Два врага ((Епизод из превземането на Пирот))

III

Надвечер, къде края на опасния бой, който последва там и в който най-напред сръбските батареи от „Кел таш“ и „Черна чука“ засипаха изневерешки с дъжд гранати нашата войска в равното поле, ескадронът на капитана И…рова се увлече някъде надясно от Пирот и две сръбски гранати тупнаха пред ескадрона. Те бяха от последните. Едната се пукна и облак дим забули конниците. Конете отскокнаха назад с настръхнали гриви и опашки и ескадронът бежишком се отдалечи до една рътлина, която го заслони. Ротмистърът заповяда да се прегледат.

Преброиха се, липсваше един.

— Кой е?

— Първан Лазаров, ефрейторът.

Красивото лице на ротмистра се намръщи скръбно.

— Уби го гранатата, господин поручик, видях го, като се катурна от коня — разправи един.

В тоя миг един буен алест кон без ездач припкаше уплашен насам с килнато седло. Той се спря пред ескадрона и пръхаше, и тупаше с окървавено ухо.

— „Кралят!“ — извикаха.

„Кралят“ беше Първановия кон. Нямаше вече съмнение, че клетият ефрейтор е загинал.

Топовните гърмежи съвсем престанаха.

— Идете да го намерите и донесете на превързочния пункт, ако е жив — поръча ротмистърът на двама конници повече за очищение на съвестта си, понеже бе уверен, че ефрейторът е станал на парчета.

Ескадронът пак мръдна и изчезна във вечерната мрачина.

След една минута никой вече от Първановите другари не мислеше за Първана. Първан беше забравен, защото Първан беше умрял.

Така е на война…