученик и слуга. Така е и така да бъде.